Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вселенското съзнание  (Прочетена 1566 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 28, 2010, 23:37:18 »

Нека започнем от това какви сме ние всъщност, каква е ролята на човека в йерархията на вселената, какво по-точно е човекът, какво е Бог и съществува ли той, какво е карма, какво е прераждане и какво означава свободна воля.

В комерсиалните информационни източници всеки един от тези въпроси се описва в няколко книги.Изписани са страшно много глупости, които битуват повсеместно сред запознатите и интресуващите се среди, което ги прави интересуващи се, но некомпетентни.В действителност  всички тези въпроси имат общ корен и обяснението на всички тях е много кратко.



Вселенско съзнание се използва като синоним на Бог или на онази материя, която обединява всики ни в една цялост.Некадърността на масите следва оттук – че приемат съществуването на единна цялост заедно със съществуването на нещо като Господ, като при това не осъзнават нито едното като хората.

Вселенското съзнание в действителност е Съзнание, един неплътен разум.Когато този разум започне да разсъждава върху собсвеното си съществуване, или върху какъвто и да е въпрос, той започва да извършва така наречената от нас „мисловна дейност“.За онагледяване на йерархията ще използвам всеизвестният Вселенски закон, който масоните са прозряли – „каквото горе, такова и долу„.

Когато учените заснемат магнитното излъчване на човешкия мозък, те откриват, че мисловната дейност се онагледява в активирането на различни области от мозъка.На човечеството е известно, че всяка област в мозъка се занимава концентрирано с даден обръч от функции.Тези мозъчни области в действителност нямат граници помежду си, нямат преходи или нещо подобно.На магнитната снимка те са просто различни цветови нюанси, преливащи един в друг и тези условно обособени области изпълняват различни функции – говор, емоции и прочие.Учените забелязват и доказват липсата на обособеност на тези области, защото когато някоя област има проблем, нейните функции изцяло се поемат от съседните области, които са способни да изпълняват всички функции, но с цел практичност мозъкът разделя функциите им.

Така когато Съзнанието се замисли по даден проблем или върху собственото си съществуване, в неговия обем условно се обособяват области, които имат различни функции и роли в мисловния му процес.Тези различни области имат същите качества като тези на мозъка – преливат една в друга и са само условно обособени без вътрешни граници, взаимнозаменяеми са и могат да са активни в различни степени.Тези области от Съзнанието се наричат РЕАЛНОСТИ.

По този начин реалностите са представители на някакъв проблем.Ако съзнанието размишлява за нещо, неговите области(Реалности) разбиват този проблем на аспекти и го обработват на фрагменти – точно както някои програми за сваляне на файлове от интернет разбиват файла на части и свалят всяка част поотделно, което оптимизира скоростта на сваляне.

Важно: Затова трябва винаги да имаме предвид, че:
няма отчетливи граници между реалностите – човек преминава между тях плавно и през това време законите, на които е подвластен, също се изменят плавно.Всичко това означава, че всеки от нас се намира в различен нюанс на реалността и за всеки от нас са в сила различни истини.

Освен области, Вселенското съзнание има още цяла йерархия подинструменти, служещи за осмислянето на даден проблем.Те са напълно сравними с нервните клетки и нервните възли в човешкия мозък.Някъде по йерархичната стълбица се намират едни нервни възли, ганглии, които участват в процеса на решаване на мисловния проблем.Видът на тези възли се нарича ВИСШ АЗ.

Има различни видове от тези възли, и всички те са участинци в непосредствения процес на осмисляне на даден проблем.Висшият Аз работи чрез сензори.Той прикрепя сензорите си към областта на реалността(представител на част от мисловниата активност на Вселенското съзнание) и чрез тях той събира информация за проблема.Трупа информацията в себе си под формата на опит и впечатления, и след това на свой ред извършва мисловна работа, като част от нервната йерархия на големия Мозък.Процесът е същия, като в човешкия организъм (каквото горе, такова и долу): РНК в човешките клетки(ребонуклеинова киселина) е отговорна като четец на ДНК.Тя събира информация от ДНК-записа и я предава на остналата част от организма.Това става, като РНК молекулата се прикрепя последователно към протеините на ДНК, спазвайки определен ред(както ние четем отляво-надясно), и буквално я „опипва отгоре до долу“.Така и Висшият аз изпраща своите пипалца, опипвайки Реалността и чрез тях той събира впечатления за нейния проблем и същност, на базата на които в последствие извършва разсъдителна дейност.

Тези пипалца, или сензори, се наричат ИНКАРНАЦИИ.Те се потапят в дадена реалност и събират информация за нея под формата на интелект, опит, емоции, сетивности и прочие.Когато дадена инкарнация завърши работата си, тя е изтегляна обратно към нервния ганглий – Висшият Аз(висшият нервен център), където събраната от нея информация подлежи на обработка.Има различни видове висши нервни центрове, каквито са Висшите Аз и те работят на различни принципи.Например самите Висши Аз имат две разновидности – последователно инкарниращи и едновременно инкарниращи.

Последователно инкарниращите разполагат само с един свой сензор за изследване на Реалността.Също така той разполага с постоянен достъп до цялата събрана информация.Това обаче не е много ефективен начин на работа, тъй като се създава субективен ореол около информацията, който постоянно спъва обработването на информацията от страна на Висшия нервен център.

Едновременно инкарниращите Висш Аз представляват по-напреднала нервна тъкан, която е прескочила старите ограничения и е способна да извършва много по-голямо количество и по-сложна мисловна дейност, която предава като резултат на Вселенското съзнание.Тази еволюирала нервна тъкан е решила проблема със субективността, като е прекратила достъпа до информацията от страна на своята инкарнация и инкарнацията няма никакви спомени за своите минали изследвания.Това първо премахва натрупващата се субективност, и второ – дава възможност за по-голям брой инкарнации, заради нуждата от множество погледи и различни гледни точки върху реалността, с цел пълното премахване на субективния ореол.Така едновременно инкарниращите Висш Аз разполагат с множество инкарнации, всяка от които няма спомен за себе си и за своята работа.По този начин, на принципа на фрагментираното изследване, се изследва значително по-голяма част от обекта на разсъждение на Вселенското съзнание и по-качествено.

Така последователните Висш Аз носят името си заради последователното функциониране на своята инкарнация, от гледна точка на Времето, а едновременните носят името си заради едновременното действие на цялото си множество инкарнации, от гледна точка на Времето.А Времето е просто една илюзия, която в същността си представлява материя и има неправилна форма.От него може да се излиза, то може да се променя, прегъва и др функции.Времето е нещо като хранителна среда за инкарнациите – точно както плацентата при човешкия плод или като цитоплазмата в клетката.Времето е материя, която спомага за оптимизацията на дейността на инкарнациите и то не обхваща Висшия нервен център (Висшия Аз).От което следва, че кармата е илюзия, зависеща от това дали обектът на кармата се намира в тялото на Времето, или извън него.Вътре в тялото на Времето се създава илюзията за карма.Извън тялото на Времето, кармата не съществува такава, каквато е позната – извън Времето тя е нещо задължително, което каквото и да става, ще бъде изпълнено, защото е поставено на дневен ред от Висшия Аз.Вътре във Времето, този задължителен дневен ред изглежда като нещо, което спазва закономерността на настоящето.Но „настояще“ е функция на Времето, а то има граници.

По този начин кармата не съществува такава, каквато я познаваме, а представлява спомагателна условност, числяща се към илюзиите на действителността.

Що се отнася до Господ, читателят вече сам има впечатлението какво представлява той – Вселенското съзнание.А какво е Вселенското съзнание? Вселенското съзнание сме ние – инкарнациите, Висшите Аз, другите органели на нервната тъкан, Реалностите и всичко останало.Тоест ние като инкарнации и Висши Аз към Вселенското съзанние сме такива, каквито са нервните клетки, ганглиите и областите към мозъка.Ние сме един и същи организъм, подреден в йерархия.Нашата общност като нервни органели – това е Господ и Господ – това сме ние като общност и поотделно.Няма разграничение помежду ни – ние сме една цялост, разделена от условности, като тези условно обособени области са взаимнозаменяеми и всички ние имаме потенциалните способности на Вселенското съзнание едновременно.

http://sportzdrave5.wordpress.com/вселенското-съзнание/
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright