Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: РЕФОРМИ В ОБРАЗОВАНИЕТО  (Прочетена 2623 пъти)
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #15 -: Февруари 13, 2011, 16:38:10 »

1. Целта на образованието не е печалба на пари или 12 безсмислени години за парче хартия. Целта на образованието е да ражда хора, които преценяват нещата правилно, и които могат да посрещнат живота и всичките му трудности.
Съгласен съм, но за момента не е ли така? Не е ли ученикът този, който сам решава как да възприема и прилага даващите му се знания?

Цитат
3. Обучаването на Духа се изразява във възпитаването на определени духовни ценности - Вяра, Надежда, Любов, Търпение, Състрадание (Разбиране), Помощ към по-слабите( Благосклонност), Прошка, Мъдрост, Истина, Правда и всички качества, произлизащи от тези ценности, включително и Съвест, Морал, Осъзнаване на нуждата от ред и правила, и т.н.
Звучи много хубаво, но аз лично се съмнявам за приложимостта му. По литература четяхме приказки и истории и после обсъждахме поуките, които по мое време (комунистическо) бяха нравствените черти, за които споменаваш. Всеки човек знае какво значат тия думички, но не всеки благоволи да ги използва. Мисля, че проблемът е в прилагането им, а не в знанието на значението им. Също така прилагането зависи от други фактори: обезпеченост, его, социална среда, психология на потребностите (Маслоу).
Имам предвид, че ако човек е болен, той гледа само себе си, и това е нормално. Няма как една майка с малка заплата, работеща на няколко места, чудеща се как да изхрани, възпита и облече детето си да мисли за общото благо. Същото и с престъпността - битието (условията за справяне в обществото) дефинира до каква степен да се прояви лошотилъка на хората, то не е техен избор, никой не иска да е лош, то е следствие за оптимално лично справяне с живота спрямо условията в които се намира.
Психологическият ефект на масата е също много важен. Ако всички си изхвърлят боклуците на улицата, това те оневинява и ти да постъпиш като тях, но отидеш ли на запад започваш да спазваш стриктно нормите, защото там обществото гледа с други очи на подобни постъпки (а и глобите са големи).
И не на последно място пирамидата на потребностите ти дефинира, че ако си сит, наспан, нахранен, можеш да мислиш за семейството и социалните отношения. Само ако тези потребности са задоволени можеш да обърнеш внимание на обществото. Ако и там задоволиш потребностите си започваш да работиш за духовното.
Това е естествен процес. Децата говорят за духовно повече от родителите, защото те нямат проблемите на възрастните и нуждите са им задоволени до последния етап на пирамидата, благодарение именно на родителите. Ако едно дете е без дом, без родители, то не би тръгнало да се развива духовно, защото мислите за храна, вода, дом го завладяват напълно. Лафът, че на гладен стомах не се мисли описва част от пирамидата. От нея излиза, че за духовенство се говори чак след като всичко друго ти е наред. В тази връзка духовенството няма как да се изучава първо. Още повече нещата са размити. Ти не можеш да кажеш на детето да не учи нищо до 7 годишна възраст. То до тогава попива много информация. Човек съзрява на етапи. Първите 3-4 години са от изключителна важност за социализацията на детето (до 4-та година се оформят важни мозъчни центрове, които в последствие се използват цял живот). Тогава е възрастта за изучаване на език и развиване на таланти. Ако през този етап детето не изучи поне един език, то остава с нарушено изразяване за цял живот (не е способно да изгради правилно семантично изречение, говори примитивно с отделни думи, обикновено съществителни, както ние сме свикнали да говорим на кучетата, за да ни разбират). До такива фрапиращи резултати са стигнали заключенията от изследвания с изолирани откъм информация до тази година деца.
За разбиране на духовенството, за самоосъзнаване на действията и постъпките смятам не може да се говори преди 16-годишна възраст. Преди това знаем какво е добро и зло, но не и защо то е такова.
С тези въпроси се занимава възрастовата психология. Мисля, че тя доста добре дефинира в какви периоди и с какво човек е в състояние да се занимава и развива.

Специално за посещения на медицински центрове и социални домове мисля, че не всеки родител би се съгласил, за да е част от задължителната подготовка (не се знае дали положителните страни ще са повече от отрицателните), както аз лично не съм съгласен да се изучава вероучение в училище. Иначе подкрепям идеята за разходки сред природата.
Активен
kim
Гост
« Отговор #16 -: Февруари 13, 2011, 16:57:39 »

...


* education.jpg (128.15 KB, 434x600 - видяно 227 пъти.)
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #17 -: Февруари 13, 2011, 17:03:31 »

Цитат
Съгласен съм, но за момента не е ли така? Не е ли ученикът този, който сам решава как да възприема и прилага даващите му се знания?

 Бих искал да е така, но виж обществото. Погледни неговите интереси, нужди и начин на живот. Тогава ще разбереш, че ученикът не само, че  не възприема нищо, ами и не прилага нищо. Очевидно не е ученика, който решава.  Усмивчица

  Съгласен съм, че изначалната система на образованието е изградено точно върху този камък. Но днес образованието се възприема точно като това - начин за печелене на парче хартия, което да ти помага в осигуряване на ОЦЕЛЯВАНЕ в капиталистическото общество. Не те учи на ценности. Не те учи на нищо, което да те накара да погледнеш на нещата от друга гледна точка - не само от тази отнасяща се до твоето физическо ОЦЕЛЯВАНЕ. И точно това ми е идеята, да се поработи върху възприятията на ученика.  Усмивчица


Цитат
Звучи много хубаво, но аз лично се съмнявам за приложимостта му. По литература четяхме приказки и истории и после обсъждахме поуките, които по мое време (комунистическо) бяха нравствените черти, за които споменаваш. Всеки човек знае какво значат тия думички, но не всеки благоволи да ги използва. Мисля, че проблемът е в прилагането им, а не в знанието на значението им. Също така прилагането зависи от други фактори: обезпеченост, его, социална среда, психология на потребностите (Маслоу).

  Така е, но в крайна сметка, идеята предхожда действието. Точно това е проблема. Всички ученици знаят смисъла на тези думи, но не знаят как да ги използват. Не виждат ползите. Затова казвам, че е нужно да им се дава пример - чрез изкуство, медии (четвъртата власт) и т.н. Именно тези фактори налагат потребностите и именно те определят социалната среда ( не става въпрос за финансовата такава). А и винаги ще има "стадо", и винаги ще има кой да води стадото. Проблема е, че тези хора са малко и са по чужбина. България остава без лидери!



Цитат
Имам предвид, че ако човек е болен, той гледа само себе си, и това е нормално. Няма как една майка с малка заплата, работеща на няколко места, чудеща се как да изхрани, възпита и облече детето си да мисли за общото благо. Същото и с престъпността - битието (условията за справяне в обществото) дефинира до каква степен да се прояви лошотилъка на хората, то не е техен избор, никой не иска да е лош, то е следствие за оптимално лично справяне с живота спрямо условията в които се намира.
Психологическият ефект на масата е също много важен. Ако всички си изхвърлят боклуците на улицата, това те оневинява и ти да постъпиш като тях, но отидеш ли на запад започваш да спазваш стриктно нормите, защото там обществото гледа с други очи на подобни постъпки (а и глобите са големи).
И не на последно място пирамидата на потребностите ти дефинира, че ако си сит, наспан, нахранен, можеш да мислиш за семейството и социалните отношения. Само ако тези потребности са задоволени можеш да обърнеш внимание на обществото. Ако и там задоволиш потребностите си започваш да работиш за духовното.

  Именно затова е нужен нечии друг пример. Затова са нужни условия на живот. Затова са нужни водачи, които да дават този пример, и които да осигурят тези условия. Затова ако се намерят такива водачи, първите две години от управлението им ще са пълен кошмар, защото те ще са пътят от дъното на ямата до нейния изход. Пътя до създаването ( или възраждането) на новия стар български манталитет, народопсихология или каквото е там, според словоблудците. Пътя до създаването на условията на живот. А тук въпроса е по-специален тъй като говорим за България, а нейната история ти доказва, че Идеята, за която, може би, само намеквам е възможна, приложима е.  Усмивчица


Цитат
Това е естествен процес. Децата говорят за духовно повече от родителите, защото те нямат проблемите на възрастните и нуждите са им задоволени до последния етап на пирамидата, благодарение именно на родителите. Ако едно дете е без дом, без родители, то не би тръгнало да се развива духовно, защото мислите за храна, вода, дом го завладяват напълно. Лафът, че на гладен стомах не се мисли описва част от пирамидата. От нея излиза, че за духовенство се говори чак след като всичко друго ти е наред. В тази връзка духовенството няма как да се изучава първо. Още повече нещата са размити. Ти не можеш да кажеш на детето да не учи нищо до 7 годишна възраст. То до тогава попива много информация. Човек съзрява на етапи. Първите 3-4 години са от изключителна важност за социализацията на детето (до 4-та година се оформят важни мозъчни центрове, които в последствие се използват цял живот). Тогава е възрастта за изучаване на език и развиване на таланти. Ако през този етап детето не изучи поне един език, то остава с нарушено изразяване за цял живот (не е способно да изгради правилно семантично изречение, говори примитивно с отделни думи, обикновено съществителни, както ние сме свикнали да говорим на кучетата, за да ни разбират). До такива фрапиращи резултати са стигнали заключенията от изследвания с изолирани откъм информация до тази година деца.
За разбиране на духовенството, за самоосъзнаване на действията и постъпките смятам не може да се говори преди 16-годишна възраст. Преди това знаем какво е добро и зло, но не и защо то е такова.
С тези въпроси се занимава възрастовата психология. Мисля, че тя доста добре дефинира в какви периоди и с какво човек е в състояние да се занимава и развива.

 Точно това смятам, че е проблема. Духовното е на заден план. Добре ми описваш как работи днешната парадигма, но мен ме интересуват резултатите и ползите от нея.  Обобщаващото ми мнение е: Духа да контролира материята, а не обратното, така, както е сега.  Усмивчица

Цитат
Специално за посещения на медицински центрове и социални домове мисля, че не всеки родител би се съгласил, за да е част от задължителната подготовка (не се знае дали положителните страни ще са повече от отрицателните), както аз лично не съм съгласен да се изучава вероучение в училище. Иначе подкрепям идеята за разходки сред природата.

  Не съм специалист, затова примерите ми са недодялани.  Ухилен Но исках да дам някаква насока, практическо усвояване на тези ценности.  Усмивчица


Активен
Страници:  1 [2]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
КАК ХОРАТА ИЗКАРВАТ ПАРИ ОТ "ИНДИГО ИДЕЯТА" « 1 2 »
Всичко относно индиготата
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso 27 3508 Последна<br />публикация Януари 29, 2011, 17:24:40
от nia.boneva6
УЧЕНИЕТО НА КАТАРИТЕ И БОГОМИЛИТЕ « 1 2 »
Духовни учения
marushka 19 2942 Последна<br />публикация Март 05, 2011, 15:07:49
от marushka
МИСТЕРИЯТА НА СИНХРОНИЧНОСТТА (разкази) « 1 2 »
Изкуство
giti 17 2150 Последна<br />публикация Октомври 28, 2010, 20:19:52
от nia.boneva6
ФИЗИЧЕСКО БЕЗСМЪРТИЕ
Езотерика
The One 1 1767 Последна<br />публикация Октомври 26, 2010, 02:06:42
от lessus
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО
Духовни учения
Иво_56 1 2248 Последна<br />публикация Февруари 04, 2011, 19:17:17
от Иво_56

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright