Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тема за размисъл  (Прочетена 3940 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 18, 2009, 13:29:32 »

Наистина, Земята е една тежка планета и много се научава от нея, но този копнеж ми е постоянен. Роднините ми никога не са ме разбирали, защото от дете си бях затворено и по-мълчаливо човече, което откакто се научи да чете, все се мушка някъде и при най-малката възможност започва да кълве буквичките. Имах голяма близост само с майка ми, но тя си отиде по-рано, по нейна преценка (имаше си причини, за които тя си е била напълно права да си взиме такова решение), оттогава винаги усещам, че част от нейната енергия е винаги с мен. Тя не ми пречеше да чета каквото си искам и винаги ме е водело вътрешното чувство и желание точно какво е за мен или не е за мен. Затова са ми казвали, че съм голям инат, че едно или други..., но винаги старанието ме и било до се водя от тази вътрешна нагласа, кое е доброто за мен и кое не е. Максимата ми е подобна на тази, да не ми се бъркат в живота, тъй като не правя никому нищо лошо и се старая да не се бъркам в техните животи и да не им преча.

Но този копнеж по дома в последно време много е засилен, усещам промените по планетата, то е като мирис на свежест, на прохлада, тих нежен пролетен вятър, изобщо като усещане за предстояща вечна пролет (сравнение със сезон), но копнежа си ми остава постоянен и засилващ се.
И ще си отида у дома, това е сигурно.
Интерес в по-голямата си част, и разбиране за стремежите, желанията, надеждите и мечтите ми намирам от страна на партьора ми. Добре, че в този живот е трябвало да прекараме по-голямата част от живота си с него и заедно да се научем на много неща. Често си разискваме върху прочетеното от нас, в повечето случаи аз чета или му превеждам и после ибменяме мисли, но има неща които мога да коментирам само със себе си, освен мен няма кой друг да се опита да ги разбере. И тук идваме до все по-голямото задълбочаване навътре в себе си, това което и ти самата го казваш, че човек трябва да търси ВЪТРЕ в СЕБЕ СИ и да намира там отговорите на много въпроси, защото само той може да разбере сам себе си и да научи каква индивидуалност е и какви по-точно са му стремежите.

 Моят стремеж е като сравнение със стълба, такова любопитство имам, какво ще е по-натам, зад това ъгълче, завойче, а на по-горното стъпало? А още по-нагоре? Първите 2 части на "Урантия" ми дадоха голямо поле за размисъл и за задаване на нови въпроси, на които в някои аспекти отговора почти го имам, на други нямам почти никакъв отговор, но винаги има още и още нива и на отговори и на въпроси. И така винаги в един Безкрай, който ме мами към все по-необятните му хоризонти, един хоризонт се приближи, разгледам го, но има още и още, привличат ме с голямо очарование, но хубавото е, че имам и нещо възпиращо, което ми дава възможност и да спирам и да се оглеждам (ослушвам), да се старая да разбера и да осмисля това, което е научено от мен досега и чак след това да продължавам по-нататък по моя Път. Пътя Пътя, колко е примамващ и обаятелен Той!

Също си задавам и тези въпроси като теб защо е нужна и кому тази мъка по света? Особено жестокостта спрямо малките деца. Да, обяснява ви се с Кармата, Причината и Следствието, но защо, ЗАЩО ни пускат в този живот тогава да се раждаме с амнезия и да не помним поне нещичко от миналите си животи, да разбираме поне в миговете на страдания и тежки, понякога нечовешки болки и такива моменти, ЗАЩО страдаме, по каква причина? Няма ли да е по-добре, знаейки причината, която сме създали някога, по-леко да възприемаме наказанието си и да си казваме тогава, че ни е заслужено, а не както е сега - хем не знаеме, хем пак си изкараме мъката и страданието, докато преживеем едно или друго, което "трябва" и същевременно хулиме и проклинаме съдбата си и си задаваме вечния въпрос - ЗАЩО? Наистина, какво е сгрешило малкото бебенце да бъде пребито жестоко от някой жесток мъчител, затова, че не можел да спи, тъй като то ревяло?? Какво разбира това малко скоро появило се същество на земята, та нали духът му колкото и да е зрял, в малкото крехко телце не може да прояви по друг начин дали го боли нещо, дали е гладен, дали е нещо друго по друг начин , освен чрез плача. Тези мъничета не се раждат можещи да говорят, а пък и ние хората, все още не сме се научили да комуникираме мисловно, че да можеме по такъв начин да се разбираме с тях?

Въпроси, въпроси, те нямат край???
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 18, 2009, 13:30:15 »

Лошото е, че когато сме в инкарнация във физическо тяло, ние нямаме поне възможност бегло или косвeно да научиме защо ни се случва едно или друго в този настоящ живот. Неприятно е да ходиш сляпо и да се буташ къде ли не, и пак да започнаш отначало. Въпреки че при мен всяко нещо, което ми се е случвало, и добро и лошо е изстрадано от начало докрай с цялата сила и на положителното и на отрицателното. Трудно е да се балансира по средата, а точно това трябва да уча, както и търпението. Ех, този урок по търпение. Труден е за усвояване. Защото понаучиме ли се на търпение, после се започва и постепенното балансиране на положителното и отрицателното. А научаването на хармонията е един от най-важните ни уроци. Поне така е според мен.

В безкрая поне няма понятието време. Там е безвремие, всичко може би се подчинява само на това да учиме, да учиме, и да се развиваме, защото енергията трябва да бъде в постоянно движение. Просто застоя означава край на всичко, но същевременно и в края се съдържа новото начало, което винаги е на една степен по-нагоре или по-надолу, в зависимост от общото състояние на всичко, което ни заобикаля в пространството. Даже и там, където не може да стигне нашето съзнание и ни се налага да влизаме в тишината на вътрешното си Аз, където да се спре всякакво осъзнаване, да не се мисли. В тази тишина се дават най-големите отговори на въпросите, uоито си задаваме. Но когато сме в будното си всекидневие, в настоящия си живот, тези неща бързо ги забравяме и тогава идват на помощ тези въпроси и търсенето на поне някакъв мъничък отговор, поне толкова, че да не се сливаме с общата маса от хора, които само се интересуват от ядене, пиене, спане, обикновени битови неща, чиито желания основно са да имат материални притежания. Точно тези въпроси ни карат да чувстваме, че живеем, че носим поне някакъв заряд на промяна. А тази промяна да е поне в това да правим тези мънички неща, които зависят лично от нас, все някой може да ни последва, като например да не се изхвърлят навсякъде боклуците, а на определените за това места. Все някой, който нас ни забележи, а той дотогава е хвърлял къде ли не, може изведнъж да се замисли и да започне и той вече да хвърля не безразборно, а само там, където трябва. Ето с такива дребни на пръв поглед неща като дадения пример, ние имаме възможността да допринесеме в осъзнаването на заобикалящия ни свят от страна на другите хора с личен пример.

Отговорност - трудно нещо, но такова приятно чувство изпитвам от това зад всяко мое решение да осъзнавам, че поемам изцяло отговорността за взетото решение. Дано да има все повече хора по света можещи и искащи да носят отговорността да взетите от тях решения. И с това също се променя заобикалящия ни свят.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юни 18, 2009, 13:31:46 »

При използване на всякакви техники, с които е пълно навсякъде (и курсове се предлагат, и книги има по най-различните видове, а те са толкова разнообразни), се развиват доста често изкуствено и принудително "сетивата" ни, но това само служи за храна на астралните същности. А за развитие на нашето съзнание, според мен, най-добре е всъщност работата над самите себе си, първо да започнем да променяме лично себе си, настроенията си, търпеливо да изучаваме и да поставяме в ред чувствата и мислите си, а израстването идва, то не се забавя някъде по  пътя. Когато сме научили нещо, винаги си получаваме наградата, но трябва да сме отговорни. А рейки, както и всичко друго е само една техника, която в повечето случаи всичко развива изкуствено. А това си служи за папкане на астралните същества, които си ги създаваме, ние хората с нашите си мисли.
Досега аз нямам допир с хора, занимаващи се с рейки, или пък захванали се с някакви религии, които да не са се превърнали в една или друга степен в подобие на фанатици, защитаващи яростно това, което правят.
А всъщност това е просто техният свят, на дадения момент от развитието им това им е нужно, но те не трябва да се мъчат да доказват, че само тяхното е най-правилното. "КОЛКОТО ХОРА, ТОЛКОВА И ПЪТИЩА НА РАЗВИТИЕ". Другите хора си имат своите пътища.

На мен лично ми е интересно да научавам в общи линии различните неща, които се случват по света, нещата, които са тайнствени, изпълнени с мистериите и загадките на непознатото, както и най-прозаичните в нашия живот - готвене, чистене, ремонти и др., но започвам да разбирам, че моят път на развитие си е мой, на съседа ми е друг, на хората около мен пътищата са други. И затова, който си е избрал пътя на рейки, нека си върви по своя си път, но и другите хора, вървящи по техните си пътища, имат правото си да изказват своето лично мнение дали им харесва даденото нещо или не, дали е за тях или не, дали го разбират или не. Затова не се сърдете, когато на хората не им допадат хора, които се занимават с рейки.

Или пък обратното, когато занимаващите се с рейки, си защитават мнението. Просто това е техният свят в този момент, в това СЕГА.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Юни 18, 2009, 13:33:33 »

"Преди 600 години тази гора е била свещеното място на друидите - до деня, когато свети Патрик е прогонил змиите от Ирландия и мъдрите друиди изчезнали..."

"В онази сила се криеше Мъдростта на времето. Там беше Змията - мъдра и властна. Само Девата, която винаги затиска змията, можеше да я държи в подчинение..."

Това са цитати от книгата на Паоло Куелю - "БРИДА". Само тези няколко изречения са, на друго място не се споменава за Змията, но си задавам въпроса - след като свети Патрик е изгонил змиите, а с тях и друидите са изчезнали, то тези друиди не са ли били в подчинение на тези змии и какво всъщност се подразбира в израза "Мъдрост на Змията"? С какво е мъдра Змията и защо за мъдрост е избран точно образът на змията, а не на някакво друго животно или растение? С какво Девата затиска Змията и само Тя може да я държи в подчинение, как? И защо Змията е властна?


Защо точно само Девата побеждава змията?  Девата = Душата.

Змията я свързват със секса. При вещиците има нещо подобно, те се олицетворяват със секса.

Само че аз не харесвам самото понятие "вещица", а и смисълът, който се крие зад тази дума. А и в приказките вещиците и вещерите са винаги отрицателни герои. Единствено Баба Яга има положителни черти и помага на главния герой в някой от руските приказки.
Колкото и да се опитват в днешно време да представят вещиците едва ли не като пазителки на Земята, има нещо което ме смущава в това желание толкова да бъдат представени положително. Вие как мислите?
« Последна редакция: Юни 18, 2009, 13:46:29 от delfin » Активен
giti
Гост
« Отговор #4 -: Юли 01, 2009, 12:41:25 »

Аз лично мисля,че приказките са изкривили много понятието за вещеците.Като добавим и склонноста на хората да придават лош смисъл на дума,която не е такава......и още историята от времето на инквизицията доукрасява нещата. Та Вещица или вещар може да бъде всеки. Думата означава знаещ т.е. вещ=знаещ,можещ. По пътя на тази логика можем да кажем,че една добра учителка по математика например е вещица в тази област.
Активен
giti
Гост
« Отговор #5 -: Юли 01, 2009, 12:52:09 »

Змията или дракона се намира,като символ на познанието във всяка една религия. В днешно време се развива теория,че всъщност Боговете са влечугообразни извънземни и от там се е получила тази символика. Незнам,кое е истина и кое лажа във всичко това,но факта,че змията е векове наред символ на мъдроста и знанието не е случаен. В някои религии тя е положителен символ в др. отрицателен,но тук опираме до това ,което ти споделяш,че човек сам трябва да избере пътя си и на какво да вярва.
Наистина правия път е отговорността и личния пример. Единственното,което бих добавила е да търсим грешките първо в себе си,когато някой згреши спрямо нас и да спрем да създаваме отрицателни образи на всичко. Крайно време е да разберем,че доброто и злото съществуват само на думи,но не и в реалността. Всяко едно зло е за добро-в това съм повече от сигурна
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Юли 01, 2009, 21:23:11 »

Да, думата "вещица" има най-вече такова значение - за "вещ, знаещ" човек. Но не ми харесва днешното възприятие и налагане на думата.

Най- трудното е за един човек да се научи да поема отговорност за поведението си, мисля че все още много малко го умеят това, а и малко го възпитават в себе си. А това според мен е и пътят към знанието (знанията). Поемането на личната отговорност.

А колко обичаме да съдиме грешките на другите, за съжаление. Този свят още много има да учи, само дано и да настъпят драстичните очаквани от нас промени в съзнанието на индивидуалните съзнания на всеки един от нас.
Тогава вече ще може да се видят по-масово плодовете на новото съзнание.

Ах, че объркано се изказах.  Веселяк
Активен
omnia
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 59


Omnia ab Uno

« Отговор #7 -: Юли 09, 2009, 03:34:33 »

Интересни теми за размисъл.  Затъпяване

Ако се приеме, че Девата е чистата и непорочна душа, която изживява постоянно блаженство, няма дуалистични способности и пребивава в чистата Любов на Създателя си, то Змията ще е Луцифер, т.н. необходимо зло, чрез което ще бъде възможно да се прояви акта на обучение и постепенно осъзнаване. Така Змията (Луцифер) е подлъгала митичната Ева да вкуси от Дървото на познанието и е запратила Девата в колелото на инкарнациите, за да постигне доброволно и бавно осъзнаване в обратния път към Създателя.

Метафората, че Девата е стъпила върху Змията може да се разглежда като илюстрация на естествения ред заложени от Него в рамките на нашата планета. Девата е основният играч, а Змията -катализатора и нищо повече. Във всеки един момент човешката душа може да достигне до най -висша осъзнатост и да смачка главата на Змията (образно казано).

Децата на Луцифер пребивават и до днес сред нас, може би тях е прогонил св.Патрик от Ирландия. Ако друидите са ги последвали, може би е с цел да запазят свещеното равновесие, по-скоро като пазители на някаква договорка сключена отдавна....

Наистина интересно. Тази книга "Брида" добра ли е? Четох лоши отзиви за нея, но твоето мнение ще е по-ценно.
Активен

Обичай "противника" си преди и след битката, а по време на нея му разкажи с всяко свое движение за Бога в теб.
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Юли 09, 2009, 16:04:52 »

И да и не. Оценявам я като оценка между 3 и 4. Към края не ми допадна изобщо, аз по принцип не обичам да чета описания на сборища на вещици, в които се описва как играят голи или посвещаванията им. Описание на оргия направо. Нещо подобно като Тантра. В края имаше такова описание и то ме отблъсна, сигурно това е една от причините за лошите отзиви.

От вещиците лъха на егоизъм и сладострастие. Книгата е описание на това как тази Брида открива в себе си възможността за вещица и пътят по който става такава.
Това ми е личното мнение.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Юли 25, 2009, 17:03:23 »

За тъмните сили: Нали във Вселената няма зло! Хората са измислили злото. Затова при китайците има -

"Докато не е имало мъдреци

не е имало герои и злодеи.

И всички хора били щастливи."

Аз се замислих - какво са това тъмните сили?

И на мен мен ми се стори, че разбрах! Това са мислите на хората и техните образи! Че нали няма сили по-силни от човека във Вселената!? И когато той измислил злото, за да прехвърли отговорността от себе си на други сили, то това се е материализирало. А със своята вяра в тъмните сили човекът е позхранвал тези образи и им е давал сила. Затова, когато ние създаваме образ на врага, то той започва да действа и върху врага. Така и сега мислейки за системата и борейки се с нея ние й даваме сила. Може би просто трябва да престанем да я забелязваме и тя тогава ще изчезне?!

От форума за "Анастасия"


превод: мой
« Последна редакция: Юли 25, 2009, 20:11:00 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Юли 25, 2009, 17:13:39 »

"Съвест = съ + вест

= Съвместна Вест, Единна Вест, формира се от всички мислещи същества във Вселената

= памет на Вселената, енергоинформационното поле на Земята

= Светлина.

Озарената с Любов душа е способна да разбуди Единната Вест - Съвест

Който живее по закона на любовта, той твори своята Съвест.

Точка."



"И все пак - какво е това СВОБОДАТА?

Тази, коята е дал Бог!

Какво е НАКАЗАНИЕ?

Какво е ПОСЛЕДСТВИЯ?

И на какъв принцип работи Вселената - чрез НАКАЗАНИЯ или ПОСЛЕДСТВИЯ?

СВОБОДАТА е майка на порядъка!"



Из форума на "Анастасия"

превод: мой
« Последна редакция: Юли 25, 2009, 20:11:24 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Юли 25, 2009, 18:00:46 »

" А Образът с "един крак" "стои" в измеренията на Мислите, нямащи Време, с другият Наяве - светът, подчиняващ се на законите на Времето.Получава се, че Образът е пресметнат за връзка на Явето с Вечността.

Тъй като и човекът се явява Образ, значи и Той е пресметнат за Своя си връзка с Вечността."


"Вярата идва, когато ти започваш да действаш, когато всичко си обмислил"



От форума за "Анастасия"

превод: мой
« Последна редакция: Юли 25, 2009, 20:11:42 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Август 21, 2009, 16:33:06 »

60 МЛРД. МОНАДИ ОБИТАВАТ ЗЕМЯТА


Метафизичната теория на монадата обяснява много добре природата на отриц. сили. Образно казано, монадата представлява светлинен източник, в който се съдържа божественият протоатом. От една божествена частица се раждат общо 12 варианта на душата. Когато един е прероден в нашия свят, не е задължително и другите й лица да са тук. Те могат да се намират в други, много по-тънки или фини планове на измеренията. Посветени твърдят, че в земната планетарна система действат 60 млрд. монади. От друга страна, това товори, че всеки човек има т.нар. Духовно семейство, т.е. той е свързан чрез една Душа с още 11 личности, които могат да бъдат въплътени както на Земята, така и на други планети във Вселената. когато връзката между щампата, духа и оригинала - монадата, се изгуби, ликът започва бавно да се лута и да се разлага като тялото. Но много пъти по-бавно. Нисшата душа не знае нищо повече от това, което е било личността на съответния човек.

Подобни непреминали бариерата проекции на личността се срещат при внезапна смърт, при смърт, съпроводена с жестокост, при самоубийство или при съзнателна съпротива и неприемане на смъртта. Тези души се превръщат в бродещи призраци.


От книжката на в-к "Стандарт" - "Светът на духовете"
Активен
summerwine
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #13 -: Август 31, 2009, 16:04:03 »

    С тези размисли ме подсетихте за една интересна книжка!

    http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=14981
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    delfin
    Гост
    « Отговор #14 -: Ноември 21, 2009, 08:45:12 »

    Темата на труда на Земята е голяма, според Учителя (Петър Дънов) умишлено не се разрешава на учените да изледват духовният свят, защото, ако го има това знание малцина биха дошли на Земята да работят.


    Подобно твърдение срещам и на други места. И за мен това е така. Тук е адът (планетата ни е адска) и ако беше разрешено преждевременното му напускане и връщане в духовния свят, без да има принудителните "наказания", то никой няма да остане тук, в този плътен свят.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    "Приказки за размисъл"-Хорхе Букай
    Книги
    Isis 14 8574 Последна<br />публикация Януари 30, 2011, 00:41:56
    от georgi.tanev
    Търси се... (Сериозна тема в помощ на потребителите) « 1 2 3 »
    Обща тематика
    Kery 30 2526 Последна<br />публикация Декември 04, 2011, 20:48:01
    от zagorka
    Какво подразбираш под "его" и до каква степен според теб трябва да го храним? « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    nia.boneva6 25 1753 Последна<br />публикация Май 28, 2013, 01:33:41
    от Flip-Flop
    Тема за поезия
    Изкуство
    Herowar 0 717 Последна<br />публикация Август 20, 2011, 02:18:06
    от Herowar
    Размисъл за индиговите деца
    Всичко относно индиготата
    Kissing You Good Night 3 1401 Последна<br />публикация Юли 08, 2012, 13:41:24
    от Щуродино

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright