Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Свещенния Граал  (Прочетена 2627 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Февруари 03, 2010, 23:14:48 »

    Този, който желае да узнае повече за Свещенния Граал, бързо се убеждава, че съществуват много негови тълкувания, не само за понятието “Граал”, но и за мястото на неговия произход и за времето, когато се появява. За първи път се споменава за него в Европа през ХII век и веднага започват разногласия.

    Волфрам фон Ешенбах в своя “Пърсивал” се позовава на арабски източници на легенди. Той пише “В праха на Толедо, Киот, известен майстор, намерил източник на легенда, водеща началото си от писанията на езичниците”. Кретиен дьо Троа, също съобщаващ за Граала, се позовава около 1180 година на Филип Фландрийски, който заедно с кръстоносците влязъл в Свещенните земи и там умрял. Филип, както и Волфрам, също посочват източния произход на Граала, тъй като Толедо по това време е център на арабските науки в Испания. Граалът често се свързва с темплиерите, които най-първи на Свещенната Земя са установили контакти с арабския свят.

    От друга страна, официалното християнство до сега не е отделило особено внимание на Граала, макар че той се счита за тази същата чаша, която е използвал Христос по време на Тайната вечеря. В езика на Лангедок се намира думата “grasal”, което означава “ваза със среден размер” или “чаша”. Тази дума във формата на женски род – “grasalo” – се превежда като “голяма, дълбока чаша”. Счита се, че в такава чаша Йосиф Ариматейски е събрал кръвта от раните на Христос. След Възкресението на Христос него го обвинили в кражба на тялото и го затворили в тъмница.Там му се явил Христос, предал му чашата и го посветил в някои мистерии. След освобождението му в 70 г. Йосиф Ариматейски заедно със своята сестра и мъжа й напуснали страната с кораб. Предполага се, че той е слязъл на брега на Лангедок, откъдето се добрал до Бретан, от там в Британия, където недалеко от Авалон основал древно светилище - манастира Гластонбери. Следи на Йосиф Ариматейски са намерени дори в Ирландия.
    Така се появили движения за Граала и легендите за него, но преди всичко били построени замъци на Граала, където, както се предполагало,той се пази. В края на XII век малко са били тези, които са чували за Граала, но в края на XIII в., вече всички говорели за него.

    В древността хората си представяли небето като обърната чаша над плоската Земя. С помощта на тази митическа чаша боговете са сътворявали чудеса, напомнящи по-късните чудеса на Граала. При Ведите, например, ние четем как бог Индра взема от Слънцето огън, а от Луната – божествената напитка Сома. Той носи копие, с помощта на което превръща сухата земя в плодородна. В легендата за Граала копието, или пиката, също имат особено значение, а действията на Индра напомнят подвига на Пърсивал, който, излекувайки болния крал, накарва отново да текат ручеите и реките.

    В гръцката философия може да се намери идеята за божествената чаша, в която Бог излива основните жизнени елементи и ги предава на сътворените души. Платон споменава кратера на Хефест, пламтящата чаша, в която се създава слънчевата светлина. Хермес Трисмегист пише в “Corpus Hermeticum”: “Бог е пожелал, сине Мой, връзката с Духа да бъде дадена на всички души като награда в състезание” Той е изпратил в дълбините огромен, изпълнен със силите на Духа кратер и заедно с него пратеник с поръчение да свидетелства пред сърцата на хората: “Потопете се в този кратер, вие души, способни на това, вие които се доверявате и вярвате, че ще се изкачите към Него, който ви е изпратил този съд в дълбините, вие, които знаете с каква цел са ви сътворили." За разлика от образа на чашата или кратера, при Волфрам фон Ешенбах Граалът - това е камък. Той го нарича “lapsit exillis”, което може да се разшифрова като “lapis elexir”, т.е. “Камък на елексира на живота”, “философски камък”, или като “lapis ex coelis”, т.е. “небесен камък”. Това ни насочва към алхимическото значение на Граала.

    Съгласно някои източници, думата “Граал” произлиза от латинската дума “gradalis”. Думата “gradus” се превежда като “стъпало” или “степен на посвещение”. Тогава “via gradalis” - път към Граала – това е движение от стъпало към стъпало. В древните мистерии се споменават седем степени на посвещението, наречени на имена на планети. Тоз, който е призван да стане крал на Граала, трябва да премине през всичките седем планетарни степени на посвещение. Затова Кундри, пратеница на Граала, призовавайки Пърсивал да стане крал на Граала, също говори за седем планети.
    Когато в края на ХІІІ век реалната връзка с Граала се е скъсала, започва да се появява литература за Кръглата маса на крал Артур, за номерологията в легендата за Граала, за исторически установения факт за появата на Граала в Пиринеите в Лангедок (за това се говори в книгата “Kreuzzug gegen den Gral”, написана през 1933 г. от Отто Райн), и накрая, по въпроса за местонахождението на Граала в днешно време.

    Катарите

    За да разберем тайната на Граала, трябва да се обърнем към движението на Катарите, възникнало по времето, когато са се появили легендите за Граала. Катар не е можело да се стане, минавайки през кръщение или с обряд за встъпване в братството. Бил е необходим дълъг период на подготовка, за да се достигне до християнски начин на живот, който бил показан от Иисус. Катарът извършвал Ендура, за да освободи тялото си от всички земни привързаности и да направи от него достоен съсъд за божествената сила. Това приготовление е продължавало много години и е завършвало с консоламентум (“с утешение”), което се давало в пещерата на посвещението наречена “Витлеем”, която се намира в долината на река Ареж, в Пиринеите. Посветените напускали пещерата, ставайки “parfait” (перфектни), съвършени, за да посочват след това на хората истинската цел на тяхното съществуване, която се изразява чрез всекидневния им живот. Затова тях ги наричали още и “bonhommes”, “добри хора”. Перфектните били едновременно свещеници, учители и лекари. Те оказали огромно духовно, очистващо влияние на хората, на властимащите и на самата страна. Това влияние било толкова дълбоко, че даже и сега, след цели 700 години, то все още се усеща. Под своите черни плащове братята са носили Евангелието от Йоана. В определеното време те се събирали в своите храмове, за да станат причастни на Светия Дух – Граала. За тях било важно не учението, не личното разбиране на вярата, а реализацията на Божествения план в човека, преживяването на истинния Бог, "Манисола", както те са наричали това. Те знаели, че Бог не би могъл да се постигне с човешкия разум. Може само да Му се поклонят в тишината и да преживеят докосването до Него, благодарение на пречистване на Душата. Главното е - да станат достойни за Него. Затова едно от изказванията на катарите гласи:
    Какво е Бог?
    Ние, дошлите тука,
    ще пребъдем в тишината.
    Няма да произнасяме Неговото име
    Ще бъдем безмълвни,
    Ще се молим в тишината
    Говорещият, който е Той,
    Трябва да бъде такъв, какъвто е Той
    Катарите са осъществявали в своя живот божествената Любов

    Менестрели и трубадури, които са се появили през това време в мистически образи са възпявали божествената Любов. Към дворове, в замъци и чифлици е възникнало езотеричното учение на Любовта с истинските степени на посвещение. В това християнско езотерично учение на Любовта пътят на посвещение водел към възпроизвеждане равенството между мъжа и жената, към божественото равенство на мъжкото и женското начало. Белият и червеният, древните алхимични цветове, обозначаващи Слънцето и Луната, мъжът и жената, Духът и Душата, Бога и човека, са станали символ на идеите за целостта на човека. Затова тези два цвята играят толкова важна роля в “Пърсивал" на Волфрам фон Ешенбах, а рицарите-темплиери се познавали по червения кръст на белия плащ.
    Във времето на Волфрам фон Ешенбах движението на Граала било тясно свързано с ордена на рицарите-темплиери. Този необикновен орден защитавал Граала и му служил. Тука ние можем да видим особено много паралели с разказите за крал Артур и рицарите на кръглата маса. И в двата случая кандидатът бил избиран в общината не от хората, а от висшите сили. Името на избраника се появявало с пламтящи букви на Граала или на свободния стол зад кръглата маса.

    От романа “Пърсивал” ние ще узнаем, че Граалът – това е резултат от духовния път. Преминавайки през много изпитания, неразумният юноша Пърсивал се превръща в съвършен рицар. Първата кулминация в неговия жизнен път било посещението му в замъка на Граала, във време когато той не е разбирал значението на тайнственото приключение и не задал никакви въпроси. След това той се пробужда от приличащото на сън състояние и постепенно съзрява до човек, притежаващ ясно съзнание. Той разбира, че не може да продължи да живее както преди, сляпо доверявайки се на съдбата, че той трябва да си постави определена цел и да се стреми към нея. Тази цел му станала ясна след като Кундри го проклела на събрание на рицарите на Кръглата маса. От този момент той решава да изпълни това, на което по-рано не е придавал значение и заявява пред цялото събрание: ”Аз няма да допусна веселие в моето сърце, докато не видя Граала. Всички мои мисли са отправени към това и аз няма да отстъпя"

    Треврицент обяснява на Пърсивал защо Граалът трябва да се търси с разум и му разяснява същността на мисленето. Невидимото отвън, за Бог е видимо отвътре. Треврицент казва: "В човешкото мислене не е възможно да се проникне,… и нито едно същество не може да види мислите. И само Бог е до такава степен просветлен и чист, че прониква през стената на мрака, зад която живее мисълта. Даже най-мимолетната мисъл, излизаща от сърцето, се насочва от Бога още пред да достигне света. Бог е благосклонен към чистата мисъл". В този контекст мисленето трябва да се разбира не като интелектуална способност на човека, а като работа на главата в съдружие със сърцето. Бог възприема такова мислене и то свързва човека с Бога. Не случайно този разговор на Пърсивал с Треврицент се провежда между Страстния петък и Пасха - това намеква за смъртта и възкресението на Христос.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Февруари 03, 2010, 23:14:57 »

    Царството на смъртта

    Търсенето на Граала винаги е свързано със смъртта: този, който нищо не знае за смъртта, не знае и за Граала и никога няма да го намери. За това постоянно разказват легендите. Например, преди да дойде при Треврицент, живеещ близо до замъка на Граала, Пърсивал трябвало да се сражава в единоборство с рицаря на Граала. Последният обяснява причината за двубоя така: "Монсалват не е свикнал да се приближават твърде близо до него. Който се осмелява да направи това, трябва да издържи опасния двубой или да заплати откуп, наречен извън пределите на тази гора смърт." Връзката между Граала и смъртта още повече се подчертава от това, че надписът, който се появява на Граала, когато някого призоват в братството, се нарича епитафия. Но в този случай смъртта се явява не край, а врата на Пътя към мистериите на Възкресението. Силата на Граала обхваща целия процес.
    В предишните обяснения се срещат три думи, които се употребяват в легендите за Граала в съвсем друго значение от обичайното. Това са думите "мислене", "сърце" и "смърт".
    Говорейки за смъртта, ние трябва да се обърнем към всекидневното умиране, за което говори апостол Павел, а също и към неразбираемата ендура на катарите, срещу която така яростно са се борили църковниците. Написани са били многотомни трудове за "безбожния метод на самоубийство" в южно-френските братства. Но този уж безбожен метод с всичките подробности е описан в Евангелието. Ендура означава съзнателно и методически изпълняваната смърт на небожествената, диалектична природа в микрокосмоса. Ученикът, който започва да извършва ендура изхожда от знанията за това, че част от неговата микрокосмическа система не съответства на божествените закони и затова пречи на всички системи да вземат участие в божествения Живот. Отстраняването на небожествените части трябва да стане начало на освещаване на цялата система. Това се потвърждава в пета глава на Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, където се казва: "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен". На основата на този език ние можем да кажем, че евангелското възраждане, пълното , вечно възкресение в изначалната природа се достига с метода на ендура. Такъв метод винаги се е считал за безумие, така както и Пърсивал, търсещ Граала, са го смятали за глупак. Причината за това е, че целта на ендура се явява отстраняването на небожествения аспект на микрокосмоса, на личността, жилището на "Аза".

    Граала в човека

    Безбройно множество хора, стремейки се да следват светия стремеж към осъществяване на ендура, с усърдие са използвали всевъзможни методи за разрушение на "Аза" и в края на краища са стигали до извода, че всичките им усилия са били напразни. И това е логично, тъй като "Азът", опитвайки се да се унищожи, всъщност се укрепва. Следвайки този или онзи метод, "Азът" само увеличава своята сила. Затова Граалът идва при човека, за да изпълни в своята божествена сила невъзможното, ако това бъде поискано. Не "Азът" осъществява ендурата (той не може да извърши това), а Гнозисът, силата на светия Граал, или, изразявайки се с езика на Библията, Христос в нас.
    Този, който търси Граала, трябва да осъзнае, че всички герои и мястото на действие той трябва да търси вътре в себе си. Именно външното, повърхностното тълкуване стана причина за неразбирането и разногласията в трактовките на легендите за Граала. Мистерията на Граала не трябва да се разбира със средствата на Его-личността. Нека да си спомним една от молитвите на Катарите: "Този, който иска да каже Кой е Той, трябва да бъде Този, Който Той е". Така както не съществува конкретна чаша на Граала, така и нейната същност не би могло еднозначно да се изрази с думи. И все пак Граалът до ден днешен остава жива реалност. Това е творчески активната, животворяща сила, която не може да се обясни в рамките на нашата природа. Тази сила не въздейства на материалната част на нашето същество. Тя действа само на това, което вътре в нашия микрокосмос е подобно на нея. Затова Граалът не може да е направен от материя от нашата природа. Това се обяснява със свойствата на Граала - та нали са му приписвали способността да отделя чистото от нечистото? Чистото - това е божественото, а нечистото - материалността на нашият свят. Някога микрокосмосът е бил чист. Падението на човека, неговото отделяне, извикало за живот друго същество, построено от небожествени вещества, което станало обитател на микрокосмоса.

    За да постигнем тайната на Граала, необходимо е да знаем за двойнствената природа на човека. За съжаление, материалната силова линия преобладава над божествената, вследствие на което действията на божествените силови линия са затруднени и често напълно неутрализирани. Затова "Азът" - доминиращият аспект на материалното същество - не може да осъществи ендура

    Молитвата

    Нека да се обърнем сега към указанията, които в продължение на векове са давани на всички, които са търсили Граала. В Планинската проповед се казва как трябва да се молим. Бихме искали да ви разясним този аспект. "Ти, когато се молиш, влез в твоята стая (в сърцето) и, затваряйки твоята врата, се помоли на твоя Отец, който е вътре в тебе; и Отецът твой, виждащ тайното, ще въздаде на тебе явно"

    Не Ви ли напомня това разяснението на Треврицент? Такава молитва показва единството в работата на главата и сърцето, съществувало до падението. В човека, в неговата земна природа се води постоянна борба между главата и сърцето, в резултат на която доминира или едното или другото и ние казваме, че хората са интелектуални или емоционални.

    По такъв начин съзнанието се управлява или от ума, или от емоциите, често заменяйки едното с другото. Равновесието се постига много рядко и се поддържа с огромни усилия. В следствие работата на главата и сърцето ние трайно сме свързани с електромагнитното поле на земния свят. Ние мислим и чувстваме в съответствие с тези магнитни структури, и по такъв начин ги усилваме. Тоест ние сме хванати в капана на магнитния кръговрат. И от него ние, разбира се, не можем да се освободим, използвайки силите на същия този кръговрат. Освобождението е невъзможно дотогава, докато тези сили в нас не отстъпят място на другото, на това, което не е от този свят. Това другото, което не е от този свят го наричат също Царство Божие, за което в Библията се казва, че плът и кръв не могат да влязат в него. То се формира от съвършено други електромагнитни полета, които не бива да се сравняват със земните или космически сили и на които не бива да се подражава. Както е писал Яков Бьоме, "ние живеем в дома на смъртта", като под това той е имал предвид цялата Вселена.

    Структурата на кръвта

    Нашият живот, нашите жизнени процеси, нашата дейност оказват своето забележително, дълбоко влияние върху структурата на кръвта. Емоционалните изхвърляния се отразяват с особени, отделени в кръвта хормони или други органични течности. Нашите мисли също така оказват своето въздействие върху кръвта. Затова очистването на кръвта - това е необходимото предварително условие на пътя към Граала, при което (очистването на кръвта, бел. пр.) то трябва да бъде достигнато не с упражнения, с аскетизъм или с диета, а със снижаване на емоционалната и интелектуална активност на диалектичната плоскост. Вътре в микрокосмоса трябва да бъде освободен божествения принцип. Много религии говорят за този принцип, наричайки го Синапено Зърно, Бисер в лотоса, Бисер в полето, и според терминологията на Школата на Златния Розенкройц, Атом на духовната искра. Божественият принцип в човека се намира в сърцето и Граалът се явява символ на този оживотворяващ божествен принцип. За това Граалът трябва да бъде построен, издигнат в светилището на сърцето. Легендата за Граала, независимо от цялата своя простота, ни дава всички гностични ценности, необходими, за да разберем какво е Граала, как да го построим и къде да го търсим. Граалът трябва да се построи от всеки, вървящ по Пътя на освобождението, за да може Господ Иисус в определения час да се възползва от него.

    От Универсалното Учение е известно, че в човешкото тяло се намират четиридесет и девет, така наречени чакри, разпределени по цялото тяло. Сред тях се различават осем основни чакри. Това са, отгоре надолу: чакрата на горния мозъчен център, свързана с пинеалната жлеза; чакрата, намираща се между веждите, свързана с хипофизата; чакрата на ларингсовия сплит, свързана със щитовидната жлеза; чакрата на сърдечния сплит, свързана със сърцето и тимусната жлеза; чакрата на слънчевия сплит, свързана със системата на черния дроб и далака; чакрата на надбъбречното сплитане, свързана с половите органи и чакрата на сакрума, свързана с краката и стъпалата. Всички чакри имат астрално-етерен произход и оказват голямо влияние на жлезите с вътрешна секреция, а последните, на свой ред, въздействат върху състоянието на кръвта. Когато ние се отворим за влияние не от този свят, това безусловно, въздейства върху чакрите, върху вътрешната секреция и състоянието на кръвта и, следователно, на съзнанието. Разбираемо е защо Граалът трябва да бъде издигнат от всеки човек вътре в неговата собствена система, където гърлената чакра - това е чашата, сърдечната чакра - крачето, а чакрата на слънчевия сплит - основата. Разбираемо е защо всички опити да се завоюва Граала със земни средства са се оказвали неуспешни. Граалът не може да се построи със центростремителни сили, а само със центробежни, т.е с помощта на добродетелите на истинските рицари на Граала. Дотогава, докато търсим Граала вън от нас и го считаме за реликва, нашите търсения ще бъдат напразни. Единственото, което може да направи диалектичният човек, подобно на Пърсивал, е да прекара живота си в служене.

    В наши дни Светият Граал отново се дава на хората посредством Гнозиса, освобождаващото знание на Розенкройц. Това е знанието, което са проповядвали Хермес в Египет, Лао Дзъ в Китай, Буда в Индия, Иисус в Средиземно море, Мани - в Месопотамия. Мани, например е учил, че под Адам се подразбира голяма част от оставащата, още неосвободена Светлина. Затова към Адам, символът на човешкия род, са отправени освобождаващите усилия на Царството на Светлината. Под въздействието на материята Адам е станал сляп и глух и не осъзнава, че в него е скрит Атомът на духовната искра. Той се явява жертва на окръжаващите го демони и прекарва времето си в дълбок сън. И ето, към него се приближава Спасителят. Той се нарича Син Божий, Ормузд или Иисус, Излъчващ светлина. Неговият зов пробужда Адам от съня, открива му очите, повдига го и го освобождава от окръжаващите демони. Той му показва силно страдащата Душа на Светлината, пленена от материята, разкрива двойнствения произход на Адам, съгласно който тялото е рожба на демоните , а Дух-Душата произлиза от Божественото Царство на Светлината. Спасителят му предава освобождаващото знание, Гнозисът, знанието за това, което е било, което е и което ще бъде. Това древно знание, наречено Универсално Учение продължава да се разпространява от и в наши дни. То води учениците по Пътя и помага в построяването на Граала, обединявайки ги в групово единство, както това е било прието при катарите, в братството на съвършените. Спасителното Учение и живот в служене водят към завършването на Пътя: Свещения Граал. Животворящият дух се спуска в отворената чаша на Граала, в светилището на главата, и се съединява с възродената Душа, наричаща се при катарите Халаад. По този начин нека много от вас достигнат състоянието на Халаад!
    Активен

    bars_i
    Гост
    « Отговор #2 -: Септември 04, 2010, 19:27:27 »

    Когато мислите за Светия граал, вероятно си представяте златния потир, от който Исус и неговите апостоли пили по време на Тайната вечеря и в който по-късно била събрана кръвта на разпнатия Месия. Може би съзирате легендарната Чаша на Христос в ръцете на прочут рицар, например Пърсивал, вечният й пазител. Замисляли ли сте се някога защо ви хрумват тези образи? Несъмнено от легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, чиято цел била да открият Светия граал, да пият от златния бокал и да получат безсмъртие. Но крал Артур и неговите рицари са анахронизъм. Те не са съществували, поне не и по начина, по който ни карат да вярваме. Според историческите факти през VI в. имало двама владетели - Артур от Далриада и Артур от Уелс, които в момента са претенденти за честта да са били крал Артур, макар че никой от тях не е живял в началото на второто хилядолетие, когато епохата на рицарите в блестящи доспехи е започнала в Европа. Така ние тръгваме по пътя на полуистините. Но въпреки историческата измама търсенето на Светия граал е било истина и е станало основна цел на орден от безстрашни рицари. Това били членовете на "Бедните воини Христови и на храма на цар Соломон", известни днес повече като рицарите тамплиери. Това рицарско братство било първото от средновековните ордени и модел, по който се формирали всички останали. То било вдъхновението, а по-късно и авторът на легендите за Светия граал, включително тези за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Защото Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа, наистина водят началото си от рицарите тамплиери.
    Орденът на рицарите тамплиери бил основан през 1118 г., за да защитава християнските поклонници, пътуващи към Светите земи и обратно. Първите деветима членове, включително Юго дьо Пейен (Юг дьо Пайен), Жофроа дьо Сен Омер, Росал, Гондамер, Жофроа Бизо, Пайен дьо Мондидие, Аршамбо дьо Сен Енан и Андре дьо Монбар, пристигнали в Палестина с Първия кръстоносен поход, който е известен с това, че отвоювал Светите земи от неверниците мюсюлмани. Първите тамплиери идвали от Франция европейската люлка на рицарите с блестящи доспехи, където те били познати под името chevaliers, което означава "рицари" - дума, произхождаща от cheval, "кон" на френски. Конниците станали известни със своята галантност и благородно поведение, което включвало честност и закрила на дамите, но те се прехранвали като защитавали феодалните кралства. Главните разлики между френските chevaliers и тамплиерите е, че тамплиерите служели на един-единствен господар - папата, и всички се били обрекли на безбрачие. Папата въвел монашеския устав на тамплиерите, който бил съставен от свети Бернар - глава на цистерцианския орден на европейските монаси, но освен от изпълнението на редки заповеди от папския двор, рицарите тамплиери били освободени от подчинение на светските владетели.
    Граф Лорен, Жодфроа дьо Буйон, повел първите тамплиери към Палестина като част от Първия кръстоносен поход и бил избран за първи крал на Йерусалим, макар че официално никога не приемал короната, предпочитайки титлата "защитник на Божи гроб". След него управлението поел по-малкият му брат Бодуен I, който вече приел титлата "крал на Йерусалим" и по-късно я предал на братовчед си Бодуен дьо Бург, историческият крал Бодуен II, за когото е записано, че дал подслон на рицарите тамплиери в джамията "Ал-Акса". Тя била построена от мюсюлманите на мястото на някогашните конюшни на цар Соломон, които били част от комплекса около Соломоновия храм. Рицарите смятали, че в храма е скрито съкровището на древните юдеи.
    Още едно духовно братство от монаси-воини се появило след рицарите тамплиери и това били Рицарите на свети Йоан или хоспиталиерите, чието братство възникнало като благотворителен орден в Палестина, години преди Първия кръстоносен поход. Рицарите на свети Йоан се съюзили с тамплиерите в борбата срещу грабителите сарацини, които искали да върнат Йерусалим и латинските територии от Близкия изток на исляма. Двата ордена от европейски рицари създали кралството Утрьомер - "Отвъд морето", - което постепенно се разширило нагоре и надолу по крайбрежието на Мала Азия. Двата ордена построили или превзели великолепни замъци и крепости в планините и крайбрежните райони на Мала Азия като още съществуващите Крак дьо Шевалие в Сирия и внушителният замък Бофон в Ливан. Към 1187 г. се смята, че двата ордена владеели 35 процента от земите, съставящи Утрьомер, включително отделните княжества Антиохия, Триполи, Йерусалим и Едеса. Според запазени данни от преброяване през 1180 г. по онова време поне 600 рицари и 2000 оръженосци от Ордена на тамплиерите били разположени в крепостите на територията на Утрьомер.
    Но рицарите от Утрьомер не били само воини. Те притежавали духовност, интелект и интуиция, които светът едва сега открива. Духовната нагласа на рицарите тамплиери била окуражавана от техния покровител и ментор свети Бернар, който не само създал устава на тамплиерите, но и бил тясно свързан с ордена, тъй като бил племенник на тамплиера Андре дьо Монбар и духовен брат на цистерцианските монаси Росал и Гондамер, които освободил от обетите им, за да бъдат между деветимата основатели. В Близкия изток цистерцианското наследство на тамплиерите, обогатеното от мъдростта и влиянието на азиатските мистици, положило началото на европейското рицарско братство на Тайнствата, посветени на Светия граал.
    Постепенно европейските рицари от Утрьомер, особено рицарите тамплиери, се посветили на откриването и опазването на Светия граал в многобройните му форми. От своите азиатски учители те научили, че Светият граал включва не само Чашата на Христос, но и множество други проявления на Граала, включително свещения род на Христос, за който една древна легенда твърди, че е оцелял след смъртта на Месията посредством съпругата му Мария Магдалена. Чудодейната мъдрост на Светия граал рицарите взели принципно от суфистите - просветлените мистици на исляма и основатели на множество еклектични школи на мъдростта, които покривали огромната територия на Мала Азия. Под ръководството на своите ислямски ментори, твърди Барбара Уокър в "Женска енциклопедия на митовете и тайните", тамплиерите превърнали първото си седалище в джамията "Ал-Акса" в Храм на Светия граал. Тя казва:

    "Западните романтици, вдъхновени от мавританските шиитски поети, превърнали това Светилище на Майката (джамията "Ал-Акса") в Храм на Светия граал, където легендарни рицари, наречени тамплиери, се събирали, за да предложат услугите си на Богинята, да пазят женската същност на божеството и да защищават жените."

    Постепенно всички замъци на тамплиерите в Мала Азия станали храмове на Тайнствата, посветени на Светия граал. През стотината години, когато живели в Утрьомер, рицарите станали адепти на Светия граал, като научили отлично арабски и превеждали ръкописите с окултна мъдрост, свързани с Тайнствата, посветени на Светия граал, притежание на техните покровители - суфистите. Тези безценни документи били събрани от всички части на Азия, Европа и Африка от завоевателите мюсюлмани, които ги оставили в библиотеки в Близкия изток под надзора на суфистите. За някои тамплиери суфистите били единствените вещи учители в която и да било религия, включително християнството, при които щели да имат шанса да изучат задълбочено духовните принципи. Такъв бил случаят с Великия магистър на тамплиерите Филип от Наблус, който бил роден в населената с мюсюлмани Сирия и получил образованието си при местни ислямски учители там. Ежедневното му общуване с мюсюлманите го настроило дружелюбно към сарацините и той станал техен защитник, а това повлияло и на тамплиерите, които му служели. Симпатията на тамплиерите към сарацините е илюстрирана от една извадка от дневника на Усама ибн Мунгид - сирийски арабин и емир на Шайзар, който на поклонение в Йерусалим, отделил време да се помоли в тамплиерската джамия "Ал-Акса". Усама първоначално нарича тамплиерите в дневника си познати и приятели, а след като се моли в храма им, пише:

    "...Един франк се хвърли върху мен, вдигна ме и ме завъртя така, че да гледам на изток. "Така трябва да се молиш!", каза ми той. Някои от тамплиерите се намесиха веднага, хванаха го и го издърпаха, след което аз се върнах към молитвата си. Но той отново ме нападна, а тамплиерите се извиниха пак и ми казаха: "Той е чужденец, който едва днес е пристигнал от страната си на север и никога не е виждал някой да се моли с лице в друга посока, освен на изток."

    Идеята за равенство между религиите, която тамплиерите прилагали към ислямските си съседи, била в голяма степен възприета от техните просветлени учители суфисти. Според историците на тамплиерите и масоните Маки и Хигинс идеята за равенство на суфистите им помогнала да открият универсалните истини, които съществуват във всички важни духовни традиции по света, включително християнството, а универсалните им схващания ги вдъхновили да обединят елементи от исляма, египетския мистицизъм, персийския дуализъм, алхимията, гностицизма и познанията на гръцките философи в съвкупност от еклектични духовни култове, свързани с тайнствата, които процъфтявали из целия Среден изток. Суфистите подпомогнали и създаването на многобройни ислямски секти, които също култивирали универсалната им гледна точка, като друзите, асасините, йезидите и исмаелитите. Голяма част от мистичната мъдрост, разпространявана между тези еклектични суфистки секти, се вляла в Ордена на тамплиерите и по-късно била пренесена от рицарите в Европа, където се превърнала в основа на множество тайни култове, оформени в духа на западната култура, включително свободното масонство и розенкройцерството. За тайната мъдрост, която тамплиерите усвоили в Близкия изток от различните мюсюлмански, юдейски и гностически секти, Манли Палмър Хол, основателят на Центъра за проучване на розенкройцерството в Калифорния, твърди:

    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #3 -: Септември 04, 2010, 19:28:54 »

    На малцина от рицарите тамплиери, които били посветени в тайните на друзите, назареите, есеите, йоанитите и други секти, все още населяващи отдалечените и недостъпни крепости из Светите земи, били разкрити част от тайнствата (езотеричните мистерии).

    Добър пример за школите за еклектични мистерии, създадени от суфистите в Близкия изток, е Икхван ал-Сафа - Братството на Басра, основано около 959 г. в Сирия, за да обедини арабската наука с ислямския, гръцкия, персийския, юдейския, китайския и индийския мистицизъм в световна школа на тайнствата. Братята, познати също като "Философи на чистотата", събрали цялата световна мъдрост, която им била известна, в мюсюлманската империя, за да създадат Раса'ил Икхвани с-Сафа - колекция от 52 послания, някои от които по-късно послужили за основа на множество еклектични школи, които постепенно се разпространили из Близкия изток, Африка и Европа. Тези синтезирани знания, обединени от братството, отразяват архетипната мъдрост на древните есеи и предшестват обучението в европейските масонски ложи.
    Една от еклектичните ислямски секти, която имала значително влияние върху тамплиерите, била тази на друзите, създадена през Х в. с помощта на мисионери суфисти от Къщата на мъдростта в Кайро. Друзите, които обитавали планинските райони близо до тамплиерската крепост в Ливан, изповядвали тайнствена религия, която представлявала синтез от юдаизъм, ислям и християнство. Структурата и ритуалите на сектата, включително трите основни степени, съответствали на тамплиерите и показвали връзката между двете организации. Когато масонът полковник Чърчил, автор на "Десет години живот в планината Ливан", прекарал дълги години в изучаване на друзите през ХIХ в., той открил, че ритуалите им били почти идентични с тези на европейските масони - организация, създадена по-късно от тамплиерите - и се основавали на още по-древни вярвания. Друга безспорна връзка между друзите, тамплиерите и масоните включват препратка към друзите при посвещението в 22-ра степен с Древния и одобрен шотландски ритуал на масонството, както и факта, че е установено, че най-висшият водач на друзите някога е живял в Шотландия - северната територия на тамплиерството. Ето какво пише масонът 33-та степен, историкът Маки:

    "Седалището на върховния водач на друзите била в Шотландия, традиция, която очевидно се предава от времето, когато влиянието на тамплиерите било много силно."

    Друга, вдъхновена от суфистите секта в Близкия изток, която оказала голямо влияние върху тамплиерите, са йезидите - кюрдски култ, реформиран от суфиста шейх Ади през ХI в. Макар че сега принципно се намира в Северен Ирак, някога културата йезиди е била разпространена в голяма част от Мала Азия, включително и в някои области в Сирия и Ливан, населявани в древността от тамплиерите. Религията на тази секта, която е сплав от елементи на юдаизъм, зороарстризъм и ислям посредством основното божество Мелек Таус, имала важен принос към Тайнствата, посветени на Светия граал на тамплиерите. Свещениците на йезидите твърдели, че Мелек Таус, "Ангелът паун", е опозореният ангел от Райската градина, който отказал да се преклони пред Адам и заради гордостта си паднал от небето и се превърнал в Луцифер. Историята на Мелек Таус е основа на притчата за Краля на рибарите в Тайнствата, посветени на Светия граал, който също бил погубен от своята гордост, живеел в Замъка на Граала и носел шапка от паунови пера. Обичаят на тамплиерите да носят свещен шнур под дрехите си може би също е бил повлиян от Мелек Таус, с когото йезидите били във вечна връзка посредством символичния червено-черен вълнен шнур, който носели около врата си. Причината тамплиерите да носят такива шнурове била разкрита по време на позорния процес във Франция срещу тях през ХIV в. Тогава някои от рицарите признали, че получили шнурове, които преди това били увити около глава-идол, наречена Бафомет. Както ще откриете по-нататък в този текст, това е другото име на Мелек Таус.
    Йезидите може би са повлияли върху Тайнствата, посветени на Светия граал, и посредством принадлежността си към Култа към ангелите - организация, която включва две други по-малки ислямски секти. Култът към Ангелите почитал божество, символизирано от меч или нож, забит вертикално в земята, и това може би е моделът за по-късния артуриански образ на Меча в камъка. Нещо повече, ежегодното октомврийско Празненство на Чашата на култа може би е вдъхновило по-късните европейски автори на легендите за Светия граал да надарят тайнствената чаша със свръхестествени сили. Този персийски празник, честващ Златната епоха на безсмъртните, когато управлявал легендарният персийски владетел Джамшид, или празникът на Всезнаещата чаша, може би е породил вярата, че Светият граал, бидейки чаша, дарява с безсмъртие.
    Друга близкоизточна секта, която очевидно е имала изключително влияние върху тамплиерите и Тайнствата, посветени на Светия граал, са мандеите, които в момента се срещат най-вече в Южен Ирак, но в миналото са колонизирали райони из целия Близък изток, включително и Палестина. Мандеите имали еклектична религия, повлияна от персийския мистицизъм на суфистите, както и доктрините на съседните общности на друзите и йезидите. Подобно на йезидите мандеите също почитат Мелек Таус, който в техните свещени книги се нарича Малка Тауса, макар че връзката им с Ангела Паун предшества тази с йезидите с хилядолетия. Мелек Таус (или Малка Тауса) се почита и на родното място на мандейската култура, райския остров Шри Ланка - Райската градина на арабския свят, където е бил познат не само като Ангела Паун, но и като Муруган или Санат Кумара. Мандеите се различават от йезидите, защото не свързват Мелек Таус само с Луцифер, но го наричат и Адам първия мандейски пророк гностик или изразител на интуитивната мъдрост. Според легендата Адам-Мелек Таус или Адам-Муруган слязъл в древността от най-високата планина на Шри Ланка - Върха на Адам, и предал на мандеите гностическата мъдрост. Благодарение на неговото плодотворно влияние по-късно мандеите успели да изградят мост между източната и западната духовност, мигрирайки в Близкия изток. От мандейската култура по-късно се появил свети Йоан Кръстител - бащата на гностицизма на запад, за когото се смята, че създал гностически култ, познат като Църквата на Йоан или Църквата на йоанитите. Църквата на Йоан била "Тайната църква", за която А. Е. Уейт по-късно пише в своята книга "Тайната цъква на Светия граал", твърдейки, че тя е изиграла важна роля за утвърждаването на Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа. Юго дьо Пейен, първият Велик магистър на тамплиерите, за когото се смята и че е бил посветен в Църквата на Йоан, успял да слее мъдростта на йоанитите с еклектичните познания на суфистите, за да създаде европейска версия на Тайнствата, посветени на Светия граал.
    От всички секти, вдъхновени от суфистите в Близкия изток и оказали влияние върху тамплиерите, няма по-важна от асасините - ислямска секта от низари исмаелити, основана от суфистите, свързани с Къщата на мъдростта в Кайро. Асасините, подобно на тамплиерите, били орден от азиатски рицари, които построили забележителни крепости в планинските райони на Сирия и Ливан, понякога в близост до крепостите на тамплиерите. Но рицарството при асасините е много по-стара традиция от тази при тамплиерите и идва от Персия - родината на Хасан-и-Сабах, основател на ордена. Хасан отраснал с легендите за благородните персийски владетели като прочутия цар Кай Хосров (Хозрой), чийто двор от предани рицари се смята за по-ранно персийско съответствие и, може би, вдъхновение за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Цар Хосров, за когото се смята, че притежавал вълшебна чаша, подобна на тази от легендата за Светия граал, може би е прототипът на Пърсивал, главният герой на европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно на Пърсивал в началото на легендата Хосров е описан като наивник, който също отива в царския двор след смъртта на баща си.
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #4 -: Септември 04, 2010, 19:29:39 »

    Исторически документирано е, че асасините се противопоставяли на фундаменталистките ислямски фракции в Близкия изток също като тамплиерите и е известно, че понякога двата ордена се съюзявали срещу общия враг - сарацините. Един от общите им врагове бил непобедимият мюсюлмански пълководец Саладин, който отнел Йерусалим от християните в опит да създаде хомогенна ислямска държава от фундаменталистк характер, която да обхваща по територия целия Близък изток. Друг общ враг на двата ордена бил враждебно настроеният атабег на Мосул - сирийски владетел, мюсюлманин, който по време на своето управление непрестанно застрашавал и тамплиерите, и асасините с прогонване. Асасините и тамплиерите си помагали в борбата срещу него и други потенциални завоеватели, като си разменяли тайни сведения, получени от разузнавателните им мрежи в Близкия изток.
    Но връзката между тамплиери и асасини била на много по-дълбоко ниво. Това личи и от факта, че "униформите" на двата ордена много си приличали. Асасините носели дълги бели роби с червен пояс, който отивал на високите им червени ботуши и яркочервените им тюрбани, а тамплиерите - бяла роба с червен пояс и червен кръст, изрисуван върху сърцето, както и червена качулка. От разстояние сигурно е било почти невъзможно да различиш кой какъв е. Тамплиерите и асасините си приличали и по трите степени на йерархия. Федай, Рафик и Дай при асасините отговаряли точно на тамплиерските Послушник, Посветен и Рицар. Всъщност тамплиерите и асасините били така тясно свързани, че някои автори дори предполагат, че първоначално са били един орден. Например в своята "Нова енциклопедия на масонството" Уейт твърди, че асасините били "интелектуални и религиозни родственици на суфистите", докато езотеричният историк Годфри Хигинс заключава в своя "Анакалипсис":

    "Тъй като общностите на асасините и тамплиерите са споделяли (не се съмнявам в това) една и съща философия и религия... вярвам, че тамплиерите всъщност са били асасини."

    Хигинс обединява асанините и тамплиерите под името "софии", термин, който сочи връзката със суфистите и гностиците и подчертава вещината им в алхимията - науката за трансформацията, наричана "софическо изкуство". И гностицизмът, и алхимията се свързват многократно с тамплиерите и асасините, а Великият магистър асасин Хасан-и-Сабах се смята за един от най-изтъкнатите алхимици в цяла Персия.
    Подобно на тамплиерите асасините също се включили в търсенето на Светия граал. Но те го оприличавали не на чаша или свещен предмет, а на трансформиращата сила, създавана в техните алхимични лаборатории, и го свързвали с приемането на специални билки и ежедневно практикуване на йога и медитация. Един от алхимичните символи, който може би е повлиял ритуалите и идеологията на тамплиерите, била много силната отвара от хашиш (смята се, че името "асасини", първоначално "хашишини", произлиза от думата "хашиш"). Тази билка векове наред била известна на суфистите като "Плътта на Кадир" - името на вездесъщия Зелен човек и легендарен праотец на суфистите. Между тамплиерите Зеленият човек Кадир станал известен като свети Георги - архетипният рицар и техен покровител, който се смятал за проявление на Зеления човек (името Георги идва от "гео" - земя). И свети Георги, и Кадир, били известни на суфистите и асасините като проявления на Зеления човек и се покривали с Мелек Таус на йезидите, който пък бил проявление на Зеления човек в притчата за Райската градина. Предполага се, че по време на ритуала на посвещението при асасините "Плътта на Кадир" пренасяла кандидата в рая на Зеления човек, след което Хасан се опитвал да убеди учениците си, че раят ще им принадлежи завинаги, ако се посветят в служба само на него като асасини.
    Хасан съградил основната си крепост Орлово гнездо в Аламут, планината Елбурс или Албурс в Северен Иран - област, известна с древните си връзки с династията на персийските Царе на рибарите, които вероятно са прототипът на Кралете на рибарите от европейската легенда за Светия граал, позната под името "Парцивал". Друга версия на Светия граал, "Передур", която описва Светия граал като отсечена глава на поднос, може би е повлияна от необичайния ритуал, който Хасан изпълнявал в Аламут, споменат в "История на тайните общества" от Аркон Дараул.

    "Хасан накарал да изкопаят дълбока и тясна яма в пода на залата му за аудиенции. Един от учениците му влизал в нея, така че само главата му се виждала над пода. Около врата му слагали диск от две части, които се закопчавали, а в средата оставала дупка. Това създавало впечатлението, че на пода стои отсечена глава на метален поднос. За да направи сцената по-убедителна, Хасан изливал прясна кръв върху подноса.
    "Въведоха няколко от новопостъпилите. "Кажи им - нареди водачът - какво видя." Ученикът описа прелестите на рая. "Видяхте главата на човек, когото всички познавате и който умря. Аз го съживих, за да говори със собствения си език."
    После главата била вероломно отсичана наистина и оставяна за известно време на място, където правоверните да я виждат. Въздействието на този трик плюс убийството увеличавало ентусиазма за мъченичество до нужната степен."

    Но не Хасан, а сирийски предводител на асасините, познат под името Рашид ад-дин Синан, легендарният Старец от планината, поддържал по-тесни контакти с тамплиерите. Неговите крепости не само били по-близо до тамплиерските, отколкото тези на Хасан, но и в някои отношения за тамплиерите било по-безопасно да общуват с него, защото той явно демонстрирал желание за сливане на своя орден с този на тамплиерите. Дори изпратил специално послание до краля на Йерусалим Амалрик, в което предлагал съюз между асасините и християните, но пратеникът бил убит и жестът на Синан, който можел да има огромни последствия, не довел до желания резултат. Да се общува със Синан, било по-безопасно, защото той бил пламенен поклонник на християнското евангелие. Познанията му в тази област се споменават в класическия текст "Хроника на кръстоносните походи", където водачът на асасините е описан в спор върху евангелието с някой си брат Айвс - християнски пратеник до него от страна на тамплиерите. В един момент Синан, който бил надарен и с ясновидство, взима християнската книга и започва да разказва на слисания брат Айвс за миналите прераждания на свети Петър.
    Синан имал по-голямо влияние от Хасан върху развитието и разпространението на Тайнствата, посветени на Светия граал. Неговото основно послание било, че раждането му е предизвестило предречения Ден на възкресението, когато силата на Светия граал ще дари последователите му с безсмъртие. Той твърдял, че е дългоочакваният Махди и превъплъщение на Кадир. Владеел силата на Светия граал и всички хора можели да постигнат безсмъртен живот чрез него. Бил "човешки Свети граал"и вероятно един от прототипите на Краля на рибарите от европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно Краля на рибарите Синан не само притежавал голяма свръхестествена сила, но и накуцвал, след като камък паднал върху крака му по време на силно земетресение в Сирия.

    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #5 -: Септември 04, 2010, 19:30:19 »

    Както става ясно, много от мистичните традиции, разпространени в Близкия изток, са били донякъде повлияни от суфистите. На свой ред суфистите почерпали по-голямата част от своята мъдрост от Изтока и по-специално от Персия - страната, която масонът историк Маки нарича "истинската родина на суфистите." Суфистите предали своето персийско наследство на мистичните секти, за чието създаване помогнали по много начини. Например те въвели почитането на персийската Нова година, Невруз и на Празника на Чашата, както и редовното извършване на определени персийски религиозни ритуали, включително сутрешното поклонение пред изгряващото слънце, което в Персия се свързвало с Митра - бога на светлината. Много от знанията на суфистите за Светия граал, дошли от Персия, стигнали до Европа посредством техни ученици като тамплиерите, които ги включили в своите Тайнства, посветени на Светия граал. Неоспоримо персийско влияние може да се открие в европейската легенда за Светия граал "Парсифал", където в родословието на Кралете на рибарите се казва, че произхождат от Мазадан, чисто персийско име е близко до Мазда или Ахурамазда - върховното божество от персийския пантеон. Смята се, че името е синтез от Мазда и Язда или Язадан, което на персийски означава "бог". Други герои в "Парсифал" също имат персийски имена, включително Парсифал (Пънсивал), главният герой на легендата, чието име на персийски означава "персийска съдба"; неговият полубрат Файрефиц, чието име напомня разпространено персийско име, и бащата на Парсифал, Гамурет, чието име може би е производно на Гайомарт, както се нарича първият човек в персийската "Авеста". Не бива да пропускаме и астролога на Светия граал с персийско име Флегетанис, което означава "запознат със звездите". Дори понятието Граал, което се изписва понякога Грал в различните легенди, може да произлиза от персийската дума gohr или gohar, която означава "скъпоценен камък", каквато форма приема Светия граал в "Парсифал". Интересно е да се отбележи, че преведено на немски персийското gohr става Perle, което е част от Perlesvaus (Перлесфаус), името на Парсифал в друга легенда за Граала. Предполага се, че Парсифал може да е бил наречен Li Gallois, което означава "чуждестранен рицар" в някои от легендите за Граала, заради персийския му произход.
    Наскоро авторите на "От Скития до Камелот", Литълтън и Малкор, разкриха в подробните си проучвания, че историята също доказва пренасянето на мъдростта на Светия граал от древна Персия. Те твърдят, че легендите за крал Артур и Светия граал са пренесени в Европа от скитските племена алани и сармати, чиито конници, дошли от Кавказките планини и част от Северен Иран през първите пет столетия след Христа, били асимилирани в римските провинции. Тези централноазиатски племена донесли със себе си легенди за мечове, бокали и рицари, които може би са осигурили суровия материал за европейските легенди за Светия граал. Това е вероятно, тъй като артурианските легенди за Граала се разпространяват в Европа едва след като новоскитските племена се установяват на континента.
    Но може би най-убедителното доказателство за миграцията на Светия граал от Скития, са Nart Sagas - "Рицарските саги" или легенди, предавани между скитските племена в Персия и Централна Азия. Литълтън и Малкор предполагат, че Балтраз - една от главните фигури в Nart Sagas, може да е еволюирал в крал Артур при миграцията на сарматите на територията на Великобритания по времето на Римската империя. Те цитират много прилики между двата образа, включително факта, че и двамата ръководят групи рицари - тези на Кръглата маса за Артур и Narts на Балтраз. Една и съща легенда описва последните мигове на двамата герои на земята. Докато умират на бойното поле те молят помощниците си да хвърлят мечовете им в определени водни басейни, и в двата случая онези, които трябва да го направят, не успяват, но лъжат, че са го направили. И Артур, и Балтраз разкриват измамата на пратениците и когато мечовете им наистина са хвърлени във водата, следват необичайни събития, точно както те са очаквали. Когато мечът на Балтраз пада в морето, водата се надига и става кървавочервена, а Ескалибур е уловен от ръката на Повелителката на езерото, която го отнася на дъното.
    Nart Sagas приличат на европейските легенди за Светия граал в още една много важна точка. Те споменават вълшебния бокал, Светия граал, който може да бъде докоснат и притежаван само от "съвършения рицар". Скитският Свети граал се нарича Nartmongue, "Възродителят на нартите", който остава вечно пълен на пиршествата на скитските рицари, също както европейският Свети граал на масата на артуровите рицари. И също както артурианският Граал се явява само пред най-чистите рицари, Nartmongue се издига до устните само на онези рицари, които са "без недостатъци". Nartmongue прилича на европейския Свети граал и в това, че е бил предаван в рода на определени владетели и непрестанно пазен от орден рицари.
    Влиянието на скитите алани се доказва и чрез имената на някои от героите в европейските легенди за Светия граал, в много от които е включена частицата "алан". Две такива имена са Ален (Alain) льо Грос - бащата на Парсифал в "Перлесфаус" и Илейн (Elain) - майката на Ланселот. Името Илейн е особено интересно, защото може би произлиза пряко от "Elainus - името на племе алани в Северна Британия. Но най-очевидният принос на аланите може да е и името на Ланселот, което според Литълтън и Малкор е производно на Alanus a Lot или "Алан от реката", което превръща измисления рицар в кръвен роднина на аланите.
    Докато Литълтън и Малкор осъществяват забележителните си проучвания за "От Скития до Камелот", откриват множество други изследователи, достигнали до подобни заключения по отношение на персийския произход на легендите за Светия граал. Германският изследовател Фридрих фон Зухтшек например "твърди, че артурианският цикъл е от ирански произход" и много от текстовете му са "свободен превод от персийски". Зухтшек смята и че "Парцифал" на Волфрам произлиза от иранския епос Barzu-Name и Монтсалават - името на местността, където се намира замъкът на Краля на рибарите от европейския мит за Граала, произлиза от sal-wadshe - свещено място за парсите или персите. Клос, друг добре известен изследовател на легендата за Граала, твърди, че европейският мит произлиза от "отдавна забравен източник от персийски произход", а ученият Жан Маркал и неговите съмишленици добавят, че целият труд на Волфрам е може би само препис на иранския Conte de la Perle и със сигурност е от "германо-ирански" произход.
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #6 -: Септември 04, 2010, 19:35:15 »

    Свещеният Граал е сред легендарните реликви в световната история. Смятан е за символ на живота и безсмъртието, изобилието и плодородието. Казват, че ако човек пие от него, печели вечна младост, забравя за болестите, а греховете му биват опрощавани. Търсенето на Свещения Граал се тълкува като завръщане в рая, в духовния център на човека и Вселената, символ на инициация, огромна проверка с изпитания и среща със смъртта, след която човек открива скрития смисъл и тайната на живота. Загубата му съответно символизира изгубването на рая, на изначалната духовност, чистота и невинност.
    Никой още не е разгадал загадката на Свещения Граал. Съществуват няколко хипотези за произхода му. Най-разпространената - това е чашата, от която Исус Христос пил на Тайната вечеря и в която после събрали капки от кръвта му, когато го разпънали на кръста. Бокала и копието, с което ранили Спасителя, съхранил и донесъл в Англия Йосиф от Ариматея, казват още легендите. Според другата версия Граалът е само християнски символ. Джоузеф Гьоринг от университета в Торонто например търси връзката на митичния съд с рисунки от XII в. по стените на няколко църкви в каталунските Пиренеи. Днес повечето фрески са преместени в Националния музей на изкуството на Каталуния в Барселона. На тях е изобразена Дева Мария, държаща бокал, от който излизат огнени лъчи. Гьоринг твърди, че те са вдъхновили легендите за Граала. Някои търсят раждането на тази история в митологията на древните келти. Езическите корени могат да се открият и в съществуващия древен индоевропейски мит за магическия съд - символ на живота и възраждането. Други пък вярват, че разказите за Граала са свързани с тайно окултно общество, създадено в незапомнени времена и съхраняващо съкровено знание, предавано от поколение на поколение. Всички обяснения обаче си остават хипотези, които и днес не могат да бъдат подкрепени с особено солидни доказателства. Романите за Граала започват съществуването си от Франция, като по-късно са преведени на различни европейски диалекти. Малко на брой нефренски романи добавят нови важни елементи към историята на предмета. Първата съхранена и документирана история за Свещения Граал е романът в стихове Conte du Graal на Кретиен дьо Троа. Популярният френски трубадур и поет твърди, че разказът му се основава на данни, които открил в книгата на граф Филип Фландърски, нещо, което днес нито може да потвърдим, нито да отречем. В незавършената творба (1180-1191) прочутата вълшебна чаша заема ключово място. Дьо Троа разказва за рицаря Парсифал, който, докато вечерял в дома на Краля на рибарите, наблюдавал пищни шествия на младежи, носещи великолепни съдове с ястия. При Парсифал първо се вестява момък с кърваво копие, след него друг - с голям свещник. Накрая се появява красиво момиче с богато украсена чаша (graal). Рицарят обаче бил предупреден да не говори и останал мълчалив през цялото време. По-късно Парсифал разбира, че ако е задал уместните въпроси за видяното, щял да излекува осакатения си домакин. Дьо Троа описва Граала като дълбока купа, съдържаща щуки, сьомги или миноги. Съдът обаче представлявал интерес не заради украсата и съдържанието, а защото в него имало нафора, предназначена за сакатия баща на Краля на рибарите. Образът на Парсифал се основава на древната келтска сага Mabinogion, която разказва за героя Придер. Там е споменат и магически бокал, който има сходни с Граала качества. В по-късните легенди за крал Артур чашата вече е наречена Свещен Граал, говори се още за копието, с което са ранили Христос, и меча Ескалибур. Въпреки че разказът на Кретиен дьо Троа е най-ранният и най-влиятелният от всичките текстове за митичния съд, Робер дьо Борон е този, който прeвръща Граала от обикновена чаша в свещен съд. В рицарския си роман (1191- 1202) авторът разказва историята на Йосиф от Ариматея, който се сдобива с бокал от Тайната вечеря и в него събира капките кръв, паднали след свалянето на Исус от кръста. Йосиф бил хвърлен в затвора, където Христос го посещава и разяснява тайнствата на свещената чаша. Когато го освобождават, събира последователи и заминава на запад, където основава династия от пазачи на Граала. Смята се, че творбата на Борон прави недвусмислена връзка между свещената чаша и християнската традиция. Въпреки голямата популярност на легендите за Граала обаче църквата не ги признава.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Септември 04, 2010, 20:05:47 »

    bars_i 

    Свещения Граал не е легенда,той е в нас самите!
    Според източните схващания -човек трябва да изпразни душата и разума си като празна чаша.
    Това е Свещения ти Граал...
    Ако е празен съда,може да се напълни...
    Ако е пълен - няма какво да се добави.
    Не го търси в незнайни земи и легенди...
    А може и да греша Усмивчица
    Но докато го търсиш ти самия се променяш.
    Това ще е само твоя Път!
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    bars_i
    Гост
    « Отговор #8 -: Септември 04, 2010, 20:12:22 »

    Че защо не го каза това още мноооого по рано,че се изпотрепа света да го търси? А то виж къде била истината.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Септември 04, 2010, 20:31:12 »

    Може и да съм го казвал,но дали е имало кой да чуе? 
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    bars_i
    Гост
    « Отговор #10 -: Септември 04, 2010, 22:33:16 »

    Може и да съм го казвал,но дали е имало кой да чуе?  
    Много смешно. По света толкова учени се занимават с такива колосални неща,дето в България и понятие си нямат някои хора,но той казвал,но не го чули.Те дипломите не ни признават та ще тръгнат да ни слушат нас.(теб)
    Активен
    jedidiah
    Гост
    « Отговор #11 -: Април 20, 2011, 23:03:03 »

                             
    Съчетани, преминали под въздействието на способностите и, и защитени от щита на гърдите и подчинен на двете деветки съответно в лявата и дясната част на щита, под формата на три по три вертикални линии, същите зелени вертикални черти заедно с белите полета пак защитават цифрата тринадесет. Надписът, който е изписан върху лентата змия в клюна (символични рога от короната над главата на ИЗИДА) на птицата по най-категоричен начин определя ОЗИРИС като единствен възкресен и правоприемник на посланието и съдържател на зелената банкнота, а именно „E PLURIBUS UNUM“ – в превод „ЕДИН ОТ ВСИЧКИ“. Този надпис се състои отново от тринадесет части - букви и определя кой е единственият от всички, Единственият който има сбор в себе си на всички предпоставки за Божественост. Равен на Него, свързан със зеления цвят, тринадесет съставни части, прероден, обожествен и всички други подобни явления, които потвърждават тезата. Разперените криле на птицата не са във връзка с политане, а символизират довяването на животворящия вятър, които спомага за съживяването на ОЗИРИС, вятър който би спомогнал за съживяването и на ТРИНАДЕСЕТТЕ първоначални части от тялото на Съединените (части) ЩАТИ. Позицията на крилете е същата, както при банкнотата, така и при снимката. На това място само ще вметна, че индикацията относно цялостното възприятие на символиката и акцентите по банкнотата ни отвеждат до фокуса на една символична троица, която в последствие сигурно ще се окаже основополагаща и реализирана относно идеята при съвременния вариант на СВЕТАТА ТРОИЦА. Защото нека се замислим какво представлява светата троица в сегашния си вид? Един БОГ отец (ОЗИРИС), един син ХРИСТОС  (ХОР) и светия дух, под формата на птица с разперени криле (ИЗИДА). Всички тези дадености, както виждаме, присъстват от самата зора на човечеството, защо да си мислим, че постоянно човешкият род трябва да преоткрива топлата вода. Имаме пълно припокриване на двете групи, дори и визуално, чрез изображението на птицата в двата варианта.
    Понеже изяснихме вложения смисъл в зелената банкнота и я споменаваме не като обект на изследване, а като СЪВРЕМЕННА ВИДИМА част от системата на познание, почитане и преклонение, то тук с две думи трябва да споменем и една от първопричините за появата на банкнотата (долара като паричен еквивалент). Тя е също доста назад във времето, над 2700 години преди нас. Първопричинителят е самият цар Соломон. По негово време се доразвива доктрината относно завладяването на света и се прилага във вековете до наши дни. Къде може да се види връзката на Соломон с долара, освен в шестолъчната звезда над главата на ИЗИДА - птицата? Знакът на долара го знаят всички – $. Сега да предположим откъде идва буквата S. Едното предположение-фаворит за произход на доларовия знак е съчетанието от първата „S“ и третата буква „L“ от името на ЦАРЯ. Тази черта, която го пресича от горе до долу, е възможно да е буквата „l“ –„Л“. В своето друго графично изобразяване на този знак, $ втората черта символично трябва да се намали и постави под прав ъгъл на първата „    “ и тогава имаме главно  L (l + l под прав ъгъл в долната част на първата черта е = L) . Този символ го откриваме в Дома на инвалидите, застъпен в раздела „Париж и малките му тайни“ и както ще покажем е пряко свързан със СОЛОМОН и ДЖЕД. Според мен е допустимо знакът на долара да е съчетание от символичното съкращение на името на Соломон S и L, но за това имаме и друг логичен фаворит, както ще видим по-нататък. Вторият фаворит е съчетанието от първите букви на света троица от френски език S и L.
      Нека отново да се върнем на основния въпрос от това писмо и да поогледаме чия глава почитат. Самият Озирис е обожествен след смъртта си фараон. Обожествяването на царуването е толкова старо, колкото и самата институция. Благородното царуване на Нису Озирис е в пълен контраст с неговата насилствена смърт, подобно на бялото и черното. Този контраст между битието и кончината му е базата за надграждане на легендата. На практика вече Озирис е неразривно свързан с Египетската монархия, а защо не и въобще с идеята за монархическата институция в световен мащаб в последствие. По-скоро с желанието на монарси за отъждествяване с идеята за божественост при Озирис, а дори и със съзнателни последователи относно божествения произход на владетеля. 
    Самият Бог впоследствие е представян като мъртвия цар, превърнал се в Озирис, тогава идва логичният въпрос какво се случва с наследника му Хор? Отново ще се върнем към текстовете на пирамидите, където умрелият фараон се отъждествява с Хор – неговият син. Защото празниците на Озирис, които се честват в края на Нилския разлив, почитат земеделието, но в изначалната си същност те са ДРАМА НА ЦАРУВАНЕТО – възкресението на починалия фараон в собствения му син ОЗИРИС – ХОР. На практика ОЗИРИС става символ на възкресението (Христос воскресе), богиня ИЗИДА чрез крилете си довява въздуха на живота, а синът му ХОР го прегръща и му дава окото си за храна. Това са общо взето взаимовръзките, които определят като много съществен култа към отделената от тялото глава. Хората, практикуващи този култ, със сигурност се определят като преки наследници на познанието от най-древни времена и по-конкретно от Египет. Като такива, те вече са длъжни да практикуват култа към главата, защото по този начин изразяват и засвидетелстват уважение и почит към IN GOD WE TRUST ONE – ОЗИРИС. Защото този култ е възникнал, както видяхме, в древен Египет и поводът е конкретен – самият ОЗИРИС, част от ПЕЗЕДЖЕД, самият ДЖЕД..
    Свободата на избор относно религиозната ни принадлежност е нещо велико привидно. Да имаш избор, но какъв, по регионален принцип или по родов? Въпреки всичко, аз си мисля, че изборът е направен много преди ние да се родим, но малцина го осъзнават. Всичко е така съчетано, че те води натам, да склониш глава пред древното египетско познание относно божествеността. Друг е въпросът, това съзнателен и осмислен процес ли е или вярвайки в нещото, не осъзнаваш неговата същност. Защото съчетанието от вярвам в нещо, но това на което се кланям не е нещото (за което си мисля), е извършване на свещено нищо. Неосъзнаването на този процес не създава предпоставка за спасение на душата на вярващия, даже напротив, отдалечава го от пречистващата и възкресенската същност. Но някаква „сила“ (не разбирай божествена) те поставя в поза на преклонение и силата знае, защото тя е определила на що да се кланяш, но ти самият невеж си и дивидентът от акта на твоето поклонение  остава в полза единствено на този, който те е преклонил пред олтара. За да може отделният индивид да бъде озарен персонално от божествената благодат, като следствие на преклонението си пред бога, е необходимо напълно съзнателно да знае на кого трябва да благодари и от кого трябва да я получи. Само тогава свещенодействието може да се затвори в пълен цикъл. Честито на озарените от светлината и успех на търсещите истината и познанието.
    Между редовете на тази глава, от написаното в нея, всеки човек може да открие нещо за себе си. Да си даде отговор на някои въпроси. Да провокира собствения си мозък и да анализира. Търсенето и намирането е дълъг процес, за някои хора е даже мисия невъзможна, но идва време, когато хората ще се обърнат сами към себе си и няма да чакат готова субстанция да им се налива в главите, а сами ще си я забъркват. Въпрос на еволюция                                                       

    КРАЙ НА ВТОРА ГЛАВА
    Активен
    jedidiah
    Гост
    « Отговор #12 -: Април 20, 2011, 23:04:54 »

    Връзката ДЖЕД с еднодоларовата банкнота е гарантирана и по друга линия. Желанието на древните египтяни да въздигнат обожествения ОЗИРИС до равен с Бога, е изразено под формата на асоцииране на Озирис с ДЖЕД, както виждаме на снимката. Въпреки, че ТОЙ, ОЗИРИС е неделима съставна част от изначалния ДЖЕД, при развитие на религиозните схващания самият ОЗИРИС е рисуван като ДЖЕД, което според мен е индикативна предпоставка за начало на промяна относно изначалното вложено възприятие за същността на понятието БОГ. Въпреки всичко при началното развитие на култа към ОЗИРИС нямаме цялостно изкривяване на идеята за състава на единната божествена същност ДЖЕД и чрез ОЗИРИС ТОЙ присъства в своята цялост в еднодоларовата банкнота. На самата банкнота е написано „IN GOD WE TRUST“, което в приличен превод означава „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ“, (ДЖЕД – ОЗИРИС в ДЖЕД). Под самия надпис, който преведохме, е изписано с големи букви привидно номинала на банкнотата ONE – ЕДИН (както споменахме по-горе връзката АТУМ), което според мен е естествено продължение на текста над него. Няма как да отнесем  ONE към номинала на банкнотата, въпреки че имаме съвпад в единицата, най-малко защото в долния край на банкнотата, точно под ONE е уточнено „ONE DOLLAR“ (девет букви). Или прочитът трябва да се направи по следния начин – „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ ЕДИН“ – ЗЕЛЕН (ОЗИРИС  отъждествяван, приравняван, неделима част от ДЖЕД) от епохата на пирамидите и го показваме, като го отразяваме в печата в ляво и почитаме ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО над пирамидата – земното проявление на духа, вложен в човека и неговото прераждане. Окото на ХОР, или това, което той загубва в една от легендите, или в друга легенда с окото си нахранва баща си ОЗИРИС и му дава сили за новия живот, или оцелялото му око при битката с убиеца на баща му, неговия чичо Сет. Принципно развитието на идеята за окото или кое от очите на Хор е вложено над пирамидата, ни изправя пред труден избор, защото и двете му очи в легендите притежават изключително силна символика. Как бихме отличили окото, което му остава, пред това, което е загубил в битката със СЕТ, как да не почетем окото от другата легенда, което ХОР принася за храна на своя баща ОЗИРИС и той се „съживява“ и превръща в БОГ. При изобразяване на едно всевиждащо око в триъгълника над пирамидата винаги може да се отдаде символична почит и към двете, това което виждаме и виждаме само него, защото другото просто е загубено. Окото е всевиждащо, защото са унаследени възможностите на ИЗИДА, неговата родна майка, да вижда нещата от всички страни.
    Присъствието на бащата и сина в еднодоларовата банкнота по естествен път привлича и ИЗИДА като най-важна за осъществяване на връзката ОЗИРИС –  ХОР, та нали Тя е причината за неговото възкресение, тя е първопричината, тя е майката, тя е вдовицата. Още повече, че древноегипетските легенди и рисунки я показват като жената с криле. Крилете са основен неин атрибут. Наблюдавайки десния печат на банкнотата, няма как да не потърсим обяснение за това изображение на крилата птица.
    За да фокусираме наистина вниманието си, трябва да споменем, че правим анализ на нещо изключително важно и съществено. Това са печатите на най-могъщата държава в света за момента. Вярвам, че сте сигурни относно важността на вложеното в нейните официални печати. Няма как да се допусне дори и за миг, че това не са изключително добре обмислени процеси и одобрени на най високо духовно, окултно, интелектуално и професионално ниво. С две думи, всякакви съвпадения и случайности са напълно изключени.
    Да се върнем на печата с птицата орел.  Самият факт на присъствие на криле в банкнотата при всепроникващото присъствие на зеления ОЗИРИС и отмъстителя за бащината смърт (победата на доброто над злото), вече едноок ХОР, нейните съпруг и син, носи посланието, че птицата, вложена в печата в дясно от еднодоларовата банкнота, е изображение на самата изначална, прекрасна и великопочитана до ден днешен ИЗИДА. Тук само искам да припомня за най-стария намерен ДЖЕД върху гранитната колона, че е в съчетание с колона, върху която е изобразен възелът на ИЗИДА, тази двойка колони също не е случайно реализирана. Това съчетано присъствие няма как да не го припомним, защото определянето на птицата като ИЗИДА от само себе си ще хвърли допълнителна светлина върху цялостното възприятие на банкнотата и връзката и с ДЖЕД
     
    Прави ли ви впечатление приликата от орела в еднодоларовата банкнота и прекрасната ИЗИДА от тази снимка? Забележете в долния край деветте подобни на пера от опашка под НЕЯ и ги сравнете с деветте пера от „опашката“ на орела от банкнотата от долната снимка, начина, по който са представени разперените и криле  при двете изображения.
     
    С какво още можем да подкрепим тезата за идентичност на ИЗИДА богинята, сестра и майка с птицата от еднодоларовата банкнота, изобразена в десния печат? При внимателен поглед на атрибутите около птицата ще видим над главата и ореол от „светлина“, съставен от ТРИНАДЕСЕТ ЧАСТИ (броя на събраните части от тялото на ОЗИРИС при неговото възкресение) под формата на тринадесет звезди, образуващи звездата на Цар Давид и печата на Соломон. Имаме основание да свържем тези тринадесет части от звездата над главата на птицата, чрез които  богинята ИЗИДА обезсмъртява и на практика възкачва ОЗИРИС на вечния божествен трон. Същият този ореол, съставен от тринадесет петолъчки (петолъчката е символичен знак от древен Египет) над главата на Изида, според мен е допустимо  да асоциираме с идея, вложена при създаването на САЩ. Знаем, че държавата в началото е съставена от тринадесет щата, което е практическо приложение на една изначална символика. Нарочно планирано повторение на легендата, което трябва да гарантира развитие на държавата, подобно на развитието на ОЗИРИС. Отделно от това, този кръг над главата и може да се асоциира и с короната над главата и съставена от „рога“ и „слънчев“ диск между тях от  изображенията на ИЗИДА в древен Египет.   Да опитаме логични разсъждения за този печат с орела. В левия крак на птицата тринадесет стрели, собственоръчно събраните части от тялото на ОЗИРИС от ИЗИДА. Главата на птицата – ИЗИДА гледа надясно, където другият крак на птицата вече държи жива ЗЕЛЕНА клонка с ТРИНАДЕСЕТ листа и ТРИНАДЕСЕТ плодчета, символ на живота, който е под нейна власт да възкреси и забележете да даде плод-живот  (ХОР и неговите символични братя, ИЗИДА символичната майка на НИСУ – фараони), това според мен е израз на нейните магически способности да съживява, ражда и преражда (тринадесетте части на ОЗИРИС).
    Активен
    jedidiah
    Гост
    « Отговор #13 -: Април 20, 2011, 23:06:33 »

    КУЛТЪТ КЪМ ГЛАВАТА       
    Разглеждането на въпроса относно култа към главата на пръв поглед няма пряка връзка с основната линия ДЖЕД, която застъпваме в писмо първо от този труд. Според мен съобразно цялостното възприятие не би било полезно да отделим култа към главата от контекста. При разработката на този въпрос трябва да се има предвид, че при отъждествяването на Озирис с ДЖЕД, неговата глава е изобразявана в горната част на фигурата, както е на изображението долу – Озирис в ДЖЕД.
     
    Именно в тази връзка се налага разглеждането на този култ, още повече, че култът към главата се е свързвал  впоследствие с рицарите тамплиери и масоните.
    Възникването на Озирис е едно истинско предизвикателство пред изследователите на религиозните схващания в самата зора на човешката история. При конкретиката на зараждане на култа към Озирис трябва да отбележим, че имаме предпоставки за възникване на религия на спасението, базирана върху монотеизма. Човек, в последствие възкресен и превърнат в Бог. Според някои мнения на учени египтолози, имаме реален човек с реална съдба,  изживял човешките радости, страдания и мъки сред себеподобните си. Предполага се, че в своя генезис ОЗИРИС е базиран върху НИСУ – фараон, който успява в зората на формирането на египетската цивилизация да обедини племената, населявали долното течение на Нил.
    На наблюдателното око тази история, която на практика се е случила в додинастичен Египет преди повече от 5400 години много би заприличала на историята около нулевата година, в земите населявани от еврейския народ в Юдея. В моето съзнание се загнезди мисълта за чиста форма на адаптация и интерпретация на една добра, но забравена религиозна концепция, а защо не и действително събитие в древен Египет. Просто казано, историята около създаване на култа към Христос е възможно да е частично променена интерпретация на култа към Озирис, базирана на един Бог и формиране на религия на спасението чрез изживяване на страдание на човек, физическата му кончина като несправедлив акт и възкресението му, в последствие неговото обожествяване. И при двамата идеята за цар при земния им път е застъпена, с развитие на култовете им след възкресението им се наблюдава припокриване на ДЖЕД и БОГ и при двамата. В древен Египет, както виждаме, Озирис е изобразяван като ДЖЕД – БОГ, а при християните се казва „О, господи, Исусе Христе“.  Тази препратка я правя, защото ще бъде интересна относно връзката с почитта към главата. Защото възникването на почитта към отделената от тялото глава в древен Египет е неделима част от култа към Озирис, както ще видим по-нататък. Но при християнството не се съчетават двете в едно понятие, пак имаме почит към отделена от тялото глава, но към отрязаната глава на Йоан Кръстител. Същият е на много висока почит при масоните и тамплиерите, но неговата глава не е на Христос. Интересен е и въпросът  защо Йоан Кръстител кръщава Христос в легендата? Колко право е имал на това? Чрез какви правомощия е извършил това действие? Все пак кръщава не кого да е и в какво го кръщава? Отговорите на тези въпроси биха дали обяснение защо тамплиери и масони го почитат толкова много и възможна ли е асоциацията с ОЗИРИС (древен Египет)? Има редица въпроси, на които сигурно трудно ще дадем отговор, но да се върнем на темата за Озирис.
    Както вече споменахме, част от историците допускат това да е исторически съществувала личност, която в додинастичните времена да е успяла да обедини племената, населявали Долен Египет по делтата на Нил. Да отбележим и реалностите около двойнствената природа на човека в неговата материална земна обвивка – тялото и божествената безсмъртност в лицето на неговата душа. Едно от първите  проявления на ОЗИРИС се открива в Бузирис. Там той заема мястото на бога-пастир Анджти, като приема и неговите атрибути. Първите свидетелства относно функциите му са в текстовете на пирамидите. Там той е съставна част на Хелиополската енеада - египетското ПЕЗЕДЖЕД – група от девет, цялостната концепция за съдържанието БОГ. Вписан е като син на Геб и Нут (една бърза аналогия със земната майка на Христос и непорочното небесно зачатие). До него са Изида, Сет и Нефтида. Към този период се отнася и легендата за убийството на Озирис от неговия брат Сет. Ще се спрем само на някои съществени моменти от легендата, развивана през различните периоди.
    Състав на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – енеада:
    АТУМ ВЕЛИКИ – бог-творец, отъждествява се със слънцето.
    ШУ - дете на АТУМ, отъждествява се със въздуха, атмосферата.
    ТЕФНУТ - дете на АТУМ, отъждествява се с влагата.
    ГЕБ - внук на АТУМ, отъждествява се със земята.
    НУТ - внук на АТУМ, отъждествява се с небето.
    ИЗИДА и ОЗИРИС, правнуци на АТУМ, брат и сестра, но и съпруг и съпруга – по всяка вероятност човешкото проявление и реално царували – НИСУ.
    СЕТ и НЕФТИДА, правнуци на АТУМ .
    Това е съставът на голямата Хелиополска ПЕЗЕДЖЕД – енеада – група от девет, цялостното съдържание на понятието БОГ – ДЖЕД. Монотеизъм, вяра в единствения ДЖЕД в неговата цялост, единност, съдържаща в себе си всичко, което е цялото, част от което сме и ние. Много е важно да отбележим, че всеки от ПЕЗЕДЖЕД запазва своята самостоятелност, но всъщност това са съставните части на единната божествена същност. Всички елементи съставят цялото, въпреки своето самостоятелно съществуване. Цялото едно – върховният АТУМ ВЕЛИКИ в ДЖЕД – бога-творец, архитект, създател заедно с другите осем същности - съставни части.
    Убийството на Озирис според легендите е плод на завист от страна на брат му Сет. Поводът бил успешното царуване на наследилите Геб, баща си, Изида и Озирис, които въпреки, че били брат и сестра били същевременно и съпруг и съпруга. Озирис научава хората на важни аспекти от материалния и духовния живот като познанието за земеделие и им дава добрите практики по религиозните въпроси. Поради изключително доброто царуване на ОЗИРИС като владетел, той се е ползвал с обичта на народа си. Умелото управление довело до естествен просперитет. Популярността на владетеля в добрия смисъл на думата не намерила одобрение в мислите на Сет. Злото все повече изпълвало душата на Сет, и се трансформирало в нетърпима ревност и завист. Давайки воля на обсебилите го негативни чувства, той стига до решението физически да премахне Озирис. В своето злодеяние Сет е подпомогнат от седемдесет и двама съмишленици. Съставят коварен план, който целял да вкара Озирис в дървен сандък, подобен на саркофаг. След като бил вкаран вътре, затворили капака и го хвърлили в река Нил. След време Изида, неговата жена го намира, но Сет разбира за това действие. Той се домогва до мъртвото тяло и го разкъсва на четиринадесет части. Същите според едни писания били хвърлени в Нил, а според други източници разпръснати по цял Египет. Изида и Нефтида успяват да съберат тринадесет от тях и чрез използване на магически способности да го съживят. Друго предание гласи, че там, където са намерени парчетата от тялото му, там са погребани и затова Озирис останал да властва в царството на мъртвите. Друга интересна версия разкрива следното: Изида, Нефтида с помоща на Анубис и Тот мумифицират събраните останки от тялото на Озирис. Чрез магически ритуали обезсмъртяват тялото му. Даже се установява мястото, където е бил удавен Озирис. Това е Недит, разположен на брега на реката в непосредствена близост до Абидос. В храма на Озирис в Абидос била запазена главата му. Голямата значимост на тази част от тялото му  станала непосредствена причина за внушителни шествия от поклонници на това място.
    От религиозна и историческа гледна точка това може би е първият култ към подобен артефакт – човешка глава. В годините по всяка вероятност това може би се е трансформирало като култ към черепа, защото едва ли тленните останки са се задържали достатъчно дълго време. Черепът го откриваме на доста различни места под различни форми на почит, дори и  по флаговете на пиратските кораби, чийто основоположници са били рицарите тамплиери. Същите рицари са били обвинявани в идолопоклонничество именно към отрязана човешка глава, може би символично на Йоан Кръстител, може би на самият Озирис. При масоните ситуацията не е по- различна, но те въпреки всичките си претенции все пак са формация, регистрирана като присъствие доста след братята от ордена и според изследователи се считат за приемници на тамплиерите много след 1307 г. Може би заради дистанцията на времето, за рицарите тамплиери има по-малко данни, но за масоните информацията е по-обемна. Именно при тях е застъпена египетската символика, което ни дава основание да ги свържем, а от там и предшествениците им тамплиерите, с изначалния египетски култ към отрязаната глава на Озирис. Елементи на този култ откриваме и днес под формата на почит към така наречените мощи на светци. Това всъщност е изразяване на уважение, но към части от тленните останки на определен човек, канонизиран от църквата за светец.
    Тук трябва да направим един огромен скок във времето. Чрез него ще покажем едно съвременно проявление на древния изначален култ към ОЗИРИС в наши дни. Това е необходимо, защото по този начин ще илюстрираме нагледно съвременното отношение на последователите на тази изначална концепция за ДЖЕД – БОГ. Познанието, пренесено във времето, съхранено и почетено по един достоен за възхищение начин. Вярата в едно толкова старо религиозно схващане непроменено до ден днешен. Опазено в тайна пред очите на цялото човечество. 
    Факт е, че зеленият цвят, в който основно е бил изобразяван Озирис, е единственият цвят, използван при печата на еднодоларовата банкнота. Това съвпадение въобще не е случайно, напротив, създателите на композицията са вложили именно тази идея по отношение на избора на цвят на банкнотата. В тази връзка само ще споменем един друг интересен факт. При спектралните заснемания на мъглявините в космоса, особено при мъглявините в съзвездието ОРИОН М42 и М43, наличието на кислород се отчита като зелено сияние. Както знаем, кислородът е задължителната предпоставка за живот поне при нашия биологичен вид.   В зелената хартийка с номинал един долар са вложени ТРИНАДЕСЕТ ТРИНАДЕСЕТКИ под различни форми и комбинации. Само няколко реда по-нагоре видяхме колко части от тялото на ОЗИРИС са събрани преди ИЗИДА да го възкреси. Това също не е съвпадение, а точно следване на автентичните изначални космогонни писания без никакво отклонение. Да, ОЗИРИС е съчетан от тринадесет части и обожествен, изобразяван като ДЖЕД – БОГ. Връзката ДЖЕД е показана по един безспорен начин, чрез вграждането на девет единици от тази страна на банкнотата. Както описахме по-горе състава на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД е от девет божества. Същите девет са отразени и почетени чрез вграждането на четири цифри единици, които сами по себе си са четири „ONE“, към тях добавяме петте самостоятелни надписа „ONE“. Четири от тях се намират в четирите краища на банкнотата, пресичащи през средата единиците, а петият от тях е големият централно разположен надпис между двата печата. Както видяхме при списъка на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД единственият, който е самостоятелно отразен, е АТУМ ВЕЛИКИ, богът-създател. Другите са разпределени по двойки и по този начин формират същността на ДЖЕД – БОГ. Като допълнение на моите думи виждаме, че освен големия надпис ONE, който в случая можем да отъждествим с АТУМ и единствено той е самостоятелен, то другите единици са в съчетания по двойки, цифра и надпис. Четири двойки единици и една самостоятелно общо девет, почит отправена директно към четирите двойки божества и един самостоятелен АТУМ, съставящи групата от ДЕВЕТ (ПЕЗЕДЖЕД – ДЖЕД – БОГ).
    Активен
    jedidiah
    Гост
    « Отговор #14 -: Април 20, 2011, 23:09:22 »

    СОЛОМОН-ДЖЕДИДИАХ И ЛУВЪРА     


    НЕ ЩЕ ДА ЖЪНЕШ ТИ 
    АКО СЕМЕТО
    В РЪЦЕТЕ ТИ СЕДИ


    ПРЕСЕЧНА ТОЧКА

    Нищо в процесите на живота не се движи по идеални прави.  Те, процесите винаги се преплитат в една огромна плетеница като паяжина, обединявайки видимото и невидимото с преки и косвени връзки. Едното винаги е във връзка с другото, колкото и на пръв поглед нещата да нямат пряко отношение едно към друго. По този въпрос обобщаваме „ЕДНОТО ВИНАГИ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО“.
    Предположенията и опитите да обясним ДЖЕД ни показаха същественото значение на амулета и неговото изначално божествено съдържание. Логичният въпрос защо нищо не се знае и обсъжда в наше време за този символ, е с два основни възможни отговора. Човешкото съзнание е заспало и е дало възможност на праха на времето да формира дебел слой върху познанието за ДЖЕД. Втората възможност е нарочно и целенасочено скриване на понятието за същността на ДЖЕД. Разглеждайки второто  предположение определено група от хора не желаят името ДЖЕД да се свързва с божественото и да се употребява като име със съзнателно влагане на тази концепция за БОГ в нейното всеобхватно съдържание.
    Име на кое и какво?
    След поредица от неуспешни опити да свържа понятието ДЖЕД с нещо, каквото и да било след разпада на египетската цивилизация, през 2009 година ми донесоха доста фотографии от Лувъра. Една от тях ме порази, с това което видях на нея. Зала 28 от секцията за египетската експозиция притежава един уникално изрисуван таван. Сцената е разговор на Йосиф с фараона преди излизането на евреите от Египет.
    През 1826 г. при Шарл Х, архитектът Fontaine проектирал девет (по една за всяко едно присъствие в ДЖЕД) стаи на първия етаж. За целта са наети най-добрите за времето си художници, които да изпълнят проектния замисъл. Сцената в зала 28 е изпълнена от Александър – Дениз Абел де Пужол (Abel de Pujol) 1785-1861г., ученик на Жак-Луи Давид. Концепцията е Египет по времето на Моисей. Сцената на тавана е как Йосиф тълкува сънищата на фараона за спасяването на Египет. Не тази сцена привлече вниманието ми в залата. В четирите и ъгъла на тавана има по две странни на вид сцени за непосветения поглед. Гола жена и мъж (асоциация с Адам и Ева, изначалното) клекнали един срещу друг държат рогове на изобилието, от които бликат плодовете на земята или гирлянди от същите. Тази приказна картина, съдържаща в себе си олицетворението на флората и човешкото присъствие на земята, се случва за централната фигура на композицията. Бях невероятно приятно изненадан, виждайки достопочтенния ДЖЕД на това място и как земните блага му се принасят като дарове от коленичилите човеци. Да, цялата тази библейско-приказна сцена беше създадена в почит и безкрайно уважение именно към ДЖЕД и на фона на знаковата за еврейския народ сцена, заемаща целия таван. Като че ли това се е случвало под знака на ДЖЕД – БОГ и с НЕГОВАТА благословия. При наблюдаването на рисунъка няма да са много отговорите на въпроса какво е ДЖЕД, който заслужава земните блага да му се сложат в нозете от една Ева и един Адам.
    Под коленете на двете фигури се виждат съдове, от които блика животворяща вода. Самият ДЖЕД е изобразен като че  ли от злато, което ни препраща към текста от глава 155 от книгата на мъртвите. На образа е сложена и панделка, с която интуицията ми подсказва, че се прави неразривна връзка между ДЖЕД като съдържание и Изида като присъствие до, около или като част от Него. Панделката е добро интерпретиране на възела на Изида. Двете в съчетание, както споменахме, са от дълбока древност при колоните в храма на Хиераконполис около 2686-2648 г. От ляво и дясно на ДЖЕД, се забелязват две ленти, които аз асоциирам със змията. ДЖЕД царя Змей и създателят на змията.
    Залата е изографисана през 1827 година, по поръчка на властимащите масони-евреи по онова време във Франция.
    Присъствието на ДЖЕД, изографисан в Лувъра, подсилва усещането за нещо специално в този образ. Това потвърждава и доказва верността на предположенията ми в тази посока и дава само по себе си нова опорна точка за развитието на идеята. Макар и случайно, аз все пак открих това, което търсех, присъствието на ДЖЕД след разпада на египетската цивилизация. Тази сцена показваше едно, познанието за единната божественост не бе изчезнала безвъзвратно, а просто бе трансформирана и умело прикривана от непосветените очи през достатъчно дълъг период от време. Което означава, че почитта към ДЖЕД от страна на посветените никога не е преставала да съществува.

    На следващата снимка виждате сцената с ДЖЕД от зала 28 в Лувъра. Разположена по две във всеки ъгъл на тавана общият им брой е осем, включвайки основната сцена на тавана получаваме сбор от девет основни изображения. Тази символична деветка е от изключителна важност за посветените, изразител на почит и преклонение пред деветката на боговете.
     


    Притежаваните опорни точки, подредени в хронологичен порядък до момента, са ДЖЕД в ранен Египет, храма на Соломон и рисунъкът в Лувъра в Париж. Накратко – Египет, Соломон и Париж. Тръгвайки по пътя на разсъждението за връзката между тези опорни точки можем да добавим следните тези.
    Древното египетско познание в определен период е  обвито в тайнство. Възможна причина може да бъде вид династически катаклизъм.  Пренасяне на познанието в Юдея, негов разцвет и пълно осмисляне при Давид и Соломон. Разселване на евреите в света, особено важна група от тях в Европа и по-точно земите на днешна Франция. Орденът на тамплиерите, основан именно в тези земи, присъствието му в светите земи – храма на Соломон. Впоследствие – изключително бурно развитие на ордена, може би заради откритото и донесеното във Франция под формата на артефакти и познание. Мощно развитие на масонството най ярко изразено пак във Франция. В днешен Париж  масонско-еврейски символи в изобилие. В последствие ще се спрем подробно на темата еврейско-масонски Париж.
    Сега продължаваме в посока ДЖЕД. Базирайки се на доказателствата за значимостта на понятието ДЖЕД и свързвайки ГО с понятието изключително важен символ от първостепенно значение в Египет, намирайки ГО  и в еврейско-масонски Париж, се връщаме при цар Соломон.
    Бях си поставил за задача да открия нещо, което да причислим към връзката ДЖЕД през онзи времеви отрязък, преди, по време или след построяването на храма. Всичките ми усилия бяха напразни и такава връзка не се откриваше пред очите ми. Една вечер, ровейки историите около библейското писание за събитията около строежа на храма, попаднах на раздел Царства, от книга втора на Библията. В глава 12/25 прочетох следния текст:
    „25….. и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия, според словото Господне.“ Обяснението долу за Иедидия бе – „от бога обикнат“. Това име го чувах за първи път през живота си и не предполагах на какво съм попаднал. Нещо ме провокира да потърся тълкувание на името. След проверка на английските варианти на библията бях поразен от изписването на името Соломоново, дадено му от пророка Натана, по заръка на Давид. Ето как се изписва автентичното име на Соломон, дадено му лично от Бога чрез пророка – JEDIDIAH. JED е името на египетския ДЖЕД – БОГ. Съвпадението бе уникално, ТОВА беше нещото, което ми липсваше – ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА. Нещото, което  знаех, но не можех да го покажа и ето самата библия го показа по един безспорен начин и същевременно странен. Защо наистина е само тук, само на това място? Разбира се, аз знаех отговора и не го приемах като нещо изненадващо. Това е продиктувано от „необходимостта“ и желанието от страна на „посветените” да запазят скритото познание за Господ от очите на другите.
           Интерпретациите са: „Господ Го обича“, „възлюбен от Господа, защото господ обичаше детето“, „Възлюбен на Йехова“. В летописи 1 гл. 28/5 се конкретизира: „Той избра сина ми Соломон да седи на престола на Господното царство над Израел“.
    В следващата точка 6 се казва : „…Защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец“.
    Самият Бог е Отеца, но безспорно Соломон –ДЖЕДИДИАХ е Неговия син. Считам, че повече от това не е необходимо относно тълкуванията, защото имаме твърдо покриване на две основни неща.
    Първото е Господ, Йехова (JE - hova , JE - rusalem), второто е обичта му (пак на господа) и признаването му за Негов син „JED – IDIAH“. Нека се опитаме да разберем кое от думата ДЖЕДИДИАХ е името и кое е състоянието на бащинска любов. От търсенията до тук относно съдържанието на понятието ДЖЕД мисля, че от само себе си ще се наложи възприемането на пряка връзка между Господ и ДЖЕД, а ИДИАХ е бащината обич, с която Господ го дарява.  Ако и това логично обяснение – твърдение е вярно, то тогава всички доказателства отново сочат и затвърждават убеждението, че истинското име на Бог е ДЖЕД.
    Да, аз точно твърдя, че истинското автентично име, което не подлежи на подмяна на БОГ, е ДЖЕД.
    В доказателствата, когато разглеждахме „пе зе ДЖЕД“, ние освен група на деветте, сме могли да я наречем и БОЖЕСТВЕНА ГУПА – ГРУПА НА БОГА. Това трябва да ни изостри сетивата до краен предел, защото разполагаме с истинското съдържание на БОГ.
    Това идентифициране на името и самия Бог с фигурата ДЖЕД, според мен, ще даде тласък на нов истински прочит на голяма част от египетските древни писания. Защото ДЖЕД присъства от ранен Египет в писмените послания към нашите поколения, не прочетени и необяснени според истинското им значение. От този момент насетне египтолозите ще имат нелеката задача да преосмислят на ново текстовете от древността и да ни дадат една по-истинска и пълна картина относно теологията през онези далечни времена. Със сигурност ще научим повече за НЕГО, изначалния БОГ-ДЖЕД.
    И, така Господ обича Соломон – ДЖЕД ГО ОБИЧА. Продължавайки с анализа виждаме, че името ДЖЕДИДИАХ никога повече, по никакъв начин освен тук на това място в глава 12/25 не се споменава. Това допълнително подсилва усещането за тайнственост и форма на скриване. Както споменахме нежеланието от страна на посветените съставители на стария завет да споделят истинското име на Бог с други люде е странно.  Аз не мога да дам разумно обяснение освен, ако познанието относно истинското име няма да донесе някаква форма на предимство на ЗНАЕЩИТЕ ГО, пред останалите не знаещи името на БОГ (подобно на ИЗИДА когато е трябвало да възкреси ОЗИРИС в една от легендите  и е трябвало истинското име на Бог за да изпълни процеса на възкресение). Самият факт, че това име се е опазило толкова дълго време далеч от очите на хората, е форма на доказателство на моето твърдение.
    Знаещият името МУ, почитащият ГО, наричащият ГО с истинското име, служещия МУ ще бъде равен на НЕГО и ще бъде от НЕГО обичан. Звучи логично нали?

    jedidiah@abv.bg
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright