Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Урантия  (Прочетена 6919 пъти)
7dc
Гост
« -: Февруари 14, 2010, 14:37:24 »

Урантия - второто откровение, след Библията - над 4000 страници история на Вселената; донесена през 1935 година, през 1955 я издават и е оставена да се разпространява сама - когато човек е готов, някак разбира, че я има... Урантия е името на планетата Земя.

Преводът на Урантия вече е факт, благодарение на огромния и самоотвержен труд на преводачката Емилия Манолова!

Като малък увод или бегло запознаване с информацията от Урантия, може да се запознаете с разширеното й съдържание, както и два документа от нея:

  • Част II - Локалната Вселена: Документ 53 - Бунтът на Луцифер
  • Част III - Историята на Урантия: Документ 74 - Адам и Ева


С голяма благодарност към Емилия Манолова, за предоставената информация! 

Връзка: http://dox.bg/files/dw?a=324d29b71c

* UR_ОБЩО РАЗШИРЕНО СЪДЪРЖАНИЕ_FINAL.doc (499.5 KB - свалено 717 пъти.)
* 08bul053.doc (218 KB - свалено 567 пъти.)
* 08bul074.doc (132 KB - свалено 518 пъти.)
« Последна редакция: Февруари 15, 2010, 19:25:11 от graveo » Активен
AIA
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 88


  • Град: Земя
  • « Отговор #1 -: Февруари 14, 2010, 23:40:57 »

    Graveo благодаря, отдавна търсех Урантия,ще пускаш ли още от превода по нещичко
    Активен
    7dc
    Гост
    « Отговор #2 -: Февруари 15, 2010, 01:02:44 »

    Това е всичко, което ми е предоставено за Урантия. Когато е налице целият превод, в електронен вариант, ще споделя откъде можете да си го изтеглите. 
    Мир, Любов и Щастие за всички Вас!
     
    « Последна редакция: Февруари 18, 2010, 18:07:24 от graveo » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #3 -: Март 07, 2010, 20:23:50 »

    Урантия наистина е голяма книга, с голяма философия и не слага край, а винаги загатва и за предстоящите творения и какви ли ще са и бъдещите проявления и замисли на Първия Източник и Център.

    А има и за Троица на Троиците?!

    Наистина един безкраен път за вечно странстващият ни Дух. Какво ли ни чака и в самия Остров Рай.

    А "Одиночные Посланники", които изследват най-необикновените и неразкрити кътчета на Безкрая?

    А Бога Абсолют, Бог Пределен, Бог Седемчастен, Висшето Същество, което всички ние от Свръхвселените, създаваме?

    А в Рая - Низкият Рай, където може би струи творящата енергия?
    Активен
    airborne
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8

    « Отговор #4 -: Март 15, 2010, 03:40:40 »

    Очаквам книгата с нетърпение. Преди 3 години започнах да я чета измъчих се, на моменти чета едно и също изречение на английски немки и руски пак не мога да го осмисля. Писах на фондацията, а те ми отговориха че е в ход превод на български. Вълнувам се очаквам тази книга, къде мога да я закупя? Кога ще я има онлайн?
    Активен
    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #5 -: Март 15, 2010, 12:18:14 »

    Понеже виждам, че има интерес към книгата ще кача няколко откъса от превода.
    « Последна редакция: Март 15, 2010, 12:31:59 от indigo » Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #6 -: Март 15, 2010, 12:18:44 »

    УРАНТИЯ - ВЪТРЕШНОТО АЗ

    При изучаването на индивидуалността е полезно да се помни за следните фактори:

    1. Физическите системи са подчинени.

    2. Интелектуалните системи са съгласувани.

    3. Личността е доминираща.

    4. Вътрешната духовна сила е потенциално направляваща.

    Във всички представи за индивидуалността е необходимо да се отчита, че отначало възниква фактът от живота и след това – неговата оценка или интерпретация. Човешкото дете отначало живее и след това мисли за своя живот. В космическата система проникновението предшества предвиждането.

    Вселенският факт на Бога, Който става човек, навеки измени всички значения и ценности на човешката личност. Любовта, в истинския смисъл на тази дума, подразбира взаимна загриженост на цялостни личности, било то личности човешки или божествени – или човешки и божествени. Частите на вътрешното “аз” могат да функционират по най-различен начин – мислене, чувстване, желание, но само съгласуваните атрибути на цялата личност са съсредоточени в разумното действие; и всички тези сили се обединяват с духовната способност на смъртния разум, когато човек чистосърдечно и безкористно обича друго същество, човешко или божествено.

    Всички представи за реалността, съществуващи в смъртните, са основани на допускането за реалността на човешката личност; всички концепции за свръхчовешките реалности са основани на придобития личностен опит със и във космическите реалности на някои свързани с човека духовни същества и божествени личности. С изключение на личността, всичко недуховно, което е в човешкия опит, е средство за постигане на целта. Всяко истинско взаимоотношение на смъртния човек с други същества – човешки или божествени, е само цел. И постигането на такива другарски отношения с личността на Божеството са вечната цел за възход във вселената.

    Притежаването на личност определя човека като духовно същество, тъй като единствено индивидуалността и самосъзнанието на личността са дарове на свръхматериалния свят. Самият факт, че смъртният материалист може да отрича съществуването на свръхматериалните реалности, вече демонстрира дейното присъствие в неговия разум на духовния синтез и космическото съзнание.

    Съществува огромна космическа пропаст между материята и мисълта и неизмеримо по-широка пропаст разделя материалния разум и духовната любов. Никаква теория на механистичните електронни връзки или на материалистичните енергийни явления не може да обясни съзнанието, още по-малко – самосъзнанието.

    Според стремежа на разума към пределно изследване на реалността материята престава да съществува за материалните чувства, но може да остане реална за разума. Когато духовната интуиция до самата си основа прониква в тази реалност, която остава след изчезването на материята, тази реалност изчезва за разума, но присъщата на духа интуиция съхранява способността си за постигане на космическите реалности и висшите ценности от духовен характер. Съответно на това науката отстъпва място на философията, докато философията трябва да отстъпи пред изводите, присъщи на неподправения духовен опит. Мисленето отстъпва място на мъдростта, а мъдростта се разтваря в просветено и разумно поклонение.
    В науката човешкото “аз” изучава материалния свят; философията е изучаване на това изучаване на материалния свят; религията – истинският духовен опит, е емпиричното осъзнаване на космическата реалност, заключена в изучаването на целия този относителен синтез на енергийни субстанции на времето и пространството. Да са строи философията на вселената изключително върху материализма означава да се пренебрегва фактът, че всички материални обекти изначално се възприемат като реални в опита на човешкото съзнание. Изследователят не може да бъде предмет на изследването; анализът изисква някаква степен на абстрахиране от предмета, който се изучава.
    Във времето мисленето води към мъдрост, а мъдростта води към поклонение; във вечността поклонението води към мъдрост, а мъдростта води до окончателност на мислите.
    Възможността за обединяване на еволюиращото “аз” е заключена в свойствата на съставляващите го фактори: основните енергии, най-важните тъкани, основополагащото химическо свръхуправление, върховните идеи, висшите мотиви, върховните цели и божествения дух, посветен на Рая – тайната на самопознанието на духовната природа на човека.

    Целта на космическата еволюция се заключава в постигането на единство на личността чрез все по-голямо господство на духа, чрез волева реакция на ученията и ръководството на Настройчика на Съзнанието. Личността – и човешка и свръхчовешка, се характеризира с вътрешно космическо свойство, което може да се определи като “еволюцията на подчинението” – разширяване на контрола както над себе си, така и над своята среда.

    Възходящата, някога човешка, личност преминава през два големи стадия на нарастващо волево подчинение на своето “аз” и във вселената:

    1. Предзавършващ или боготърсещ опит, който се заключава в разширяване на самовъплъщението посредством развитие и актуализация на индивидуалността наред с решаване на космическите проблеми и последващо овладяване на вселената.
    2. Постзавършващ или богоразкриващ опит на творческото разширяване на самовъплъщаването чрез разкриване на емпиричното Висше Същество пред търсещите Бога разумни същества, още не постигнали божествените нива на богоподобие.

    Низходящите личности придобиват аналогичен опит в своите различни вселенски дела, докато се стремят към повишаване на способността да познаваш и изпълняваш божествената воля на Висшето, Пределното и Абсолютното Божества.

    В течение на физическия живот материалното “аз”, егоистичното начало на човешката индивидуалност, зависи от продължаването на функцията на материалния жизнен носител, от непрекъснатото съществуване на неустойчивото равновесие на енергии и интелект от това, което на Урантия се нарича живот. Но индивидуалността, притежаваща необходимата за съхранение ценност, способна да преодолее опита на смъртта, еволюира само за сметка на създаването на условията, необходими за преноса на местонахождението на индивидуалното начало на развиващата се личност от преходния жизнен носител – материалното тяло, в по-устойчивата и безсмъртна същност на моронтийната душа и по-нататък на тези нива, където в душата се влива реалността на духа и където тя в резултат придобива статута на духовна реалност. Този действителен преход от материалната връзка към отъждествяването с моронтия се осъществява за сметка на искрените, твърди и целеустремени решения на човека, насочени към търсенето на Бога.

    [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #7 -: Март 15, 2010, 12:19:15 »

    УРАНТИЯ - ДОКУМЕНТ 31 – КОРПУСЪТ ЗАВЪРШИЛИТЕ

    Корпусът на Завършилите Смъртни представлява известната понастоящем дестинация на изцяло слелите се с Настройчиците си възходящи смъртни на времето. Но в този корпус влизат и други групи същества. Първичният корпус за завършили се състои от няколко категории:

    1. Обитатели на Хавона.

    2. Гравитационни Посланици.

    3. Прославени Смъртни.

    4. Допуснати Серафими.

    5. Прославени Материални Синове.

    6. Прославени Промеждутъчни Създания.

    Тези шест групи прославени същества образуват уникалния корпус на вечната съдба. Ние предполагаме, че знаем за неговата бъдеща дейност, но не сме уверени в това. Макар Корпусът на Завършилите Смъртни да се формира понастоящем в Рая, макар той активно да опекунства вселенските пространства и да оказва помощ на световете, встъпили в ерата на светлината и живота, неговото бъдещо назначение трябва да бъде свързано с формиращите се вселени на външното пространство. Във всеки случай, така смятат в Уверса.

    Този корпус се организира в съответствие с функционалните обединения на пространствените светове и в съгласие със съвкупния опит, натрупан в течение на дългия и богат на събития път на възхода. Всички възходящи създания, допуснати в дадения корпус, са равни, но това възвишено равенство ни най­малко не ги лишава от индивидуалност и не унищожава неповторимостта на личността. Общувайки със завършил, ние веднага виждаме дали той е възходящ смъртен, обитател на Хавона, допуснат серафим, промеждутъчно създание или Материален Син.

    В течение на днешната вселенска епоха завършилите се връщат за служене във вселените на времето. Те биват назначавани за последователно служене в различни свръхвселени, но в своята свръхвселена биват изпращани, едва след като са служили в останалите шест свръхтворения. Така те получават възможност да придобият седемкратна представа за Върховното Същество.

    Един или няколко отряда смъртни завършили служат на Урантия постоянно. Няма такава област на вселенско служене, където да не получават назначения; те действат повсеместно, редувайки специални задачи и свободно служене.

    Ние нямаме предположения относно характера на бъдещата организация на този необичаен корпус, но понастоящем завършилите са напълно самоуправляващ се орган. Те избират своите постоянни и временни лидери, ръководители на задачи и управляващи. Тяхната политика е неподвластна на някакви външни въздействия, а чрез клетва за вярност са свързани само с Райската Троица.
    Завършилите имат собствени резиденции в Рая, в свръхвселените, в локалните вселени и във всички регионални столици. Те са отделна еволюционна категория. Ние не ги ръководим и не ги управляваме и при все това те демонстрират неизменна лоялност и винаги участват в съвместното претворяване на нашите планове. Постоянно увеличавайки своя брой, тези изпитани и верни души на времето и пространството – еволюционната сол на вселените, са неподвластни на порока и защитени от греха.

    [Съвместно подготвено от Божествен Съветник и Нямащ Име и Номер, упълномощени от Извечно Древните на Уверса.]

    * * * * *

    В съответствие с указа на Извечно Древните на Уверса, издаден ни през 1934 година от н.е., да направим това на Урантия – 606-ия свят в Сатания от съзвездието Норлатиадек във вселената Небадон, настоящите тридесет и едно повествувания, описващи същността на Божеството, реалността на Рая, организацията и функционирането на централната и свръхвселените, личностите на голямата вселена и върховното предназначение на еволюционните смъртни, бяха подготвени, формулирани и изложени на английски език от върховна комисия в състав двадесет и четирима управляващи от Орвонтон.

    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #8 -: Март 15, 2010, 12:19:41 »

    УРАНТИЯ - ЛИЧНОСТТА И РЕАЛНОСТТА

    Личност се посвещава от Всеобщия Баща на своите създания като потенциална вечна придобивка. Такъв божествен дар е предназначен за функционирането на многобройни нива и в последователни вселенски ситуации – от низшите крайни до висшите абсонитни и чак до границите на абсолютното. Така личността действа в три космически плоскости или в три вселенски фази:

    1. Позиционен статут. Личността функционира еднакво ефективно в локалната вселена, свръхвселената и централната вселена.

    2. Смислов статут. Личността действа еднакво ефективно на крайно, абсонитно и съединявайки се с абсолютните нива.

    3. Ценностен статут. Личността може да бъде емпирически осъзната в сменящите се един друг материални, моронтийни и духовни светове.

    Личността притежава усъвършенстван диапазон космически измерения. Съществуват три измерения на крайната личност. Ето тяхното примерно функционално значение:

    1. Дължината отразява направлението и природата на развитие: движението през пространството и съответно на времето – еволюцията.

    2. Вертикалната дълбочина обхваща характерните за живите организми мотиви и отношения, различните нива на самовъплъщение и общия феномен на реакция спрямо окръжаващата среда.

    3. Ширината включва областта на координация, асоциация, както и организацията на индивидуалността.

    Типът личност, посвещаван на смъртните на Урантия, притежава потенциална
    способност за седем измерения на самоизразяване или реализация на индивидуалността. Три такива измерения се реализират на крайно ниво, три – на абсонитно, и едно – на абсолютно. На субабсолютните нива това седмо измерение, или измерението на всеобщност, е емпирически познаваемо като факт на личността. Това висше измерение на личността представлява асоциируем абсолют и макар че то не е безкрайно, потенциално достига суббезкрайно проникване на абсолютно ниво.

    Крайните измерения на личността се отнасят към космическата дължина, дълбочина и ширина. Дължината съответства на значението; дълбочината означава ценност; ширината обхваща проницателността – способността да изпитва неоспоримо осъзнаване на космическата реалност.

    На моронтийното ниво всички крайни измерения на материалното ниво изключително нарастват и се появява възможността за осъзнаване на величините, отнасящи се към някои нови измерения. Целият този нараснал в продължение на моронтийното ниво опит чудесно се съединява с висшето или личностно измерение благодарение на въздействието на мота, както и с помощта на моронтийната математика.

    Много неприятности, с които смъртните се сблъскват при изучаването на човешката личност, биха могли да се избегнат, ако крайното създание помнеше , че нивата на измеренията и нивата на духа не са координирани в емпиричната реализация на личността.

    Животът всъщност е процес, протичащ между организма (индивидуалността) и окръжаващата среда. Личността придава на тази връзка на организма със средата ценността на индивидуалността и значението на приемствеността. Затова е необходимо да се види, че феноменът на стимулираната реакция не е само механически процес, тъй като един от факторите на тази съвкупна ситуация е личност. Неизменно истинно е потвърждението за това, че на механизмите е присъща пасивност, докато на организма е свойствена активност.

    Физическият живот е процес, който протича не толкова вътре в организма, колкото между организма и окръжаващата среда. Всеки подобен процес в тенденция създава свойствени на организмите типове реакции на средата. И всички такива направляващи типове оказват огромно въздействие при избора на цел.

    Именно посредством разума вътрешното “аз” и средата установяват осмислен контакт. Способността и желанието на организма да установи такива съществени контакти със средата (реакция на стимул) изразява отношението на цялата личност.

    Личността не може да действа много успешно в изолация. Човекът по своята природа е социално същество; владее го духът на причастността. Буквална истина е: “Никой човек не живее за себе си.”

    Но понятието за личност, както и смисълът на всецелостността на живото и функциониращото създание, означава много повече от интеграцията на отношенията: то изразява обединението на всички фактори на реалността, точно както и координация на отношенията. Отношенията съществуват между два обекта, но три или повече обекта образуват система, а такава система е много повече от просто разширено или комплексно отношение. Това различие има принципно значение, тъй като в космическата система индивидуалните членове са свързани един с друг само чрез отношението към цялото и чрез индивидуалността на цялото.
    В човешкия организъм съвкупността на всички части създава неговия образ –
    индивидуалността, но такъв процес няма абсолютно нищо общо с личността, която е обединяващо начало на всички тези фактори в тяхната връзка с космическите реалности.

    В агрегациите частите се добавят; в системите частите се подреждат. Системите са значими благодарение на своята организация – позиционните ценности. В добрата система всеки съставен елемент има свое положение в космоса. В лошата – нещо или съответства, или е нарушено – изведено от строя. В човешката система именно личността обединява всички видове дейност и на свой ред им придава качества на автентичност и съзидателност.
     
     [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #9 -: Март 15, 2010, 12:20:11 »

    УРАНТИЯ - ЛИЧНОСТТА

    Макар че би било твърде самонадеяно да се опитваме да определим личността, може да се окаже полезно да си спомним нещо от това, което ви е известно за нея:

    1. Личността е присъстващо в реалността качество, което се посвещава на самия Всеобщ Баща или на действащия от негово име Съвместен Извършител.

    2. Тя може да се посвещава на всяка жива енергийна система, включваща разум или дух.

    3. Тя не е изцяло подвластна на оковите на априорната причинност. Тя е относително съзидателна или взаимосъзидателна.

    4. Когато личността се посвещава на еволюционните материални създания, тя кара духа да се стреми към господство над енергия-веществото посредством разума.

    5. Макар че личността не  е свързана с индивидуалността, тя е способна да обедини индивидуалността на всяка жива енергийна система.

    6. Тя разкрива само качествена реакция на контурите на личността, в противоположност на трите енергии, които демонстрират както качествена, така и количествена реакция спрямо гравитацията.

    7. Личността е неизменна сред промените.

    8. Тя е способна да направи подарък на Бога – доброволно да посвети себе си на извършването на Божията воля.

    9. Тя се характеризира с нравственост – осъзнаване на относителността на връзката с другите хора. Тя разпознава нивата на поведение и демонстрира взискателност, правейки разлика между тях.

    10. Личността е уникална, абсолютно уникална: тя е уникална във времето и пространството; тя е уникална във вечността и в Рая; уникална е посветената личност, нейни копия
    не съществуват; тя е уникална във всеки миг от съществуването; тя е уникална в отношението си към Бога – Той не отдава значение на обществените различия, но не съединява личностите, тъй като те са несъединими – те се асоциират, но не се сумират.

    11. Личността реагира непосредствено на присъствието на друга личност.

    12. Тя е единственото, което може да се прибави към духа, именно с това илюстрирайки първичността на Бащата по отношение на Сина. (Разумът не задължително трябва да се прибави към духа.)
    13. Личността може да се съхрани след естествената смърт заедно с индивидуалността на съхранилата се душа. Настройчикът и личността са неизменни; съществуващото между тях отношение (в душата) е само изменение, постоянна еволюция; и ако това изменение (растеж) се прекрати,  душата загива.

    14. Личността притежава уникално усещане за време, което обаче се отличава от възприемането на времето от разума или духа.
     
    [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #10 -: Март 15, 2010, 12:20:41 »

    УРАНТИЯ - СЪХРАНЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО АЗ

    Индивидуалността е космическа реалност, било то реалност материална, моронтийна или духовна. Реалността на личностното начало е посвещението на Всеобщия Баща, действащ в себе си и от себе си или чрез своите многобройни вселенски представители. Да се каже, че съществото е личностно, значи да се признае относителната индивидуализация на такова същество в пределите на космическия организъм. Живият космос е само безкрайно интегрирана агрегация на реалните единици, всяка от които е относително предназначена за подготвеното за цялото предназначение. Но тези от тях, които са личностни, са дарени с истинска възможност за избор – да приемат тази участ или да я отхвърлят.

    Това, което произхожда от Отеца, е така вечно, както и Отецът, и също толкова истинско по отношение на личността, която Бог ви дава по свое собствено доброволно решение, колкото и по отношение на божествения Настройчик на Съзнанието – действителната частица на Бога. Човешката личност е вечна, но по отношение на индивидуалността тя е условна вечна реалност. Появила се по волята на Отеца, личността ще постигне нивото на Божеството, но човекът трябва да реши ще присъства ли той при постигането на такава участ или не. При отсъствие на подобен избор личността постига емпиричното Божество непосредствено, ставайки частица от Висшето Същество. Този цикъл е предопределен, но участието в него на човека е доброволно, лично и емпирично.

    Индивидуалността на смъртното същество е преходно, обусловено от времето състояние на живот във вселената; тя е реална само дотолкова, доколкото личността решава да продължи своето съществуване във вселената. В това се състои принципното различие на човека от една енергийна система. Енергийната система трябва да продължава своето действие, тя е лишена от избор; но човекът напълно се разпорежда със своята собствена участ. Настройчикът наистина е път към Рая, но човекът сам трябва да върви по този път по силата на своето собствено решение, на своя доброволен избор.

    Хората притежават индивидуалност само в материален смисъл. Такива качества
    на “аз”-а се изразяват от материалния разум, действащ в енергийната система на интелекта. Когато казват, че човекът притежава индивидуалност, то това означава признаване на онова, което принадлежи на контура на разума, поставен в зависимост от действията и решенията на волята на човешката личност. Но тази проява е материална и чисто временна точно така, както човешкият ембрион е преходна паразитираща фаза в човешкия живот. От космическа перспектива хората се раждат, живеят и умират в течение на относително кратък миг; те са недълговечни. Но личността на смъртния човек посредством собствения си избор притежава
    способността да пренесе местонахождението на индивидуалността от преходната система на материалния интелект в по-високо организираната система на моронтийната душа, която съвместно с Настройчика на Съзнанието се създава като ново средство за проявление на личността.

    Именно тази способност за избор – вселенският признак за принадлежност към волевите създания – представлява най-голямата възможност за човека и неговата висша космическа отговорност. От целостността на човешката воля зависи вечната съдба на бъдещия завършил; от чистосърдечността на свободната воля на смъртното същество зависи придобиването от Настройчика на вечна личност; от добросъвестността на избора, направен от смъртния, зависи придобиването от Всеобщия Баща на нов възходящ син; от настойчивостта и мъдростта на решенията и действията на човека зависи актуалността на емпиричната еволюция на Висшето Същество.

    Макар че рано или късно е необходимо да се преминат космическите кръгове за растеж на личността, ако по независеща от вас причина произшествия във времето и препятствия на материалното съществуване не ви позволят да овладеете тези нива на вашата планета и ако вашите намерения и желания притежават необходимата за продължаване на живота ценност, то в такъв случай се вземат решения за продължаване на изпитателния срок. Ще ви бъде предоставено допълнително време, в течение на което можете да докажете себе си.

    Всеки път, когато възниква съмнение в целесъобразността на придвижването на човешката индивидуалност в обителските светове, вселенските правителства неизменно вземат решение в полза на този индивид; те без колебания привеждат такава душа в статута на преходно същество, едновременно продължавайки да наблюдават формиращото се моронтийно намерение и духовна цел. Божественото правосъдие е неминуемо и на божественото правосъдие се предоставя по-нататъшна възможност за продължаване на своята опека.

    Правителствата на Орвонтон и Небадон не претендират за абсолютно съвършенство в детайлното претворяване на всеобщия план за възстановяване личността на смъртните, но те твърдят – и това действително е така,  че проявяват издръжливост, търпимост, разбиране и милосърдно съчувствие. Ние по-скоро ще рискуваме въстание в системата, отколкото да се подложим на опасността да се лишим дори един борещ се смъртен от който и да е еволюционен свят от вечната радост по продължаването на възходящия път.

    Това изобщо не означава, че човешките същества, отхвърлили първата възможност, неизбежно получават втора. Но то действително означава, че в опита на всички волеви създания трябва да има една истинска възможност да направят един несъмнен, осъзнат и окончателен избор. Пълновластните Съдии на вселената няма да лишат нито едно същество от статута на личност, ако то не е направило окончателен и изчерпващ вечен избор; човешката душа трябва да получи и ще получи всестранна възможност за разкриване на своето истинско намерение и действителна цел.

    Когато по-развити в духовно и космическо отношение смъртни умират, те веднага попадат в обителските светове. Като цяло това положение действа за тези, на които са присвоени лични серафически хранители. Останалите смъртни могат да бъдат задържани до изнасянето на съдебно решение, след което те могат или да продължат за  обителските светове, или да влязат в числото на съхранилите се спящи смъртни, масовото възстановяване на личността на които ще стане в края на текущия планетарен съден период.

    Съществуват две трудности, с които аз се сблъсквам в своите опити да обясня какво именно става с вас при смъртта – с това вас, които се различава от напускащия ви Настройчик. Една от тях се заключава в това, че на вашето ниво на разбиране е невъзможно адекватно да опишем този процес, ставащ в пограничната област на физическия и моронтийния светове. Другата трудност се обяснява с ограниченията, наложени от небесните управители на Урантия над моите пълномощия на просветител. Има много интересни подробности, за които бих могъл да разкажа, но се въздържам от това по препоръка на вашите непосредствени планетарни управляващи. Ето какво мога да съобщя, оставайки в рамките на позволеното.

    Съществува нещо реално, нещо, отнасящо се до еволюцията на човека, нещо допълнително по отношение на Тайнствения Наблюдател, което преживява смъртта. Тази нова същност е душата, преживяваща смъртта както на вашето физическо тяло, така и на материалния разум. Дадената същност е съвместното дете на обединения живот и усилия на вашето човешко начало и вашето божествено начало, Настройчика. Това дете на човешкия и божествен произход е съхраняващ се земен фактор – моронтийното “аз”, безсмъртна душа.

    Това дете, носещо в себе си постоянно значение и необходимата за продължаването на живота ценност, остава напълно безсъзнателно в течение на периода от време, отделящ смъртта от възстановяването на личността, и се намира в разпореждане на серафическия хранител на съдбата в течение на целия този срок на очакване. След смъртта вие ще функционирате като съзнателно същество, едва след като придобиете своето ново моронтийно съзнание в обителските светове на Сатания.

    С настъпването на смъртта функционалната индивидуалност, свързана с човешката личност, се прекъсва поради прекратяването на необходимото за живота движение. Макар че човешката личност превъзхожда своите съставни части, тя зависи от тях за съхраняването на функционалната индивидуалност. Прекратяването на живота убива мозъчните структури, необходими за действие на разума, а разрушаването на разума гаси смъртното съзнание. Съзнанието на даденото същество може да се възстанови едва след създаването на такива космически условия, които ще позволят на тази човешка личност отново да функционира във връзка с жива енергия.

    Независимо дали се извършва възсъздаване на личността на съхраняващите се смъртни за трети срок или те възхождат при групово възкресение по време на техния преход от родния свят в моронтийните светове информацията за строежа на личността предано се пази от архангелите в световете, където те изпълняват специални функции. За разлика от серафимите-хранители, опекунстващи душата, тези същества не са опекуни на личността. При все това е вярно, че всеки идентифицируем фактор на личността се намира в пълна безопасност под охраната на тези надеждни същества, пазещи съхранилите се смъртни. Що се отнася до точното местопребиваване на личността на смъртното същество в периода между смъртта и възстановяването, то ние не знаем това.

    Необходимите за възстановяването на личността условия се създават във възкресителните зали на моронтийните приемни планети от локалната вселена. Тук, в залите на възсъздаването на живота, упълномощените наблюдатели осигуряват такова съотношение на вселенската енергия – моронтийна, умствена и духовна, което позволява да се възстанови съзнанието на спящото съхранило се същество. Възсъединяването на съставните части на това, което някога е представлявало материална личност, включва няколко етапа:

    1. Изготвянето на подходяща форма, конфигурация на моронтийната енергия, в която новото съхранило се създание ще може да влезе в контакт с недуховната реалност и в пределите на която може да се включи към съответния контур моронтийният вариант на космическия разум.

    2. Завръщане на Настройчика към очакващото моронтийно създание. Настройчикът е вечният опекун на вашата възходяща индивидуалност; вашият Наставник е абсолютен гарант за това, че само вие и никой друг ще заемете моронтийната форма, създадена за пробуждането на вашата личност. И Настройчикът ще присъства при възсъздаването на вашата личност, за да може отново да поеме върху себе си ролята на проводник, водещ вашето съхранило се “аз” към Рая.

    3. Когато тези необходими за възстановяването на личността елементи бъдат събрани, серафическият хранител на потенциалните фактори на спящата безсмъртна душа с помощта на многобройни космически личности посвещава тази моронтийна същност на очакващата моронтийна разумно-телесна форма и с това свързва еволюционното дете на Висшия във вечен съюз с очакващия Настройчик. С това се завършва възсъздаването на личността, възстановяването на паметта, интуицията и съзнанието – индивидуалността.

    Фактът на възстановяването на личността се заключава в това, че пробуждащият се човешки “аз” овладява въведената в действие моронтийна фаза на ново отделение космически разум. Феноменът на личността се определя от неизменната уникалност на характера на индивидуалните реакции спрямо вселенското обкръжение, което е осъществимо само с помощта на разума. Индивидуалното “аз” се съхранява независимо от постоянните изменения на всички фактори, образуващи това “аз”; във физическия живот измененията стават постепенно; по време на смъртта и след възстановяването на личността промяната е внезапна. Истинската реалност на всяка индивидуалност (личност) е способна да действа, реагирайки на вселенските условия благодарение на постоянното изменение на съставляващите я компоненти; застоят неизменно се превръща в смърт. Човешкият живот е нескончаеми изменения на факторите на живота, обединени от устойчивостта на неизменната личност.

    След такова пробуждане в обителските светове на Йерусем вие ще се измените дотолкова, вашата трансформация ще бъде толкова огромна, че ако не бяха Настройчикът на Съзнанието и хранителят на съдбата, които напълно съединяват вашия нов живот в новите светове с вашия стар живот в първия свят, би ви било отначало трудно да съедините новото моронтийно съзнание с възраждащата се памет за вашата минала индивидуалност. Независимо от съхраняването на личната индивидуалност много от това, което се отнася до вашия смъртен живот, отначало ще ви се стори смътен и неопределен сън. Но времето ще помогне да се прояснят много смъртни асоциации.

    Настройчикът на Съзнанието ще оживи и възстанови за вас само тези спомени и този опит, които са станали неотменима част от вашия вселенски път. Ако Настройчикът е вземал участие в някаква еволюция на вашия разум, то съответният ценен опит ще се съхрани във вечното съзнание на Настройчика. Но много от вашия минал живот и неговите спомени, нямайки нито духовно значение, нито моронтийна ценност, ще загине заедно с материалния мозък; значителна част от материалния опит ще изчезне – подобно на опора, която – след като ви е позволила да преминете на моронтийното ниво – вече не служи на никаква цел във вселената. Но личността и взаимоотношенията между личностите никога не изпълняват функцията на опора: смъртната памет за личните взаимоотношения ще придобие космическа ценност и ще продължи своето съществуване. В обителските светове вие ще познавате и ще бъдете разпознавани; и нещо повече, ще помните своите минали другари в краткия, но увлекателен живот на Урантия, и те ще помнят вас.

    [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

    Откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #11 -: Март 15, 2010, 12:21:13 »

    УРАНТИЯ - ФЕНОМЕНЪТ НА СМЪРТТА

    Урантийцитe обикновено признават само един вид смърт – физическото прекратяване на жизнените eнергии. Но в действителност съществуват три вида смърт, имащи отношение към запазването на личността:

    1. Духовна (смърт на душата). Ако и когато смъртният човек окончателно отблъсне продължаването на живота, ако по общо мнение на Настройчика и запазващия сe серафим той бъде обявен за духовно безнадежден, за моронтийно несъстоятелен, то след регистрацията на това единодушно мнение в Уверса и потвърждаването на тези изводи от Цензоритe и тeхнитe отразяващи партньори управителитe на Орвонтон сe разпореждат за незабавно освобождаване на вътрешния Наставник. Но това освобождаване на Настройчика изобщо не влияе на задълженията на личния или груповия

    Серафим, свързан с този индивид, когото Настройчикът e напуснал. Такъв тип смърт e окончателен по своето значение, независимо от временното продължаване на активността на живите eнергии на физическите и интелектуални механизми. От космическа гледна точка смъртният e вече мъртъв; продължаващият живот говори само за устойчивостта на материалния импулс на космическите eнергии.

    2. Интелектуална (смърт на разума). Когато жизнено важни кръгове, свързани с дейността на висшите спомагателни духове на разума, се нарушават поради помрачаване на ума или вследствие на частично разрушаване на механизма на мозъка, а също така и ако такива състояния са преминали критичната точка и увреждането e станало непоправимо, вътрешният Настройчик незабавно се освобождава и заминава  за Сферата на Божеството. В архивите на вселената личността на смъртния се смята за мъртва при всяко разрушаване на жизнено важните интелектуални контури, необходими за волевата дейност на човека. Това е смърт независимо от продължаващото функциониране на живите механизми на физическото тяло. Без волевия разум тялото вече не е човешко, но съгласно предшестващия избор на човешката воля душата на такъв индивид може да се запази.

    3. Физическа смърт (смърт на тялото и разума). Когато човека го постигне смърт, Настройчикът остава в убежището на разума до прекратяването на неговите функции като интелектуален механизъм, тоест приблизително до този момент, когато измеримите енергии на мозъка прекратяват своите ритмични, необходими за живота пулсации. След това разрушение Настройчикът напуска изчезващия разум толкова просто, както когато преди години се е появил и през Уверса се отправя към Сферата на Божеството.

    След смъртта материалното тяло се връща в света на елементите, от който е било извлечено, но два нематериални фактора на съхранилата се личност остават: Предсъществуващият Настройчик на Съзнанието, който заедно с копието от паметта за преживения смъртен живот отива към Сферата на Божеството, а също така и безсмъртната моронтийна душа на починалия човек, оставаща в разпореждане на хранителя на съдбата. Тези аспекти и форми на душата – тези някога кинетични, а сега  статични формули на индивидуалност, са задължителни за възстановяването на личността в световете на моронтия; именно повторното съединяване на Настройчика с душата е това, което възстановява съхранилата се личност, което ви връща съзнанието в момента на моронтийното ви пробуждане.

    На тези, които нямат лични серафически хранители, предано и умело служат груповите хранители, съхраняващи индивидуалността и възкресяващи личността. Серафимите са незаменими за възсъздаването на личността.

    След смъртта Настройчикът на Съзнанието временно губи личност, но не и индивидуалност; човешкият подопечен временно губи индивидуалност, но не личност; в обителските светове те отново се съединяват, проявявайки се като вечна същност. Напусналият земята Настройчик на Съзнанието никога не се връща тук като съществото, в което е пребивавал в миналото; личността никога не се проявява без волята на човека; след смъртта лишеният от Настройчик човек никога не проявява активна индивидуалност и не установява каквато и да е връзка с живите същества на земята. Такива лишени от Настройчик души са напълно и абсолютно безсъзнателни в течение на своя дълъг или кратък сън на смъртта. Никакво проявление на личността или способността за общуване с други личности  не са невъзможни до завършването на процеса на възстановяването. На тези, които отиват в обителските светове, не се разрешава да отправят послания до своите любими, останали на Урантия. Забраната за такова общуване до завършването на съдния период се практикува във всички вселени.

    [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

    Откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #12 -: Март 15, 2010, 12:23:32 »

    УРАНТИЯ - АРХИТЕКТИТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО

    Архитектите на Мирозданието представляват управляващия корпус на Райските Трансцендентали, който обединява 28 011 личности, притежаващи превъзходен разум, великолепен дух и божествена абсонитност. Върховното длъжностно лице на тази величествена група – старшият Архитект, е координатор на всички разумни същества в Рая под нивото на Божеството.

    В шестнадесетото предписание за мандата, третиращ настоящите повествувания, се казва: "Ако такова решение се прецени като разумно, съществуването на Архитектите на Мирозданието и техните партньори може да бъде разкрито, но техният произход, същност и предназначение не трябва да бъдат разкривани изцяло." При все това ние имаме право да ви съобщим, че Архитектите на Мирозданието съществуват на седем абсонитни нива. Тези седем групи се класифицират по следния начин:

    1. Нивото на Рая. Само старшият или първият от възникналите Архитекти действа на това висше абсонитно ниво. Тази пределна личност, която не е нито Създател, нито създание, е възникнала в зората на вечността и понастоящем функционира като съвършен координатор на Рая и неговите двадесет и един свята на съпричастна дейност.

    2. Нивото на Хавона. Второто възникване на Архитекти се съпровождало с появата на трима главни проектанта и абсонитни управляващи, от векове посветени на координацията на милиард съвършени сфери на централната вселена. Райското предание гласи, че трима от тези Архитекти, съвместно с възникналия по­рано старши Архитект, са участвали в планирането на Хавона, но ние не знаем това със сигурност.

    3. Нивото на свръхвселената. Третото абсонитно ниво включва седемте Архитекти на седемте свръхвселени, които понастоящем, като група, прекарват около половината от своето време в Рая в обществото на Седемте Главни Духа, а другата половина – със Седемте Върховни Администратора в седемте специални свята на Безкрайния Дух. Те са свръхкоординаторите на голямата вселена.

    4. Първично ниво на пространството. В тази група влизат седемдесет Архитекти и ние предполагаме, че те са свързани с окончателните планове за създаване на първата вселена на външното пространство, която понастоящем се намира в процес на установяване отвъд пределите на седемте свръхвселени.

    5. Вторично ниво на пространството. Петият корпус Архитекти наброява 490 члена и отново ние смятаме, че те трябва да имат отношение към втората вселена на външното пространство, където нашите физици вече са открили явна енергийна активност.

    6. Третично ниво на пространството. В шестата група влизат 3 430 Архитекти и ние по аналогичен начин предполагаме, че те могат да бъдат заети с колосални планове по отношение на третата вселена на външното пространство.

    7. Четвъртично ниво на пространството. Този последен и най-голям корпус се състои от 24 010 Архитекти и ако нашите предидущи догадки са верни, то той трябва да има отношение към четвъртата и последна от непрекъснато растящите вселени от външното пространство.

    Тези седем групи Архитекти включват общо 28 011 от планиращите вселените. Съгласно Райската традиция в зората на вечността бил предприет опит за възникване на 28 012-ия Главен Архитект, но това същество не успяло да стане абсонитно и неговата личност била погълната от Всеобщия Абсолют. Възможно е възходящите редове Главни Архитекти да са достигнали предела на абсонитността в 28 011-ия Архитект и в 28 012-ия опит да са се сблъскали с математическото ниво на присъствието на Абсолюта. С други думи, на 28 012-ото ниво възникването на качеството абсонитност станало равнозначно ниво на Всеобщия и достигнало значението на Абсолюта.

    По своята функционална организация тримата наблюдаващи Архитекти на Хавона действат като младши помощници на единичния Райски Архитект; седемте архитекта на свръхвселените действат като същества, съпоставими с тримата наблюдатели на Хавона. Седемдесетте планиращи от вселените от първичното ниво на външното пространство понастоящем са младши помощници на седемте Архитекта на седемте свръхвселени.

    В разпореждане на Архитектите на Мирозданието се намират многобройни групи асистенти и помощници, включително две огромни категории организатори на сила – първичните възникнали и вторичните трансцендентални. Не бива да бъркате тези Главни Организатори на Силата с управляващите енергията, които се отнасят към голямата вселена.

    Всички същества, породени от съюза между децата на времето и вечността – такива като тринитизираното потомство на завършилите и Жителите на Рая, стават подопечни на Архитектите на Мирозданието. Но от всички останали разкрити същества или организми, функциониращи в създадените към настоящия период вселени, само Единичните Посланици и Свещените Троични Духове запазват органична връзка с Трансценденталите и Архитектите на Мирозданието.

    Архитектите на Мирозданието утвърждават формално назначенията на Синовете-Създатели, отправящи се към мястото на своите бъдещи локални вселени. Съществува тясна връзка между Архитектите на Мирозданието и Синовете-Създатели на Рая и макар тази взаимовръзка да не е разкрита, вие вече знаете за обединението на Архитектите и Върховните Създатели на голямата вселена в тяхната връзка с първата емпирична Троица. Съвместно с еволюиращото емпирично Върховно Същество тези две групи образуват Троицата-Пределната на трансценденталните ценности и присъщите на мирозданието значения.

    [Съвместно подготвено от Божествен Съветник и Нямащ Име и Номер, упълномощени от Извечно Древните на Уверса.]

    * * * * *

    В съответствие с указа на Извечно Древните на Уверса, издаден ни през 1934 година от н.е., да направим това на Урантия – 606-ия свят в Сатания от съзвездието Норлатиадек във вселената Небадон, настоящите тридесет и едно повествувания, описващи същността на Божеството, реалността на Рая, организацията и функционирането на централната и свръхвселените, личностите на голямата вселена и върховното предназначение на еволюционните смъртни, бяха подготвени, формулирани и изложени на английски език от върховна комисия в състав двадесет и четирима управляващи от Орвонтон.
    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #13 -: Март 15, 2010, 12:24:03 »

    УРАНТИЯ - ПЪТЕШЕСТВИЕ В ОБЛАСТТА НА ПРЕДЕЛНИЯ

    Под наблюдението на старшия Архитект се намират седем Корпуса за Завършили:

    1. Корпусът на Смъртни Завършили.

    2. Корпусът на Райски Завършили.

    3. Корпусът на Тринитизирани Завършили.

    4. Корпусът на Съвместните Тринитизирани Завършили.

    5. Корпусът на Хавонски Завършили.

    6. Корпусът на Трансцендентални Завършили.

    7. Корпусът на Неразкритите Синове на Съдбата.

    Седемте ръководителя на корпуси образуват Върховния Райски Съвет на Съдбата; и в течение на сегашната вселенска епоха Грандфанда е глава на този върховен орган за вселенски назначения, подготвени за децата на пределната съдба.

    В своята съвкупност седемте корпуса на завършилите означават реална мобилизация на потенциали, личности, разум, дух, абсонитни същности и емпирични реалности, които може би превъзхождат даже бъдещите функции в мирозданието на Върховното Същество. Вероятно седемте корпуса на завършилите означават днешното проявление на активността на Троицата-Пределната, мобилизирайки крайни и абсонитни сили в подготовката към непостижимите събития във вселените на външното пространство. Нищо подобно не е ставало от времето, близко до зората на вечността, когато Райската Троица така е обединила съществуващите тогава в Рая и Хавона личности и ги е насочила като ръководители и управители на замислените седем свръхвселени на времето и пространството. Седемте корпуса на Завършили съответстват на реакцията на божествеността на голямата вселена спрямо бъдещите потребности, заключени в неразкритите потенциали на външните вселени, на които предстои да се проявят във вечността на бъдещето.

    Ние предвиждаме бъдещи още по­велики вселени на външното пространство, нови обитаеми светове, нови сфери, населени с нови категории изискани и уникални същества, материална вселена, величествена в своята пределност – гигантско творение, на което не достига само един съществен детайл: присъствието на действителния краен опит на вселенски живот, протичащ в условията на възходящото съществуване. Такава вселена ще се отличава с колосален емпиричен недостиг, тъй като тя ще бъде лишена от възможността да участва в еволюцията на Всемогъщия-Върховния. Всички вселени на външното пространство ще станат обекти на несравнена опека и божествено свръхуправление на Върховното Същество, но самият факт на неговото активно присъствие пречи на тяхното участие в актуализацията на Върховното Божество.

    В течение на настоящата вселенска епоха формиращите се личности на голямата вселена се сблъскват с много трудности поради непълната актуализация на пълновластието на Бог-Върховния, но всички ние споделяме уникалния опит на неговата еволюция. Ние се развиваме в него и той се развива в нас. Някога във вечното бъдеще еволюцията на Върховното Божество ще стане свършен факт от вселенската история и възможността за участие в този чудесен опит ще изчезне навеки от сцената на космическото действие.

    Тези от нас, които са придобили този уникален опит в периода на младостта на вселената, ще го ценят високо през цялата бъдеща вечност. И много от нас предполагат, че мисията на попълващите се резерви на възходящите и станали съвършени смъртни на Корпуса на Завършилите, заедно с шест други аналогично набирани корпуси, се заключава в управлението на вселените на външното пространство в опит да се компенсират техните емпирични недостатъци, свързани с това, че те не са участвали в пространствено-времевата еволюция на Върховното Същество.

    Тези недостатъци са неизбежни на всички нива на живота във вселената. В течение на настоящата вселенска епоха ние, представляващите върховните нива на духовно съществуване, се спускаме долу за управление на еволюционните вселени и за оказване помощ на възходящите смъртни, стремейки се да попълним тяхната непълноценност в областта на реалностите на върховния духовен опит.

    Независимо от това, че не знаем нищо за плановете на Архитектите на Мирозданието по отношение на тези външни творения, ние сме уверени в три неща:

    1. Действително съществува обширна нова система от вселени, постепенно формираща се във външното пространство. Във вашите телескопи могат да се наблюдават нови категории физически творения – грамадни гигантски кръгове, състоящи се от невероятно струпване на вселени, намиращи се на огромно разстояние от настоящите предели на обитаемите и организирани творения. Понастоящем тези външни творения са чисто физически; те са явно необитаеми и не се управляват от създания.

    2. В течение на много вселенски епохи продължава неразкритото и обвито в тайна съсредоточаване в Рая на станалите съвършени същества на времето и пространството заедно с шестте други корпуса завършили.

    3. Като следствие от тези процеси се извършва енергийно въплъщение на Върховното Лице на Божеството като всемогъщ владетел на свръхтворенията.

    Когато разглеждаме този триединен процес, включващ създания, вселени и Божество, може ли да бъдем упреквани за предчувствието, че нещо ново и неразкрито се приближава към своята кулминация в мирозданието? Нужно ли е да се удивляваме на това, че свързваме тази многовековна безпрецедентна концентрация и организация на физическите вселени, а също така и установяването на личността на Върховното Същество, с грандиозна програма за възвисяване на смъртните на времето към божественото съвършенство и с тяхната последваща концентрация в Рая в Корпуса на Завършилите – предназначение и съдба, покрити с вселенска тайна? По цялата Уверса все повече се разпространява убеждението, че формиращите се Корпуси на Завършилите са предназначени за бъдещо служене във вселените на външното пространство, където още днес ние сме способни да открием струпване като минимум на седемдесет хиляди агрегации от материя, всяка от които е по­голяма от всяка от съществуващите днес свръхвселени.

    Еволюционните смъртни се раждат на планетите на пространството, преминават през моронтийните светове, възвисяват се във вселените на духа, пресичат сферите на Хавона, намират Бога, достигат Рая и биват приети в първичния Корпус за Завършили, където пребивават в очакване на следващото вселенско назначение. Набират се и шест други Корпуса за Завършили, но Райският, оглавяващ всички категории завършващи, е Грандфанда, първият възходящ смъртен. Величествено зрелище се открива пред нашия взор и всички ние възкликваме: каква славна съдба за децата на времето с животински произход, материалните синове на пространството!

    [Съвместно подготвено от Божествен Съветник и Нямащ Име и Номер, упълномощени от Извечно Древните на Уверса.]

    * * * * *

    В съответствие с указа на Извечно Древните на Уверса, издаден ни през 1934 година от н.е., да направим това на Урантия – 606-ия свят в Сатания от съзвездието Норлатиадек във вселената Небадон, настоящите тридесет и едно повествувания, описващи същността на Божеството, реалността на Рая, организацията и функционирането на централната и свръхвселените, личностите на голямата вселена и върховното предназначение на еволюционните смъртни, бяха подготвени, формулирани и изложени на английски език от върховна комисия в състав двадесет и четирима управляващи от Орвонтон.

    откъс от книгата УРАНТИЯ
    Активен

    airborne
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8

    « Отговор #14 -: Март 16, 2010, 02:56:59 »

    Прочетох внимателно Локалната Вселена: Документ 53 - Бунтът на Луцифер
    притеснявам се, че не намерих нищо което да ме обезпокои в манифеста му.
    Общо взето протеста му е неагресивен, звучи смислен да не кажа справедлив. Естествено цялата ми преценка е базирана на нищознанието ми. И все пак не виждам в бунта му нищо повече от поставяне под въпрос на някои от принципите, които всеки би могъл да постави под въпрос и да получи диалог със сериозни аргументи за или против. Нима опитите за самопознание са недостатък, а защо никой не се е изправил срещу него в дискусия за и против с аргументи. Излиза ли че идеята за свободния дух и мнение е на Луцифер, а праведния път е строго определен, канонизиран, предопределен, предефиниран, наследствен и на базата на сляпо подчинение и смирение с даденостите на системата било тя и вселенска?
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Смяна на измеренията « 1 2 »
    Великият преход
    delfin 20 5487 Последна<br />публикация Януари 18, 2010, 19:12:19
    от delfin
    Фентъзи книги и научна фантастика
    Книги
    delfin 0 1846 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
    от delfin
    Появата на постчовешкия геоневрон, 2012
    Великият преход
    delfin 10 6170 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 09:47:46
    от otsawa
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4289 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright