Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Изповед........  (Прочетена 4062 пъти)
giti
Гост
« -: Март 12, 2010, 21:04:09 »

Не знам от къде да започна тази тема. От началото към края или от краят към началото? И кое въобще е краят, кое началото? А дали сега не е краят на началото?? ?
Май ще трябва да започна от самото начало. Ето защо, това ще бъде по-точно нещо, като изповед съдържаща отговори на много ваши въпроси. На доста от вас ще им се стори фантасмагория, други ще си променят нацяло начина по който ме възприемат, а трети може дори и да не сметнат за нужно да четат до край. Каквото и да е, искам да ви помоля: Не ме съдете, моля ви! Ако имате тези мераци, уважете факта, че съм си изляла душата пред вас и замълчете.

Родила съм се на 14.07.81 г. Трябвало е да съм лъвче. Бързала съм или по-точно не съм имала намерение да се раждам. Може би, осъзнала тежката мисия, която съм приела за тази ми инкарнация, съм се отказала в последният момент. И така, първият ми опит за самоубийство е било още в корема на майка ми, но баба ми, като високо уважаван, дългогодишен медицински работник е организирала бърза операция с най-добрите лекари в областта, което ме е докарало на този свят...
От дете съм осъзната, да не казвам от бебе, за да не ви прозвучи налудничаво. Имах чувството (а и все още имам), че аз не съм тук да уча, защото всеки нов урок ми е като спомен, който си припомням.

Имах прекрасно детцтво. Или поне според общоприетите понятия за едно прекрасно детцтво, моите родители се бяха постарали да ми го усигорят. Каквото поисках ми се даваше: уроци по пиано, акордеон, китара, балет, художествена гимнастика, народни танци.... изобщо всичко, което си пожелаех. Е разбирасе, това радваше майка ми, защото като всяка майка и тя имаше амбицията да се развивам добре. Но и имахме и сблъсък в избора на гимназия, защото душата ми на творец бе направила като избор художествената гимназия, а майчината амбициозност - икономческият техникум.
Но въпреки, че детцтвото ми беше прекрасно за всички около мен, за мен то не беше такова. Изобщо целият ми живот бе един кошмар. А причините: от както се помня аз живея в два свята: 1.  този тук материалният- триизмерен и 2. света на духовното.
Паранормалните събития за мен бяха по-нормални и от игра с кукли, виждам светове, духове, аури, цветовете на енергиите... виждам картини от минало, настояще и бъдеще....виждам всичко, което е скрито за обикновенното зрение и слух... и това от както се помня.
А опитите ми да избягам от това и изобщо от този свят не секваха. Докато дойде ден, в който разбрах, че измъкване няма. Като че ли в този ден няко, някакак си изтри от мен страха и желанието ми да се махна от тук.
Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Март 12, 2010, 21:21:04 »

Всичко започна 96-та година със смъртта на дядо. Това ме направи наследник на земи и тайни - пазени с векове, които създадоха за мен още по-тежък и труден живот. Всичко и всички се обърнаха срещу мен, а аз бях едно 15 годишно дете. Почувствах се сама повече от всякога в живота ми и с ясното съзнание и мисли си образувах тумор, който накрая ме уби. Тази краткотрайна 4 часова смърт ме промени. Когато се събудих аз вече знаех, че живота ми тепърва започва, знаех, че трябва да усъвършенствам дадените ми по рождение дарби и че не трябва да бягам от мисията си, която включва опазването на документи стари колкото света. С години водих битки срещу мераклии да построят изкуствен язовир на земите, които пазят тайните. Водих битки с роднини преценили, че са по-достойни наследници на тези земи, след като чуха предложената сума за тях. Водих битки дори и със самата себе си да не ги продам в годините на глад и оскъдица.... И през всичките тези години бях напътствана и информирвана от духовният свят. Научих за съществуването на енергийните портали и важни предмети и документи, които трябва да се пазят. Научих, че и моето наследство е само малка част от тях. Също научих и как е била затрита друга малка част, намираща се днес *(забележете!) под водите на изкуственно построен язовир в Турция

Беше ми възложена нова мисия: да прочета и наизустя съдържанието на затритите документи, чието копие се намираше в паралелен на нашият свят. 2007 г. се започнаха пътуванията до този свят, които ми костваха наистина много. Осъществявах тези пътувания с астралното си тяло в спящо състояние тук. В онзи другият свят, тези документи бяха притежание на жестока личност и му даваха власт да командва над него. Мисията беше трудна, повече от трудна и аз се провалих. Точно докопала документите се издадох коя съм и от къде съм. Събуждането от това последно пътуване до там беше мъчително, но успях и се върнах.
Активен
giti
Гост
« Отговор #2 -: Март 12, 2010, 21:30:30 »

Последваха жестоки нападки, докато спях в леглото си. Тогава за първи път ми бяха изпратени "наблюдателите"(така ги нарича духовният ми водач) - дълги, слаби фигури на мъже, изградени от сребристо-синкава светлина. Те не говорят, нито се движат - самото им присъствие разтриса и унищожава всякаква форма на злина и тъмнина. От този ден нататък, аз съм под постоянно наблюдение от тях, когато имам посещение от други светове...

Преди да продължа нататък с тази моя кратка и стилизирана изповед, искам да ви кажа нещо важно:

Не си мислете, че моите способности са привилегия и че мисията ми ме издига по някакъв си начин над вас! Напротив! Не само, че не са привилегия тези способности, те са проклятие. Защо ли? Ами защото така аз не съм нито тук, нито там (ако мога така да разделя единицата) А мисията ми на пазител, не ме превръща в нищо повече от една слуга, която често трябва да пренебрегва своите собствени желания в нейно име. Иска ми се да имам вашата свобода, която вие определяте, като незнание, глухота и слепота към тези светове.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #3 -: Март 12, 2010, 21:37:57 »

Не знам какво да кажа!Всъщност,ти си специална!Ти си човек на промяната.Ти ще трябва да преодолеш тези препятсвия и когато имаш деца(може и в момента да имаш,знам ли) ще трябва да ги научиш и да им предадеш опита си за оцеляване в този свят.Защото и те ще са като теб-обикновенно така става!Което е хубаво,защото това поколение трябва да промени изгнилите части в нашата стара система,по която се ръководим.
Аз нямам такава отвореност и такива усещания към духовенството като теб-от една страна е хубаво,защото няма да страдам,че хората тук не ме разбират и,че съм раздвоен между два свята.Но от друга страна аз не мога да разбера живота от реалната му страна,не мога да разбера дали и аз съм специален.Може и да съм,но кой знае-дали като порасна няма да захвърля всичко и това да се окаже плод на хормоните ми!Надявам се последното изречение никога да не става,искам да знам,че съм такъв какъвто съм!Като малък имам спомени с духовното,но откакто навлязох,така да се каже,в суровия живот аз се промених.Слях се с целия свят,слях се с тълпата!Единственото,което ме различава от другите хора в момента е,че мисля и действам по-различно от връстниците си.Мисля за работи,за които никой "нормален" на мойта възраст не прави.Така като си описа детството много прилича на моето.Всички се стремят да съм добре,обграждат ме с много любов,но когато се стигне до мястото където трябва да се представя аз добре-училището,всичко се проваля.Не,че съм тъп,по думите на всички около мен,които са видяли дори една частица от истинското ми аз знаят,че притежавам адски огромен потенциал,който обаче не реализирам.Нашите казват,че това е от мързел,а аз казвам,че е от нежелание.Защото между мързела и нежеланието има разлика,когато нежелаеш нещо-то просто не ти е приятно.Това не значи,че не съм любознателен,но просто всичко в училище е така сдъвкано и обяснено,че ми става отврат.Само когато творя(пиша в рими или в проза) или съм сред природата се чувствам истински...щастлив!Постоянно си седя вкъщи сам и не излизам да играя на вън,не защото обичам да съм сам,но просто не обичам да съм сред хора различни от мен.Обичам да съм с приятели,но хората,с които дружа със част от същността се броят на пръстите на едната ми ръка-всъщност толкова са и приятелите ми-3 ма души.От тези тримата-2-ма са смятани за много странни,но аз не виждам нищо странно в тях,виждам само нежеланието на околните да ги разберат и приемат.
Е,и аз направих една моя изповед към хора,които смятам,че биха ме разбрали.Макар,че според мен в този форум индиговите(мразя да използвам този израз,все едно говоря за добитък) хора са вече доста малко.Има много хора,които са си от старата епоха,но са се регистрирали в този сайт,защото са любопитни за окултното.Аз принципно се интересувам от духовенство и неща свързани с тази тема.Но се регистрирах в този сайт,не за това,а защото искам да видя живота на други Нови хора!
Еми,това беше моята изповед,която се надявам не е дотегнала на никой.Гити,надявам се,че не се сърдиш,че с споделих моите страсти в твоята тема с твоята изповед!
Активен
giti
Гост
« Отговор #4 -: Март 12, 2010, 21:51:12 »

Рабено извинявай, но не съм свършила. После ще чета поста ти. Малко ми е трудно да пиша за всичко, затова го публикувам на части и почивки... Вълненията ми са големи...
Активен
giti
Гост
« Отговор #5 -: Март 12, 2010, 21:52:01 »

И така: провалянето в тази мисия с документите, която описах по-горе ме обезкуражи. Започнах да се самосъжалявам, да плача и да си задавам въпроси от типа:
Защо вечно съм сама? Какво съм аз? Какво ме прави толкова различна от другите, та да водя сама такива жестоки битки?
Духовният ми водач ме успокояваше. Дойде и дядо от "отвъдното" да ме успокоява. Тогава той ми каза така:
"Дете мое, ти не си сама. Има и други, като тебе. Щом толкова искаш да се облечеш в някакви рамки, които да те определят какво си, до числото 3 ще научиш отговорите."

На 3-ят ден, получих ЛС във Фейсбук от някой си, който беше сред приятелите ми, но никога не бяхме си писали преди. ЛС-а се състоеше от един линк- нищо повече. Линк към сайта на нашият администратор тук за 2012г. Кликнах на линка и прочетох заглавието:
ПРОФИЛ НА ДЕЦАТА ИНДИГО
Зачетох се. Четях за себе си - това което съм аз, все едно някой бе наблюдавал живота ми и ме бе описал прилежно. В мен нахлуха всичките присъщи чувства на човека. Ревях и се смеех, като лудите. Написах коментар, който гласеше администраторите на този сайт незабавно да се свържат с мен. Исках да им благодаря за всичко... че ги има въобще... исках да науча повече, исках и да ги опозная. Почти веднага Дидо ми отговори на емайл. Бях толкова развълнувана. По разговора разбрах, че съм открила първият себеподобен.
Ето защо, ти Дидо, винаги ще имаш специално кътче в сърцето ми!
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #6 -: Март 12, 2010, 22:00:47 »

Аз съм и глух,и чуващ,и сляп,и виждащ,но не съм ням!!!
Не искам да изглеждам глупаво като се опитвам да споделям.Защото винаги изглеждам глупаво,със всяко мое действие.Аз съм сам,не служа на никой освен на Бог,на светлината и любовта.Аз служа на тях,но на този свят съм решил да действам сам.Аз също съм сънувал,че ходя в паралелни светове,има един,в който съм много уважаван-различни хора ме нападат и предизвикват,но винаги ги побеждавам,има място където е пълно с гори и води.Там сънувам,че имам приятели,единия е човек,а другия е огромна горилоподобно,което много обичам!Има свят на ужас,където,за да оцелея съм принуден да избивам всичко...дори близките ми,колкото и психарски да звучи!Но всички тези места,които изброявам явно са отдавна забравени от душата ми или по-скоро вече не ходя там заради всичко,което ми се случва в ежедневието!В онези светове се чувствах някой,а тук съм никой.Гадното е само,че преди да заспя изпитвам страх от това неизвестно нещо.Но когато се пренеса в онези светове(хубавите от тях де)се чувствам прекрасно!
Активен
giti
Гост
« Отговор #7 -: Март 12, 2010, 22:08:12 »

След като мина силното вълнение, дядо ме посети отново. Ето и разговора:

Аз: Това е толкова прекрасно да знам, че има и други, като мен. Не може ли да се съберем и да си помагаме? Така и мисиите ни ще са по-леки. Ако имах помоща им, може би не бих се провалила в онази мисия с документите.

дядо:  Така да е. Събери ги.
 
Аз: Но как?

дядо: А ти как ги откри първите?

Аз: Да не би да искаш да кажеш, че трябва чрез интернет? (попитах доста невярващо)

дядо: А има ли по-добър и лесен начин във вашият свят? Информацията, която ти се провали да събереш е вече предадена. Ще срешнеш този човек, а и другите, с които имате обща мисия в решението, което ще вземеш в твоето търсене на себеподобни.


А решението беше този форум.
Във форума на другият сайт за 2012-а бях пуснала темата "НЕОБИЧАЙНИ" ПРЕЖИВЯВАНИЯ.  Там се запознахме и с Волфи. Той някак си ни седна "по турски" на сърцата и на двама ни с Дидо( тук indigo).

Добре, но всичко ми изглеждаше скрито и покрито в онзи сайт. Някака си темата 2012-и изместваше фактора Индиго и на мен ми се видя бавно и трудно осъществима задачата да събера индиготата. Тогава започнах да мрънкам на Дидо за отделен, специален форум... В началото той се опъваше. Питаше: "Ама какво му е на този тук?" и т.н.
Волфи обаче се застъпи за идеята ми и не бяха нужни много овещаванки след това, за да се съгласи и Дидо.
Юни месец миналата година форумът бе създаден.
Активен
giti
Гост
« Отговор #8 -: Март 12, 2010, 22:23:03 »

Когато дядо ме посети отново го поитах:
- Добре, сега какво следва? Какво да очаквам?
-  Сега ще се съберете всичките, които имате общ мисия. 2 от новите ти приятелства ще са особенно специални и важни за теб. С тях пътищата ви често са се пресичали, но не сте били готови на приятелство тогава. - ми каза дядо
( До, Даяна мисля, че се разпознахте в тези 2-ма )

дядо продължи: Ще има и още важни личности, но какво и как ви очаква ще разберете, когато се съберете.
тогава попитах: А как да знам, кога сме се събрали?
а отговора беше: Последната от тях ще носи послание -  съновидение и картина, която описва, че сте се събрали, като в кошница.


Спирам до тук. Не мога да продължа, защото започнах отново да се вълнувам....
Активен
giti
Гост
« Отговор #9 -: Март 12, 2010, 22:41:23 »

Рабено, не ти се сърдя. Разбирасе, че ще напишеш и твоята изповед. Защо не? Освен това си личи, че извира дълбоко от сърцето ти. Приятелче, целта на този форум някога беше да си споделяме и помагаме, без да се съдим и търсим косури. превърнало се е в носъществима мечта това да се върне.... Това, което споделяш ме кара да ти кажа: До теб съм, макар и виртуално и с радост бих ти помогнала с каквото и до колкото мога... било то и само да си поплачиш или ядосаш на някому или каквото ти е на душа....
Активен
izida
Гост
« Отговор #10 -: Март 12, 2010, 22:44:56 »

Аз оставм безмълвна. За сега, просто не знам какво да кажа.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #11 -: Март 12, 2010, 22:46:49 »

Благодаря ти Гити!Ако всички хора станат като теб света ще се оправи напълно!!!
Активен
Веселин
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #12 -: Март 12, 2010, 22:47:26 »

    а отговора беше: Последната от тях ще носи послание -  съновидение и картина, която описва, че сте се събрали, като в кошница.
    Сигурен съм, че тук става дума за съня и картината на Reya, нали? Сигурен съм, че и тя е индиго, а картините ѝ наистина носят някаква информация, която само някои хора могат да разберат.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #13 -: Март 12, 2010, 22:48:26 »

    Леле,стана ми интересно!!!
    Нямам търпение да разбера за това с кошницата.

    Гледайки картината, това за кошницата по-скоро е описание на самата картина. Ето линк, за да я видиш http://indigota.com/index.php?topic=169.0
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #14 -: Март 12, 2010, 22:50:26 »

    а отговора беше: Последната от тях ще носи послание -  съновидение и картина, която описва, че сте се събрали, като в кошница.
    Сигурен съм, че тук става дума за съня и картината на Reya, нали? Сигурен съм, че и тя е индиго, а картините ѝ наистина носят някаква информация, която само някои хора могат да разберат.
    Абсолютно. Страхувам се, че в числото на някоите хора влизам и аз, а аз още не съм почнала да ги разтълкувам. Има нещо, което ме спира....
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Изповед на Kissing You Good Night на прага на 11:11:11 « 1 2 »
    Послания
    Kissing You Good Night 25 2090 Последна<br />публикация Ноември 17, 2011, 12:00:30
    от Финист

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright