Често мисля за този свят.Отварям прозореца през нощта и се вглеждам във Витоша,която се вижда от 16 етаж(последния етаж) на блока ми.Мисля за това,че на следващия ден съм на училище,за поредните сухи уроци.Мисля си за това,че имам домашни,курсове само и само да се впиша в това общество...като всички други.Гледам тази бетонна джунгла и се чудя:Как човечествето е успяло да стигне от едно просто едноклетъчно до такава цивилизация.Проумявам,че еволюцията,Бог и малко късмет са спомогнали за стигането поне до развитието на човекоподобни.Следва голямата еволюция,идването на хомосапиенс променил живота на тази земя.Оттам всичко става с адски много труд,появяват се изкуства,градове,държави,народи и всички неща,които смятаме за даденост днес.Гледам дребните фигури пъплещи по тротоара решени на всичко да изкарат и този ден.Дали и те разсъждават по някой път така,какъв ли е техния живот,какво щях да правя ако бях като тях.Не мога да знам,защото всички се движат с каменни изражения на лицето.Гледам колите,светофарите,улиците,другите сгради и магазините и осъзнавам,че всичко това ,което имаме за даденост е извоювано с големи усилия и труд.Осъзнавам,че хората,които уж нямат образование чистят улиците и боклука по кофите на улиците.Всички тези хора без ,,образование" правят цивилизацията такава ако не я познаваме.Ако не са ,,неграмотните" хора едва ли някой ще се захване да чисти и ще загуби време.Обръщам глава отново към Витоша и за миг осъзнавам,че живеем в един колосален затвор.Гледам я тази планина и виждам каква свобода е тя,какъв дар.Но след това виждам и как на нейно място се доизгражда този затвор.Гледам изтръгнатите цветя и труповете на полуизгнили животни след секунда покрити с улица,по която веднага се появяват блокове,магазини,хора,тротоари,светофари и много коли,които се състезават кой може да замърси въздуха повече.Накъде и да обърна глава природата изчезва бавно по бавно-остава само тази Витоша,която наблюдавам от моя блок.Споделям мъката и.Чудя се дали хората преди векове или хилядолетия са размишлявали така.Може би философите...или тези,за които няма бъдеще в това общество!Поглеждам после на горе-небето,вселената,Господ!Небето е пробито с дупки,през които минават вредните слънчеви лъчи!И въпреки това хората продължават да отричат всичко,което застрашава материалния им успех!Само огромната Вселена е незасегната от лекомислието и глупостта на иначе упорития и умен човешки род.Доспива ми се и затварям прозореца като покорен роб,който мечтае за свободата си!
