Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Човешката агресивност  (Прочетена 2776 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « -: Февруари 19, 2010, 10:36:54 »

    Макар и да е възможно агресивността у човека да има инстинктивен компонент, за социалния психолог е важно, че тя се noддава на модификация от ситуационните фактори.

    Агресивността може да бъде предизвикана от всякакъв вид неприятна или нежелателна ситуация, като болка, досада и други подобни. Сред тези нежелателни ситуации основният фактор на агресивност е фрустрацията. Ако човек бъде спрян по пътя към дадена цел, възниква фрустрация, която увеличава вероятността от агресивна реакция. Това не означава, че фрустрацията винаги поражда агресивност или е единствената причина за проява на агресивност. Има и други фактори, които определят дали фрустрираният индивид ще извърши, или не акт на агресивност — както има и други причини за агресивност.Популярен експеримент, проведен от Роджър Баркър, Тамара Дембоу и Курт Левин, дава ясна картина на връзката между фрустрацията и агресивността. Психолозите предизвикват фрустрация у малки деца, като им показват стая, пълна с привлекателни играчки, и не им разрешават да играят с тях. Децата стоят пред телена мрежа, гледат играчките и се надяват да играят с тях — дори очакват, че ще играят с тях, но не могат дори да ги докоснат: След дълго и мъчително чакане на децата се разрешава да си поиграят с играчките. На контролна група деца е било разрешено да играят с играчките направо, без да е била предизвикана фрустрация у тях. Тези деца са си играли радостно с играчките. Затова пък, когато фрустрираните деца получават достъп до същите играчки, започват да се държат крайно агресивно: чупят ги, хвърлят ги към стената, тъпчат ги и  така нататък. Ето как фрустрацията може да доведе до агресивност.
    Така че фрустрацията не е просто резултат на депривация, а на относителна депривация
    Когато се замисли над всички икономически и социални ограничения, които са наложени на малцинствата в богатото американско общество, човек започва да се учудва, че избухват толкова малко бунтове. Докато има неосъществени надежди, ще има и агресивност. Агресивността може да се намали, ако надеждата изчезне — или се осъществи.
    Макар фрустрацията и болката да могат да се разглеждат като главните причини за агресивност, намесват се и много други фактори, които могат да предизвикат агресивно поведение у човек, изпитващ съвсем слаба болка или фрустрация, или, обратно — да потиснат агресивната реакция у слабо фрустриран човек
    Тези фактори са резултат от социалното учене. По-рано видяхме как социалният опит може да потисне агресивната реакция: спомнете си, че когато в мозъка на маймуна се дразни зона, която обикновено води до агресивна реакция, маймуната не е агресивна, ако е в присъствието на друга маймуна, от която се е научила да се страхува. Друг фактор на агресивността, свързан със социалното учене, е намерението, приписвано на човека, причиняващ болка или фрустрация.
    Реакцията може да се модифицира — и един от основните фактори, които могат да изменят агресивната реакция, е намерението, приписвано на човека, породил фрустрацията. Това явление е било доказано от Шабас Малик и Бойд Маккандлис. В своя експеримент те предизвикват фрустрация у деца от трети клас, като с несръчността, проявена от друго дете, им попречват да достигнат цел, за която е предвидена парична награда. По-късно на някои от децата се дава разумно и „добронамерено” обяснение за поведението на детето, което ги е провалило. По-точно казва им се, че то е било „сънено и разстроено”. Тези деца са проявили много по-малка агресивност към „провалилото” ги дете, отколкото са проявили деца, на които не е било дадено подобно обяснение.
    От друга страна, някои стимули могат да предизвикат агресивно поведение у индивиди, които не изглеждат фрустрирани. В класическа поредица от експерименти Албърт Бандура и сътрудниците му показват, че за малките деца е достатъчно да видят друг човек да се държи агресивно — и те засилват своето агресивно поведение. Основната процедура в тези експерименти е показването на възрастен човек, който блъска надуваема пластмасова кукла „Бобо” (която се връща в изходното си положение, след като бъде съборена). Понякога по-възрастният човек придружава физическата агресивност със словесни обиди към куклата. След това на децата е било разрешено да ги поиграят с нея. Установява се, че след като са наблюдавали поведението из по-възрастния човек, децата не само имитират моделите на агресивно поведение, но проявяват и други форми на агресия. Накратко, децата копират поведението на по-възрастния; това, че наблюдават агресивното поведение на някой друг, им служи като стимул също да се държат агресивно. Важно е да се отбележи обаче, че те не са се ограничили само с подражание, а са помислили нови, творчески форми на агресивност. Следователно влиянието на модела е много по-широко - децата не се ограничават само с точното повтаряне на действията на по-възрастните, а могат и да ги обогатят. Бандура и сътрудниците му показват, че резултатът също е от значение: ако агресивният модел се награждава за агресивното си поведение, децата,, които са го наблюдавали, впоследствие са. по-агресивни от децата, пред които моделът е бил наказан заради агресивно поведение.
    Правейки още една крачка напред, Ленард Бърковиц и сътрудниците му са показали, че когато човек е фрустриран или разгневен, дори само присъствието на предмет, свързан с агресия, може да увеличи агресивността му. В един от неговите експерименти студенти се довеждат до състояние на гняв: някои се намират в стая, в която небрежно е захвърлен пистолет, а други — в стая, където има неутрален предмет (ракета за бадминтон). На изследваните лица след това се дава възможност да приложат електрически импулси върху свой състудент. Индивидите, конто са били разгневени в присъствието на дразнител, подбуждащ към агресия (пистолета), прилагат повече електрически импулси от лицата, разгневени в присъствието на ракетата за бадминтон. С други думи, някои дразнители, които се свързват с агресия, повишават склонността на индивида към агресивно поведение. Както казва Бърковиц: „Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си, ако желае да извърши насилие; но спусъкът (т. е. присъствието на пистолета) също може да притегли пръста му или, с други думи, да извика агресивни реакции у него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”
    Из книгата на Откъс от книгата “Човекът - социално животно” от Елиът Арансън

    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Февруари 19, 2010, 10:46:07 »

    НЕОБХОДИМА ЛИ Е АГРЕСИВНОСТТА?
    Естественият подбор. Някои учени са на мнение, че определени видове агресивност са полезни и може би дори съществени. Например Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията па инстинктите за самосъхранение”.
    Това обаче може би не е вярно. Явната агресивност вече не е необходима за оцеляването на човека. Нещо повече, поставянето на знак за равенство между творческата активност и високите постижения, от една страна, и враждебността и агресивността, от друга, обърква нещата. Възможно е да решим даден проблем или овладеем дадено умение, без да причиняваме зло на друг човек или дори без да се стараем да влизаме в съперничество. Възможно е да се намали насилието, без да се намалява любознателността на човека или желанието му да решава проблеми.
    Няма съмнение, че в началото на еволюцията на човека голяма част от агресивното поведение е улеснявала приспособяването му. Но когато се огледаме наоколо и видим свят, изпълнен с конфликти, ненавист и недоверие между народите и расите, безсмислени кръвопролития и политически убийства, с основание започваме да се съмняваме в ролята на агресията за оцеляването. Биологът Лорън Айсли отдава дължимото на древните прадеди на човека, но предупреждава да не им подражаваме, когато пише: „Днес са ни потребни хора, които са по-добросърдечни и по-толерантни от онези, които заради нас се пребориха с леда, тигъра и мечката.”
    ?” Човек може да освободи агресивната си енергия най-малко по три начина: 1) като я изразходва под формата на физически упражнения — игри, бягане, скачане, боксиране на „крута” и т. н.; 2) като я насочи към неразрушителна форма на въображаема агресия — когато си представя как удря някого или пише разказ, пълен с актове на насилие; и 3) чрез непосредствена агресия - като се нахвърля върху човека, който е причинил фрустрацията, наранява го, причинява му неприятности, злослови по негов адрес и т. н.Да разгледаме първия начин — занимание със социално приемлива агресивна дейност. Разпространено е убеждението, че този метод е ефикасен, и той горещо се препоръчва от терапевти с психоаналитична ориентация. Изтъкнатият психиатър Уилям Менинджър например твърди, че „игрите със състезателен характер осигуряват необикновено ефикасен отдушник за инстинктивния нагон към агресивност”. Логично е да си зададем въпроса дали има данни, които доказват, че състезателните игри намаляват агресивността. В задълбочения си анализ на съществуващите данни Бърковиц не е открил никакви ясни и недвусмислени резултати в подкрепа на твърдението, че усилените физически упражнения намаляват агресивността. В изчерпателно изследване на спортисти от различни колежи Уорън Джонсън също не е установил убедителни данни, подкрепящи идеята за катарзиса. Според него абсурдно е не само твърдението, че на игрищата на колежа в Итън са били печелени цели войни — още по-абсурдно е да се надяваме, че можем да предотвратим войните там. Това не означава, че тези игри не донасят удоволствие на хората. Те им донасят удоволствие. Но заниманието с тези игри не намалява агресивността.
    Нека сега се заемем с втората форма на агресията — въображаемата агресия. Има някои данни, свидетелстващи, че извършването на агресия във въображението може да подобри самочувствието на хората и дори да доведе до временно намаляване на агресивността.Ползата от въображаемата агресия е ограничена: тя не води до значително намаляване на агресивната енергия. Важно е обаче да се подчертае, че при въображаемата агресия на никого не се причинява зло.
    Откритият акт на агресия намалява ли потребността от нова агресия? Не. Всъщност по-голяма част oт данните дори сочи точно обратното — т. е. наскърбяването или нараняването на друг човек засилва отрицателните чувства на нападателя към жертвата и в бъдеще може да доведе до no-силна агресия
    Проницателният читател сигурно вече е стигнал до този извод въз основа на теорията на познавателния дисонанс: декларираната агресивност се нуждае от допълнително оправдание. Накратко, ако заявя, че мразя даден човек, или по някакъв начин му причиня зло, познавателният елемент за това, което съм извършил, ще е в дисонанс с познавателните елементи за добрите или положителните страни на този човек. Затова, ако извърша акт на агресия спрямо един човек, за да намаля дисонанса, аз ще се постарая да омаловажа всички негови положителни качества и да засиля всички негови недостатъци.Насилието не намалява склонността към насилие: насилието поражда още по-голямо насилие.
    Това не означава, че няма хора, които изпитват удоволствие от извършването на насилие. Такива хора има и често те се чувстват по-добре (по-малко напрегнати), след като ударят някого, като му креснат, като го оскърбят или хвърлят съдове по него. Тези действия наистина често намаляват напрежението и дават възможност на хората да получат усещане за власт. Не в края на краищата те също подготвят почвата за ново насилие. Може би по-полезно би било хората да изразят гнева си, като кажат просто: „Изпитвам гняв към теб заради постъпката ти.” Това би могло да отслаби напрежението и изглежда дава възможност за самоутвърждаване. В същото време то не води до засилване на агресивността, защото при него няма нападение, няма оскърбление, няма нараняване.
    За да обобщя този раздел, ще кажа, че на пръв поглед изразяването на агресивност във въображението донякъде облекчава гнева или фрустрацията и позволява на хората да се почуват малко по-добре; но преобладаващата част от доказателствата опровергава идеята за катарзиса. В общи линии изразяването на агресивност намалява привлекателността на жертвата и увеличава вероятността от агресивно поведение.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Февруари 19, 2010, 11:02:52 »

    Какви изводи могат да се направят от това във връзка с обществената политика? Въпреки данните, отричащи хипотезата за катарзиса, изглежда, че тя широко се поддържа от мнозинството от средните хора — включително тези, които взимат важни решения, засягащи всички нас. Често се твърди, че когато човек играе футбол или наблюдава как хора биват убивани на телевизионния екран, той намира отдушник за агресивната си енергия. Както видяхме обаче, изглежда, че това твърдение не е вярно. Припомнете си, че Албърт Бандура и сътрудниците му получиха убедителни доказателства за това, как децата използват по-възрастните като модели за собственото си агресивно поведение. Те „смазват от бой” кукла „Бобо”, след като са наблюдавали как по-възрастен човек я удря. Това явление не се наблюдава само при децата от предучилищна възраст: неколцина изследователи са установили, че гледането на филми, представящи жестоки схватки, засилва агресивното поведение у различни категории изследвани лица, сред които непълнолетни престъпници, нормални жени, болнични санитари и гимназисти. И наистина, след като анализират доказателствения материал, психолозите Робърт Либърт и Робърт Барън твърдят в доклада си до министъра на здравеопазването, че в 16 от общо 18 изследвания, посветени на този въпрос, наблюдаването на насилие впоследствие засилва агресивността сред наблюдателите.
    Данните сочат, че показваните по телевизията сцени на насилие съдържат потенциална опасност, защоРисуваните филмчета, които повечето от малките деца толкова обичат да гледат, съдържат най-голям брой случаи на насилие. От 95-те рисувани филмчета, разгледани в това изследване, само в едно нямало актове на насилие.
    Представители на главните телевизионни компании са се постарали да омаловажат значението на извършените от Бандура експерименти, защото те не включват актове на агресия спрямо хора. Та кой се интересува от това, което едно дете ще направи с кукла „Бобо”? то служат като модел на поведение — главно за децата, А какво гледаме по телевизията?Накрая няколко изследвания върху поведението в реалния свят показват, че децата, които гледат повече телевизионни програми, представящи актове на агресия, са по-склонни да прибягват до агресивност, за да решават проблемите си. Трябва да се отбележи, че тези корелативни изследвания сами по себе си не са категорични — т. е. не доказват, че наблюдаването на насилие по телевизията е причина някои деца да избират агресивни решения. Възможно е децата, на които (поради някаква друга причина) агресията се нрави, да гледат много актове на насилие по телевизията и също да избират агресивни начини за решаването на своите проблеми
    Доколко са осведомени за резултатите от дейността си тези, които произвеждат, пакетират и разпространяват насилието по телевизията и във филмите на широкия екран? Те са склонни да гледат на себе си като на работливи хора, които просто откликват на една потребност. Самюъл Аркоф, председател на компанията „Америкън Интернешънъл Пикчърс” (една от главните производителки на филми, показващи актове на насилие), неотдавна заяви: „Потребността да се гледа насилие може би някой ден ще бъде сведена до гледането на професионални футболни мачове.” За съжаление данните сочат, че хора като г-н Аркоф не само удовлетворяват тази потребност, но също я засилват. Каква е отговорността на тези хора? „Влиянието върху обществото ли? — пита Джо Уизан, продуцент на филма „Разцветът на Канзас Сити”. — Изобщо не ми е дошло на ума за това. Психиатрите не могат да отговорят на тези въпроси, та аз ли?”

    Агресия с цел да се привлече общественото внимание
    Като социален психолог обаче мога да заявя (и ще продължа да заявявам), че насилието почти никога не свършва просто с подобряването на условията, които са го предизвикали. Насилието поражда насилие — не само в буквалния смисъл, когато жертвата се старае да отвърне на удара с удар, но и в неизмеримо по-сложния и коварен смисъл, когато нападателят се старае да оправдае насилието си, като преувеличава злото у врага си и така увеличава вероятността да го нападне отново (и отново, и отново...). Няма война, която да е сложила край на всички войни — дори напротив: войнственото поведение засилва войнствените нагласи, а това увеличава вероятността от войнствено поведение. Нужно е да търсим алтернативни решения.
    КАК ДА СЕ НАМАЛИ НАСИЛИЕТО?
    Чистият разум. Убеден съм, че бихме могли да построим сбор oт логични, разумни аргументи за опасностите, свързани с агресията, и страданията (не само на жертвите, но и на нападателите), които предизвикват актове на насилие. Дори съм сигурен, че бихме могли да убедим повечето от хората в правилността на аргументите; несъмнено мнозинството от хората ще се съгласи, че войната е ад и уличните нападения са нежелателни. Подобни аргументи обаче вероятно няма значително да намалят агресивното поведение, колкото разумни и. убедителни да са. Човек — дори да е наясно, че агресията въобще е нежелателна — ще се държи агресивно, освен ако не е твърдо убеден, че лично за него агресивността е нежелателна
    . Поради тези причини социалните психолози търсят алтернативни методи за убеждаване. Много от тях са разработени с оглед на малките деца, но могат да се адаптират и към други възрастови групи.
    Наказанията. За обикновения гражданин очевиден начин за намаляване на агресивността е тя да бъде наказана. Ако един човек ограби, удари или убие друг човек, простото решение е той да бъде пратен в затвора, а в крайни случаи — осъден на смърт. Ако дете прояви агресивност към своите родители, братя и сестри или връстници, можем да го напляскаме, да му се скараме, да го лишим от някои привилегии или накараме да се почувства виновно. В постъпките си се водим от предположението, че това наказание „ще му даде добър урок” и ще го накара да „обмисли добре”, преди да се държи по същия начин; също така колкото по-сурово е наказанието, толкова по-добре. Но нещата не са така прости. Установено е, че суровото наказание има временно действие, а ако не се прилага крайно предпазливо, в бъдеще може ,да доведе до обратен ефект. Наблюденията върху поведението на родителя и деца в живота неведнъж са показвали, че родителите, които използват сурови наказания, обикновено възпитават крайно агресивни деца. Тази агресивност по правило се проявява извън дома, когато детето е далеч от човека, който го наказва. Тези наблюдения обаче не са категорични, тъй като не доказват, че само по себе си наказанието за извършена агресия създава агресивни деца. Родителите, които прибягват до сурови наказания, сигурно извършват още много други неща — с една дума, те вероятно са сурови и агресивни хора. Възможно е техните деца просто да имитират агресивното поведение на родителите си. Действително установено е, че ако деца бъдат подложени на физическо наказание от възрастен човек, който преди това е бил сърдечен и грижлив с тях, те са склонни да изпълнят желанията му дори когато той не е при тях. От друга страна, когато са физически наказвани от човек, който се отнася с тях равнодушно и студено, децата много no-рядко се съобразяват с желанията му; след като той е напуснал стаята. Следователно има известни основания да се вярва, че наказанието може да бъде полезно, ако се прилага мъдро в атмосферата на сърдечност.
    По какъв начин детето намалява дисонанса? То убеждава само себе си, че удоволствието, което изпитва, като бие братчето си, заслужава всяко наказание. Този начин на разсъждаване увеличава привлекателността на агресивното поведение в бъдеще. Така, въпреки че заплахите за леко наказание могат да.бъдат ефективно средство, което позволява да се намали агресивността на едно дете, тази практика не бива да се прилага безгрижно или невнимателно. Нужно е грижливо да се преценява точно какво ниво на интензивност трябва да има прилаганата заплаха. Това ниво, разбира се, ще е различно за различни деца. За някои деца студеният поглед на бащата може да е твърде сурово наказание, докато за други дори боят може да не е достатъчно сурово наказание. Подходящото ниво на суровост може да се установи, но това не е лесно. Въпросът е, че заплаха, която не е достатъчно сурова, за да предизвика краткотрайна промяна в поведението, фактически ще увеличи привлекателността :на .нежелателното поведение.
    Изследванията показва, че агресивното поведение на едно дете се засилва, ако то види агресивния модел награден, а не се засилва, ако детето види модела наказан (но не е ясно дали агресивното му поведение ще намалее, ако то види модела наказан).
    Награждаване на алтернативни модели на поведение. Друга възможност, проверена в изследванията, е да не се обръща внимание на детето, когато то се държи агресивно, и да му се дава награда за неагресивно поведение.
    Възможно е  децата да се научат да реагират на предизвикващите фрустрация събития по конструктивен начин, който дава удовлетворение, а не с насилие и разрушение.
    Развиване на емпатия към другите хора.
    Симор Фешбах отбелязва, че за повечето хора е трудно да причинят умишлено болка на друго човешко същество, освен ако по някакъв начин не успеят да дехуманизират своята жертва.
    Действително Норма и Симор Фешбах откриват отрицателна корелация между емпатията и агресивността у децата: колкото по-голяма е емпатията, на която човек е способен, толкова по-рядко той прибягва до агресивни действия.
    По какъв начин може да се развива емпатия у хората, е труден въпрос
    Из книгата на Откъс от книгата “Човекът - социално животно” от Елиът Арансън
    Отук нататък смятам ние да продължим .Имате ли някакви идеи  как да се намали насилието?
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Февруари 19, 2010, 11:13:06 »

    НЕОБХОДИМА ЛИ Е АГРЕСИВНОСТТА?
    Естественият подбор. Някои учени са на мнение, че определени видове агресивност са полезни и може би дори съществени. Например Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията па инстинктите за самосъхранение”.
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...
    Активен

    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Февруари 20, 2010, 00:23:29 »

    Цитат
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...
    pluton ,не не е хубаво да задържаш и трупаш негативни чувства,но има конструктивни начини да изразиш негативните си чувства без да нараняваш хората около теб.
    http://indigota.com/index.php?topic=1172.0
    « Последна редакция: Февруари 20, 2010, 09:40:24 от Бунтарката » Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #5 -: Февруари 20, 2010, 01:29:05 »

    НЕОБХОДИМА ЛИ Е АГРЕСИВНОСТТА?
    Естественият подбор. Някои учени са на мнение, че определени видове агресивност са полезни и може би дори съществени. Например Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията па инстинктите за самосъхранение”.
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...

    Аз съм на мнение,че не е полезно да се задържат чувствата.
    Но мисля също така,че ако знаеш как да ги преработиш в положителни тогава по добре ги задръж и ги преобърни в такива.
    Ако не можеш по добре ги излей.Чувал съм как определени чувства като натрупан страх се превръща в ревност и други такива примери,не искам да задълбавам.
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Февруари 20, 2010, 09:56:13 »

    НЕОБХОДИМА ЛИ Е АГРЕСИВНОСТТА?
    Естественият подбор. Някои учени са на мнение, че определени видове агресивност са полезни и може би дори съществени. Например Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията па инстинктите за самосъхранение”.
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...

    Аз съм на мнение,че не е полезно да се задържат чувствата.
    Но мисля също така,че ако знаеш как да ги преработиш в положителни тогава по добре ги задръж и ги преобърни в такива.
    Ако не можеш по добре ги излей.Чувал съм как определени чувства като натрупан страх се превръща в ревност и други такива примери,не искам да задълбавам.
    AMAZING ,ти сигурен ли си ,че има такъв вариант отрицателните да ги преработиш в положителни,аз не се сещам ,ще се поинтересувам.Засега знам,че не е хубаво да се задържат чувствата ,че опитите за манипулиране и за борбата със собствените чувства и с чувствата на другите представлява ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителствуване. Както пишеше:
    Цитат
    Те също са пример за неправилно насочване на усилията, предприети с намерението да се подобри човешкия живот. Потискането и скриването на чувствата ограничава способността за рационално поведение в контактите между хората. Потискането и игнорирането на чувствата допринася за възникването на предубеждения и предрасъдъци по отношение на другите хора, деформира тяхната оценка и нарушава нашето поведение спрямо тях.
    Обаче твърде вероятно е изразяването на потиснатите и стаени чувства да създаде възможност за съвместно търсене на решения и за отстраняването на източника на гняв от сферата на взаимните контакти. Конструктивния път в това отношение се изразява в преживяването на чувствата, които вече са възникнали, без каквито и да било деформации. За това обикновено е необходима някаква форма, в която те да се изразят. Ако пък човек не желае да преживява в бъдеще чувства от този род, той може да вземе решения за промяна на собственото си поведение или да направи опит да промени външната ситуация и своето място в нея по такъв начин, че да преживява по иначе, отколкото до този момент своето собствено участие в заобикалящия го свят, в контактите с другите.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #7 -: Февруари 20, 2010, 13:08:17 »

    Ами да мисля че има такъв вариант.
    Според мене когато човек придобие власт и контрол над чувствата си той е способен да ги променя както си иска,НО ако в дадена ситуация не е концентриран в себе си и нещо го изненада тои може да изпита отрицателни чувства.Но след като вече има достатъчно опит чрез прошка и любов той дори може да благодари на човека които го е наранил защото го вижда като част от него.Дори може да се получи голяма доза благодарност към човека който го е наранил,но за това трябва известен опит и разбиране не става от самосебе си а чрез избор които е базиран както вече казах на опит и по дълбоко разбиране на живота.
    Мисля също,че следващото ниво е когато човек е напълно концентриран в себе си или както казва П.Дънов в постоянна молитва тои спокоино може да отминава всичко с усмивка.
    Дори отрицателните емоции за него след време губят смисъл тои започва да не ги разбира.В Кабализма има подобен пример за един от учителите които се е издигнал толкова че не е разбирал вече хората или по точно тяхната лоша страна.Казва се за него че той се е молил на Бог да го принизи за да може да разбира хората и така да им помага,толкова силно е било желанието му да дава и помага.
    В "Разговори с Бог" също има такива примери в 3-та част ,че ВЕС(високо еволюиралите същества) не могат да ни разберат що за глупости правим на тях не са им познати чувствата като завист или омраза и за това те живеят вечно.
    Но това са си само някакви си мои изводи,в крайна сметка не искам да казвам че съм прав просто споделям гледната си точка защото ме попита.Най вероятно може да се промени утре знам ли,за сега така си мисля аз.
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Февруари 20, 2010, 23:17:28 »

    Цитат
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...
    pluton ,не не е хубаво да задържаш и трупаш негативни чувства,но има конструктивни начини да изразиш негативните си чувства без да нараняваш хората около теб.
    Добре, че съществува изкуството, защото то е способно, според мен, да трансформира негативните чувства в положителни или поне ти дава възможност да ги излееш по един относително безопасен начин... Благодаря, че го има, благодаря и на вас, че ви има! Но понякога на човек му се иска да се затвори някъде сам и да си поплаче, за да му олекне... И тогава май и това помага...
    Активен

    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #9 -: Февруари 20, 2010, 23:55:35 »

    Мъдри мисли от всички , браво !
    А най-ценният талант е Мъдростта, другите таланти са само път към нея...или те отдалечават (ако ги използваш премесени със суета). С вас съм в тази "Война" Намигване
     Изкувството наистина може да трансформира отрицателната енергия ,но трябва внимателно да се борави с него , понеже създава нови други "малки" светове. Така че към него трябва да се постъпва отговорно ( "Портрет" на Н.В.Гогол описва такава ситуация)
    А агресията аз бих я причислил към деструктивните чувства. Така че ВЕЧЕ ,на този етап ,не знам дали е нужна все още на човека-може би не Намигване
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    delfin
    Гост
    « Отговор #10 -: Февруари 21, 2010, 01:53:32 »

    Най-ценното нещо е Божествеността, частицата от тази Божественост, която има във всеки Дух.

    Това е на първо място - Божественото.

    Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #11 -: Февруари 21, 2010, 02:43:04 »

    Eй ,ама вие сте прекрасни.
    Цитат
    А хубаво ли е човек да трупа чувствата в себе си, за да не нарани околните или е по-добре да ги остави да се излеят с риск да помете всичко наоколо? Понякога не съм сигурна, че дипломацията и толерантността вършат работа...
    pluton ,не не е хубаво да задържаш и трупаш негативни чувства,но има конструктивни начини да изразиш негативните си чувства без да нараняваш хората около теб.
    Добре, че съществува изкуството, защото то е способно, според мен, да трансформира негативните чувства в положителни или поне ти дава възможност да ги излееш по един относително безопасен начин... Благодаря, че го има, благодаря и на вас, че ви има! Но понякога на човек му се иска да се затвори някъде сам и да си поплаче, за да му олекне... И тогава май и това помага...
    Е,pluton ,как можах да забравя за изкуството ,ама нали съм си спортиска.
    Смятам да опровергая разледването на Бръковиц,защото мен точно в спорта ,в дъравневанието с другите се научих да контролирам агресивността си,защот там в спорта е заложен принципа на feir play.Незнам кога е писано това трябва да се провери достоверността му.
    Благодаря ви ,че ви има.
    Мъдри мисли от всички , браво !
    А най-ценният талант е Мъдростта, другите таланти са само път към нея...или те отдалечават (ако ги използваш премесени със суета). С вас съм в тази "Война" Намигване
     Изкувството наистина може да трансформира отрицателната енергия ,но трябва внимателно да се борави с него , понеже създава нови други "малки" светове. Така че към него трябва да се постъпва отговорно ( "Портрет" на Н.В.Гогол описва такава ситуация)
    А агресията аз бих я причислил към деструктивните чувства. Така че ВЕЧЕ ,на този етап ,не знам дали е нужна все още на човека-може би не Намигване
    Това е интересно ,дай моляте малко повече информация.Всъщност можеш ли да ми дадеш някакъв линк или..?
    Най-ценното нещо е Божествеността, частицата от тази Божественост, която има във всеки Дух.

    Това е на първо място - Божественото.


    О,миличка ,благодари ти ,че ми го напомни.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #12 -: Февруари 21, 2010, 02:52:44 »

    Вижте какво прочетох преди дреме в друга книга:
    Проучвания показват,че физически активните момчета,практикуващи някакъв спорт,проявяват по-малка склонност да се замесват в престъпления или агресия,докато младежите с криминално досие са сред най-малко практикуващите някаква спортна дейност.Или с други думи,ако тестостеронът не бъде изгорен на някое игрище,той може да доведе до обществено-опасни прояви.
    И нещо което е известно на някои:Антропологът Джеймс Прескот пионер в изследването на зависимостта между начина на отглеждане на детето и насилието в обществото -доказва с редица свои проучвания,че в общества ,в които децата рядко биват галени и докосвани ласкаво,насилието сред възрастните има най-високи стойности.Всъщност ние не преподаваме на момчетата уроци по агресия ,дори се опитваме да ги претпазим от нея, но мъжките хормони и особено тестостеронът,са хормони на агресията,които подтикват мъжете да ловуват и убиват.Тестостеронът е една от причините за оцеляването на човешкия вид.Даже психолозите намират причината за настъпилите напоследък прояви на невиждана агресия при децата най-вече в семейството и в частност отношението и отговорността на майката.Децата отгледани от любвеобилни хора ,обикновено израстват като по-добри,по-здрави и по-щастливи възрастни.Ранните години от живота на изнасилвачите и на насилниците на деца обикновено са белязани с отхвърляне ,жестокост,липса на прегръдки и ласки,особено както често става ,са израснали в откъснати от обществото домове за изостанали деца.
    Вие какво мислите за спорта?Имали спортиски ?
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #13 -: Февруари 21, 2010, 02:59:07 »

    Кажете ми моляви вашето мнение за точно това:Както казва Бърковиц: „Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си, ако желае да извърши насилие; но спусъкът (т. е. присъствието на пистолета) също може да притегли пръста му или, с други думи, да извика агресивни реакции у него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”?Водих озещочен спор на тези тема.Аз твърдях твърдо ,че е истина.Какво да направя аз съм толкова твърде против и в частност уръжията .
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #14 -: Февруари 21, 2010, 03:03:44 »

    Аз ще кажа,че току що си написала отговора си просто прочети внимателно какво си написала.Усмивчица
    « Последна редакция: Февруари 21, 2010, 03:11:56 от AMAZING » Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Съществува ли човешката душа? « 1 2 »
    Езотерика
    delfin 22 4664 Последна<br />публикация Февруари 07, 2012, 22:56:13
    от paparosko
    Въпросителна за човешката ДНК
    Въпроси и отговори
    Kissing You Good Night 2 648 Последна<br />публикация Юли 20, 2012, 09:09:30
    от Мъдрост и Хармония
    Събуждането на човешката раса
    Великият преход
    Sunshine(sun) 13 2259 Последна<br />публикация Ноември 24, 2012, 23:59:00
    от Sunshine(sun)

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright