Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Процесът на трансфигурация  (Прочетена 1006 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Февруари 03, 2010, 23:48:15 »

    Ако в нас е заложено такова жизнено зърно, такава искра – даже в дремещо състояние – то в него се намира единствената възможност за освобождение от страданията и болката (и смъртта като качество на материалния свят).
    За целта е необходимо да се събуди това духовно зърно. Неговото възраждане означава за човека спасение от заточението в нашия свят. Това означава избавяне от оковите на този свят на страдания, освобождаване от “дома на смъртта”, както го нарича Якоб Бьоме.

    Но в началото на пътя на освобождение над вратата, над входа към тази тясна пътека, която води към Истинския живот, са написани думите: Човече, опознай себе си!”. Тези думи в течение на вековете са били насочени към всеки, който търси спасение от царството на тъмнината, от царството на смъртта и болката, наричано неправилно “нашия свят”.
    Опознай себе си! Ако някой наистина иска да опознае себе си, той първо трябва да разбере причината за страданията. Търсенето на тази причина довежда човека до момента на изгонването от рая, до космическата драма, случила се в далечното минало, която обикновено се нарича “грехопадение”. Тя е засегнала известна част от първоначалното човечество.

    Събитията на изгонването от рая ни показват, че пребиваването на човека в неговата сегашна сфера, в смъртната природа, са резултат от нарушаването на универсалните закони на живота, великите космически закони, лежащи в основата на Божествения план за строежа на света и човечеството.

    Преди грехопадението човекът – първоначалният, божествен човек – е ходел в Светлината на абсолютното битие. Човекът е живеел в Божествения свят, Царството божие, бил е жител на Царство, за което Иисус свидетелства че “не е от този свят”. В това царство човек е живеел и творил.

    Така съществуват два свършено различни свята и, два съвършено различни вида човечество.
    Първо, това е човечеството, останало вярно на законите на Божествения живот. Тези хора и до ден днешен живеят в Универсалната светлина! Невъзможно е да си представим величието на такова съществуване, за това можем да правим само предположения.

    Второ, има и друго човечество, към което пинадлежат всички хора, живеещи на земята. Това човечество е тръгнало по пътя на разделението, разрушаването на живота, гибелта и дегенерацията. Този свят и неговите обитатели – съвременното човечество – са възникнали в резултат на това разделяне и нарушаване на Универсалните космически закони на живота.

    Нашият свят не съответства на Божествената идея за строежа на света и човечеството, не вибрира заедно с Божствения план. Преки и неминуеми последици от тези действия са изолацията, падението и всичко свързано с това. Дисхармонията, болестите, нещастията и цялото страдание тук са неоспорими доказателства, че този свят и това човечество не са включени в Божествения план, а напротив – изключени от Великата Универсална Божествена Хармония.

    И така, Школата на Златния Розенкройц различава два световни порядъка, които са съвсем противоположни един на друг:

    Първият – Царството Божие, Неподвижното царство - не от този свят, в който живее част от човечеството, не претърпяло грехопадение.

    Вторият – Материалният Природен ред, на който са свойствени променливост и гибел. Към този световен ред принадлежим всички ние по силата на нашето природно раждане.

    Какво представлява пътят на освобождението?

    Това е един път, извеждащ от света на материята и тъмнината към Първоначалния свят на Божественото човечество – път на спасение от този свят.

    Това е завръщането на човека към вечната хармония, в другия, първоначалния ред, съединяването му отново с Първоначалната сила, присъединяването му към Универсалния Божествено живот.

    Този път е заложен в самия човек, в жизненото Зърно, за което преди говорихме и което в нашата Школа се нарича Праатом или Атом на Духовната искра. Този праатом е съединен с горната част на дясната сърдечна камера. И това е единственото, което е останало в нас от човека, съществувал преди грехопадението. То се е запазило в смъртния човек като залог за милост, като възможност той де се завърне и да се примири. И то ще съществува дотогава, докато човек измъчен от безсмислените и безполезни страдания в този свят, не се научи да разбира зова към по-висш живот и докато не започне да се стреми към освобождение.

    В продължение на еони време човечеството се движи сякаш по затворен кръг от едно прераждане към друго. И стотици пъти, притиснато от воденичните камъни на този свят, преживява едни и същи събития във вечен кръговрат, в този свят на “раждане, разцвет и смърт”.

    Но Светлината го зове. И ако човек разбере този пробуждащ зов, той може да започне един процес на завръщане в първоначалния живот. Така, от самите дълбини н човешкото същество говори Другият, Този, който е бил, който Е и който ще бъде”. Ако човек е готов в смирение да се измени, напълно да преустрои живота си и иска да чуе какво говори Другият в него, ако човек разбира от каква слава се е отказал поради грехопадението ....

    Затова човек трябва, въпреки че е смъртен, да възстанови връзката си с Другия, Безсмъртния, с Истински Човек в себе си.

    Това е възможно благодарение помощта на Христос. Христос е универсалната същност на Божественат любов, Световната душа, която се обръща към падналото човечество, за да му предаде милостта на Небесния Отец.
    Светлината на Христовата Любов е светлината, силата и Живота на Първоначалната жизнена сфера на човечеството (Пътят, Истината и Животът). Тази сила се открива за човечеството от Универсалното братство, съставено от хората, избягнали грехопадението и всички, които по пътя на спасението са се завърнали вече в Неподвижното Царство.
    Универсалното братство е общност от братя и сестри, живеещи в Неподвижното царство. Те изпращат своето милосърдие и любов към хората, все още живеещи в нужда и страдания, за да пробуди в тях Духовната искра и да се върнат в Първичното битие за което в Библията се казва: “по образ и подобие”, а също “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." (Мат.5:48).

    За да се избегнат недоразуменията, трябва да добавим, че това царство не може да се намери в задгробния свят. Царството на първоначалното човечество, Царството божие, не е от тази област, където отиват умрелите, не е Оня свят.
    Другото царство, където Христос и Братството на Живота зоват човека, Нирвана, за която говори Буда или Лао Дзъ – не е нито в този, нито в задгробния свят.

    Пътят към този свят е конкретен, не е само идея, не е илюзия или лъжа, а реален път, който трябва да бъде намерен и по който никога не е късно да се тръгне. Този път е отворен за всички, които търсят спасение в Истината, за всички, които вземат решение.

    Какво решение? – Решение да се примирят с Бог, да престанат да живеят в своеволие, а да изпълняват Волята Божия.

    На този път обаче има едно препятствие. За него ясно е казано в Библията: “А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.” (І Кор. 15:50)
    “Плът и кръв” – това е смъртния човек, такъв, какъвто е в сегашния свят, в царството на смъртта. Този, който с цялото си същество още приндлежи на това царство, не може да заеме място в Царството на живота. В такъв човек първо трябва да се извърши процес на големи промени, процес на развитие на Новия човек, процес на новораждане.
    В нашата школа този процес се нарича трансфигурация, или смяна на личността.

    За този процес ясно е казано в Новия завет, в Евангелието на Йоан, в което се говори за необходимостта от “новораждане от Вода и Дух”.

    Вода, живата вода – това е първоначалната материя, първичната божествена субстанция, от която се състои Царството Божие и от която трябва да бъде построено новото тяло, необходимо на човека за връщането му в Царството Божие.

    Когато Никодим пита Иисус за това, той му казва:
    “3... Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.
    4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
    5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:3-5).
    Човек не е в състояние да построи това ново тяло със собствени сили. Може да го получи само от Божествения дух, който се открива в Духовната искра, свързана със сърцето на човека. Защото тази Божествена искра е единствената останала нишка, свързваща човека с изначалното му битие.

    Това означава, че в човека трябва отново да се събуди Божият Дух. Вие, естествено разбирате, че това е възможно само в Божествения безсмъртен облик на човека. Затова старото тяло на човека трябва да умре, а новото – да се роди. Това е процесът на смяна на личността.

    Новораждането от вода и дух е най-същественото в трансфигурацият: Божествения дух отново се въплъщава в своето творение, в истинския, изначален Човек, който е така съвършен, както и той, и е сътворен по Негов образ и подобие.
    Такъв процес може да се извърши в човека само ако той отхвърли от съзнанието си природното си Аз, тъмната си душа, егоизма си. Те трябва да отстъпят място на новата душа, на новото универсално космично съзнание.
    Смяната на личността е велик, възвишен процес, в който Аз, старият човек, постепенно се смалява, а новия човек, Божият син, постепенно расте. Така се казва в Евангелието “Той трябва да расте, а аз да се смалявам”.
    В този процес животинския човек доброволно отстъпва, за да даде, както Йоан място на Христовата сила. Това означава “да нося своя кръст”, това е кръстния път. Величието на кръстния път на преодоляването е ясно изразено в известните думи на Христос: Който иска да спаси живота си” – живота в смъртната природа – “ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го намери” – живота в Божествената природа (Мт. 16:25)
    Школата на Златния розенкройц учи, че развитието на Новия човек е възможно само от праатома – Божественото зърно, свързано с горната част на дясната камера на сърцето. В него е скрит зародиша за развитието на новия Човек, в него се съдържа божествения микрокосмос в зародишно състояние. Наричаме го “роза”.

    Развитието на Божественото зърно, разтварянето на розата на сърцето е възможно единствено благодарение на Светлината, която излиза от Братството на живота за спасение на падналото човечество.

    Светлината сияе в тъмнината и търси загубеното. Като блудния син, човек трябва да се завърне към Отца, който, изпълнен с любов, го чака.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright