Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Инцидентът Дропа: Древният източен Розуел  (Прочетена 2495 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 31, 2010, 18:36:51 »

„Дропа слязоха от облаците със своите безмоторни летателни апарати.

Десет пъти мъжете, жените и децата на Кхам се криха в пещерите до изгрев слънце.

Тогава те разбраха знаците и видяха, че този път Дропа идват с мир.”

„Дропа диск”, преведен от д-р Цум Ум Нуи (Tsum Um Nui).



Единственото наследство, което катастрофиралият клан Дропа оставили на хората от Баян Кара Ула било бързото и жестоко изтребление, на което били подложени. Според местна легенда, предавана от уста на уста, обитателите на местността били отвратени от грозната пропорция на телата на Дропа и започнали преследване срещу тези „посетители от небето”. Изправени пред тази атака, дребните Дропа, със своите подобни на луковици глави и изпъкнали очи, били почти напълно заличени около 10 000 години пр. Хр.

Дванадесет века по-късно тази невероятна история на Дропа остава жива. Тази необикновена приказка  може би нямаше никога да премине границите на пустинните планини на Баян Кара Ула – на границата между Китай и Тибет – ако не бе експедицията на проф. Чи Пу Тей (Chi Pu Tei) от Пекинския Университет през 1938 г.   

Професорът и негов студент изучавали система от взаимно свързани пещери в една от най-негостоприемните местности в света, на близо 640 км от най-близките обитатели. Говори се, че професорът е намерил в пещерите нещо далеч по-странно от това, което дошъл да изучава: гроб, препълнен със скелети на малки същества – високи малко под четири стъпки (1 стъпка = 30.48 см., бел. ред.) – погребани заедно с каменни дискове и много странни пещерни рисунки.

Тези крехки телца притежавали необикновено големи глави и не съответствали на никой от видовете, които проф. Чи бил виждал. Когато било изказано предположението, че останките може да принадлежат на вид неизвестни примати, професорът отговорил: „Кой е чувал за маймуни, които да се погребват един друг?” 

Седемстотин и шеснадесет идентифицирани диска били транспортирани в Пекинския Университет, като няколко били откарани в бившия Съветски Съюз.

Дисковете били близо 30 см в диаметър и малко под 1 см широки, като всеки бил с изрязан, кръгъл или правоъгълен отвор в центъра. Което е по-важно, повечето от тях имали чифт тънки спираловидни вдлъбнатини гравирани със странни знаци, започващи от външната част на диска, от периферията към центъра.

През 1958 г. изследовател на име д-р Цум Ум Нуй (Tsum Um Nui) се впуснал в по-детайлно изучаване на тези мистериозни каменни дискове. През 1962 г., след като посветил няколко месеца да ги изучава с помощта на увеличително стъкло, д-р Цум дешифрирал посланията, закодирани в камъните. Те разказвали незнайни истории, като принудителното приземяване на корабите на Дропа и тяхната гибел в ръцете на местното население. Същата година д-р Цум представил откритията си пред свои колеги.

Въпреки чудноватата находка, необикновените разкрития на д-р Цум накарали ръководството на Пекинския Университет да забрани да се споменава нещо на тази тема. Когато документите били подготвени за публично представяне две-три години по-късно, работата на д-р Цум била напълно осмяна от негови колеги. 

Новини за дисковете не се появили до 1974 г., когато австрийски инженер на име Енрст Вегенер направил полароидни снимки на два от дисковете, изложени в Музея на Бампо в град Ши’ан. Той разпознал веднага характерните спираловидни вдлъбнатини и отворите в центъра, за които само бил чувал от слухове.

При такава увлекателна история, какво се е случило след това с дисковете на Дропа? Единственото конкретно доказателство, което все още съществува, са чифта снимки на Вегенер.

Любопитно е, че много от хората, въвлечени в тази история, не могат да бъдат проверени.  В архивите на Пекинския Университет няма данни за експедиция до Баян Кара Ула, нито съществува изследовател на име Цум Ум Нуй. Докато липсата на доказателство може да накара някого да повярва, че дисковете никога не са съществували, не трябва да се забравя, че голяма част от спорната археология претърпява подобно потъпкване. Потулването на случаи като китайските пирамиди или 4000-годишните мумии на хора от бялата раса, открити в пустинята на Такла Макан, напомнят, че подобни стратегии на потулване са стигали до невъобразими крайности.

Когато предполагаемата история, разказана на тези дискове, съвпада до такава степен с устно предадената през поколенията традиция в района на Баян Кара Ула, възниква въпросът как такава заплетена история за космически кораб, паднал от небето преди 12 000 години, може да се появи сред местното население, ако не се е случила наистина. Ниският ръст, странната форма на Дропа и геноцидната им кончина са константи, които фигурират и в двете истории – както в тази за гроба на Дропа, открит от проф.Чи, така и в древната легенда, разказвана от местните жители.

Но без общоприето доказателство тази история е трудна за преглъщане. Може би голямо количество от свързаните с Дропа артефакти са били погрешно представени, случайно или преднамерено. Което ни остава възможността да се чудим дали пък каменните дискове и древната местна приказка не крият някаква дори още по-дълбока истина.

Превод: Радослав Стоянов
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
ФБР призна за извънземните в Розуел « 1 2 3 4 5 »
Извънземни цивилизации
Fifi 67 6987 Последна<br />публикация Ноември 11, 2011, 04:38:10
от protoplasma

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright