Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Символът на змията  (Прочетена 11514 пъти)
delfin
Гост
« -: Февруари 18, 2010, 02:10:18 »

Змийски култове е имало още от Египет, после при гностиците, един клон от тях, дори, са се наричали офити - от "офис" - гр. - змия. Върховното божество на пеласгите - Сабазий, също е изобразявано със седем змии около него. А знаем, че Сабазий и Дионис са едно и също божество - той владее мъртвата и живата материя. Хтоничността на Сабазий не противоречи на соларността му, защото двете начала образуват космоса, който е и всеобщност. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен символ. Китайските дракони, са всъщност змии, окичени с криле.

В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Кукулкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Аида Уедо. В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейгтаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.

На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал, в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като “Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.
Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха. В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. “Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие.

Множеството примери, цитирани по-горе, едва ли са примери за преклонение пред сатаната. Ако змията е сатанинска, тогава навярно теолозите би трябвало да обяснят защо змията е символ на медицината и лечението и до днес. Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като "Пелазгийски Аргос". Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети.

И все пак онзи бог е научил всичко от баща си – Енки, бога, който направлявал генетичното създаване на човечеството.

Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете Енкии в Африка? В древен Египет, например, няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии. Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство.

Змията е емблема на мъдростта на материята. Тя отразява безкрайното движение и развитието, обновлението и прераждането в ново качество. Насочена нагоре, главата на змията означава възходящите енергии, стремежа към познание. А змия, която гледа надолу, символизира както плътското, така и духовното изкушение (защото има и духовно такова, а то е по-страшно от изкушението на плътта...).

Ако човек се абстрахира от атавистичната си погнуса към това земноводно, ако подходи с дори съвсем мъничка доза обич към него, ще се убеди сам, че змиите, взето чисто биологично, са едни наистина разумни животни - наблюдавала съм поведението им и съм държала змии в ръцете си - те не хапят, ако не са предизвикани, също като всеки един друг представител на животинското царство.

Ако обърнем поглед към ДНК-спиралата, там също ще открием двете змии, преплетени една в друга.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Февруари 18, 2010, 02:12:56 »

Съществуват 5 основни символа, свързани с Космоса:


1. Яйцето - от което се раждат много животни, се посочва като първоизточник за създаването на Космоса, в който ние живеем, тъй нареченото първородно яйце. За много общества, то представлява една тайнствена сфера, която “плува” в “първичния” етер. Тя се изпълва с енергията, която сама е породила и в даден момент също като яйцето се чупи на две. При този процес след силния тътен се раждат Земята и Небето.

2. Водата - като основа на всички живи същества, е считана за друг основен символ, свързан с Космоса и вечното движение. В много древни митове яйцето и водата се споменават заедно. Често в тях се говори за Космическото яйце, което се носи по водната шир. И до днес много народи от Полинезия и Азия виждат във водата космическа сила.

3. Дървото - като стълб, на който е поставен светът и около който се върти Цялата Вселена. Символ е на раждането и на развитието на универсума. У някои народи то се възприема като символ на връзката между Слънцето и Земята, където клоните са слънчевите лъчи, които я обгръщат. Най-често дървото се възприема като символ на трите свята, свързани и неразделни помежду си. Корените символизират обиталището на сенките и на злите сили. Стеблото представлява земния свят, а клоните - небесния свят, обитаван от божествата. Най-често медиатор между тях е пчелата или златното руно.

4. Кръгът. Неговата форма е най-разпространеното означение и с поставен център означава Слънцето. Кръгът няма начало и край, нито направление и поради тази причина се свързва с вечно повтарящите се космически сили в природата. Иконографията на небесната извивка е видяна като дъга, като сферичен купол. Кръгът е символ на Космоса и е свързан с времето, с поставен + в него става символ на Земята. Квадратът се свързва с пространството.


5. Змията: Фактът, че змията сменя кожата си, за древните е сигурен знак за промени. Затова тя се свързва с живота и обновлението на Космоса. Маите, например, виждат в Млечния път една голяма двуглава змия. В Китай едно от съзвездията е наречено Змия/Дракон. Те считат, че божествата - създатели са със змийско тяло и поддържат Слънцето и Земята. У много древни народи змията е свързана с автохтонното и е атрибут на много божества.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Февруари 18, 2010, 02:14:28 »

Змията и Змеят/ Драконът, са взаимозаменяеми символи и в Далечния Изток между тях не се прави разлика.

Нещо интересно за символът на змията според екзотеричния будизъм - в центъра на Кръговрата на съществуването змията символизира гнева, свинята - алчността и невежеството, петелът - плътските страсти, а трите заедно означават греховете, които обвързват човека със света на илюзиите и с кръговрата на съществуването.

Понякога змията се свързва и с Будда в преображението му на наги (полубожествени същества със змиевидно тяло), за да излекува хората по време на епидемии и глад.

И една интересна скандинавска легенда - Змеят Ермунганд на Мидгард (Средната земя) обгръща отвсякъде земята. А голямата змия Нидхьог (Страшният ухапвач), който живее в корените на Игдрасил (Космическото дърво), и непрекъснато ги гризе, символизира злите сили на вселената.

Змията е изключително сложен и универсален символ, тя може да символизира и мъжкото, и женското начало, да бъде и лунарен и соларен символ. Понеже се смята за двуполова, тя става символ и на всички самопораждащи се божества и в крайна сметка метафора на оплодителната сила на земята.


----------------

В древните източни митологии космогоничните митове разказват, че е имало вода (баща) и плодотворна смес (майка, Илус, Хиле), откъдето изпълзяла земната змия - МАТЕРИЯТА. Това е бил бог фанес, Слово или Логос.

 Както змията, събличайки своята кожа, се освобождава от грубо материалната обвивка, която е стягала нейното тяло, станало прекалено голямо за нея, така и човекът, като изоставя грубото материално тяло, встъпва в следващия стадий от съществуването с нараснали сили и укрепнала жизнеспособност...

Символът на Яйцето също така изразява факта, преподаван в окултизма, че първичната форма на всичко проявено, от атома до глобуса, от човека до ангела, е сферична; у всички народи сферата е емблема на вечността и безкрайността - змия, захапала своята опашка.

 Примитивната Змия е символизирала Божествената Мъдрост и Съвършенство и винаги е означавала психическо Възраждане и Безсмъртие. Затова Хермес винаги е наричал Змията най-духовното от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермес, казва същото в Книгата Битие; Змията на гностиците, със седем гласни над главата, е била емблемата на седемте Йерархии, Седмични или Планетарни Създатели. Оттук също е и Змията на индусите - Шеша или Ананта, Безкрайна, едно от имената на Вишну и неговия първи Вахана или Носител на Пред-вечните Води. Подобно на Логосите и Йерархиите на Силите, тези змии трябва също да се различават една от друга. Шеша или Ананта, „Ложе на Вишну" е алегорична абстракция, символизираща Безкрайното Време в Пространството, което съдържа Зародиша и периодично снема цъфтежа на този Зародиш, проявената Вселена.

Въпреки всичко, всички те правели разлика между добрата и лоша Змия (Астралната Светлина на кабалистите) - между първото, въплъщението на Божествената Мъдрост в областта на Духовното и последното - Злото в плана на Материята, тъй като Астрална Светлина или Ефир на древните езичници (наименованието Астрална Светлина е напълно съвременно) е Духът-Материя. Изхождайки от чисто духовен план, той се уплътнява със слизането си, докато не стане Майа, Змия прелъстителка и изкусителка на нашия план. Исус е приел змията като символ на Мъдростта и това е влязло в неговото учение: „Бъдете мъдри като Змията", казва той. „В началото, преди Майката да стане Баща-Майка, Огненият Дракон се е носил в Самота и Безкрайност ". Айтарейа Брахмана нарича Земята Сарпараджни „Царица на Змиите" и „Майка на всичко, което се движи". Преди нашият глобус да стане яйцеобразен (както и Вселената), „дългата опашка на космическия прах (огнената мъгла) се е движела и извивала подобно на змия в Пространството". „Духът на Бога, носещ се над Хаоса" е бил изобразяван от всеки народ като огнен змей, издишващ огън и светлина над предвечните Води до¬тогава, докато той не доведе космическата материя в състояние на инкубация и не й предаде пръстеновидната си форма на змия, захапала опашката си, което символизира не само вечността и безкрайността, но и кълбовидната форма на всички тела, образувани в пределите на Вселената от тази огнена мъгла. Вселената, също като Земята и Човека, подобно на змия периодично хвърля старата си кожа, за да се облече в нова след известен период на почивка.


От "Тайната доктрина" на Елена Блаватска
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Февруари 18, 2010, 02:15:34 »

"...Всеки носи змия в себе си. Тази змия се вие около човешкото Дърво на Живота и се вижда от всички. В Библията е символично наречена "медна змия". Тя е същността на душата, излъчването на съзнанието, душевният потенциал на човека, който запълва цялата система на змийския огън, т.е. системата глава – гръбначен стълб. Това е всъщност медната змия, която пълзи по Земята със смъртоносна отрова в главата.

Откъде произлиза изразът "медна змия"? Първо, трябва да знаете, че на иврит думата "мед" има второ значение "змия". Второ, "медта", а следователно "змията" е женският аспект. Да си припомним, че медта също е и металът на Венера. В душата, в потенциала на змийския огън, е заложен съзидателният, т.е. женският принцип. В същата тази система обаче присъства и творческият принцип, т.е. мъжкият аспект на душата. Следователно, във всяка система на душата, във всяка система на змийския огън ние виждаме два аспекта – медната змия и огнената змия, с други думи – женския и мъжкия принцип. Символично можем да кажем, че на човешкото Дърво на Живота живеят две змии. В един човек мъжкият принцип е положителен, а женският е отрицателен, в друг – обратното.

Затова кадуцеят на Меркурий, обвит от две змии – черна и бяла, е символ на обикновеното диалектично, биологично състояние, а именно – Дървото на Живота с двата аспекта на душата. Двете змии, украсяващи древноегипетските жреци, символично изразяват тяхното вътрешно състояние на душата, както и състоянието на всички останали хора.

Тези два душевни принципа, които наричаме Адам и Ева (Адам – огнената змия, а Ева – медната), непрекъснато спорят помежду си и на човека, претеглящ техните влияния на своите "вътрешни везни", постоянно му се налага да взема различни решения.

Двете змии се вият около Дървото на Живота. Ту мъжкият принцип се насочва към женския, ту обратното. Двете змии в човека се нападат една друга и се обвиняват взаимно. Огнената змия постига реализация, а медната иска да управлява. Импулсите на съзиданието и съхранението се намират във вечен спор. Но така или иначе интересите на душата са насочени към едно – самосъхранение и желание за съществуване.

Така съскащото змийско тяло се извива в калта на тази природа, и бог да е на помощ на онзи, който приближи до него твърде близо. Вие сигурно знаете как тези змии в душата извършват вътрешния избор – ту пропълзяват в светилището на сърцето, за да преценят своите интереси, ту донасят жертвите си в светилището на главата. А отровата, приготвена в тези светилища с хитрост, тактика и ловкост, служи за постигане на целите. Съществуват много различни видове отрова, както и много начини да я насочите натам, накъдето ви се иска. Органът, изригващ тази отрова, е гръклянът...".



От "Универсалният гнозис" на Райкенборг, Петри
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Февруари 18, 2010, 02:16:33 »

"Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте. И на мен не искам да изпращате подхвърлени деца, родени от незаконни родители. Като Учител, аз не съм пратен на Земята да отглеждам и възпитавам такива деца. Да отгледаш един грешник е едно нещо, а да отхраниш едно незаконно дете, това е друго нещо. Грешникът, който е дошъл до известно съзнание и се кае за своите грехове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията Воля. За такива дойде Христос на Земята. Всеки може да се спаси. И грешникът може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повече се храни, толкова по-голяма става. Един ден тя ще се увие около човека и ще строши костите му. Лично за вас, за вашето бъдеще благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които Черната ложа е посяла във вас. Майката казва: "Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа". Не, един ден това дете като змията ще счупи костите ти и ще те изхвърли вън от тази вълна."

http://www.beinsadou...ures.php?id=117


----------------------

Две слънчеви божества (а може би са и много повече, но аз просто не го знам) са били изобразявани от древните народи със змии.

Едното е египетският бог на слънцето Ра - слънцето е направено от змия.

И бог Митра със змия около него.

Римляните са смятали, че Змията притежава мъдрстта на вековете. Смятали са, че змиите живеят вечно, следователно притежават цялата мъдрост на Земята. Сятали са, че сменяйки кожата си, те се обновяват и по този начин могат да живеят вечно.

Какво символизира змията, увита около врата на хиндуистките божества. Символизира вечната мъдрост и безсмъртието.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Февруари 18, 2010, 02:17:16 »

Калия - Черната змия - живеела в реката Ямуна и отровата й убивала всяко живо същество и сладките води на реката били отровени от нея, а Кришна с намерение да се отърве от змията, скача във водите на реката, но Калия го ухапала няколко пъти и се увила около тялото му, за малко време дори Кришна останал неподвижен, но после се освободил от хватката й и я завъртял на шега в кръг, а преди да я убие, послушал молбите на жените на Калия (в тази легенда змията е била от мъжки пол - нещо като нашите змейове, само че те са "горяни" - в гори, а не във водни басейни) и пощадил живота й, като затанцувал на главите й - май бяха 5, с което показал кой се намира отгоре. Притчата сивмолно отразява начина, по който може да се стигне до трансцендента - главата на змията олицетворява човешкото его, петте глави - петте човешки сетива за материалния свят, а танцът на Кришна върху главите на змията - свързването на Аза и осмислянето му чрез разтваряне в безкрайността като част от нея и по този начин преминаване отвъд азовите ограничения от познатото чрез сетивата му в трансценденталното. В християнството тази индийска легенда е представена чрез известния символичен израз "Петата на жената ще стъпче главата на змията."

В индийската митология има змии, които не са с това отриц. значение, както Калия:

- Aнaнтa - Космическа змия в Млечния океан. На нея Вишну си почива между фазите на света. Змията представлява първичния океан, в който природата се отдръпва, когато светът отново бъде разрушен (Прaлaйя). Змията е остатъкът, това, което е останало от предишния свят. Тя има 5, 7 или 11 глави и с опъната кожа на кобра като защитен шлем, се извисява над спящия Вишну. Когато Вишну се събуди и приключи възникването на един нов свят, от пъпа му пониква лотос, в който се намира тронът на Брама.

- Вaсуки - обгръщаща света змия, цар на змиите. При разбиването на Млечния океан е използвана от боговете като въже за добиване на питието Амрита, като са я опъвали от двете страни. В иконографията антропоморфно изобразяваният Шива носи Васуки около врата си.


- Бaлaрaмa - Син на Деваки и най-големият брат на Кришна.
Принадлежал към нагите или дори е въплъщение на Шеша/Сеша - царят на нагите, които живеят в подземния свят Богавати. Интересното тук е, че е брат на Кришна...


Маат
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Февруари 18, 2010, 02:18:04 »

Когато Тващри - индийски бог, създател на живата и мъртвата природа, създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената.

И Тващри се замисли.

След като мисли много, взе закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гугукането на гълъба. Всичко това той разбърка и създаде жената.

След това той я подари на мъжа.

Подир седмица мъжът се яви при Тващри.

- Господи, създанието, което ми подари, ми трови живота. Говори непрекъснато, не ме оставя на спокойствие, оплаква се от всичко, винаги е болно. Дойдох да те помоля да си го вземеш обратно.

И Тващри взе жената обратно.

Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза...

- Господи, откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как твоето създание танцуваше и пееше и как ме поглеждаше.

И Тващри му върна жената.

Едва три дни се бяха изминали, когато Тващри видя, че мъжът пак идва при него.
- Господи, - каза той - сега се уверих, че жената ми е доставяла повече ядове, отколкото удоволствие. Господи, моля ти се, вземи си я пак!

Обаче Тващри изкрещя:

- Марш навън!

Тогава мъжът простена:

- Аз съм нещастник! С жена не мога да живея, без жена пък - съвсем не!


Индийска легенда
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Февруари 18, 2010, 02:18:40 »

"Змията, поне по това, което пише в Библията, е отворила очите на човека, подшушвайки му, че неговият бог го послъгва, забранявайки му да ползва плодовете от дървото на познанието, под предлог, че ще умре, ако ги опита. Змията е тази, която съобщава истината на човека - че никак няма да умре, но ще му се отворят очите и че ще стане като един от боговете - да разпознава доброто от злото. От тук - няколко извода:

1. бог също познава доброто и злото, те не са само човешка приумица,

2. човекът чрез плодовете на познанието става богоравен,

3. змията не е измамница, както я описват "светите отци" в Новия завет, а е носител на истината за човека.

И -  дървото на познанието и дървото на живота... е едно и също."


Маат
Активен
praiseyou
Гост
« Отговор #8 -: Февруари 18, 2010, 03:17:31 »

 Благодаря Делфин, утре като си събера погледа ще прегледам темата
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Март 07, 2010, 20:51:29 »

ЗМИЙСКИЯТ НАРОД


Враждата между Човекът и Змията (змиите) - е една от най-древните и най-разпространените теми в митологиите.Смелият Персей убива ужасната Медуза, коварният Змей скланя простодушният Адам и любопитната Ева да нарушат забраните на Едем - подобни примери нямат чет. От митологията на Древна Индия ни е известно, че дълго време противници на боговете са били змееподобни чудовища - асури, обитаващи във въздушните сфери. В Библията се казва, че наказанието на Змията за развращаването на хората се състои в това, че отсега тя ще пълзи поземята. Значи, до този момент при змията е имало друг начин на придвижване?

Съвременната палеонтология е потвърдила реалността на това твърдение, че предците на змията са били 4риноги рептилии, напомнящи драконите от Комодските острови.

Митовете от Древна Индия помнят Нагите - исполински змии, живеещи в подземното царство. там те си издигали великолепни дворци от злато и скъпоценни камъни. Нагите можели да сменят образа си и често се явявали сред хората в човешки образ.

- Възможно е, - твърди сътрудникът на групата "Авеста", жител на Новокуйбишевск Анатолий Стегалин, - човечеството да го е предшествала не техническа, а биологическа цивилизация на серпентоидите (от лат. "серпента" - "змия").

първите представители на расата на серпентоидите се е появила още през мезозоя, когато преди 270 млн. год. се е установила доминиращата роля на рептилиите.

канадският палеонтолог Дейл Ръсел, изучавайки изкопаемите останки на гущерите стехинозаври, е установил, че "размерът на техния главен мозък се е увеличавал така бързо, както и при предците на човека". при определени условия те са могли да станат разумни същества.

...

Територията в Самарска област, днес носеща името Самарска Лука, по-точно западната й част (от селището Переволока до град Сызрань), е представлявала източния край на Лавразия, далече вдаваща се в морето Тетис. Над околната равнина тази част от сушата се е издигала на височина 100-200 метра.

През мезозоя е започнал нов етап от развитието на повърхността на Земята - ръста на океаните, ознаменувал по-нататъшното раздробяване и потъване та големи пространства от сушата. Пра-Жигули става остров. Възвишеното плато, далече влизащо в морето, - е идеално мяста за развитието на влечугите. Ако нашата хипотеза за серпентоидите е вярна, то те първо би трябвало да са заселили тези места. Анатолий Стегалин предполага, че главната дейност ана цивилизацията на серпентоидите първо би трябвало да стане биологическата, а впоследствие - генетичната селекция.

В края на кредата настъпва значително влошаване на климата. Зоните на благополучно екологично обитание на серпентоидите намаляват. Биоцензът на динозаврите на много места идва в упадък. Но това влошаване дава по-нататъшен тласък за развитието на цивилизацията. Стегалин предполага, че преди 80-100 млн. год. серпентоидите започнали широкомащабни експерименти по създаването на особени същества, способни да решават различните, в това число технологични задачи при бързо влошаващите се условия.

В края на мезозоя остров Пра-Жигули е потънал в бушуващото море. Тези, които са преживяли геологичните сътресения, се скрили под земята. Може да се предположи, че неспособни да се справят с влошаващите се условия на съществуване серпентоидите са подготвили колосални подземни убежища. Едно от тях  - е на територията на Пра-Жигули. Тук, в огромни пещери, потънали в анабиоза, спят хиляди разумни същества.

В началото на 1970-те год. няколко човека, почиващи в района на селището Шелехмет при Змийският залив, наблюдавали удивителна картина. В мъглата се виждали контурите на някаква долина. Ясно се виждало как огромен змей се извисявал над фигурите на ниски хора, образуващи около него няколко тесни кръга.

Отначало змеят бил неподвижен, само над туловището му се поклащала малка глава. След това той 3 пъти направил огромен кръг, ту приближавайки се, ту отдалечавайки се от хората.

- До тогава, - разказват очевидците, - на нас ни беше просто интересно да гледаме. Сега дойде страхът. Той се засилваше постоянно. Не беше възможно да помръднем. Цялото тяло беше като парализирано.

А хората в равнината започнали да се движат в такт с движението на змея, все повече и повече стеснявайки кръга...В този момент мъглата започнала да се движи и картината изчезнала.
Какво е било това? Може би мисъл-форма, проектираща на мястото на събитието дълго време след смъртта на мозъка или явление, родило този образ.

Змийският залив - е място, където за обитаване на змии в Самарска Лука има особено благоприятни условия. Някои години тук има толкова змии, че не може да се направи и крачка, без да се настъпи спяща или пълзяща гадинка.

Към темата за серпентоидите подхожда и още един разказ от архива на Павлович.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Март 07, 2010, 20:53:50 »

Разказвачът (по негова молба няма да казваме името му) през младостта си обичал да лази из пещерите и минните галерии. И веднъж попаднал под срутване.

"Отначало, - разказва той, - аз падахнякъде надолу в прегръдка с някакви камъчета. Осъзнат се в мрак. За щастие фенерчето ми се оказа цяло. Хвърлих се към изхода. И изпитах истинска паника. Излъзът, през който попаднах в галерията, беше погребан под много рухнали обломки.

Известно време (часовникът се беше разбил при падането) аз опитвах да прокопая излаз. Но това се оказа безнадеждно. Започнах да изследвам останалата част от хоризонталната галерия. тя не беше голяма...

Изведнъж сякаш по-рано задушният въздух сякаш стана по-свеж. Срутването, затварящо изхода, беше отворило дупка, през която вееше хладен вятър. Отхвърляйки няколко големи отломки, аз успях да разширя дупката толкова, че да мога да се промъкна. Дупката се превръщаше в тесен, практически вертикален кладенец, водещ някъде в недрата на планините. Оттам и идваше свежият въздух, и това обещаваше спасение. Никой, особено в най-близко време не би ме търсил. Осъзнавайки това, аз влезнах в кладенеца. Не зная колко време продължи спускането. Не беше възможно да падна: много тясна беше пролуката. Фенерчето ми помагаше малко, налагаше се да се движа опипом. Няколко пъти от умора и страх, аз заспивах, закрепвайки се между стените на скалите. Идвах на себе си от жажда и продължавах да се спускам. Кладенецът ме изведе към голяма пещерна зала, запълнена със сталактити и сталагмити. Фантастично зрелище! Но тогава не ми беше до него.

Известно време аз кръжах по залата, докато случайно (или воден от шесто чувство) не се озовах край извор, обкръжен от искрящи като скреж, кристали.Напивайки се с вода, известно време си почивах, мислейки напрегнато, какво да правя по-нататък. Потокът вода, издигайки се от дъното на камениста чаша, някъде се оттичаше, криволичейки между сталактитите. Аз тръгнах край него. Гората от сталактити и сталагмити свърши внезапно, таванът на подземната зала внезапно рязко отиде нагоре. Аз стоях на брега на огромно подземно езеро, което, проблясвайки на светлината на фенерчето, отиваше някъде в далечината, тъй като очертанията му се губеха в мрака. Бреговете на езерото бяха удивително гладки и равни. Изключвайки фенерчето, аз известно време се прислушвах и се вглеждах каква посока да избера. И тук, в пълната тишина на подземието, на мен ми се стори, че вдясно, на 20 крачки от мене, от скалата струи лека гълъбова светлина. И аз тръгнах натам.

По-нататък беше като сън. Тясна пролука, покрита с лед. Със слаба гълъбова светлина свети именно леда. И тук стана нещо странно: съзнанието ми се изключи, изчезна чувството на страх и глад. Аз повече не можех да се командвам сам и, движейки се, сякаш по принуда, се озовах в тесния коридор - огромни ледени блокове, притиснати един до друг. И все пак това бяха отделни блокове, а не плътна ледена стена. Но най-удивителното (въпреки, че тогава аз нямах способност да се удивлявам) беше, че вътрешността на тези ледени кубове я заемаха някакви същества. Те бяха много, сякаш хилядократно отражение на някакъв кошмарен сън. Всяко същество заемаше само един куб. Трудно е да бъдат описани: преди всичко, главата, надвисваше над тялото, облещени огромни фасетъчни очи, голяма надчелна буца, малки свити и притиснати към корема лапички или ръчички. Туловището - нещо като мек пашкул, загънат в тръбичка и също притиснато към корема.

На пръв поглед всичките те си приличаха. Но както вървях по ледения коридор, в съзнанието си фиксирах незначителни разлики. Можеше да се проследи как от блок на блок се увеличава размерът на черепната буца, очите ставаха все по-големи и по-големи, постепенно отмествайки се към ушните кухини, нарастваха и самите размери на неподвижните фигурки. В тези места аз усещах някаква неразбираема мъка. Но такива места бяха малко.

По-нататък късчето памет просто ми отсъства, но на мен ми се струва, че аз все така вървях и вървях, и от двете страни се простираха все същите кубове с уродчета. Навярно там бяха милион. Следващият ми спомен е - все същият коридор, и на пода две отромни слънчеви зайчета, едно върху друго. Да мина покрай тях нямаше възможнаст, и аз стъпих в центъра на светещия кръг. В този момент нещо чудовищно с цял размах ме удари по главата. И повече нищо не помня.

Дойдох на себе си на върха на Попова планина. Свежият вътър ми духаше в лицето. Бяха минали 5 дена от моето пътешествие под земята..."

"Колко може да се доверим на този разказ? Най-лесно е да се предположи, че той е следствие от пренесената при пропадането травма, разсъждава Павлович. - Но има много любопитни детайли. Било ли е даденото пътуване реално пътешествие във физическия свят или се е наблюдавало фино ментално въздействие?

Легендата за ледените пещери в Жигулевските планини има много дълга и сложна история. Удивителната енергетика на тези места в съчетание с преданията за отварящите се скали, подземните палати и т.н., позволява да се предположи, че гореприведеният разказ може би е истина. Човекът по волята на обстоятелствата е попаднал в потайни подземни палати, където до "преднадначения час" е скрито НЕЩО. Нещо или много древно, или последващо след човека. Кой знае, не са ли дошли от тези кухи хълмове първите хора на Земята. Историята обича да се повтаря..."


От "Тайная история человечества", автор-съставител   В. В. Потапов

превод: делфин
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Март 07, 2010, 20:56:10 »

"Преди 600 години тази гора е била свещеното място на друидите - до деня, когато свети Патрик е прогонил змиите от Ирландия и мъдрите друиди изчезнали..."

"В онази сила се криеше Мъдростта на времето. Там беше Змията - мъдра и властна. Само Девата, която винаги затиска змията, можеше да я държи в подчинение..."

Това са цитати от книгата на Паоло Куелю - "БРИДА". Само тези няколко изречения са, на друго място не се споменава за Змията, но си задавам въпроса - след като свети Патрик е изгонил змиите, а с тях и друидите са изчезнали, то тези друиди не са ли били в подчинение на тези змии и какво всъщност се подразбира в израза "Мъдрост на Змията"? С какво е мъдра Змията и защо за мъдрост е избран точно образът на змията, а не на някакво друго животно или растение? С какво Девата затиска Змията и само Тя може да я държи в подчинение, как? И защо Змията е властна?

И за змиите и за друидите, нямам много знания за тях.

Само "Митология на Ирландия" е прочетена от мен и се споменават някои неща за друидите, а иначе има тук-таме някои неща за тях. Нещо много тайно явно има около тях, за да не се пише и споменава тяхната дейност и учение(я).

А и защо Девата? За Дева Мария ли е намекът, или...?

Подсещам се, че в българската митология се споменава за "Василиск"-а, змееподобно страшно създание, което убива с погледа си, а може да бъде победено само като се гледа в огледало образа му. Ражда се от яйце на петел.

А наистина има случаи на птица, излюпена и  външно изглеждаща като петел във всяко едно отношение, но с възможност за мътене на яйца. Преди около 2-3 години имаше такъв случай, тук, в България и го бяха изнесли като любопитна новина.

В една от книгите за Хари Потър беше пресъздаден образа на василиска, но името беше преведено като "базилиск". Мисля, че беше в "Хари Потър и стаята на тайните".

В руските приказки, както и в украинските и кавказките най-чест е образа на змея. Змей Горынич.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Март 07, 2010, 20:56:47 »

А за Змея и героя, който го побеждава имаше една книжка от поредицата "Харборейски хроники", мисля че беше, в която се описваше тази битка в древни, древни времена. Това е фентъзи, от поредицата за Конан Варварина, Къл Завоевателя и други герои. Съшо в тази поредица има книги и за Култа към Змията и тежката борба спрямо този култ. Също и че е много древен и все уж е победен, но не докрая и в един момент отново изплува отнякъде и пак се започва борба с него. Сякаш това противоборство е постоянно променлива величина през вековете и е заложена в Земята, може би като планета?


Защо точно само Девата побеждава змията. А то Девата = Душата.

Змията я свързват и със секса. При вещиците има нещо подобно, те се олицетворяват със секса.

Само че аз не харесвам самото понятие "вещица", а и смисълът, който се крие зад тази дума. А и в приказките вещиците и вещерите са винаги отрицателни герои. Единствено Баба Яга има положителни черти и помага на главния герой в някой от руските приказки.

Колкото и да се опитват в днешно време да представят вещиците едва ли не като пазителки на Земята, има нещо което ме смущава в това желание толкова да бъдат представени положително. Вие как мислите?
Активен
delfin
Гост
« Отговор #13 -: Март 07, 2010, 21:00:22 »

А образи на змейове и дракони има в приказките на различни народи. Срещани са от мен в японската митология и приказки, в индийската митология и приказки знаят повечето хора, четящи този форум, че този образ на змиите-наги го има, присъства в казахски, казахстански, украински, руски, немски и др. вълшебни приказки.


В книгата "Тайная история человечества" намирам следното:

"Група френски учени намерила в джунглите на Африка племе на хора-динозаври. Тези диваци вместо членоразделна реч използват вопли и грухтене, от гърбовете им стърчат твърди костени шипове, характерни за динозаврите и някои съвременни рептилии. Възможно е те да са произлезли от съвсем други предци, отколкото ние, хората.

"Удивително е, че тези шипове, чиято дължина достига 35 см., растат направо от гърба, - заяви д-р Джейн Латън, ръководител на изследователската група. - Има ги даже и при децата. Причина за растежа на такива шипове може да е някаква генетична мутация."

Д-р Латън, професор по биология в Парижкия университет, прекарала 2 месеца в селото на хората-динозаври заедно с френски учени, обявява за своето поразително откритие на пресконференция в Киншаса (Заир). Тя отказа да съобщи точното местонахождение на това племе, казвайки само, че селото се намира в труднодостъпен район в джунглата, недалече от река Чуапа, примерно на 450 км. на юго-запад от знаменития заирски водопад."

превод: делфин


Има детска книжка с приказки за змейове, самодиви, русалии и др., събрани в едно от нашия фолклор. Казва се "Приказки от село Змейково". Може и да я има в някоя библиотека. Издание е от 80-те год., поне така си спомням. Интересна е. Как змейове крадяли моми, за да се женят за тях и в този род.
Активен
Spirit
Гост
« Отговор #14 -: Март 12, 2010, 18:23:32 »

Поради сливането и разделянето на темите се получи боркване, но прехвърлих поста в правилната тема, така че този може да бъде изтрит Усмивчица
« Последна редакция: Март 12, 2010, 19:31:02 от Spirit » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Символът Антакарана
Езотерика
~Schwarze_Sonne~ 3 1845 Последна<br />публикация Ноември 21, 2012, 12:03:07
от angelsmile

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright