[Аэ съм]

Често мисля за този свят.Отварям прозореца през нощта и се вглеждам във Витоша,която се вижда от 16 етаж(последния етаж) на блока ми.Мисля за това,че на следващия ден съм на училище,за поредните сухи уроци.Мисля си за това,че имам домашни,курсове само и само да се впиша в това общество...като всички други.Гледам тази бетонна джунгла и се чудя:Как човечествето е успяло да стигне от едно просто едноклетъчно до такава цивилизация.Проумявам,че еволюцията,Бог и малко късмет са спомогнали за стигането поне до развитието на човекоподобни.Следва голямата еволюция,идването на хомосапиенс променил живота на тази земя.Оттам всичко става с адски много труд,появяват се изкуства,градове,държави,народи и всички неща,които смятаме за даденост днес.Гледам дребните фигури пъплещи по тротоара решени на всичко да изкарат и този ден.Дали и те разсъждават по някой път така,какъв ли е техния живот,какво щях да правя ако бях като тях.Не мога да знам,защото всички се движат с каменни изражения на лицето.Гледам колите,светофарите,улиците,другите сгради и магазините и осъзнавам,че всичко това ,което имаме за даденост е извоювано с големи усилия и труд.Осъзнавам,че хората,които уж нямат образование чистят улиците и боклука по кофите на улиците.Всички тези хора без ,,образование" правят цивилизацията такава ако не я познаваме.Ако не са ,,неграмотните" хора едва ли някой ще се захване да чисти и ще загуби време.Обръщам глава отново към Витоша и за миг осъзнавам,че живеем в един колосален затвор.Гледам я тази планина и виждам каква свобода е тя,какъв дар.Но след това виждам и как на нейно място се доизгражда този затвор.Гледам изтръгнатите цветя и труповете на полуизгнили животни след секунда покрити с улица,по която веднага се появяват блокове,магазини,хора,тротоари,светофари и много коли,които се състезават кой може да замърси въздуха повече.Накъде и да обърна глава природата изчезва бавно по бавно-остава само тази Витоша,която наблюдавам от моя блок.Споделям мъката и.Чудя се дали хората преди векове или хилядолетия са размишлявали така.Може би философите...или тези,за които няма бъдеще в това общество!Поглеждам после на горе-небето,вселената,Господ!Небето е пробито с дупки,през които минават вредните слънчеви лъчи!И въпреки това хората продължават да отричат всичко,което застрашава материалния им успех!Само огромната Вселена е незасегната от лекомислието и глупостта на иначе упорития и умен човешки род.Доспива ми се и затварям прозореца като покорен роб,който мечтае за свободата си!

[Аэ съм]

Бих искал да споделите мнение за това душеизлияние пред хора,които биха ме разбрали.
Споделете и вашите чувства,ако искате!

[Icko]

 Полезен размисъл си направил. Хубаво ще е повече хора от време на време да се откъсват от рутината на ежедневието и се унесът малко в размисъл за Живота. То е нещо като да си седиш предимно в къщи или да ежедневието ти предимно да преминава в интернет пространството. Идва момент, в който започваш постепенно да се откъсваш от действителността и заживяваш в един собствен свят. Нещо подобно е и с хората по света, особено и тук. Ние сме търпелив народ и в тези трудни времена хората се справят както могат. Не им е много до размисъл на къде върви Живота и какво би се получило, ако се продължи по този начин, въпреки, че го знаят.
 Те първа сега се развиват на бърза скорост технологиите и очите на учените са съсредоточени върху тях. Първо се развива материалното, това, което е обозримо за сегашните ни сетива и улесняващо живота ни на този етап. Постепенно след това ще дойде ред и на Духовното израстване като двете посоки на развитие ще се балансират и свържат. Това ще стане от самосебе си. Сега човек е склонен да вярва на нещо, което може да бъде доказано научно. Така и Духовният свят ще бъде доказан, когато това бъде възможно. Но до тогава явно е нужно човечеството да премине през този етап, на койото сме сега, за да може да прозре и осъзнае истината на къде се е насочило и какъв път следва да се поеме. Едно дете ако не се опари на огъня не би разбрало, че е опасно да си играе с него. все пак сме дошли тук на Земята да се учим, също така всички сме родени от Любовта и тя е вътре в нас, за това аз вярвам, че човек го очаква светло бъдеще.
 Животът е такъв, какъвто сами си го направим. За това дори един миг би бил достатъчен да го променим, ако го пожелаем.

[Аэ съм]

"Ние сме във времето и времето е в нас."
                              Исак Нютон

[Веселин]

Животът е такъв, какъвто сами си го направим. За това дори един миг би бил достатъчен да го променим, ако го пожелаем.

Така е. Земята може да бъде и Рай, и Ад. Но преди всичко трябва всички да разберат, че Тя е Нашият дом, трябва да Я обичаме и пазим като очите си. Земята е била и може да бъде пак един райски кът в цялата Вселена!
Между другото, през последно време и аз много често се отдавам на размисъл по много глобални проблеми. Тъй като работя в София, предпочетох да пътувам с автобуса всеки ден от Пловдив до работата и обратно, защото така ми остават поне по 4 часа на ден за размисъл, за четене на интересни книги. Много често наблюдавам красивите места, които се откриват по време на пътя и се питам не може ли навсякъде да е така. Защо в днешно време големите градове са тооолкова отблъскващи? Колегите ми си мислят, че пътуването за мен е мъчение, но те не осъзнават всъщност колко е приятно човек да може за няколко часа да се откъсне от ежедневните проблеми. Знам, че ако живеех в София, нямаше да се чувствам комфортно, но много често ми се иска да живея горе в планината, на някое тихо и спокойно място.

[Аэ съм]

много често ми се иска да живея горе в планината, на някое тихо и спокойно място.

Споделям желанието ти!

[Icko]

 Хубаво нещо е планината, предразполагаща към релаксация и мъдрост

[Веселин]

Хубаво нещо е планината, предразполагаща към релаксация и мъдрост

Така е. А и все още там е много по-чисто и все още красиво.