Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Демони и Ларви  (Прочетена 2166 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Февруари 23, 2010, 15:42:54 »

    3 ноември, пет и половина, сутринта.

    Нямам никакво желание този ден да започва! Сега вместо да лежа в тъмното и да чувствам бавното отдръпване на съня, трябва да стана, да се облека и да хвана пътническия влак за Ш., където заобиколена от роднини, които почти не позна-вам, моята умираща баба ме чака, за да се прости с мен. Единствено аз още не съм го била направила – така каза майка ми вчера, докато се опитваше да ми изтръгне обещание. Сега се чудя, какво точно се очаква, да правя там. Дори да пренебрегна съмненията си, че старата е способна да напусне света веднъж и завинаги, аз съм последния човек в състояние, да я утеши.

    Ненавиждам слънчеви ноемврийски утрини, посрещнати в опушени, пълни с цигани мотриси на път за градчета като Ш. Слънцето блести право в мозъка ми през омазаното стъкло и ме кара да полудявам. Поне да имах очила! Замижвам. Опитвам се да се предпазя от окончателно соларизиране, циганките и дечицата с лепкави пръсти обаче виждат в това опит за дистанция. Те не понасят дистанцията.Притискат ме отвсякъде. Непрекъснато или някой стъпва по носовете на мара-тонките ми, или ме дърпа за ръкава. Сякаш искат нещо от мен, а не знаят какво.

    Зле ми е. Нося си душата като балонче, вързано за шапката с връв.

    Не знам колко е часът. Май съм спала. Със страх чакам приближаването на кондуктора, защото ми се струва, че съм пропуснала Ш. Е, слава богу, не съм! Нищо чудно и това да стане. Влакът изглежда е направил завой - слънцето не бие в очите ми. Гледам през прозореца безоблачното синьо, дръгливите стада скубещи трева между храстите, цъфнали в бяло, зелените оврази, припеците. Мисля си: ако обичам ноември, то не заради подобни пасторали. Обичам го заради тъмнината.

    Кондукторът явно вижда, че не съм добре, защото идва, да ме предупреди – следващата спирка е Ш. Не чакам влакът да спре, грабвам си багажа и излизам в коридорчето, клатушкайки се, като се старая да докосвам с пръсти колкото се може по-малко неща. Дебел слой мръсотия лепне навсякъде. Ето го най-накрая и самото Ш.! Кипрата гаричка е съвсем безлюдна. Слизам замаяна и мигам насред перона, като глупак насред игрище, случайно уловил пас. Не мога да реша накъде да тръгна. Но после преценявам, че дори да се загубя в Ш., лесно ще се намеря и поемам направо. Под стъпките миблестят слана и слюда, хрущи чакъл. Докато минавам покрай разни дворове, непознати миризми ме замайват. Биха възбудили любопитството ми при други обстоятелства, не и сега. Сега съм прекалено объркана.

    Нервността с която роднините на баща ми ме посрещат, прозира изпод обзелото ги траурно очакване. И с право! За тях, подобно майка ми, аз винаги ще си остана “чужденката”. Те никога няма да ме приемат и срещите ни винаги ще са мъчителни до полуда. Дори да исках, по никакъв начин не бих могла да променятова, ето защо не се и опитвам.

    Баба ми лежи в сутерена. Като ме вижда, прави усилие, да седне в леглото. Отмята завивките и аз неволно забелязвам колко са окъсани чаршафите отдолу. Леля ми сякаш улавя този поглед, почва да обяснява, колко ритала с крака старата. Пет ката чаршафи била съдрала вече все с туй пусто ритане. Баба мънка, че чаршафите са си били такива, пробити, още като са й ги постлали, но аз се правя, че не чувам. Опитвам се да подхвана разговор, за да не слушам тези обяснения. Нямам какво толкова обаче да кажа и скоро млъквам. Излизам за малко пред къщата. Топличко. Стените още излъчват тънък зной и гущерчета са изпълзяли от фугите. Тръгвам из двора. В дъното, между два лескови храста откривам изоставен кладенец. Веригата я няма, но долу проблясва вода. Бутвам с пръсти макарата. Тя прави два, три безполезни оборота и чувам сякаш от дъното на някакъв друг живот звук от размотаваща се верига. После плясък на ведро... Лекото поскръцване ме успокоява, кара ме да затварям очи и да се вжи-вявам на илюзията. Плъзвам слепешком длан по дървената подпора. В долния й край са прорастнали ситни гъби. Поглеждам ги. Мисля си разсеяно, колкотрудно е човек да приеме смъртта, след като никога приживе не я е забе-лязвалНе можеш просто да вземеш библия и да му почетеш. Нито пък да го накараш, да мисли за смъртта като за нещо неизбежно, като за данъченинспектор, например. Викат ме, да обядвам.

    Баба ми няма търпение да седнем всички на масата и посяга към храната докато сме си само двете. Не знам дали да й направя забележка. Замълчавам си. Наблюдавам я как стръвно се опитва да издърпа конеца с който е зашита пуйката. Действа несръчно и половината плънка изпопадва върху покривката. Толкова е уплашена, и в същото време така месоядна! Забелязвам, че свако ми също я гледа, при това с неприкрито отвращение. Той не е от жалостивите и направо я срязва. “Ще ме изгубите вие, мене!”- казва баба ми и бърше сълзите си.

    По време на обеда роднините говорят за погребението, за това, кой ще поеме разноските по ковчега, кой по надгробния паметник. После почват да говорят за мен, по-точно за моето “жилище”. Питат ме, готово ли е, кое-как с имота, с “натуралните” актове, разбирам ли се с брат си и така нататък. Блазьосват ми как ще си налепя “тирикот” навсякъде и ще си остъкля балконите, как ще се обзаведа, задомя, и размножа щастливо. Искат да знаят защо съм прекъснала учението, къде работя в момента и колко ми плащат. Прекалено уморена съм, за да отговарям. Казвам, че ми се пие кафе.

    - Ама ти нищо не ядеш! – засича ме изведнъж леля ми. – Яж! Това е домашен фит. На, вземи си и от плънката, за да видиш колко е вкусна.

    Почти блъсвам чинията и казвам, че не е нужно някой да става, аз сама ще си сваря кафе.

    След обяда предлагам на баба ми да й почета вестник. Не иска. Книга? От-ново не иска. Казва, че й се сере. Трябва да я сложа на гърнето, да й помогна да намести огромното си туловище върху него. Нищо не ми спестява моята умираща баба от церемонията около срането.


    Първо плътта ти ще се разтвори в телесните ти течности. Ще усетиш непреодолима слабост.

    Виденията ти в този миг, ще бъдат видения на потопа – земята ще рухва в океана, разядена от безспирни дъждове.

    После телесните ти течности ще погасят телесния ти огън.

    Ще умираш от жажда сред океан от вода

    И това ще трае до мига, в който телесният ти огън не изтлее, погълнат от въздуха в тялото ти, топлината ще напусне тялото ти и ти ще зъзнеш от смъртен студ насред пожара докато накрая не усетиш, че и въздухът те напуска, слива се с етера гръмовно и те изхвърля там, където няма нито раждане, нито смърт, там ще се срещнеш с Безмерната светлина. С Буда Амитабх и Освобождението.

    След като слагам баба ми да легне, настанявам се на стола до леглото. Опитвам се да се съсредоточа. Събирам длани пред лицето си и се мъча да възпроизведа по памет нещо от Бардо - Тибетска Книга на Мъртвите. Правя го повече, за да преодолея собствения си дискомфорт, отколкото за успокоение на душата на баба ми. Така ме заварва леля ми. Надниква, поглежда ме, какво правя и пак затваря вратата.

    Но ти не се бой позволи на тази Светлина, да те закачи с куките си и помни, че каквито и форми да ти се явят докато скиташ по светлинния път на страха, трепета и ужаса това са си твои мисловни форми помни, че твоето тяло е тялото на умствената ти привързаност и образите на Владетеля на Смъртта са само образите  на собствения ти ум и…

    Леля ми отново влиза, този път за да застеле чиста покривка на масата. Суе-ти се малко около цветята на перваза. После пак излиза.

    О, уважаема бабо!

    О, благородна!

    Слушай ме внимателно сега!

    Дойде времето и ти да умреш. Мисли за смъртта по следния начин:

    “Уви, дойде смъртния ми час. Ще се отдам на смъртта заради благото на всички чувстващи същества, които населяват безкрайния простор. Ще нап-равя всичко, за да постигна съвършеното състояние на Буда, водена от мило-сърдие и състрадание и от стремеж към млякото на човешката добродетел…”

    Надвесвам се над ухото на унесената ми в тежка дрямка баба и тъкмо си представям това, как тя се превръща във Великия печат Махамудра, когато леля ми влиза за трети път и ме поглежда крайно неодобрително. Този път тя съвсем няма намерение да излиза. Сяда на стола до прозореца и почва да плете.

    Остават ми два вбесяващо дълги часа до влака, които не знам как да сгъна, сбутам, степам, редуцирам в две минути. Излизам да се поразходя. Търся някое кафене. Всичките са затворени, но откривам една слакдарница край площада. Пия кока кола от нащърбена чаша, слушам местното радио. После, когато и това ми омръзва, решавам да се върна по възможно най-дългия път. Тръгвам покрай канал от двете страни на който се извисяват огромни тополи. Приличат на умълчани архангели. Изглеждат дори някак лекичко сащисани.

    Когато се връщам, баба ми се е събудила. Време е да се разделим. Леля ми напълва за изпроводяк раницата ми с ябълки и всякакви други есенни плодове. Нарамвам я с труд и се обръщам. Баба ми ме гледа неописуем укор. Чувствам се длъжна нещо да кажа. Нещо успокояващо, но и искрено.

    - Бих искала да съм на твое място, бабо - след което излизам.

    Шести ноември, осем без десет, вечерта.

    Тъкмо се каня да затворя ателието, когато Дима минава да ме види. Предла-га ми да отидем заедно на изложбата на някакви варненци. Разполагаме с поло-вин час, за това отскачам до барчето за кутия портокалов сок. Когато се връщам, правя опит да го отворя с ножицата, но така се оливам, че трябва да се чистя на мивката, докато по мен не остава сухо място. Тръгвам си цялата лепнеща. В рейса с Дима си говорим за изложбата, но аз нямам никакво намерение да ходя в галерията така. Слизам. Навън е почнал да вали мокър дребен снежец. На “Освобождение” уличните лампи пак не светят и трябва да джвакам из локвите сле-пешком. Приличат на гъста, съсирена кръв. Тъкмо си мисля, не, пошепвам си го, че Джак Изкормвача сигурно е наблизо, когато чувам нечии стъпки подире си. Не се обръщам. Стъпките не заглъхват, напротив - когато ускорявам, ускоряват и те. Давам си тутакси сметка, че с навика сама да си шепна, предизвиквам съдбата непрекъснато. Свивам в пресечката. Чудя се, дали стъпките ще продължат по “Освобождение”. Не, продължават след мен.

    Къщата ми ме чака – празна и тъмна. Прилича на капан. С тази порутена ограда и скелето от недовършения ремонт отвън има съвсем необитаем вид. Влизам във входа. Сама съм на тъмното, тясно стълбище. Притварям вратата и тръгвам нагоре. Заслушана в собственото си дишане, явно пропускам край уши-те си всички други шумове, защото ударът ми идва изневиделица. Прилича на удар от връхлитащ вятър. Нечии ръце отмятат ловко шала ми и ме стисват за шията. Имам време колкото да осъзная, че се с мен се случва нещо специално, нещо, което няма да се повтори, нещо мъчително дотолкова, че предизвиква щастие и тръпки по цялото тяло. Не, не онези галванични тръпки, от които тру-повете на масата за дисекции мърдат, а нещо съвсем различно. Тъмнина, дълби-на, далечна експлозия…

    - Ей, ей, няма страшно! Аз съм тук. Хайде. Дай ръка. Такаааа.

    Кръг светлина подскача край мене, накрая застава неподвижен. Отново нечии ръце! Този път ме подхващат и се опитват да ме изправят на крака. Не искам да стоя на крака, искам да седна.

    - Дръж се за мен. Хайде де!

    Струва ми се, че това е гласът на брат ми.

    - Къде съм?- хриптя. Вече не се и съмнявам, че това тук е брат ми.

    - Не си в ада, спокойно. Какъв беше този, одеве? Докато се усетя и избяга.

    Ама и ти! Поне да беше извикала.

    - Съседите ми са глухи, за какво да викам.

    - Верно! Права си! Съвсем бях забравил! И все пак трябваше да извикаш. По инстинкт.

    Брат ми сяда до мен на стълбите. Виждам лицето му в смътната светлина на фенерчето. Вдигам ръка към гърлото си.

    - Боли.

    - Сигурно! - той вдига фенерчето и ме осветява. – Ще ти станат синини.

    Преглъщам с труд. Ушите ми пищят

    - Студено ми е – потрепервам.

    - Хайде, ще се кача горе с теб. Ще те сложа, да легнеш.

    - Не идвай с мен. Не съм за гости.

    - Я стига! Едвам се държиш на краката си. Пък и не съм ти дошъл на гости.

    Обадиха се от Ш. – баба починала. Някъде между осем без нещо, осем и нещо.

    - Студено ми е…

    - Доста време агонизирала. Имала халюцинации. По едно време седнала в леглото и се запъхтяла.Толкова дълго пъхтяла, че накрая леля ми се усъмнила и повикала доктор. Той веднага удостоверил смъртта. На леля още й се причувало дишане, представи си, а баба отдавна била мъртва! Утре ще пристигат за погребението. Ще си я погребват тук, не в Ш, разбира се. Дойдох специално да ти го кажа, да не би случайно да решиш да пропуснеш. Няма да е прилично.

    Не знам какво да кажа. Мълча.

    - Хайде да те водя горе, цялата трепериш.

    Подчинявам се безмълвно.

    - Дявол да го вземе! Как издържаш тука!? – възкликва брат ми, когато отключвам апартамента и влизаме.

    - На мен само спокойствие ми трябва.

    - Не знам за какво спокойствие говориш! Това не е дом, това е… хладилник!

    Освен това, представи си какво щеше да стане, ако не бях дошъл! Как можеш да ми говориш за спокойствие!? Ами ако утре те чака пак този, същия изрод?

    Чувствам се някак странно притеснена. Имам нужда да се съсредоточа, а присъствието на брат ми пречи. Почвам бавно да говоря:

    - Брат ми, спомняш ли си как веднъж взех ножа и си порязах ръката? Знаеш ли защо го направих? Исках да разбера наистна ли е така болезнено, както изг-лежда?

    - Е, как беше?

    - Болезнено. Но понякога ми се иска да разбера дали щеше е така болезнено,

    ако друг ми го беше причинил.

    Брат ми се изправя. Почва да се разхожда из стаята.

    - Не ти ли се е случвало да се страхуваш от нещо, ама толкова силно, че да

    искаш най-сетне да ти се случи? И когато то най-сетне ти се случи, да се питаш: ЗАЩО? Защо го предизвиках?

    Брат ми спира да снове и ме поглежда. Не го оставям да проговори, продъл-жавам:

    - Как мислиш: защо човек предизвиква болката понякога? Само, заради силното уещане ли? Или защото му се иска да е подготвен за най-лошото, а?

    Брат ми изсумтява и тръгва към вратата.

    - Къде се засили?

    - Ще си ходя. Ти почивай.

    Преграждам пътя му към вратата с крак.

    - Много се разбърза? Отговори! Попитах те нещо?

    - Късно е, трябва да тръгвам. Уморен съм. Изведнъж се почувствах уморен, разбираш ли.

    - Ясно.

    Оставям го да се измъкне.

    - И да не забравиш за погребението! –чувам от коридора. – Да не се разсееш нещо, ей! Ненормалница такава! – продължава да ехти гласът му по стълбите – И се заключи, дяволите да те вземат!

    Демони и ларви. Ставам, да заключа. Чувствам се страшно възбудена - д-р Райх тържествува!
    Активен

    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 227


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #1 -: Февруари 23, 2010, 16:12:55 »

    И за какво става въпрос сега? За душата на старата жена ли, или какво?
    Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #2 -: Май 21, 2012, 10:41:24 »

    http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=4336

    Избавяме се от ларвите (паразитите)   

     Предлагам Ви практика, която лично при мен сработи много добре. Първия път не ми се получи – не можах отчетливо да визуализирам, но втория път стана от само себе си.

        ЛАРВА – КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ НЕЯ
        Ларвата – това е енергоинформационен паразит, обитаващ фините тела на човека и хранещ се с неговата психична енергия. Такива образования са причина за много зависимости и вредни навици при човека.

        СИМПТОМИ ЗА НАЛИЧИЕ НА ЛАРВА
        Наличието дори на няколко от долу изброените признаци свидетелства за наличие на ларва. Особено, ако има дори един от първите четири.
        - Ако имате някаква зависимост или вреден навик. Особено, ако той не ви носи удоволствие, но без него вие вече не можете.
        - Ако имате психоемоционални проблеми. Например депресия, раздразнителност, гневливост, страхове и т.н;
        - Ако имате кошмарни сънища – било то страшни, обезпокоителни или еротични;
        - Ако сутрин ставате уморен и отпуснат и затова ви е необходимо да пиете кафе или да вземете друг вид допинг, за да повишите тонуса си;
        - Ако ви безпокоят периодично болки в тила и гърба;
        - Ако пръстите на ръцете и краката често изстиват;
        - Ако зрението Ви понякога помътнява;
        - Ако понякога имате болезнени /засмукващи / усещания в областта на корема;
        - Ако усещате студ и тежест в областта на бъбреците.

        КАК ДА СЕ ДИАГНОСТИЦИРА НАЛИЧИЕТО НА ЛАРВИ ПО-ТОЧНО
        Специалистите определят големината и локализацията на ларвата с помощта на багети.
        Някои хора , които притежават необходимата чувствителност, правят това с ръце. Но този метод не е безопасен, тъй като ларвата може бързо да изтегли енергия от диагностика. Ето затова понякога масажистите, след някои пациенти, усещат слабост и влошаване на състоянието си.

        ПСИХОТЕХНИКА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЛАРВИТЕ
         Тази практика е безопасна и полезна, точно както измиването на мръсните ръце. Трябва да се отбележи , че може да се прилага както на себе си , така и на други хора. При това не е необходимо да обяснявате, какво точно правите. Задължително условие обаче е наличието на молба за помощ от тяхна страна. Иначе може да сработи Закона “Непоискано добро – не е добро”. Без наличие на молба, можете да помагате само на кръвни роднини и на съпруг или съпруга, като гаджето не влиза в тази категория.
        - Настанете се удобно, отпуснете се и си представете, че сте покрити с голямо парче плат, което се разстила около вас и на пода. Когато помагате на друг човек трябва да правите същото, но да си представяте него вместо себе си, покрит с голямо парче плат и т.н.
        - Представете си , че този плат е напоен с някаква лесно запалима течност, например спирт или бензин. Опитайте да усетите мократа тъкан и характерния мирис.
        - Представете си, че запалвате тази тъкан и тя гори със син пламък, от външната страна, без да ви причинява вреда.
        - Краищата на парчето плат бавно започват да се повдигат и сгъват и накрая то се намира изцяло над главата ви.
        - Продължавайте да повдигате нагоре краищата на плата и после ги свържете, като така образувате един вид контейнер, в който горенето продължава.
        - Свийте този контейнер до размера на орех, като увеличавате температурата на горене и яркостта.
        - Представете си , че в пода се е образувала дупка, която води до самия център на земята и там долу е много горещо и има огромно налягане. Изхвърлете там вашия орех и затворете дупката.

        СИМПТОМИ НА ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЛАРВАТА
        Ако причината за вашите проблеми е била ларвата, то би трябвало да имате следните симптоми:
        - Вълна от топлина или треперене ще премине по тялото ви;
        - Топлината ще обхване тила и гърба;
        - Пръстите на ръцете и краката ще станат по-топли;
        - Ще имате усещане за топлина в слънчевия сплит;
        - Зрението няма вече да се замъглява;
        - Ще имате усещането, че от гърба ви е свалена някаква тежест;
        - Случаите на главоболие ще се прекратят почти напълно;
        - Можете да се освободите от психоемоционалните си проблеми;
        - Можете да се освободите от вредни навици и зависимости;
        - Ще спрат кошмарните сънища;
        - Ще имате добро самочувствие сутрин.

        Това е всичко. Дано този материал да ви бъде полезен. С него можете да използвате аудиомедитацията: Очистка от Сущностей. Кутхуми.
        БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
        Превод: Росица




    Аз малко разсеяно пробвах, та не мога да споделя резултат за сега. Слагам информацията тук, но по преценка на модераторите, сложете я на по-подходящо място, ако трябва.
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #3 -: Май 21, 2012, 11:08:41 »

    Здравей Sue
    Хубаво е че си се постарала да потъсиш ляк за тия работи.Ма съзирам в него някои нехубусти.
    Първо трябва да се пънеш психически,което е разход на енергия.Второ може да докопаш нещо в тебе което ти трябва а ти не го знаеш.И трето това нещо се предполага че се е напапало с твоя енергия,изхвърляйки за изгаряне губиш част от себе си която ти е нужна.Четвърто ако се е вкопчило в тебе ще се самонараниш.
    Имаме си в нас система която това и е работата,и тя не ги изхвърля, а разгражда.Енергията си остава в тебе и не са пънеш/хабиш излишно енергия.
    Тази система е известна като имунна система.Поради някакви причини е прекъсната връзката и към енергийното ни тяло.На времето жените са си приказвали с водата и семействата им са били опазени от тая напаст.Така че водата възстановява връзката на имунната система с енергийното ни тяло.И тя се самообучава да разгражда различните енергийни навлеци.Преди време една жена от англия се притесняваше за тумор в главата и и споделих как с вода да си свърже имунната система.Ако ти се търси намери този пост.
    Другато особенност на имунната система която е свързана  с енергийното тяло е че чрез аурата се свързва с другите имунни системи и си помагат даже без да се и усетим.А, се заприказваме с някой и те са  "заприказват" и си менкат опит.И т.н..
    Живи и здрави.
    « Последна редакция: Май 21, 2012, 11:27:57 от meander » Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #4 -: Май 21, 2012, 12:56:16 »

    Разбирам какво казваш, Меандър. Би било хубаво, ако можеш да напишеш твоят метод за чистене на ларви тук. Не така криптирано, а така, че да те разберат и другите.

    Моето лично мнение е, че има различни методи за справяне с различни заболявания. Тялото ни на пример се лекува чрез повишаване на собствената температура, ако е нападнато от вируси. Против някои гъбички пък трябва да пазим мястото на кожата сухо, а не влажно... и т.н. методи разни. Стигнало ли се е до болест, "пробивът" е сериозен. Само подобряване на имунната система може да не е достатъчно. Лечението винаги трябва да бъде съпроводено с подобряването и` Усмивчица , но понякога се налага да се ползват и по-груби действия.
    Цитат
    Второ може да докопаш нещо в тебе което ти трябва а ти не го знаеш
    Това не можах да го разбера.
    Цитат
    И трето това нещо се предполага че се е напапало с твоя енергия,изхвърляйки за изгаряне губиш част от себе си която ти е нужна.Четвърто ако се е вкопчило в тебе ще се самонараниш.
    Това мен не ме безпокои. Енергията се възстановява и минималната загуба се осигурява точно, чрез едновременното подобряване на имунната система.
    А разходът на енергия е непрекъснат. Ние го правим непрекъснато. После възстановяваме. Само, че аз го виждам не като възстановяване, а като регенериране (създаване отново). И разходът на енергия не е негативен процес. Слънцето изразходва енергия непрекъснато, без да се интересува, че ние се храним с неговата енергия. Ако се "прехраним", кожата ни изгаря Усмивчица

    "Ползвайте слънцезащитен крем", беше казал един умен човек.
    Аз както казах трудно се справям с наложени визуализации. При мен по-добре се получава да си облека сребристо-диамантен "костюм" Усмивчица Да отръскам това, което е мръсно по мене. Но едно нещо смятам за изключително важно.
    Много е важно преди започването на каквато и да била очистителна процедура да благодарим на това, което ни причинява дискомфорт за работата, което е свършило с нас. Да му благодарим, да му кажем, че вече не ни е необходимо и да го предупредим, че ще го махаме.
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #5 -: Май 21, 2012, 13:56:22 »

    Здравей Sue

    Цитат
    Не така криптирано, а така, че да те разберат и другите.

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=1223.0;num_replies=4#ixzz1vV1uGuhs
    Не съм криптирал нищо. Ухилен
    Имаме едно неписано правило-ако някой не те разбира какво си му казал,не продължавай да обясняваш.Само си вредиш.А ако е схванал мисълта ти може да си поговорим(а не да обяснявам).
    Цитат
    И разходът на енергия не е негативен процес.

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=1223.0;num_replies=4#ixzz1vV37Dwz7
    Не е може би,но е притеснителен ако я изразходваш без файда.Особенно ако изразходиш запаса жизнена енергия.Стигаш до китки.
    Цитат
    Да му благодарим, да му кажем, че вече не ни е необходимо и да го предупредим, че ще го махаме

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=1223.0;num_replies=4#ixzz1vV45GmFS
    Да благодариш на нещо което е нарушило личното ти простанство,е се едно да простиш на някой който ти е нвредил.Т.е. правиш точно обратното,още повече че вече не ние необходимо е съгласие с деянието му.Не си длъжен да го предупреждаваш,защото няма никаква работа в тебе.А предупреждението е сходно с ексорсизма,освобождава се нарушителя за сметка на пострадалия.В енергийната част грешките са фатални,и няма втори шанс.Всичко е взаимодействие на енергии,късото съединение си е късо и който е нарушил правилата гори.
    Ако те интересува какво съм писал за начина ,положи усилия(труд) и си го намери.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Мъдрост и Хармония
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 164


  • Град: Навсякъде където има Светлина
  • « Отговор #6 -: Май 21, 2012, 14:02:10 »

            Здравейте
       Методът описан по горе е добър, но не е само да се изчистиш и готово, а да го запазиш чисто и след това.
      Като за целта е нужно да го затвориш с непробиваем енергиен щит.
      Всичко е описано в книгите на Д.С.Верешчагин,

     това е парвата книга,

    http://imadrugpat.org/V1c.pdf

    а ето и втората

    http://sersemi.com/ipb/index.php?showtopic=789

     има още но са платени.
     
      Любов за Всички

                                             
    Активен

    Всичко е Любов. Любовта е
    светлина, озаряваща за нас обекта и всички чувства към него. Любовта е
    възможна само към Бога и, съответно, възниква само тогава, когато ние видим
    Бога в обекта. Всеки един обогатява Бога с Любовта Си. Пътят към Бога е Любовта във Всичко. Божествена Хармония във Всичко.
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #7 -: Май 21, 2012, 14:34:34 »

    Здравей Мъдрост и Хармония .

    Цитат
    Като за целта е нужно да го затвориш с непробиваем енергиен щит.

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=1223.0;num_replies=6#ixzz1vVExc5zW
    Ухилен. Слагал ли си сурово яйце в микровълнова???Виждал ли си  резултата?Възможна опастност при енергиен щит.Аурата си е оригинала.Който ика да си прави, ма си носи последствията.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #8 -: Май 21, 2012, 14:50:41 »

    Меандър, какво влагаш като смисъл в думата "разгражда" ?

    Да разбирам ли, че си против прошката ?

    Да предупредиш някого/нещо за мен означава, че му даваш шанс да си отиде сам/само.

    Мога да намеря как се лекува с вода. С различните видове вода даже (живата, мъртвата, мълчаната...). Просто не смятам, че е коректно да го направя, при условие, че ти си писал за това и си се включил тук в дискусията. Как да кажа... Материалът е твой. Но ако нямаш нищо против, и ми остане възможност, ще го направя. Както казах, не за мен. За другите, които четат какво пишем. Мисля, че е добре да се съберат "рецептите" на едно място, в тема с подходящо заглавие.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Май 21, 2012, 15:22:59 »

    Който си прави щитове,значи се страхува вече от нещо.
    А щом има страх -значи крепостта е паднала вече отвътре.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Мъдрост и Хармония
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 164


  • Град: Навсякъде където има Светлина
  • « Отговор #10 -: Май 21, 2012, 18:53:43 »

             Извинявам се  за допуснатата грешка вместо се  съм написъл го
     
    Като за целта е нужно да  СЕ затвориш с непробиваем енергиен щит.


    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=1223.0;num_replies=9#ixzz1vWDgt4O3

     И защо си мислиш Меандер че Аурата прави същото, когато си го прихванал точно с тази Аура.
       
       
    Активен

    Всичко е Любов. Любовта е
    светлина, озаряваща за нас обекта и всички чувства към него. Любовта е
    възможна само към Бога и, съответно, възниква само тогава, когато ние видим
    Бога в обекта. Всеки един обогатява Бога с Любовта Си. Пътят към Бога е Любовта във Всичко. Божествена Хармония във Всичко.
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #11 -: Май 21, 2012, 22:39:15 »

    Sue, практиката, която си предложила е една от най-ефикасните, които съм чувал. Аз самия не съм я прилагал, тъй като съм на съвсем друга система, така да се каже, при която няма как да се допуснат никакви "смукачи" и вредители, но се сещам за поне двама човека, които са ми я хвалили като особено успешна. Явно наистина е така.
    Активен
    Soul
    love
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 104

    for heaven's sake

    « Отговор #12 -: Май 22, 2012, 12:28:49 »

    Вожде, би ли споделил за тази техника която използваш. Много съм заинтересован и ще съм благодарен(а и не само аз,предполагам) на повече информация.
    Активен

    We live in illusion and the appearance of things. There is a reality. We are that reality. When you understand this, you see that you are nothing, and being nothing, you are everything. That is all.^
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #13 -: Май 22, 2012, 12:30:57 »

    Чудесно, Санги! Ето потвърждение от независим източник, че формулката работи.


    Ако съм разбрала правилно, формулката на Меандър е следната:

    Цитат
    Ляка е :наливаш си половин чаша вода ,и докато я наливаш гледаш водата и мисленно се обръщаш към нея с думите наливам си чиста и животворна вода.
    Оставяш я до главата си за през ноща, и сутринта я изпиваш  пак гледайки водата и мисленно -пия чиста и животворна вода. Основата е одухотворяване лично от тебе.
    Бавно е но е сигурно. След известно време почва регенерация на болното място ако не е твое дело болеста.

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=profile;u=2743;sa=showPosts;start=135#ixzz1vaY97AlF


    Този начин на лечение съм го виждала и ми е обясняван от близък човек. Преди години. Нямам спомен за конкретните думи, които той употребяваше. Всъщност мислено "кодираше" водата с молитва. Той беше усвоил този начин на лекуване от упражненията по Силва Метода.
    Също съм чела за такова лековито програмиране на водата.

    а) изпълнението, което аз съм виждала е поставяне на налята чаша с вода пред теб на масата. Поставяне на двете ръце от двете страни на чашата, с длани обърнати нагоре. Мислено кодиране на желаното лечение.

    б) мисля, че държенето на чашата с две ръце ще има по-силен ефект. Ако не се лъжа, дясната ръка дава, лявата отнема. (много е важно да ме поправите, ако греша тук за ръцете!!!). Не знам Меандър в коя ръка държи чашата , докато налива вода в нея. Това има значение за структурирането на водата в чашата.

    в) предимство във формулата на Меандър е думичката "животворна". Тя я прави лековита и регенерираща.

    г) ВАЖНО - вода можеш да направиш само на себе си и в краен случай, при малки деца, майка на дете. Това съм го чела, не знам защо само в такъв случай работи. Имам подозрение, че е свързано с енергийната матрица на човешкото тяло.

    Това знам за тая техника. Знам, че е за лечение от болести. Не съм срещала дали помага против ларви.
    Активен
    Soul
    love
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 104

    for heaven's sake

    « Отговор #14 -: Май 22, 2012, 12:50:14 »

    ....
    б) мисля, че държенето на чашата с две ръце ще има по-силен ефект. Ако не се лъжа, дясната ръка дава, лявата отнема. (много е важно да ме поправите, ако греша тук за ръцете!!!). Не знам Меандър в коя ръка държи чашата , докато налива вода в нея. Това има значение за структурирането на водата в чашата.
    ...
    Не грешиш, точно така е . Дясната ръка отдава енергия, а лявата приема енергия или отнема
    Активен

    We live in illusion and the appearance of things. There is a reality. We are that reality. When you understand this, you see that you are nothing, and being nothing, you are everything. That is all.^
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Демони - има ли ги, и какви са последиците от тях. « 1 2 »
    Езотерика
    kaloian1 24 3348 Последна<br />публикация Октомври 06, 2012, 12:12:06
    от balar

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright