Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Помагането  (Прочетена 2560 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « -: Февруари 13, 2010, 22:02:20 »

    Помагането на другите хора може да се окаже много по-сложно ,отколкото изглежда на пръв поглед.Често то изисква нещо повече от наличието само на добро желание.
    Относно помагането най-важният въпрос е да се укрепва способността на подпомагането лице да се справя само с трудностите.Често това е значително по-трудна задача,защото изисква по-голямо търпение,усилия,и чувствителност по отношение на индивидуалните и неповторими качества на другия човек.
    Понякога прегръдката,хващането на някой през рамо,хващането на ръка ,както и това "да бъдем с него без да говорим",е най-ценната помощ.
    Когато хората решават да разкажат за своите трудности ,много често ,те очакват помощ даже ,когато не го осъзнават напълно.
    Помни ,че не можеш да решаваш проблемите на някого вместо него независимо от това,доколко си сигурен ,че знаеш какво трябва да направи той,кое е добро и кое е лошо за него.Другото лице трябва само да стигне до това,какво трябва да направи,и само да разбере себе си и ситуацията ,в която се намира.
    Естесвена и широко разпространена тенденция към оценяване ,критикуване,осъждане и хвалене в отговор на съобщението за съответния проблем създава условия за прекаляване на отговорите от този тип.
    В изграждането на междуличностни контакти ,насочени към помагането на хората ,особено важни са следните елементи.
    1.Участие в контактите по такъв начин ,че другото лице да те възприеме като заслужаващ доверие човек.
    2.Да се изпитват чувства на топлота ,загриженост,симпатия,заинтересованост,уважение
    3. Способност за запазване на собствената отграниченост спрямо човека.Понякога е трудно човек да не се подаде на нечия депресия,страх и т.н.
    4.Способност за по-пълно вникване във вътрешния свят на човека.
    Това изисква да се съблюдава известно правило"да не се влиза с обувки в душата на някого".Деликатността и чувствителността по отношение на това ,което става в другия човек ,са свързани с това да не му се дават оценки и да не се осъжда,както и да не се натрапва собствената гледна точка.Именно в това се изразява "събуването на обувките"
    5.Способност за всестранно приемане на лицето ,на което се помага и за неговото информиране ,че го приемате такъв какъвто е .
    6.Способност за възприемане на другото лице като личност,която се променя и развива.
    7.Да не се демонстрира собствено интелектуално или морално превъзходство

    Помагайки на другите хора чрез съвместно създаване на условия ,благоприятстващи тяхното личностно развитие ,можем в същото време да помогнем и на себе си в собсвеното си развитие.
    Това е из един материал,който ми го даде гл.ас по психология Галина Роглева ,то и още по-сложно ,важното е ,че при добро желание човек може да се развива и в тази насока.Защото смея да твърдя,че след всичко прочетено относно помагането ,стигнах до извода ,че то това си е изкуство направо .Защото първо:
    Цитат
    Насилието никога не може да роди добро, то лишава от основно право - правото и задължението на свободен и доброволен избор
    ,дори когато се отнася за помагането.И помощта не винаги е искана и невинаги, когато помагаш на някого, правиш най-доброто за него.И в повечето случаи твоето добро ,не е добро за другия. И още безброй неща има на тази тема .Вие какво мислите?[/i]

    Хората са неразумни, алогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става.
    Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става.
    Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да става.
    Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.
    Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става.
    Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото и да става.
    Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им, каквото и да става.
    Дай на света най – доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, каквото и да става.
    Майка Тереза

    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Февруари 13, 2010, 23:37:32 »

    Хубава тема Браво!
    Ето малко объркани мисли и от мен.
    Цитат на: Бунтарката

    Когато хората решават да разкажат за своите трудности ,много често ,те очакват помощ даже ,когато не го осъзнават напълно.
    Когато хората разказват за трудностите си обикновено искат наистина това:
    Цитат на: Бунтарката
    Понякога прегръдката,хващането на някой през рамо,хващането на ръка ,както и това "да бъдем с него без да говорим",е най-ценната помощ.
    Да го наречем нужда от подкрепа, съчувствие, топлина. Имат нужда някой да им вдъхне сила, а не да ги променя.


    Често искаме да помогнем на близките си без те да искат. Получава се точно обратното на желания ефект, когато кажеш на някой твоята истината в прав текст.
    "Ти не си прав и бъркаш в еди си кое нещо и то ти пречи"
    След подобна реплика хората минават на отбранително-нападателен режим автоматично и отричат чутото до последно. Колкото повече се повтаря дадено нещо, толкова повече на човек му писва от критиките на околните и следват мислите от сорта *оф то никой не ме разбира и няма смисъл да обръщам внимание на тези глупости*
    Забелязала съм, че ако много държиш да помогнеш на любим човек начина е в това да проследиш как мисли. После случайно подмяташ някаква информация насочена в правилната посока, без да  засягаш въпросното лице. Малко ми е трудно да обясня точно, но… Номерът е в това да дадеш основната информация случайно, да насочиш размислите на човек към въпросната област и после да го оставиш сам да си направи изводите. Истината, до която си стигнал сам е съвсем различна и лесна за смилане и прилагане, за разлика от чуждите истини, а и по този начин се избягва осъждането и неприятните емоции.
    Процесът изисква повече време и уцелване на подходящите моменти, но е доста ефикасен.
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Това много ми хареса: "да не се влиза с обувки в душата на някого"
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Наистина в основата на помагането трябва да е укрепването на способността на подпомогнатото лице да се справя само с трудностите. Малко лошо се получава понякога, когато хората помагат за да се чувстват благородни, без да мислят, какво точно дават на другите и дали въпросното нещо е полезно или вредно за тях.

    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Февруари 16, 2010, 12:23:17 »

    Хубава тема Браво!
    Ето малко объркани мисли и от мен.
    Цитат на: Бунтарката

    Когато хората решават да разкажат за своите трудности ,много често ,те очакват помощ даже ,когато не го осъзнават напълно.
    Когато хората разказват за трудностите си обикновено искат наистина това:
    Цитат на: Бунтарката
    Понякога прегръдката,хващането на някой през рамо,хващането на ръка ,както и това "да бъдем с него без да говорим",е най-ценната помощ.
    Да го наречем нужда от подкрепа, съчувствие, топлина. Имат нужда някой да им вдъхне сила, а не да ги променя.


    Често искаме да помогнем на близките си без те да искат. Получава се точно обратното на желания ефект, когато кажеш на някой твоята истината в прав текст.
    "Ти не си прав и бъркаш в еди си кое нещо и то ти пречи"
    След подобна реплика хората минават на отбранително-нападателен режим автоматично и отричат чутото до последно. Колкото повече се повтаря дадено нещо, толкова повече на човек му писва от критиките на околните и следват мислите от сорта *оф то никой не ме разбира и няма смисъл да обръщам внимание на тези глупости*
    Забелязала съм, че ако много държиш да помогнеш на любим човек начина е в това да проследиш как мисли. После случайно подмяташ някаква информация насочена в правилната посока, без да  засягаш въпросното лице. Малко ми е трудно да обясня точно, но… Номерът е в това да дадеш основната информация случайно, да насочиш размислите на човек към въпросната област и после да го оставиш сам да си направи изводите. Истината, до която си стигнал сам е съвсем различна и лесна за смилане и прилагане, за разлика от чуждите истини, а и по този начин се избягва осъждането и неприятните емоции.
    Процесът изисква повече време и уцелване на подходящите моменти, но е доста ефикасен.
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Това много ми хареса: "да не се влиза с обувки в душата на някого"
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Наистина в основата на помагането трябва да е укрепването на способността на подпомогнатото лице да се справя само с трудностите. Малко лошо се получава понякога, когато хората помагат за да се чувстват благородни, без да мислят, какво точно дават на другите и дали въпросното нещо е полезно или вредно за тях.


    Еруин ,благодаря ти ,много интересна информация
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Февруари 17, 2010, 11:37:41 »

    Хубава тема Браво!
    Ето малко объркани мисли и от мен.
    Цитат на: Бунтарката

    Когато хората решават да разкажат за своите трудности ,много често ,те очакват помощ даже ,когато не го осъзнават напълно.
    Когато хората разказват за трудностите си обикновено искат наистина това:
    Цитат на: Бунтарката
    Понякога прегръдката,хващането на някой през рамо,хващането на ръка ,както и това "да бъдем с него без да говорим",е най-ценната помощ.
    Да го наречем нужда от подкрепа, съчувствие, топлина. Имат нужда някой да им вдъхне сила, а не да ги променя.


    Често искаме да помогнем на близките си без те да искат. Получава се точно обратното на желания ефект, когато кажеш на някой твоята истината в прав текст.
    "Ти не си прав и бъркаш в еди си кое нещо и то ти пречи"
    След подобна реплика хората минават на отбранително-нападателен режим автоматично и отричат чутото до последно. Колкото повече се повтаря дадено нещо, толкова повече на човек му писва от критиките на околните и следват мислите от сорта *оф то никой не ме разбира и няма смисъл да обръщам внимание на тези глупости*
    Забелязала съм, че ако много държиш да помогнеш на любим човек начина е в това да проследиш как мисли. После случайно подмяташ някаква информация насочена в правилната посока, без да  засягаш въпросното лице. Малко ми е трудно да обясня точно, но… Номерът е в това да дадеш основната информация случайно, да насочиш размислите на човек към въпросната област и после да го оставиш сам да си направи изводите. Истината, до която си стигнал сам е съвсем различна и лесна за смилане и прилагане, за разлика от чуждите истини, а и по този начин се избягва осъждането и неприятните емоции.
    Процесът изисква повече време и уцелване на подходящите моменти, но е доста ефикасен.
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Това много ми хареса: "да не се влиза с обувки в душата на някого"
    --------------------------------------------------------------------------------------------
    Наистина в основата на помагането трябва да е укрепването на способността на подпомогнатото лице да се справя само с трудностите. Малко лошо се получава понякога, когато хората помагат за да се чувстват благородни, без да мислят, какво точно дават на другите и дали въпросното нещо е полезно или вредно за тях.


    Цитат
    Да го наречем нужда от подкрепа, съчувствие, топлина. Имат нужда някой да им вдъхне сила, а не да ги променя
    Това е много важен урок за мен.
    Еруин,случайно подхвърлена информация,така ли?Звучи лесно ,но е трудно ,за изпълнение.Аз нямам търпение да поуча някой.Леле,колко работа ме чака.Моляте помогни ми.Кажи още нещо по-въпроса.Дай примери.Благодаря ти,предварително.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #4 -: Февруари 20, 2010, 06:18:28 »

    Еруин,случайно подхвърлена информация,така ли?Звучи лесно ,но е трудно ,за изпълнение.Аз нямам търпение да поуча някой.Леле,колко работа ме чака.Моляте помогни ми.Кажи още нещо по-въпроса.Дай примери.Благодаря ти,предварително.

    Ще ми се да помогна, но искрено се съмнявам, че мога да го обясня както трябва Угрижен, защото дори аз самата не го разбирам много добре. Но все пак ще опитам..
    Трябва да познаваш човека, мислите му и коя тема на разговор, какво усещане предизвиква в него.  Първо решаваш каква ще ти е целта горе-долу. После се замисляш, защо нещото на което искаш да научиш дадения човек е важно за теб, по-точно решаваш, коя информация от живота ти си използвал за основа на изводите и възгледите си (свързани с дадената тема).  После отсяваш в главата си всичкото инфо от основата, което знаеш, че няма да бъде разбрано правилно и добавяш по усет, ако се сетиш нещо подходящо за въпросния човек.  Аз не насилвам нещата, оставям разговора да си върви нормално и да се появи подходящия момент. Подходящия момент може да е примерно нещо към което можеш да вмъкнеш нечия чужда или твоя мисъл(свързана с целта ти) като шега. С малко чувство за хумор представяш нещата, все едно не ти пука много за тях и все едно те нямат важност, така хем провокираш някаква основа по темата в главата на въпросната личност, хем не изискваш той въобще да си прави гласно и съзнателно заключения за въпросното нещо. По-нататък примерно използваш, ако имате общи познати, които имат затруднения с въпросното нещо. Обясняваш колко са ти интересни човешките взаимоотношения и как случайно си мислил/а, че ако познатия ви може би правеше това, което ти искаш да покажеш на събеседника си тайно,  щеше да е по-добре. Важно е да не изказваш твърди твърдения, по-скоро да изглежда все едно ти се чудиш кой е най-добрия/ най-смисления/ най-лесния/ път за решаването на човешките проблеми.
    Това горе са общи приказки, всичко е въпрос на усет. Всяка ситуация и човек са различни.
    Принципно често бъркам, та е по-добре да имате постовете ми само като информация, а ако ще правите подобни опити, да ги обмислите със собствената си глава спрямо ситуациите и да слушате интуицията си.
    Аз не ги мисля предварително нещата стъпка по стъпка, а по-скоро имам си нещо наум, не държа много на него, но когато интуицията ми каже, че мога да вметна незабелязано зрънце по темата, я слушам.

    Държа да отбележа, че не съм открила начин за помагане на вечно нещастните хора. Единственото, което ми хрумва за тях е че трябва да бъдат оставени насаме със себе си, така все ще дойде може би момент, в който няма да има кой да им е виновен и на кого да се оплакват и ще се вгледат в себе си. (Говоря за онзи тип хора, които изглеждат добри и измъчени отдалеч, но ако си част от живота им осъзнаваш, че им е по-лесно да обвиняват и да страдат от всяко едно нещо край тях само и само да не им се наложи да се замислят над себе си и да направят нещо. Ако все още не ме разбирате, говоря за онези крайните случаи, когато кажеш "Здрасти, как я караш?" и в отговор получиш "Ох боли ме главата, май се разболявам, парите не стигат, близките са ми ужасни …(и куп други мрънкания едно след друго)" )


    Бунтарката
    моля те, внимавай да не те подведа, защото наистина мислите са ми объркани и верността им е винаги под съмнение.   Сърце

    (Дано да не съм написала някоя голяма глупост, че вече много ми се спи Засрамен  )
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #5 -: Февруари 20, 2010, 10:02:04 »

    Еруин,случайно подхвърлена информация,така ли?Звучи лесно ,но е трудно ,за изпълнение.Аз нямам търпение да поуча някой.Леле,колко работа ме чака.Моляте помогни ми.Кажи още нещо по-въпроса.Дай примери.Благодаря ти,предварително.

    Ще ми се да помогна, но искрено се съмнявам, че мога да го обясня както трябва Угрижен, защото дори аз самата не го разбирам много добре. Но все пак ще опитам..
    Трябва да познаваш човека, мислите му и коя тема на разговор, какво усещане предизвиква в него.  Първо решаваш каква ще ти е целта горе-долу. После се замисляш, защо нещото на което искаш да научиш дадения човек е важно за теб, по-точно решаваш, коя информация от живота ти си използвал за основа на изводите и възгледите си (свързани с дадената тема).  После отсяваш в главата си всичкото инфо от основата, което знаеш, че няма да бъде разбрано правилно и добавяш по усет, ако се сетиш нещо подходящо за въпросния човек.  Аз не насилвам нещата, оставям разговора да си върви нормално и да се появи подходящия момент. Подходящия момент може да е примерно нещо към което можеш да вмъкнеш нечия чужда или твоя мисъл(свързана с целта ти) като шега. С малко чувство за хумор представяш нещата, все едно не ти пука много за тях и все едно те нямат важност, така хем провокираш някаква основа по темата в главата на въпросната личност, хем не изискваш той въобще да си прави гласно и съзнателно заключения за въпросното нещо. По-нататък примерно използваш, ако имате общи познати, които имат затруднения с въпросното нещо. Обясняваш колко са ти интересни човешките взаимоотношения и как случайно си мислил/а, че ако познатия ви може би правеше това, което ти искаш да покажеш на събеседника си тайно,  щеше да е по-добре. Важно е да не изказваш твърди твърдения, по-скоро да изглежда все едно ти се чудиш кой е най-добрия/ най-смисления/ най-лесния/ път за решаването на човешките проблеми.
    Това горе са общи приказки, всичко е въпрос на усет. Всяка ситуация и човек са различни.
    Принципно често бъркам, та е по-добре да имате постовете ми само като информация, а ако ще правите подобни опити, да ги обмислите със собствената си глава спрямо ситуациите и да слушате интуицията си.
    Аз не ги мисля предварително нещата стъпка по стъпка, а по-скоро имам си нещо наум, не държа много на него, но когато интуицията ми каже, че мога да вметна незабелязано зрънце по темата, я слушам.

    Държа да отбележа, че не съм открила начин за помагане на вечно нещастните хора. Единственото, което ми хрумва за тях е че трябва да бъдат оставени насаме със себе си, така все ще дойде може би момент, в който няма да има кой да им е виновен и на кого да се оплакват и ще се вгледат в себе си. (Говоря за онзи тип хора, които изглеждат добри и измъчени отдалеч, но ако си част от живота им осъзнаваш, че им е по-лесно да обвиняват и да страдат от всяко едно нещо край тях само и само да не им се наложи да се замислят над себе си и да направят нещо. Ако все още не ме разбирате, говоря за онези крайните случаи, когато кажеш "Здрасти, как я караш?" и в отговор получиш "Ох боли ме главата, май се разболявам, парите не стигат, близките са ми ужасни …(и куп други мрънкания едно след друго)" )


    Бунтарката
    моля те, внимавай да не те подведа, защото наистина мислите са ми объркани и верността им е винаги под съмнение.   Сърце

    (Дано да не съм написала някоя голяма глупост, че вече много ми се спи Засрамен  )
    Еруин ,ти си страхотна.Благодаря ти за опитите.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #6 -: Февруари 21, 2010, 07:00:50 »

     Засрамен
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #7 -: Февруари 22, 2010, 21:27:38 »

     Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

    През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

    И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

    Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

    Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

    Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

    Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

    Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

    Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

    Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

    Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

    Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

    Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #8 -: Февруари 23, 2010, 03:19:58 »

    Storyteller, благодаря ти.
    И отново излиза, че всеки трябва сам да се изправя срещу трудностите и да прави сам стъпките в живота си.  Помагането може да е окуражаване на пеперудата да излезе от пашкула, но не и разрязването на самия пашкул.
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #9 -: Февруари 25, 2010, 00:44:34 »

     Започни от себе си

    Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

    Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жиееех.

    Но и тя изглеждаше непоклатима.

    В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

    Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

    Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #10 -: Февруари 25, 2010, 02:51:14 »

    Започни от себе си

    То ако не бях започнала от себе си, би било прекалено нагло... Ухилен аз по принцип не се мъча да променям целия свят, а само много малка част от най-близките ми хора. На другите хора съзнателно се мъча да помагам рядко и само ако те имат желание. А и ми е пределно ясно, че не знам кое е добро и кое не, ето защо единственото към което се мъча да ги променям е да започнат да мислят повече. Те сами много добре могат да си помогнат, само трябва някой да ги подсети, че могат да използват главата си (в дадена или във всякаква посока) и че света не е Мтв, Бтв и каквото и да е там ТВ.

     Объркана съм и не съм.. и въобще знам ли, но определено гореизписаното върху надгробната плоча ми се струва вярно, та благодаря ти пак Storyteller
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #11 -: Февруари 25, 2010, 10:34:51 »

    Аз имам същите въпроси все пак Усмивчица Сигурна съм, че и много други хора...
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #12 -: Февруари 25, 2010, 10:40:30 »

    Започни от себе си

    Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

    Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жиееех.

    Но и тя изглеждаше непоклатима.

    В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

    Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

    Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
    Както и Инил беше споделила с нас: "Всички мислят за промяна на света, но никой не мисли за промяна на себе си".

    Лев Толстой

    Или

    "Промени себе си, за да промениш целият свят"
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #13 -: Март 14, 2010, 17:18:41 »

    Искам да добавя още няколко мисли и думи относно помагането, защото вярвам, че това е най-важната тема тук, макар и толкова непопулярна.
    Помощта и помагането са малко сложна материя, защото най-просто казано не можем да имаме убедеността, че сме прави за нечие чуждо щастие!? Или можем? От къде накъде се питам понякога! Но после виждам или чувам как мой приятел се оплаква от нещастието си, защото работи работа, в която е хванат като в капан...или семейството му се е разпаднало, а той продължава да робува на общественото мнение и да се страхува да си тръгне или да се бори, или просто живее в страх и не прави нищо, за да го промени. Не всеки е осъзнал значимостта на пътя и търсенето на истината, не всеки прави дори и малко усилие да прогледне за истината . Това кара хората да се чувстват нещастни,защото повтарят едни и същи думи, обвиняващи съдбата за неуспехите си.
    Е, като чуя подобни думи и видя подобно  нещастие получавам своята убеденост, че трябва да помогна.
    Както виждате не говоря за претенциозни неща, за деца-индиго или просветени хора от новата ера - говоря ви за живота, за простите неща около нас- приятелите и семейството ни.
    Една моя приятелка има страхотен талант в изкуството, но все не намира време да се захване сериозно. Същевременно е затворена по цял ден в офиса и става все по-зависима от шефовете, колегите си, изобщо - става все по-голям робот, затваря все повече сърцето си за духовното, става все по-неразбрана,самотна и студена. А аз знам, че нейната душа ще се пробуди отново единствено, когато започне  със крииейтването на неща, създаванто на изкуство. Знам го, защото аз минах през това, но темата не е за мен. Аз и помагам да се промени и прогледне, показвайки и колко щастлива съм с това, което правя и опитвайки се да я накарам да ми сътвори нещо красиво някой път :0)
    Така помагам аз на хората и вярвам, че промяната е въпрос единствено на личен пример . Тя не е и не може да е лесна, масова и бърза, защото това не би бил плод на естествен процес....

    Да помогнем  на близките си да открият пътя!
    Да не оставаме  равнодушни!
    Но и да не бъдем агресивни, защото въпроса не опира до това колко сме умни, колко книги сме прочели или колко косатки сме сънували Усмивчица

    Peace, Love and Good music to you all Усмивчица




    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #14 -: Март 14, 2010, 19:07:00 »

    Колкото повече помагаме на другите,толкова повече помагаме на себе си!Първо,че Господ ще ни възнагради рано или късно(това обаче не значи,че помагането трябва да е за лична изгода)и второ,че се учим от проблемите и грешките на другите!
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright