Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Карма и реинкарнация  (Прочетена 1670 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Февруари 04, 2010, 00:06:34 »

    Като по-млади са ни научили, че “човекът е венецът на творението”. Израснали сме с тази представа, тя е здраво вкоренена в подсъзнанието ни и представлява основата за нашите най-съкровени желания. Изхождайки от идеята, че е венец на всичко сътворено, човекът е подчинил на себе си и експлоатира земята – минералите, растителното и животинското царство.

    Ако се огледаме, обаче, в нашия цивилизован свят и сред обкръжаващите ни хора, това, което ще видим, както и някои наши преживявания, биха ни накарали да се усъмним в тази теза. Хората взаимно се експлоатират, водят борба един срещу друг и взаимно се потискат, като търпят и приемат това за нормално, необходимо, мислейки, че така са заложени нещата в нас, че това е природа.

    Ако по-внимателно наблюдаваме проблемите, които възникват вследствие на тази човешка дейност, тогава тезата, че човекът е венец на природата остава недоказана. Само помислете за всички душевни и физически трудности на хората; за липсата на сигурност в житейската борба и за сигурната смърт, от която хората толкова много се страхуват, защото не знаят какво ги очаква след нея.

    В нашия стремеж към себеосъществяване, удовлетворение, приятелство и любов, макар и понякога изпълнени с благодарност и ощастливени от своята реализация, ние сме един съвсем несъвършен венец на творението.
    Не би ли могло обаче, въпреки всичко това, човекът наистина да бъде един венец на творението? Това твърдение следва обаче да бъде разбирано по съвсем различен от обикновения начин.

    Всъщност ние притежаваме едно вътрешно знание за съществуването на един свят на абсолютно съвършенство, хармония, мъдрост, безспорна доброта и справедливост.

    Откъде имаме знанието, убедеността си в съществуването на всичко това, което ни кара постоянно да го търсим, без дори да го осъзнаваме? И ако всичко това съществува, защо да не е за нас, хората и защо не в този свят? В дълбините на нашето същество звучи непрекъснато, понякога тихо и недоловимо, един глас, който ни нашепва за други цели и реализация в живота ни. Този вътрешен глас, който много често потискаме, ни говори, че всички житейски радости и успехи са само нещо временно, неудовлетворяващо.

    И ние си задаваме въпроса за произхода на този вътрешен глас, на неудовлетворения ни, неспирен копнеж по абсолютната истина и истинската жизнена реализация. Така ставаме търсещи.
    Всички свещени книги споменават, че човекът има божествен произход. Ние откриваме това
     в Библията;
     в китайските предания на Дао Дъ Дзин;
     в ученията на Кришна, Буда и Шанкара;
     в Египет – Хермес Трисмегист, Корпус Херметикум, Табула Смарагдина;
     в Гърция, при питагорийците;
     в древните културни паметници на Андите;
     при друидите.

    Всички свещени писания учат, че човекът е “паднал” от едно първоначално божествено състояние. За съжаление от някогашния му божествен произход е останал само един латентен принцип в микрокосмическата му жизнена система. В този чисто духовен принцип, който розенкройцерите наричат “роза на сърцето” като в един праатом лежи едно безценно съкровище, и като праспомен носи знанието за някогашното съвършенство на човека, знанието за възможния достъп до абсолютната, вечната истина. При определени условия този праатом може да бъде събуден към активност и постепенно отново да стане действащ. Тогава търсещият човек получава потвърждение на своето вътрешно знание, както и насоки за реализация. Когато човекът се превърне в търсещ, него го занимават три основни въпроса:
    - Откъде идваме и защо живеем?
    - Какво представляваме, как сме устроени?
    - Къде отиваме след живота си на земята?

    Човекът произхожда от Божествения природен ред и поради това в своята най-дълбока същност е с Божествен произход. Според Библейската история на сътворението, човекът е създаден по Божи образ и подобие. Следователно, първоначалният човек бе, в сравнение с днешния паднал, земен човек, едно духовно същество.
    И така, истинският човек е сътворен като микрокосмос; той е микрокосмос, един “умален свят”. Нашата личност е само един частичен аспект, при това преходен, временен, който ще разгледаме накратко, не само откъм видимата му страна.
    Човешката личност притежава освен видимо, грубоматериално тяло, също и по-фини тела:
     Етерно тяло (жизненo тяло)
     Астрално тяло (тялото на чувствата и желанията)
     Ментално тяло (мисловната способност)

    Тези фини тела също са временни, преходни. Само микрокосмосът е непреходен. Той е вечният, безсмъртният човек, произлизащ от Бога и призван за Божествено съвършенство. Чрез така нареченото “падение”, т.е. отделянето му от Бог, човекът изгуби своите някогашни Божествени качества; Божествения образ му е отнет.

    Нашата четворна материална личност, построена от елементите на майката земя, временно заменя загубения Божествен образ. Тя е вложена като възможност за временна изява на микрокосмоса, със задачата, чрез един постоянен процес на промяна, чрез един процес на тотално обновление, наречен трансфигурация, да подготви пътя за другия, божествения човек. Тази задача е изпълнима само поради въздействието и помощта на Духовната искра, на праатома в сърцето на човека. Чрез нея ще бъде създадена по Божия воля една нова, Божествена, съответстваща на първоначалния човек личност. Така Микрокосмическият човек може отново да придобие своята някогашна божественост.

    Къде отива човека след живота си на земята? Ако не беше атомът на Духовната искра, праатомът, щеше да бъде много лесно да се даде отговор на този въпрос с указанието, че след настъпването на човешката смърт, съзнанието на човека, което се състои от съвсем фина материя, се отделя от грубоматериалното тяло и заедно с трите финоматериални тела преминава в етерния и астралния свят на нашата планета Земя. Това обаче в никакъв случай не е Небесния рай, на което се надяват мнозина. Така, както вече се е случвало и приживе по време на сън, така и починалият бива привлечен от онези отвъдни етерни полета, на които той по отношение на съзнанието си е съответствал най-много. Затова казваме, че всеки сам сътворява своя рай или ад. Това не го прави нито Бог, нито Сатана, това ние сами си го правим, както по отношение на доброто, така и по отношение на лошото. В съответните отвъдни полета тогава се осъществява, в хода на един интензивен познавателен и пречистващ процес, едно по-нататъшно разлагане на финоматериалните тела, които изброихме преди малко – етерно, астрално и ментално, докато съзнанието на личността напълно изчезне. Едва тогава изпразненият микрокосмос е готов да приеме една нова личност, може да бъде инкарниран един човек.

    Микрокосмосът, притежавал някога Божествени качества, приема една напълно нова, новосъздадена и единствена, неповторима личност, за да може тя да се изяви в материалния свят. Той прави това с надеждата, че тя ще разбере своята отделеност, затвореност, изолираност от Бог и ще вземе решение да тръгне по пътя, за който са проповядвали и по който са преминали всички велики световни учители. Те казваха на своите ученици: “Следвайте ме” и “Божието царство е вътре във вас” “То е по-близо, отколкото ръцете и краката”.

    Обаче те казваха също и: “Моето царство – Божието царство – не е от този свят”.
    Следователно, да търсим това Царство, което се намира по-близо от ръцете и краката, което е вътре в нас, и да успеем да го спечелим и извоюваме, представлява жизнената задача на инкарнираната личност. Тази задача стои над всички задачи – единствената, която има истинско значение, защото вечно въртящото се колело на раждане и смърт не е истинската цел на човека. По силата на своя Божествен произход и предопределеност, човекът е призован да надскочи този земен кръговрат на падналия природен ред и отново да се свърже със своето Божествено начало, да стане отново едно вечно същество, неподвластно на раждане, вечен живот без смърт!
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Февруари 04, 2010, 00:08:14 »

    Следователно, мисията на хората е да станат отново Божествените хора, които някога са били. Това е единственото, което търси човешкото подсъзнание, породено от копнежа на праспомена на Духовната искра.
    Нека още веднъж обобщим казаното: Обикновено, човекът е свикнал да разглежда като най-важна видимата личност, заедно с нейните характерни качества, култивирани до краен предел.

    Мнозина приемат, че тази личност е безсмъртна и в хода на редица инкарнации може да достигне своята Божественост. Това обаче е една заблуда с дълбоки последици. Личността, заедно с различните си финоматериални тела и заедно с това, което ние обикновено наричаме душа, принадлежи към материалния природен ред на пространството и времето, с неговите вечни промени и противоречия и е смъртна, както и нашето видимо тяло. Дори и в най-благородната си форма, личността остава природна и поради това – преходна, небожествена. Тя трябва да разбере своята преходност и в един доброволен процес на трансмутация да се разтвори в едно ново същество, което е заложено в нея, което ще възникне от праатома на нейния микрокосмос.

    В Школата на Златния Розенкройц този процес на промяна и превръщане се нарича “смяна на личността” или трансфигурация. В Христовата религия се говори за новораждане от Вода и Дух.

    В първоначалното си състояние микрокосмосът живееше като едно Божествено същество в Божествения свят; той бе изграден от Божествени сили и се хранеше с Божествени субстанции.

    Той принадлежеше към един статичен природен ред, в който не съществуваше смърт в смисъла, който ние влагаме в това понятие.

    След своето грехопадение, днес микрокосмосът трябва да живее в един природен ред, който в действителност представлява само един преходен ред, едно състояние, подчинено на плътната материя, в който няма постоянна хармония, в който всичко може да се изявява само в противоречия, които след това, с времето, отново се унищожават. В този дуалистичен свят човекът непрекъснато се лута между двата полюса на добро и на зло, и в дълбока разединеност и духовна нищета управлява живота си. Той се храни с чисто природно-материална храна – и то каква! – не само грубовеществена, а преди всичко от фини вещества. Той вече не е свързан с “манната на живота”.
    Има ли изход от това състояние?

    Ако човек допусне в микрокосмичното си сърце зова на Атома на Духовната искра, той може да разбере основната се задача – да редуцира доминирането на диалектичната си личност, като същевременно от силите на Духовната искра, от пробудената отново “Роза на сърцето” изгради новото Божествено същество.

    В един определен момент тогава, търсещият става притежател на две различни състояние на съзнанието в своя микрокосмос.

    Става така, че търсещият живее според думите на Йоан Кръстител, отправени към Иисус: “Той трябва да расте (новото съзнание на “някогашния духовен човек”), а аз да намалявам (стремежът към земния живот). Това е един процес, познат и проповядван от всички първоначални световни религии. В мистерийните школи на всички времена същият този процес е бил изучаван и осъществяван на практика.

    Иисус казва на Никодим: “трябва да се новородите от вода и дух, иначе не може да влезете в небесното царство.”
    Йоан Кръстител казва: “Той, (другият в мен) трябва да расте, а аз да намалявам”

    Апостол Павел казва почти същото:“Не аз, а Христос в мен!”

    Водата тук трябва да се разбира като божествена прасубстанция, Духът е Божественият Дух. Тази вода, една субстанция, пропита от Божествения Дух, е силата, която не е от този паднал свят, и е храна за новата безсмъртна душа.

    Именно тези сили, отличаващи се с висока вибрация и чистота, от самото начало се пазят от Братството на Живота. Мистерийната школа на розенкройцерите е свързана със същото това лъчево поле.

    Като школа за реализацията на божествения човек, тя има задачата да трансформира постепенно тези божествени сили с невъобразимо висока вибрация, до вибрации, които да могат да се понесат от търсещия човек.
    Търсещият човек може да приеме в себе си тези вибрации и да ги преработи. По този начин Божественото в човека, Духовната искра, се снабдява със силите, необходими за неговия растеж.

    В тази връзка ние говорим за чистите първоначални четири етера или за четирите свещени храни, които в Свещеното писание се наричат манната на живота.

    Смъртната личност може да позволи построяването на първоначалната, божествена, безсмъртна личност, състояща се от Дух, Душа и едно тяло от божествена финовеществена субстанция!

    В същата степен, в която личността допусне разрушаването, намаляването на стария, изграден от земни сили човек и едновременно с това построяването на новия човек от чисти първоначални етери, подлежи на промяна и микрокосмосът, към която тя принадлежи. По същия начин и в микрокосмоса всичко, принадлежащо към диалектиката и свързващо личността с тази природа, се отстранява стъпка по стъпка – постепенно.

    Тръгването по пътя на освобождаване от кармата, на освобождаване от повторно въплъщаване, е осъществено.
    Сега човекът се занимава с това да изпълни своята истинска мисия да живее и действа като някогашния божествен човек.

    Духовните школи от всички времена са вървели и вървят по този Път, който е предназначен за хората и винаги е бил открит за деня, в който човек започва да се интересува и в него се събужда интереса му от себеосвобождаващото развитие и отваря сърцето си за него. Това “интересуване”, това “откриване” означава да се прави това, което се изисква от хората, от всички нас. Това може да се превърне в освобождаващ акт, защото всяко действие е втъкано в универсалната целокупност от активности и реакции, които подлежат на една прецизна неизбежна закономерност.
    Това е законът на Кармата!

    Карма е санскритска дума и означава: “действие” или дословно “това, което е въздействало и въздейства”

    Според корена на думата, карма означава: “прави, причинява, въздейства, планира, изпълнява”.
    Всяко действие, което извършваме, причинява еквивалентна, съответна възмездна, коригираща реакция в бъдещето, както и самото действие е част от една изравняваща реакция на предишни действия. Не съществува действие без причина. Нищо не се случва без причина. Нищо не е случайно. Карма – това са непреработени действия, чувства, мисли и желания, които са свързани енергийно и непрекъснато ни тласкат към повторение, докато бъде извършено правилното действие, мисъл или чувство. Нашият живот не е напълно предопределен, но също така не е и напълно свободен. Наистина, ние живеем според един непоклатим основен План, но в нашето същество лежат скрити и множество шансове за промяна и растеж. Карма е природен закон, ключова сила, една безкрайно голяма възможност вътре в нашето творение, обединяваща в една възможност всички сили, пориви и въздействия. Тази прасила представлява основният закон на Творението и се означава като Nemesis (Немезида) в митологията на античните мистерийни школи. Тя е съвършена и непроменяща се, тя е неприкосновена. Немезида, богинята на възмездието, разпределя житейските съдби, убива престъпната дързост и високомерие; тя наказва пороците и преследва всяко нарушение.

    В началото на процес на сътворение, Божият Дух излъчва един план в бездната, чрез силата на Духа се събуждат силите на природата,

    Всемирът е приведен в движение и се изявява. И сега е налице контролиращ фактор – Немезида. Задачата и е да осигури великия Божествен план. Една сила, с която човек не може да се пазари, която не познава мъдрост, нито добро, нито зло, нито положително, нито отрицателно, една сила, която е пазител само на Божията воля, неподдаваща се на влияния, минаваща напряко през всичките отклоняващи и противодействащи въздействия.

    Погледнато както подобава, това е необикновено прекрасно, Божественият план устоява вечно, той не може да бъде накърнен, той ще се осъществи. Когато престанем да се подчиняваме да следваме Божия план, законът на Немезида ни коригира. Като отмъстителка за отклонението, като съдба, напълно безлично.

    Бог не изоставя делото на своите ръце. Когато ние своеволно и в наша най-голяма вреда експериментираме, тогава се появява коригиращата Карма-Немизида.

    Кармата е едно силово поле, което прониква в нашия Универсум и се намесва, когато хората, вредейки на себе си или на другите, престъпват универсалните жизнени закони. Нашата човешка микрокосмическа Карма е запечатана в аурата, в ауричното същество на микрокосмоса, с всичко онова, което предходните личности в микрокосмоса са мислили и правили. Според това как се осъществява нашият жизнен път, в личността се влива Карма. Това са създадените в миналото сили. Така всеки микрокосмос съдържа в своето аурично същество някои още незаплатени сметки на съдбата, на Немезида. И когато, вървейки по нашия земен път, започнем да се разплащаме, тогава ние веднага създаваме нови дългове, които не бихме могли да избегнем в този кръговрат на инкарнации. Както днешният ден определя преживяванията и изпитанията на утрешния ден, така и сегашният живот се определя от миналия.
    Установено е обаче, с доказателства, че през първите 600 години на нашето летоброене, също както и в Християнството, инкарнацията се е приемала за факт. Едва през 553 година, на Константинополския събор, реинкарнацията бива отхвърлена поради църковно-политически причини. От този момент нататък, нейното разгласяване бива осъждано и порицавано като ерес. И съответните духовни писания биват поставяни в списъка на забранените книги и изгаряни.

    Сега, когато приемаме като свое учението за реинкарнацията, на нас ни се дава възможността да прозрем и разберем колко безкрайно комплицирана е трябвало да бъде кармичната битка, която са захващали предишните обитатели на микрокосмоса ни.

    Запитан от учениците си за освобождаването от Карма, Буда посочва, че дори няколко билиона правилно изживени животи, които да не са породили нито една единствена нова карма, не са достатъчни, за да може човек да се освободи от кармата.

    Немезида не ни помага. Това тя никога не е правила. Тя няма за задача да помага. Тя спазва своя план дори и тогава, когато в огъня загиват светове. В микрокосмоса, обаче, съществува и една друга карма, която е съставена от качества, възможности, способности и могъщи старания в служба на Бога и човечеството. Когато засегнатият човек я призовава чрез насочване на своя интерес и преди всичко чрез своето жизнено поведение, тогава тази карма се влива в личността му. Усилени многократно от започващата сега Ера на Водолея помагащи Христови сили, лъчеви въздействия докосват спящата божествена искра в сърцето. Това е от решаващо значение за по-нататъшния процес. Когато тази божествена искра е активирана, тогава това е ключът, с помощта на който може да започне новият жизнен процес. С помощта на тази сила силите от миналото могат да бъдат частично неутрализирани. Ние не можем напълно да заличим стореното в миналото. Но то може донякъде да бъде обуздано, за да намерят място и да се освободят нови сили в нас, които да доведат до нова, друга нагласа.

    Кармата не прогонва незнанието. Само познанието, Гностичната сила го прогонва, както само Светлината прогонва мрака. Хоризонталната права на кръста – атомът на съдбата – може да бъде пресечен от вертикалната – вливащата се божествена природа.

    Съществува път на избавление и спасение!

    Това е целта на Плана на Сътворението: да направи от родената в микрокосмоса личност едно истинско оръдие на божествените сили. Единственото нещо, което може да осуети и да попречи на този великолепен План, е собствената личност; това сме самите ние.

    Никой друг не може да извърви този Път вместо нас!

    Това е нашата мисия – основна жизнена задача.

    Да се стъпи на Пътя и след това да се върви по него е, нещо, което ние сме в състояние да направим по силата на нашето развиващо се самосъзнание, на личностната ни интелигентност и преди всичко поради силно изразената ни различителна способност.

    Духовната школа на Златния Розенкройц показва на своите симпатизанти, членове и ученици чрез работата си пътя на избавлението от Кармата, пътя на избавлението от повторно въплъщаване и върви заедно с тях по тази път.
    Активен

    izida
    Гост
    « Отговор #2 -: Февруари 17, 2010, 00:03:55 »

    Току що ме споходи следното просветление:
    Карма? Кармична връзка? Кармична обремененост?
    често се питаме защо изкупуваме нечия карма? или своята собствена?
    И така, Бъдещата карма се поражда от съзнанието на човек, в момент на някаква случка например, за която изпитваме дадени чувства и емоции /вина, гняв,обида,любов,състрадание....всичко би могло да бъде/, на свой ред съзнанието изпраща тази информация на ДНК, или ДНК долавя тези промени в химичния състав на организма, и се видоизменя. Така биологичния наследник на този човек, получава в подарък новото си вече изменено ДНК. А съзнанието на родителя/в случая/, при следващата инкарнация заема тяло с ДНК заредено с информация, за преодоляването на "Кармата" от миналия живот!
    Ох, не знам, така ми дойде изведнъж.
    Извинявам се предварително, за неточната терминология, незнам как най-точно да го формулирам, ако някой има познания по темата с радост ще приема съветите му!
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Карма, прераждане « 1 2 ... 5 6 »
    Духовни учения
    delfin 87 10799 Последна<br />публикация Април 23, 2013, 02:41:50
    от julijana
    Колективна карма
    Астрология и нумерология
    dayana 0 904 Последна<br />публикация Юли 19, 2011, 03:25:02
    от dayana
    Съдба, карма, избор « 1 2 ... 7 8 »
    Духовни учения
    Ianica 108 6412 Последна<br />публикация Септември 08, 2013, 20:34:39
    от Ariam
    Рожденна дата и Карма
    Астрология и нумерология
    zvezdichka 0 2538 Последна<br />публикация Юли 01, 2012, 19:10:59
    от zvezdichka
    Съдба, 'карма' или наследство ?
    Въпроси и отговори
    Me.Racle 5 683 Последна<br />публикация Септември 30, 2013, 15:58:58
    от Kissing You Good Night

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright