Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Животът след смъртта според Рудолф Щайнер  (Прочетена 3050 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Октомври 16, 2011, 09:29:20 »


    В този свят се намират на първо място първообразите на всички
    предмети и същества, които са във физическия и в душевния свят.

    Ако си представим творбата на един художник
    и как тя съществува в неговия дух преди той да я нарисува,
    ще имаме приблизително понятие за това,
    което тук разбираме под първообрази.

    Няма значение, че художникът замисля своята творба постепенно
    в хода на нейното изпълнение.
    В истинския "свят на духа" съществуват подобни първообрази за всички
    предмети и същества, а физическите неща не са друго, освен копия от
    тези първообрази.

    Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива,
    да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи,
    които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек
    не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава
    света на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост.

    Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати,
    отколкото неговото куче или котка, и че светът на първообразите е
    наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Ноември 11, 2011, 14:20:50 »



    Първият поглед, който хвърляме в това Царство на Духовете, е
    немислимо по-объркващ, отколкото първия поглед в душевния свят.
    Защото в тяхната видима форма, първообразите са твърде различни от
    техните физически отражения. Но те не приличат и на своите сенки, на
    отвлечените мисли.

    В духовния свят всичко е в непрестанна деятелност,
    всичко се намира в постоянно съзидание. Там не съществува никакво
    спокойствие, никаква почивка и застой, каквито срещаме във физическия
    свят.

    Защото първообразите са творящи същества.
    Те са майсторите на всичко, което се явява във физическия и в душевния свят.
    Техните форми се менят непрестанно.
    Всеки първообраз има възможност да приеме безброй особени форми.
    Тези форми като че ли бликат от него; и щом
    една форма е "излъчена" навън, първообразът се залавя да създаде нова.

    Първообразите имат помежду си по-голямо или по-малко родство.
    Те не действуват изолирано. За своите творения те имат нужда един от
    друг. Често пъти множество първообрази си съдействуват за
    възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния
    свят.

    Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното"
    зрение в "светa на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с
    "духовния слух". Действително, щом ясновидецът се издига от "светa на
    душата" в този на "духа", видимите първообрази стават същевременно
    звучащи.

    "Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено
    духовно естество. Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия
    звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез
    които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията,
    ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на
    света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и
    сродства.

    Всичко, което на човешкото разбиране се представя под
    формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо
    духовно-музикално.
    (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите". За този, който е надарен с "духовен слух", това не е само един символ, а добре позната духовна действителност).
    За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо".
    Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Ноември 16, 2011, 16:33:12 »


    С цел да опростим нещата, отсега нататък няма да говоря за "духовна
    музика". Достатъчно е да си представим, че всичко, което описваме като
    "образ", като "светлина", е същевременно и звук. На всеки цвят, на всяко
    светлинно явление, отговаря един духовен звук, и на всяка хармония на
    цветовете една звукова хармония, една мелодия и пр. Защото от само себе
    си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на
    "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към
    светлината. Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази"
    трябва да имаме предвид и "празвуците". Към възприятията, за които
    говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен
    вкус" и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да
    си изградим представа за "света на духовете" с помощта на възприятия,
    избрани измежду другите.

    Преди всичко, необходимо е да правим разлика между различните
    видове първообрази. За да се ориентираме в "света на духовете", трябва
    да различаваме в него определен брой степени и области. Както и в
    "света на душите", не трябва да си представяме тези различни области
    като пластове, поставени един върху друг. Напротив, те взаимно се
    проникват от край до край.

    Първата област съдържа първообразите на физическия свят, доколкото
    те не са надарени с живот. Там се намират първообразите на минералите
    и растенията, доколкото растенията са чисто физически Същества, с
    други думи, като изключим живота, който ги изпълва. Там откриваме и
    първообразите на физическите животински и човешки форми. Тази
    област съдържа и други форми, но тези, които посочвам, служат само за
    нейната основна характеристика. Тук е основният скелет на "света на
    духовете". Тази област можем да сравним с твърдата земя на нашия
    физически свят.

    Тя образува контенталната маса в "света на духовете". Нейното
    отношение към физическия свят може да бъде изразено само в образи. Да
    предположим, че имаме пред себе си едно ограничено пространство,
    изпълнено с всякакъв вид физически тела. Да си представим сега, че тези
    физически тела изчезват, оставяйки празни пространства, които запазват
    техните форми. Сега да си представим и междинните пространства, които
    по-рано бяха празни, като изпълнени с най-разнообразни форми,
    намиращи се в най-различни отношения със съществуващите по-рано
    тела.

    Приблизително така изглеждат най-нисшата област от света на
    първообразите. Предметите и Съществата, които се въплъщават във
    физическия свят, тук имат вид на "празни пространства". А между тях е
    подвижната деятелност на първообразите (и на "духовната музика").

    В момента на физическото въплъщение, тази празнини се изпълват до
    известна степен с физическо вещество. Човек, който би съзерцавал
    пространството едновременно с физически и духовен поглед, би видял
    физическите тела и работеща между тях, подвижната деятелност на
    "творящите първообрази".


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Ноември 17, 2011, 18:58:26 »

    Втората област от "царството на духовете" съдържа първообразите на
    живота.
    Но тук този живот образува едно съвършено единство.
    Като един течен елемент, той нахлува в света на Духа,
    точно както кръвта пулсира из цялото тяло.

    Той може да бъде сравнен с морето и водите на
    физическата Земя.
    Все пак по-уместно е да го сравним с движението на
    кръвта в животинското тяло, отколкото с движението на реките и
    моретата.

    Деен и подвижен в себе си живот, създаден от мисловно
    вещество: така може да бъде определена тази втора степен от "царството
    на духовете".

    Тук се намират първичните сили за всички живи същества,
    които се явяват на физическия свят. Тук се проявява единството на всеки
    живот и родството на човешкото същество с всички други същества.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Ноември 18, 2011, 19:04:37 »


    Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на
    всички души. Тук се намираме в присъствието на един много по-тънък и
    по-фин елемент, отколкото в първите две области. Фигуративно той може
    да бъде наречен въздухът или атмосферата на "царството на духовете".

    Всичко, което става в душите на двата други свята, има тук своята
    съответна духовна страна. Усещанията, чувствата, инстинктите,
    страстите и т.н., се намират тук в духовно състояние.
    Атмосферните явления, които стават в този "въздух",
    отговарят на страданията, радостите на съществата от другите светове.
    Носталгията на една човешка душа се проявява тук
    като тих полъх; едно избухване на страст като ураган.

    Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква
    дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него
    своето внимание. Например, тук може да се говори за ураганни бури, с
    бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата
    по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват
    страстите на една истинска битка, разразила се на земята.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Ноември 19, 2011, 10:45:08 »

    Първообразите на четвъртата област нямат пряко отношение към
    другите светове.
    От известна гледна точка, това са Същества, които
    управляват първообразите на трите по-нисши области и определят
    техните взаимни връзки.
    Следователно, от тези област произтича една по-всеобхватна деятелност,
    отколкото от по-нисшите степени.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #21 -: Ноември 20, 2011, 18:39:01 »


    Петата, шестата и седмата области се различават съществено от
    първите четири. Съществата, които се намират там, предават на
    първообразите от по-нисшите области подтиците, които ги карат да
    действуват. Там се намират творящите сили и самите първообрази. Който
    е способен да се издигне до тези области, се научава да познава "целите"*

    (* От казаното по-напред относно трудността да се изразяваме с
    помощта на езика следва, че изрази като "цели" трябва също да бъдат
    взети в символичен смисъл. Тук изобщо не става дума за едно
    възобновяване на доктрина за "фаталностите", които нашият свят
    преследва).

    Като живи зародиши, първообразите почиват тук, готови да приемат
    всевъзможните форми на Съществата-мисли. Когато тези зародиши са
    пренесени в по-нисши области, те сякаш разцъфтяват и се появяват в най-
    разнообразните форми. Идеите, чрез които човешкият дух се проявява
    творчески във физическия свят, са отражение, сенки на тези "същества-
    мисли-зародиши" от висшия духовен свят.

    Наблюдателят надарен с "духовен слух", който се издига от по-
    нисшите области на "царството на духовете" в неговите по-висши
    степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен
    език. Той започва да възприема "духовното слово". Съществата и нещата
    му се откриват вече не само в музика, но и в "слова". Те му оповестяват
    това, което Духовната Наука нарича "вечни имена".

    Трябва да знаем, че тези Същества-мисли-зародиши са от сложно
    естество. Единствено тяхната обвивка е заета от света на мислите. Тази
    обвивка съдържа в себе си истинския зародиш на живота. Тук ние
    стигаме до границите на "трите свята", защото зародишът е произлязъл от
    още по-висши светове. Описвайки съставните части на човека, аз
    споменах за този зародиш на живота и нарекох неговите съставни части
    "Дух на Живота" и "Човекът-Дух". И други космически същества също
    притежават подобни зародиши в посочените три свята, за да изпълнят там
    своята задача.

    Сега ще проследим странствуването на човешкия дух в "царството на
    духовете" между две прераждания или инкарнации. Тогава отношенията
    и особеностите в това "царство" ще изпъкнат още по-ясно.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Въведение в Тайната Наука - Рудолф Щайнер
    Книги
    Ich 14 2248 Последна<br />публикация Май 27, 2012, 17:20:10
    от Ich
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 2956 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Отвъд , какво става след смъртта ?
    Видео клипове
    Amaranth 0 2168 Последна<br />публикация Ноември 13, 2010, 04:51:39
    от Amaranth
    Мисията на Христос според Щайнер « 1 2 3 »
    Духовни учения
    Ich 31 3050 Последна<br />публикация Юли 25, 2012, 10:59:34
    от Pelin
    Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    Ich 134 7151 Последна<br />публикация Ноември 23, 2013, 12:09:51
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright