Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тъжно ми е, че всъщност хората не знаят наистина какво е любов.  (Прочетена 3288 пъти)
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #15 -: Март 02, 2010, 09:41:07 »

Преди ми е било много криво и страдах, когато виждах как хората си причиняват страдание, сами и се питах не виждат ли?... Имаше момевти, когато ми се искаше да ги предпазя, да им кажа - неправи това... Но те ставаха по-агресивни...
В някакъв момент разбрах, че не трябва да ги спирам да правят грешки. Не трябва да ги спирам да изпитат болка, а само да се моля да разберат, че им е нужна промяна. Да разберат, че е нужно да се обичат и да си простят. Да се приемат и да приемат другите...
Разбрах, че хората не са лоши, но ако някога са били наранени се страхуват. И имат нужда от обич, от усмивка, макар и да не го съзнават... Има хора, които са приели грешен модел на подражание, живеят в заблуда... Имало е моменти, в които и аз смятах, че не трябва да бъда обичана, не заслужавам... Та сега разбирам още по-добре, защо понякога сме лоши и ръмжащи към някой, който е доброномерен и щастлив и иска да ни помогне...

От известно време знам какво ще се случи след няколко минути... Усещам как хората около мен започват невидимо/магически да се променят. Усещам, че се случва нещо прекрасно...

Земният закон е-'противоположностите се привличат'. А небесният-'подобното привлича подобно'... И в двата случая ако мога да дам обич и усмивка на противоположно настроените-те се променят и всички сме 'подобни'...

надявам се ме разбирате

Желая на всички светъл и прекрасен ден
Активен

Веселин
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #16 -: Март 02, 2010, 11:50:46 »

    Аз съм обичал най-истински човек, който всъщност се държеше лошо с мен и понякога дори ме обиждаше, макар и да предпочиташе моята компания. Въпреки лошото му отношение към мен, обичах (и обичам все още) този човек с всичките му недостатъци (а те не бяха малко). Не знам дали това е било истинска любов, много пъти са ме наранявали хората, но въпреки това съм запазил добрите чувства към всекиго. Не тая (и не искам да тая) омраза към никого.
    Активен
    Sunshine(sun)
    Разумна Любов
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 980


  • Град: Тук и сега
  • Тук и сега ...

    100006741217887
    WWW
    « Отговор #17 -: Февруари 03, 2013, 11:31:05 »

    Мислят си,че се обичат ,а всъщност правят неща ,които нямат нищо общо с любовта.И понеже и аз съм човек кажете ми ,бе хора какво е истинска,всеотдайна любов.Всъщност аз май знам повече от тях ,защото го забелязвам това.Смятам ,че точно неспособността .........
    Няма как да не пиша и тука ... понеже темата е силна и аз изписах много в дневника си ...
    Но ще пиша и тука ...
    Любовта е нещо което не е на физично ниво , а се проявява на физично ниво.
    След проявата и хората сами си слагат определения за това какво е любовта и какво не ...
    Кога се прояви на физично ниво , ние сами определяме и очакваме как и какво.
    И всичко това идва от едно място или две общи .... его и мозък.
    Кога човек започне да усеща и да разбира със сърце и душа , може да разбере какво е любовта ...
    Тука вече казах и обясних цялата тема с няколко думи , но дали ще ги видите зависи от вас ...
    Но може и да ги усетите и това вече ще е разбиране.
    Любовта е невидима и проявена във видимо ...
    Тя вижда къде има почва и засява семена там , после семената на любовта се подхранват от почвата или човека в които са вече и всичко зависи от него и неговите мисли ,избори и чувства.
    Ако знае как ... тя расте и го дарява с още и още ... но ако не ... тя си отива и всичко остава само един спомен.
    И за последно , всичко проявено на физично ниво не е любов а проява.
    Това са думи и материални блага .... хубави са но ...

    Пак Благодаря за прекрасната тема. 
    Активен

    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #18 -: Февруари 16, 2013, 01:43:18 »

    Лошото е, че когато се съберем с някого ние често го превръщаме в свое притежание, но дали това е правилно, защото срещу нас стои реален човек с мисли и чувства, а не неодушевен предмет. Искаме да знаем всичко, да го контролираме и неусетно ревността и съмненията завладяват живота ни. Но ако човекът срещу нас е решил да изневери дали ще го спрем така, не ще си намери друг ако е решил. И възниква въпросът защо искаме да сме с такъв човек, защо се унижаваме. А ако човекът до нас не е такъв тогава защо да не контактува със другия пол. И в двата случая няма обич а само чувство на притежание. 
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright