Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Окръжност и елипса  (Прочетена 2168 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Февруари 04, 2010, 00:02:54 »

    Хората многократно правят опити да опишат Бог и създаденото от него. За тази цел те използват различни символи, сравнения и понятия. Обаче всички опити, предприети от тях да се доближат до истината, са изградени на базата на предположения или описания. Съзнанието на земния човек е обвързано с времето и пространството и извън него той не може да има възприятия. В следствие на грехопадението той се е свързал и идентифицирал с материята. Поради това, той участва в измеримите пространство и време, нещо което не се среща в Божествения порядък. Пространство и време - това са границите, в които човечеството, в сегашното си положение, се движи и развива. Първоначалното поле на Божествения човек, от което човечеството слезе в материята, не се ограничава от такива понятия като дължина, ширина, дълбочина, начало, растеж и край. В областта на това жизнено поле има едно вечно развитие и едно вечно съществуване. И въпреки това, човек се стреми към изграждането на представа за своя създател. Макар и “сляп”, той се опитва с всички средства да открие в себе си отправна точка, която да му позволи да узнае нещо за божествения блясък и мощ, докосващи неговата душа.

    Окръжността или кълбото - това е един често използван символ, който тук може да ни послужи като ключ. Но и тук, това е само един опит, тъй като тези понятия са взети от триизмерния свят на земния човек.

    Гнозисът, чрез който Бог се открива на падналото човечество, се изявява като една сетивна чувствителност, осезаемост, която не може да бъде поставена в “усмирителната риза” на геометричните формули. Въпреки това, един чисто гностичен символ може да се доближи до проявлението на божествените закони и да бъде ценна помощ за тези, които се опитват да почувстват и разберат това, което докосва тяхната душа.

    Естеството на окръжността и кълбото

    Кълбото е едно съвършено хармонично тяло. Всеки напречен разрез, направен през оста, ни дава една съвършена и съвпадаща окръжност. Това озна-чава, че кълбото се състои от безчет окръжности от еднаква величина и поради това може да служи като символ на вечната хармония и чистота на божествения порядък.

    Дължината на кръга няма видимо начало или край. Освен това, разстоянието на окръжността до центъра й е еднакво. Така погледнато, всяка една точка на дължината на окръжността може да бъде разглеждана като начало на пътя към преобразуване на смъртната личност. По пътя към математическия център може да се тръгне във всеки един момент. Освен това, окръжността символизира, че Бог обгръща изцяло своето творение и прониква в него и че пътят към праизточника на живота е достъпен по всяко време. Бог засади Дървото на Живота в центъра на Рая за благополучието и изцелението на всички.

    В Свещеното Писание не се прави разлика между съществата, черпещи от Божествената любов и тези, които са отделени от нея. Всички са еднакви. За възможностите на човешкото съзнание в диалектическото жизнено поле, центърът на кръга представлява само една точка, по която може да бъде очертана обиколката му. За хората той няма друго значение и съдържание. Но когато се говори, че Бог е център на всеобщото Откровение, тогава центърът трябва да се разбира като една искряща, огнена концентрация на мощ-сила, като една точка, от която Бог вдишва - издишва и от която той е съградил цялата вселена, прониква в нея, изпълва я и е неин двигател. Якоб Бьоме нарече тази концентрация, тази Божествена прасубстанция бездънна безпричинност.

    Триизмерността на съзнанието, обвързано с време-пространство, едва ли може да възприеме това понятие. Но този, който съумее вътрешно да остане спокоен, тих и да пусне в себе си свободно всичко, което докосва сетивата му, може би ще получи представа за това, което Бьоме иска да каже. По време на такива моменти, изпълнени с безкрайно блаженство, човек може да усети нещо от връзката между неговия създател и духовната прасубстанция в него.
    Загубата на първоначалния център поставя човека в диалектичния закон. Преди грехопадението прачовекът, неповредените микрокосмоси, бяха едно цяло с Бога. Той беше техен център, както е център на безкрайността, на всепроникващата божествена вселена. Микрокосмосите, които се решиха да формират съзнание за опознаване на доброто и злото, се откъснаха от този център и се отдалечиха от него. Те пожелаха да бъдат свой собствен Бог, свой собствен център. Те наистина притежаваха и част от сътвореното от Бога и получаваха светлина от праизточника на светлина, но те вече не участваха хармонично в създаването и развитието на жизнените вълни, от които произлизат.

    Азът като център на пагубен огън

    Небесният човек също така бе център на една окръжност. Когато Бог му вдъхна живот, той му предостави една изключителна, динамична способност, чрез която той да привлича, формира и асимилира сила. Но когато той се отдалечи от първоначалната си мисия, той формира едно Аз като свой водач. С времето това “Аз” ставаше все по-силно и могъщо; един център, който не отговаряше вече на силите на божествения план на развитие. Този нов център постави свой собствен печат върху окръжаващото го жизнено поле и сътвори, само за себе си, собствен кръг, в който той е господар-затворник. Когато човекът се отклони от Божествения план и прекрачи този кръг на вечността, той се обвърза с границите време-пространство, за да се избегне едно по-нататъшно отклоняване надолу.

    Елипсата: два центъра, една среда

    Така божественото единство беше разчупено. Чрез отклоняването от Божествения план се създаде една структура, която може да бъде сравнена с елипса. Тази ,така наречена разтегната окръжност, има два центъра, но те не са средата. Те се съотнасят помежду си като два полюса: светлина - мрак, добро - зло, живот - смърт. За илюстрация на казаното може да си послужим с две игли и конец, с помощта на които да начертаем елипса. Конецът се завързва в края на двете игли, които са забодени върху лист хартия. Конецът трябва да е по-дълъг отколкото е разстоянието между иглите. Като се опъва конецът във всички посоки с помощта на върха на молив, се очертава елипса. Краят на молива се намира винаги на върха на триъгълник, на който другите два ъгъла са определени от двата центъра на елипсата. Следователно, дължината на елипсата се определя от два центъра. Светлина - мрак, добро - зло, живот - смърт са обвързани помежду си. Пътят, по който върви човек в това жизнено поле се определя с понятието “дуализъм”. Или както казва апостол Павел: “Това, което желая, не го правя и това, което не желая го правя”. Човекът се движи по една елипсовидна орбита както една планета се движи около слънцето, в едно безкрайно повторение от ускорение - забавяне. Окръжността може да бъде разглеждана като символ на Божествения живот, докато елипсата служи като символ на един път, който не се управлява от един единствен център и който представлява един постоянен конфликт между два центъра. Но елипсата може отново да стане окръжност когато двата центъра се слеят в едно, в своя първоначален център. Орбитата на елипсата се определя от два центъра, които, така да се каже се “карат” за душата. Поради това тя се намира в конфликтно положение на привличане - отблъскване, ускорение - забавяне, които се редуват. В моменти обаче, в които противоречията са прекратени, когато душата е в равновесие, нейната орбита е идентична с тази на окръжност, това означава, че всяка точка от дължината на окръжността е в равновесие и хармония с центъра. Двата центъра са се разтворили един в друг, или, казано по друг начин, те са се съединили в първоначалния център, източник на вечния живот. В Евангелието на Тома се казва: “Когато вие от две направите едно ще бъдете наричани синове на човечеството”.

    Символът на болезнената опитност в света на пространството и времето е заменена тогава от кръга - символ на вечността.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright