Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Съзнанието  (Прочетена 895 пъти)
delfin
Гост
« -: Март 07, 2010, 20:45:50 »

За какво сме на тази Земя?

Винаги, откакто започнах да се осъзнавам като отделна човешка личност и духовна индивидуалност си задавам този въпрос. Но не мога да намеря задоволяващ ме отговор, колкото и да търся вътре в собственото си Аз- за какво съм тук, на тази планета, защо нямаме спомени за какво сме избрали или сме се съгласили да се родим тук, в този си живот, каква е целта на този живот, освен развитието ни като монади. Усещам една постоянна мъка, че тук не е мястото ми, че домът ми е някъде там..., но не и тук, тежи ми съществуването във физическия свят, нямам желание да се превъплъщавам повече тук. Копнея за планета (при положение, че трябва пак да имам физ. въплъщение), която да е без войни и да се обичат обитателите й, да няма завист и да има хармоничен живот съобразен с природата, да се ползва телепатията, да се разговаря с животните, да се движим свободно по планетата, без да има изкуствени граници и все неща от този диапазон... Мечти, мечти, но и надежди.

Сякаш тук служиме преди всичко само за енергийна храна на някого, но на кого по-точно...? И въпреки всичко, осъзнавам и че без този опит не можем да се развиваме по-нагоре по еволюционната спирала в Безкрая. А и че нашия опит служи и като опит на Първопричината (Бог, Абсолют, Той/Тя, Космическия разум и каквито имена още е наречено това Непознаваемо Нещо), както и че най-накрая ще се слеем с нашата Висша Монада, а Тя самата с Безкрайното Непознаваемо.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Март 07, 2010, 20:47:18 »

Наистина, Земята е една тежка планета и много се научава от нея, но този копнеж ми е постоянен. Роднините ми никога не са ме разбирали, защото от дете си бях затворено и по-мълчаливо човече, което откакто се научи да чете, все се мушка някъде и при най-малката възможност започва да кълве буквичките. Имах голяма близост само с майка ми, но тя си отиде по-рано, по нейна преценка (имаше си причини, за които тя си е била напълно права да си взиме такова решение), оттогава винаги усещам, че част от нейната енергия е винаги с мен. Тя не ми пречеше да чета каквото си искам и винаги ме е водело вътрешното чувство и желание точно какво е за мен или не е за мен. Затова са ми казвали, че съм голям инат, че едно или други..., но винаги старанието ме и било до се водя от тази вътрешна нагласа, кое е доброто за мен и кое не е. Максимата ми е подобна на тази, да не ми се бъркат в живота, тъй като не правя никому нищо лошо и се старая да не се бъркам в техните животи и да не им преча.

Но този копнеж по дома в последно време много е засилен, усещам промените по планетата, то е като мирис на свежест, на прохлада, тих нежен пролетен вятър, изобщо като усещане за предстояща вечна пролет (сравнение със сезон), но копнежа си ми остава постоянен и засилващ се.
И ще си отида у дома, това е сигурно.

Интерес в по-голямата си част, и разбиране за стремежите, желанията, надеждите и мечтите ми намирам от страна на партьора ми. Добре, че в този живот е трябвало да прекараме по-голямата част от живота си с него и заедно да се научем на много неща. Често си разискваме върху прочетеното от нас, в повечето случаи аз чета или му превеждам и после ибменяме мисли, но има неща които мога да коментирам само със себе си, освен мен няма кой друг да се опита да ги разбере. И тук идваме до все по-голямото задълбочаване навътре в себе си, това което и ти самата го казваш, че човек трябва да търси ВЪТРЕ в СЕБЕ СИ и да намира там отговорите на много въпроси, защото само той може да разбере сам себе си и да научи каква индивидуалност е и какви по-точно са му стремежите.

 Моят стремеж е като сравнение със стълба, такова любопитство имам, какво ще е по-натам, зад това ъгълче, завойче, а на по-горното стъпало? А още по-нагоре? Първите 2 части на "Урантия" ми дадоха голямо поле за размисъл и за задаване на нови въпроси, на които в някои аспекти отговора почти го имам, на други нямам почти никакъв отговор, но винаги има още и още нива и на отговори и на въпроси. И така винаги в един Безкрай, който ме мами към все по-необятните му хоризонти, един хоризонт се приближи, разгледам го, но има още и още, привличат ме с голямо очарование, но хубавото е, че имам и нещо възпиращо, което ми дава възможност и да спирам и да се оглеждам (ослушвам), да се старая да разбера и да осмисля това, което е научено от мен досега и чак след това да продължавам по-нататък по моя Път. Пътя, Пътя, колко е примамващ и обаятелен Той!

Също си задавам и тези въпроси защо е нужна и кому тази мъка по света? Особено жестокостта спрямо малките деца. Да, обяснява ви се с Кармата, Причината и Следствието, но защо, ЗАЩО ни пускат в този живот тогава да се раждаме с амнезия и да не помним поне нещичко от миналите си животи, да разбираме поне в миговете на страдания и тежки, понякога нечовешки болки и такива моменти, ЗАЩО страдаме, по каква причина? Няма ли да е по-добре, знаейки причината, която сме създали някога, по-леко да възприемаме наказанието си и да си казваме тогава, че ни е заслужено, а не както е сега - хем не знаеме, хем пак си изкараме мъката и страданието, докато преживеем едно или друго, което "трябва" и същевременно хулиме и проклинаме съдбата си и си задаваме вечния въпрос - ЗАЩО? Наистина, какво е сгрешило малкото бебенце да бъде пребито жестоко от някой жесток мъчител, затова, че не можел да спи, тъй като то ревяло?? Какво разбира това малко скоро появило се същество на земята, та нали духът му колкото и да е зрял, в малкото крехко телце не може да прояви по друг начин дали го боли нещо, дали е гладен, дали е нещо друго по друг начин , освен чрез плача. Тези мъничета не се раждат можещи да говорят, а пък и ние хората, все още не сме се научили да комуникираме мисловно, че да можеме по такъв начин да се разбираме с тях?

Въпроси, въпроси, те нямат край???
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Март 07, 2010, 20:47:51 »

Лошото е, че когато сме в инкарнация във физическо тяло, ние нямаме поне възможност бегло или косвeно да научиме защо ни се случва едно или друго в този настоящ живот. Неприятно е да ходиш сляпо и да се буташ къде ли не, и пак да започнаш отначало. Въпреки че при мен всяко нещо, което ми се е случвало, и добро и лошо е изстрадано от начало докрай с цялата сила и на положителното и на отрицателното. Трудно е да се балансира по средата, а точно това трябва да уча, както и търпението. Ех, този урок по търпение. Труден е за усвояване. Защото понаучиме ли се на търпение, после се започва и постепенното балансиране на положителното и отрицателното. А научаването на хармонията е един от най-важните ни уроци. Поне така е според мен.

В безкрая поне няма понятието време. Там е безвремие, всичко може би се подчинява само на това да учиме, да учиме, и да се развиваме, защото енергията трябва да бъде в постоянно движение. Просто застоя означава край на всичко, но същевременно и в края се съдържа новото начало, което винаги е на една степен по-нагоре или по-надолу, в зависимост от общото състояние на всичко, което ни заобикаля в пространството. Даже и там, където не може да стигне нашето съзнание и ни се налага да влизаме в тишината на вътрешното си Аз, където да се спре всякакво осъзнаване, да не се мисли. В тази тишина се дават най-големите отговори на въпросите, uоито си задаваме. Но когато сме в будното си всекидневие, в настоящия си живот, тези неща бързо ги забравяме и тогава идват на помощ тези въпроси и търсенето на поне някакъв мъничък отговор, поне толкова, че да не се сливаме с общата маса от хора, които само се интересуват от ядене, пиене, спане, обикновени битови неща, чиито желания основно са да имат материални притежания. Точно тези въпроси ни карат да чувстваме, че живеем, че носим поне някакъв заряд на промяна. А тази промяна да е поне в това да правим тези мънички неща, които зависят лично от нас, все някой може да ни последва, като например да не се изхвърлят навсякъде боклуците, а на определените за това места. Все някой, който нас ни забележи, а той дотогава е хвърлял къде ли не, може изведнъж да се замисли и да започне и той вече да хвърля не безразборно, а само там, където трябва. Ето с такива дребни на пръв поглед неща като дадения пример, ние имаме възможността да допринесеме в осъзнаването на заобикалящия ни свят от страна на другите хора с личен пример.

Отговорност - трудно нещо, но такова приятно чувство изпитвам от това зад всяко мое решение да осъзнавам, че поемам изцяло отговорността за взетото решение. Дано да има все повече хора по света можещи и искащи да носят отговорността да взетите от тях решения. И с това също се променя заобикалящия ни свят.
Активен
Icko
Гост
« Отговор #3 -: Март 07, 2010, 21:55:28 »

 Delfin, слизайки тук на Земята, Душата пази всяка натрупана информация през отделните животи. Това, че ние съзнателно не я помним, не значи, че нямаме достъп до нея.
 Защо мислиш, че човек си няма и понятие защо му се случва дадено събитие? Има такава възможност, но е нужно да умееш да се вслушваш в себе си и да разчиташ знаците, които се появяват.
 Земята, тя е една прекрасна планета, изпълнена с живот и красота Усмивчица. А живота, който живеем е такът, какъвто си го направим. Земята е като едно голямо училище, което ни учи как да живеем, как да обичаме, как да различаваме доброто от лошото и по този начин да вървим нагоре по стълбицата на духовно развитие. А за да се осъществи това е необходимо разнообразието, което предлага ни нашата планета Земя.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Март 07, 2010, 22:02:01 »

Ицко, ние тук слизаме с амнезия. Висшето ни Аз пази информацията за миналите ни животи, но тук, ако ги знаем всичките какви са ни били, просто физ. ни тяло-носител, не би могло да издържи на цялата тази информация.

Да, животът ни е такъв, какъвто си го направим. Ние сме неговите строители и създатели.

Иначе Земята ни е експериментална планета, особено за свободната воля, която е дадена на инкарниращите се тук души. Но Земята е и адска планета, както и планета-затвор, както и планета за напредък, както и малък Рай - от всичко по малко.
Активен
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730

« Отговор #5 -: Април 09, 2010, 10:11:13 »

За какво сме на тази Земя?

Винаги, откакто започнах да се осъзнавам като отделна човешка личност и духовна индивидуалност си задавам този въпрос. Но не мога да намеря задоволяващ ме отговор, колкото и да търся вътре в собственото си Аз- за какво съм тук, на тази планета, защо нямаме спомени за какво сме избрали или сме се съгласили да се родим тук, в този си живот, каква е целта на този живот, освен развитието ни като монади. Усещам една постоянна мъка, че тук не е мястото ми, че домът ми е някъде там..., но не и тук, тежи ми съществуването във физическия свят, нямам желание да се превъплъщавам повече тук. Копнея за планета (при положение, че трябва пак да имам физ. въплъщение), която да е без войни и да се обичат обитателите й, да няма завист и да има хармоничен живот съобразен с природата, да се ползва телепатията, да се разговаря с животните, да се движим свободно по планетата, без да има изкуствени граници и все неща от този диапазон... Мечти, мечти, но и надежди.

Сякаш тук служиме преди всичко само за енергийна храна на някого, но на кого по-точно...? И въпреки всичко, осъзнавам и че без този опит не можем да се развиваме по-нагоре по еволюционната спирала в Безкрая. А и че нашия опит служи и като опит на Първопричината (Бог, Абсолют, Той/Тя, Космическия разум и каквито имена още е наречено това Непознаваемо Нещо), както и че най-накрая ще се слеем с нашата Висша Монада, а Тя самата с Безкрайното Непознаваемо.

Здравей, Делфин,
А защо да мислим, че "там някъде", на някоя друга планета, е по-добре? Само защото така ни се иска и сме го чели по книгите...А може би не е по-добър живота другаде?... Нали и в Библията се казва: Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето. А каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето.
Иначе и аз съм като тебе. Същите въпроси си задавам...Даже мисля, че не е поради карма...човека по някаква причина избира да  прави зло. Но той има избора и да не го направи, ако така реши. Мисля, че тук е мястото, където трябва да си го направим. Каквото успеем да си направим тук, това ще имаме и там. А пък че е трудно, трудно е. Но преди години беше още по-трудно - нямаше компютри, съответно и възможност да разговаряш или да разбереш какво мисли и чувства някой непознат човек... да разбереш, че не си сам, че има и други като тебе.












Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Съновниците??? Можем ли да им вярваме???
Анкети
giti 8 3695 Последна<br />публикация Ноември 10, 2010, 23:16:26
от nre
Фентъзи книги и научна фантастика
Книги
delfin 0 1845 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
от delfin
Послание от извънземните през 1977
Видео клипове
Аэ съм 0 2370 Последна<br />публикация Юни 20, 2010, 19:39:33
от Аэ съм
Гробницата на Бастет е в Странджа!
Древни цивилизации
Аэ съм 1 4289 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
от Аэ съм
"Писание за любовта" - Йогананда
Послания
nia.boneva6 1 1732 Последна<br />публикация Февруари 01, 2012, 04:33:12
от mirokiriakov

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright