Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Теория на струните  (Прочетена 3701 пъти)
izida
Гост
« -: Февруари 21, 2010, 21:37:53 »

ЕЛЕГАНТНАТА ВСЕЛЕНА. ТЕОРИЯ НА ВСИЧКО. ТЕОРИЯ НА СУПЕРСТРУНИТЕ


Учените от последния век, и особено физиците, се опитват да намерят отговора на един труден въпрос: Възможно ли е да съществува една единствена теория на всичко? Една теория, едно ключово уравнение, което да обясни всички други? Да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета? Изглежда, че в наше време учените не са били никога по-близо до откриването на тази революционна теория. Нарича се теория на струните (strings theory). Но нека да погледнем малко назад във времето, за да видим проблемите и загадките пред, които учените се изправят.

Исак Нютон, един от най-големите алхимици (факт, който внимателно се прикрива впрочем) и учени за всички времена пред 1665г открива гравицията. С това откритие той доказва, че силата караща ябълката да падне от дървото и силата караща планетите да се движат в своите орбити е една и съща. Може да се каже, че той обединява земята и небето в една теория наречена гравитация. Но има един проблем, Нютон не успява да обясни защо и как гравитацията работи. Повече от 250 години след него, учените се опитват да намерят отговора, докато не се появява гениалният Алберт Айнщайн. На 26 години той публикува първите си трудове показващи, че скоростта на светлината е най-бъзрата скорост, която може да съществува във вселената и че на светлината и е нужна 8 минути, за да достигне земята. От това обаче следва, че гравитацията, не действа моментално както Нютон е смятал. Това твърдение се оказва сериозно противоречие за тогавашния научен свят. Според теорията на Нютон, ако в един момент слънцето изчезне, земята веднага ще трябва да измени своята орбита, тъй като вече няма да съществува силата на гравитацията, която да я привлича. Но ако на светлината и е нужно 8мин, за да стигне до Земята, и ако силата на гравитацията не може да е по-бърза от светлината, как може Земята веднага да се отклони от своята орбита? Следователно Нютон някъде е сбъркал . След около 10 години в изследователска работа Айнщайн открива отговора. Отговорът се крие във време-пространствения континииум. Айнщайн обеснява, че междупланетната гравитацията съществува, тъй като поради своята голяма маса планетите изкривяват материята на време-пространството, върху която се намират. И точно това изкривяване причинява гравитацията. Следователно ако в един момент слънцето изчезне, ще се образува вълна, която тръгвайки от слънцето и изкривявайки време-пространството, ще залее галактиката и ще стигне до Земята за 8мин. Това ще промени орбитата на Земята. Така Анщайн отркива общата теория на относителността. Но той не е доволен. Посвещава последните 30 години от живота си опитвайки се да открие теорията на всичко. Една единна теория, която ще обедини в себе си гравитацията и познатата тогава сила на електромагнетизма. Но така и не успява.

По приблизително същото време, група учение водени от Нилс Бор, разработват квантовата механика във физиката, която обяснява действието на най-малките частици в природата. Малко по-късно през 30-те години на миналия век освен познатата тогава сила на електормагнетизма учените отркиват още две сили – силните и слабите атомни сили.

Възниква обаче голям проблем, учените-физици се разделят на две семейства, два лагера. Поддръжниците на теорията на относителността се опитват да обеснят всичко с нея. Те смятат, че всичко във Вселената може да бъде предвидено ако се познават съответните закони. Теорията на относителността обеснява най-добре големи обекти. Поддръжниците на квантовата механика твърдят, че всичко е възможно, но с определена вероятност. Според тях света е в пълен хаос и на квантова ниво той е като игра на зарчета. Най-доброто, което може да направи квантовата физика е да предвиди нещата с определена степен на вероятност. Квантовата физика обесянва добре действието на малките частици. Двете теории изглежда си противоречат. Въпросът е могат ли да бъдат обединени? Айнщайн до последния ден от живота си се опитва да ги обедини, но така и не успява. Та нали малките частици (квантовата физика) и големите планети (теорията на относителността) са част от една вселена? Може ли да съществува една теория, която да ги обединява?

Теорията на струните претендира, че решава този проблем. Според нея всичко във вселената, от най-малката частица, до най-голямата планета или сила се състои от струни, които вибрирайки образуват всичко друго. Вселената е нещо като Космичен оркестър. И въпреки, че теорията е в своята младост, учените се надяват, че тя може да бъде ключа за разрешване на проблема....

Знаете ли повече за тази теория?

Дали тази теория не идва като една необходимост да изпълни някои от пророчествата за Епохата на Водолея? Обединяване на малкото с голямото, на случайността с точните науки? Примиряването на вечното противоречие между земята и небето? Дали това няма символичен смисъл?

И дали е възможно тази теория да се окаже правилна?

А дали тази теория не е научно откритие на третия закон на Хермес (на повече от 3-4000 г.): “Всичко вибрира”?

 Теория на струните (наричана по-рядко и струнна теория) е модел от теоретичната физика, която се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици. Нейни градивни елементи са едноизмерни обекти (струни) вместо безизмерни точки (частици) които са основата на стандартния модел от физика на елементарните частици. По тази причина теория на струните е в състояние да разрешава проблеми, възникващи от това че квантовата механика разглежда елементарните частици като точковидни обекти. Очаква се струнната теория да разработи една разумна теория на квантовата гравитация. Нещо повече, предполага се че струнната теория ще може да унифицира известните ни в природата сили: гравитационна, електромагнитна, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие, като ги опише с един набор от уравнения.

Теория на струните разглежда не само едноизмерни струни, но и многоизмерни обекти. Тя предполага съществуването на 10 или 11 измерения на пространство-времето, в противовес на класическите 4 измерения (пространствени – x, y и z, и време t). Основната идея на всички струнни теории е че основните градивни частици на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с дължината на Планк – около 10-35 м), които трептят със специфични резонансни честоти. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмерен трептящ обект, вместо като точка. Този обект може да трепти в различни модове (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки мод се явява различна елементарна частица (електрон, фотон и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на ядрените реакции между елементарни частици.

Теория на струните разглежда както отворени струни, които имат две определени крайни точки, така и затворени струни, чиито краища се съединяват. Тези два типа се държат по различен начин, генерирайки два различни спектъра. Така например в повечето струнни теории един от модовете на затворена струна се явява гравитона, а един от модовете на отворена струна е фотона. Тъй като двата края на отворена струна винаги могат да се съединят, то няма теория на струните без затворени струни. Най-ранния модел теория на струните - бозонната, включваща само бозони, описва при достатъчно ниски енергии теория на квантовата гравитация. Този модел обаче, има някои ограничения. Както самото име предполага, спектъра от частици на тази теория обхваща само бозони, частици като фотона, които грубо казано са съставляващи на радиацията (излъчването), но не и на материята, която е съставена от фермиони. Теории на струните, които включват и фермиони са познати като теории на суперструните. Съществуват няколко разновидности на тези теории (виж Теория на суперструните), но всички те представляват гранични случаи на една по-нова теория М-теорията.


източник: www.bg.wikipedia.org


Теорията на суперструните (още може да се срещне като суперструнна теория) се опитва да обясни всички частици и фундаментални сили в природата в една теория моделираща ги като вибрациите на микроскопични суперсиметрични струни. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на квантовата гравитация. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична струнна теория", защото противоположно на бозонната струнна теория, тя е версия на струнната теория, обединяваща фермионите и суперсиметрията.

Най-големият проблем на теоретичната физика е хармонизирането на Общата теория на относителността, която обяснява гравитацията и се отнася до големи структури (звезди, галактики, супер съзвездия), с квантовата механика, която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво.

Развитието на квантовата теория на полето постоянно води до безкрайни вероятности (по тази причина те са безполезни). Физиците развиват математически техники (ренормализация), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие, но не и при гравитацията. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.

Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с дължината на Планк (около 10−35 м), които вибрират с резонансни честоти. Силата на разтягане на тези струни (8,9х1042 нютона) е около 1040 пъти силата на разтягане на средна струна на пиано (735 нютона). Гравитонът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с амплитуда на трептене равна на нула.

Сингулярностите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от Големия срив никога не достигат нулев размер. Всъщност започне ли Вселената процес от типа на „Големия срив”, струнната теория диктува, че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна, в която точка тя би започнала да се разширява.


Допълнителни измерения

В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).

Нашите умове трудно визуализират по-високите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваря въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.

Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след Калуза и Клайн и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.



Брой на суперструнните теории

Теоретичните физици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Този проблем намира решение при втората суперструнна революция през 1990-те, при което петте суперструнни теории се оказват гранични случаи на една основна теория: М-теорията.

Петте последователни суперструнни теории са:

    * Тип 1 струна има една суперсиметрия в десет измерен смисъл (16 суперзаряда). Тази теория се основава на неориентирани отворени и затворени струни, докато останалите теории се основават на ориентирани затворени струни.
    * Тип 2 струна има две суперсиметрии в десет измерен смисъл (32 суперзаряда). Има два вида тип 2 струни наречени тип IIА и тип IIВ. Те се различават главно по факта, че IIА теорията е ахирална (симетрията е запазена) докато IIВ теорията е хирална (симетрията е нарушена).
    * The heterotic струнни теории се основават на специален хибрид на тип 1 суперструни и бозонни струни. Има два вида heterotic струни, различаващи се по техните десет измерни калибровъчни групи: heterotic E8xE8 струни и heterotic SO(32) струни. (Името heterotic SO(32) е малко неточно, тъй като измежду SO(32) групи на Ли, струнната теория използува коефициент Спин(32)/Z2, който не е еквивалентен на SO(32).


М-теорията

Във физиката, М-теорията се явява основна теория, обединяваща петте теории на струните (теория на струните и теории на суперструните), теории, бележещи последователни етапи в развитието на теоретичната физика. Едуард Уитън от Университета в Принстън предлага този физичен модел на конференция в Университета в Южна Калифорния през 1995 г., като обяснява няколкото наблюдавани преди това дуалности и дава началото на нова вълна изследвания в областта на теория на струните, наречена втора суперструнна революция.

В началото на деветдесетте години на миналия век бе доказано, че различните теории на суперструните се свързват от дуалности, което позволи на физиците да свържат описанието на един обект в една теория за струните с описанието на друг обект в друга теория. Тези връзки показват, че всяка от теориите за струните е просто различен аспект на една обща теория, предложена от Уитън и назована "М-теория". Изразено метафорично, всеки аспект на М-теорията дотогава бил считан за идея, представляваща отделна планета, като тя не е известна на останалите планети. Но сега се установява, че те се намират на една и съща планета, но са разделени от непознатите аспекти на М-теорията.

Тази теорията все още не е завършена. Тя може да бъде приложена в множество ситуации, обикновено при обяснението на теоретичните дуалности на струните. Теорията за електромагнетизма също е преминала в подобна фаза през ХІХ век; съществували са отделни теории за електричеството и за магнетизма и въпреки че тяхната връзка е била известна, точното отношение между тях не било разкрито до публикуването на Уравненията на Максуел. Уитън предполага, че общото формулиране на М-теорията най-вероятно ще изисква разработването на нов математически език.


източник: www.bg.wikipedia.org
« Последна редакция: Февруари 21, 2010, 22:51:13 от delfin » Активен
lessus
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #1 -: Февруари 22, 2010, 21:13:43 »

    Да , всичко вибрира наистина-значи съществува.Говорим за материята , антиматерията е ... понятие дори което не можем да си представим-не да го изчислим , говоря за пълното му възприемане. Такова е било всичко преди началото( Големият взрив) , когато всичко е бил първичният хаос ( делфин ,беше го споменала - та да ,тази "стихия" все още съществува ,но е  "портата към нея е заключена от Бог" , понеже ... понеже можем да се досетим защо Намигване Относех се ... та целта на Еволюцията ни е да можем да усетим съвсем сетивно това което е написано като теория тук (можеш да си чувал ,колко е сладък шоколада ,но никога не знаеш,какво е наистина, преди да си го опитал сам ) Става въпрос не само за зрение (това не да виждаш с очите си какво става край теб , а да общуваш безословно със заобикалщата те среда (дори камъни , пръст, вода - неща,които поради невежество смятаме за "неживи" . а дефакто те имат вибрации , всяка частица има вибрация . Аз лично мога да спомена от опит, че това е един от начините за разбиране (не съм виждал "визуално" цвят на аури и лъчение (освен чрез съзнанието си ,неосъзнато може би ) но най-вече усещам вибрациите им ,надяам се никога не ги схващам погрешно ... но кои съм аз за да мога да определя това ,просто казвам какво чувствам. Не препоръчвам при неуравновесеност да пробвате , ако не знаете все още (ВСЕ ОЩЕ , ако не ,скоро ще! ). Понеже не всичко е с положителни вибрации , понякога чувството е затормозващо .

    Времето е едно от най-сложните "изобретения" на Великия разум (който се надявам да изберем и ние  ) - Та то е много ... променлива величина , Айнщайн е прав Намигване Светлината е най-бързото нещо във Вселената (освен Мисълта и Божествения разум , но да се каже че напълно сме в него ... има път дотам ,да се надяваме че поне ще се доближим до Него ),което ни Е ПОЗНАТО на нас , в този сетивен период . Та за Времето - То е Едно Намигване (за щастие доста от вас също го знаят) Бъдеще ,Настояще и Минало не съществуват - Бъдещето , и Настоящето вече са се случили , в Миналото при това Намигване Тези които сега наричаме пророци всъщност виждат какво се е случило вече  . Съдба не същестува , бъдещето ни е въпрос на личен избор, за нас няма лично предначертан път . Просто не можем да променим това ,което вече сме направили => Не можем да променим "Бъдещето" . Та сега целта е да можем да "почустваме" истински Материята около нас , да "виждаме" цялостно на нещата . Общуването за това се смята ,че ще е телепатично (както са общували хората ,преди да решим да "мучим" ххаха затова намираме ограничения в речта си , истинското общуване е с ВИБРАЦИЯТа (За това Музиката е Висша Форма на Общуване) .Инъче интересното е че няма да спрем да издаваме звуци от устата си - ще продължим да го правим но не за да си общуваме помежду си ,да плямпане за щяло и нещяло , да да "лекуаме" вибрационната среда .

    Погледнете в себе си и ще го откриете ,надявам се и почувстате ,което е по-важно   Вие сте достойни , истински и силни личности
    « Последна редакция: Февруари 22, 2010, 21:24:06 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    delfin
    Гост
    « Отговор #2 -: Февруари 22, 2010, 21:24:19 »

    Лесус, при понятието "многоизмерност" вече времето не съществува. Ние вървим с все по-бързи темпове към т.нар. "нулева точка", когато всичко се слива в едно и линейното време като такова понятие изчезва.
    Активен
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #3 -: Февруари 22, 2010, 21:30:42 »

    Имено това имам предвид Намигване всико става векторно, поради многоизмерността   Всичко ше стане СЕГА Намигване и .. Не Точно сега...  в същото време хаха не знам как да го обясня с думи  Засрамен
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #4 -: Февруари 22, 2010, 22:09:36 »

    Тука стана интересно и реших и аз да се включа Усмивчица
    Първо искам да започна от учените!
    Те вече нали разбраха за елементарните частици нещо фундаментално че те нямат ясна посока и цел,с така наречения квантов облак кадето кванта не може да се предскаже каде ще се появи.Той ту изчезва ту се появява на различни места без логика.Те също видяха че кванта е на две места едновременно и установиха,че всичко което виждаме е вълна или не там кадето е,а ние го поставяме там с погледа си или по точно с нашата концентрация на мисли.
    Но най важният извод до който достигнаха от по горе написаното е,ЧЕ НАДБЛЮДАВАЩИЯ ИЗМЕНЯ ОБЕКТА НА НАДБЛЮДЕНИЕ.
    Незнам защо се мъчат още да разберат вселената с линеините си уравнения,според мене те се опитват чисто и просто да СЪДЪРЖАТ БОГ В СЕБЕ СИ!!!Това не е възможно според мен.ТВОРЕЦЪТ Е ТОЗИ КОЙТО НИ СЪДЪРЖА.
    Има да си блъскат главите :)докато не се уморят и не останат в тишината само там могат да се докоснат до това което искат да разберат.
    Всичко се случва последователноедновременно.
    Нека се замислим за нашият живот като поредица от събития и опитности даващи резултата сега и избора които променя минало бъдеще и настояще.Те съществуват както всичко в вселената ЗАЕДНО.
    Относно светлината.
    Нашето зрение използва светлината която се отразява в обектите, както обектива в фотоапарата за да получи картина на базата на 7 цветния спектър които ни е познат.
    Но тази светлина пътува до нашето око "X" ВРЕМЕ тоест ние получаваме картина от вече минал момент или не сме напълно в сегашния момент в този свят.Това значи ли че живеем в миналото си?
    Аз ще цитирам само за кратко Шекспир "На земята и на небето има много повече неща от колкото аз и ти можем да си представим бедни ми Хорацио" или нещо такова Усмивчица
    Не можем да разберем всичко на света,още повече сега с малките си 2% от мозъка,НО можем да почувстваме това което според много просветени и мен самия е създало всичкото и нищото чувството което наричаме ЛЮБОВ.Според мен е напълно достатъчно.
    Не е нужно да знам как точно функционира моето тяло с всичките му биологични процеси вътре за да живея и изпитвам ЛЮБОВ.
    Незнам дали се изказах актуално по темата май пак се отплеснах ама нали всичко е за хубаво.Все ще послужи за нещо.толкова мога толкова от мен.. За сега Усмивчица

    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #5 -: Февруари 22, 2010, 23:57:56 »


    Не е нужно да го разбираш като математика . Там е разковничето -да не се замисляш "Как?" а да усещаш "Това е!" Намигване Но пък теоретично казано е така наистина.
    "Солидно доказателство" за градивната сила на мисъта и материализацията и !

    "Те също видяха че кванта е на две места едновременно и установиха,че всичко което виждаме е вълна или не там кадето е,а ние го поставяме там с погледа си или по точно с нашата концентрация на мисли."

    Да, хм ,много странно потвърждение на една вътрешна нагласа ,незнайно дошла откъде... когато се замислих в по-горният пост смятах да кажа че това което виждаме сега е минало Намигване От следствие че Времето е едно ...просто това което виждаме е минало ,сега си изживяваме "миналото" и ще предстои да го изживеем/видим ... та докато се съберем в "нулевата точка" . И това ще е всъщност Преходът ... Благодаря ви отново
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #6 -: Февруари 25, 2010, 12:12:15 »

    Да споделя още нещо за Вибрацията - преди малко забелязах ,ч докато си слушам музика (няма да прався реклами хаха един трип-хоп) почнах както винаги да правя хармония , с гърлени звуци , ниско-чистотни . Музиката е много приятна и с добър звук ,да ,но е на запис ... а интересно е какво ВИДЯХ да става с монитора ми кога извличам точно тоя ниско-честотен звук от гърлото си (точно определен, не става със всеки звук които извличам оттам) Шокиран Кога започвам монитора ми се побърква и почва да трепти в унисон със Вълните . Плюс това си помислих че просто вътрешно трептене ме кара да виждам така , но като погледна надругаде не става , после гледам задния план и монитора и монитора само трепти и спира когато спра да го издавам тоя звук. И винаги става така ,не е изключение.
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Февруари 28, 2010, 04:43:36 »

    lessus, като малка ходих една година на уроци по пияно, вкъщи ми бяха взели йоника да се упражнявам и имам някакви спомени... Според моята гледна точка от тогава мога да се съглася, че понякога звуците могат да водят до по-странни промени в обикновеното държание на някои предмети.
    Все пак те съветвам да не пееш на монитора си, освен ако не е в гаранция.  Прегръдка
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Теория на торсионните полета « 1 2 »
    Езотерика
    delfin 15 3459 Последна<br />публикация Октомври 21, 2010, 15:55:40
    от Странник
    Забавната теория - The Fun Theory
    Инициативи
    Georgio 1 625 Последна<br />публикация Декември 25, 2010, 14:05:21
    от nia.boneva6
    Теория за огледалата и приемането « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Уж-Ум 29 1956 Последна<br />публикация Октомври 21, 2011, 21:45:13
    от извън Вехонт
    Прехода.Имало едно време извънземни.Теория за превземане на света и реакцията ни « 1 2 3 »
    Великият преход
    Ariam 36 4163 Последна<br />публикация Юли 10, 2013, 13:51:14
    от Ariam
    „Три очерка по теория на сексуалността“ - ФРОЙД
    Книги
    viosta 0 677 Последна<br />публикация Февруари 09, 2013, 18:33:51
    от viosta

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright