[Инил]

Преди ми е било много криво и страдах, когато виждах как хората си причиняват страдание, сами и се питах не виждат ли?... Имаше момевти, когато ми се искаше да ги предпазя, да им кажа - неправи това... Но те ставаха по-агресивни...
В някакъв момент разбрах, че не трябва да ги спирам да правят грешки. Не трябва да ги спирам да изпитат болка, а само да се моля да разберат, че им е нужна промяна. Да разберат, че е нужно да се обичат и да си простят. Да се приемат и да приемат другите...
Разбрах, че хората не са лоши, но ако някога са били наранени се страхуват. И имат нужда от обич, от усмивка, макар и да не го съзнават... Има хора, които са приели грешен модел на подражание, живеят в заблуда... Имало е моменти, в които и аз смятах, че не трябва да бъда обичана, не заслужавам... Та сега разбирам още по-добре, защо понякога сме лоши и ръмжащи към някой, който е доброномерен и щастлив и иска да ни помогне...

От известно време знам какво ще се случи след няколко минути... Усещам как хората около мен започват невидимо/магически да се променят. Усещам, че се случва нещо прекрасно...

Земният закон е-'противоположностите се привличат'. А небесният-'подобното привлича подобно'... И в двата случая ако мога да дам обич и усмивка на противоположно настроените-те се променят и всички сме 'подобни'...

надявам се ме разбирате

Желая на всички светъл и прекрасен ден

[Веселин]

Аз съм обичал най-истински човек, който всъщност се държеше лошо с мен и понякога дори ме обиждаше, макар и да предпочиташе моята компания. Въпреки лошото му отношение към мен, обичах (и обичам все още) този човек с всичките му недостатъци (а те не бяха малко). Не знам дали това е било истинска любов, много пъти са ме наранявали хората, но въпреки това съм запазил добрите чувства към всекиго. Не тая (и не искам да тая) омраза към никого.

[Sunshine(sun)]

Мислят си,че се обичат ,а всъщност правят неща ,които нямат нищо общо с любовта.И понеже и аз съм човек кажете ми ,бе хора какво е истинска,всеотдайна любов.Всъщност аз май знам повече от тях ,защото го забелязвам това.Смятам ,че точно неспособността .........

Няма как да не пиша и тука ... понеже темата е силна и аз изписах много в дневника си ...
Но ще пиша и тука ...
Любовта е нещо което не е на физично ниво , а се проявява на физично ниво.
След проявата и хората сами си слагат определения за това какво е любовта и какво не ...
Кога се прояви на физично ниво , ние сами определяме и очакваме как и какво.
И всичко това идва от едно място или две общи .... его и мозък.
Кога човек започне да усеща и да разбира със сърце и душа , може да разбере какво е любовта ...
Тука вече казах и обясних цялата тема с няколко думи , но дали ще ги видите зависи от вас ...
Но може и да ги усетите и това вече ще е разбиране.
Любовта е невидима и проявена във видимо ...
Тя вижда къде има почва и засява семена там , после семената на любовта се подхранват от почвата или човека в които са вече и всичко зависи от него и неговите мисли ,избори и чувства.
Ако знае как ... тя расте и го дарява с още и още ... но ако не ... тя си отива и всичко остава само един спомен.
И за последно , всичко проявено на физично ниво не е любов а проява.
Това са думи и материални блага .... хубави са но ...

Пак Благодаря за прекрасната тема. 

[Ru Alfa]

Лошото е, че когато се съберем с някого ние често го превръщаме в свое притежание, но дали това е правилно, защото срещу нас стои реален човек с мисли и чувства, а не неодушевен предмет. Искаме да знаем всичко, да го контролираме и неусетно ревността и съмненията завладяват живота ни. Но ако човекът срещу нас е решил да изневери дали ще го спрем така, не ще си намери друг ако е решил. И възниква въпросът защо искаме да сме с такъв човек, защо се унижаваме. А ако човекът до нас не е такъв тогава защо да не контактува със другия пол. И в двата случая няма обич а само чувство на притежание.