Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Всички сме едно ЦЯЛО!!!  (Прочетена 6073 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Януари 28, 2010, 02:23:17 »

Ето защо реших да отворя тази тема, ами много просто мисля си, че когато разберем това и заживеем с него като основна истина, творяща нашата действителност, ние ще сътворим рая на земята. Защо ли?

Искам първо да ви разкажа една история или притча няма значение.
Та когато един стар човек на име Йосиф умрял, той отишъл на небето, и там го чакал свети Петър той му казал, че живота на земята му е преминал в по-голямата с част в отдаване и че неговото място е в рая, но трябвало да минат през ада да оставят една друга душа. Йосиф се зарадвал, защото му било интересно какво ли има в ада, когато пристигнали там в (ада), той видял много хора седнали на огромни квадратни маси дълги по 2 метра и всичко било отрупано с всевъзможни вкусотии. Не се сдържал и попитал, но какво е това нали ми каза, че е ада попитал той свети Петър и чак тогава видял, че никой не яде защото всеки разполагал само с прибори, които били дълги цели 2 метра, никой не можел да яде с такива вилици. Всички се измъчвали, но били гладни като кучета. После продължили и пристигнали в рая, там какво да види същата работа пак 2-метрови маси и вилици, но единствената разлика била, че всеки давал на отсрещния в устата, само така можели те да се нахранят и разбирали това много добре.

След тази история аз се замислих дълбоко дали ако Йосиф отиде в ада, дори той няма да го превърне в рай, като сподели истината за ОТДАВАНЕТО само с неговия пример Згреших

Ами за това отворих тази статия, нека пишем за отдаването и за егоизма породен от ЕГОТО.
Нека всеки напише какво мисли или ако не мисли нищо, да се замисли!!!
Благодаря за вниманието. Мисля, че има какво да СПОДЕЛИМ тук. Не бях аз Не бях аз Не бях аз

« Последна редакция: Януари 28, 2010, 16:26:48 от delfin » Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #1 -: Януари 28, 2010, 09:38:53 »

Хубава тема и хубава притча.
Притчата ни казва, че лакомията, чревоугодничеството е един от седемте смъртни гряха.  Усмивчица

А за даването-когато  даваме от сърце и се чувстваме щастливи е истинско. Дали ще дадеш материално или духовно, зависи от случая, но е важно просто да се чувстваш щастлив. Без очаквания, без да искаш благодарности и др. Да не е от сорта търговийка-аз на теб, ти на мен... Или да правя нещо, за да се покажа, да задоволя его-то си...

"Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис)"
« Последна редакция: Януари 28, 2010, 09:50:22 от Инил » Активен

The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #2 -: Януари 28, 2010, 16:15:02 »

Благодаря Инил,с тази тема бих искал да опростя много нещата както ти самия много добре направи,наистина си райски прав нужно е само малко 3 нещица толкова просто.
Бих добавил,че тези три нещица са толкова вярни и реални точно поради причината,че ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.Има теория според която нищо освен мен не съществува или аз живея в безброй паралелни светове,тоест ти това съм,аз в твоят свят както и всеки друг.
Ако видя просяк на улицата това съм аз в сегашно време но в друг свят паралелен на моя.
Е как бих избрал да постъпя към себе си тогава СЕГА.
Това е изводът до който достигнах аз до този момент.А когато разберем и повярваме че ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО не ни остава нищо друго освен да заживеем всякаш това е истина(имам предвид ако не сме живяли досега така и ако ни е трудно да го направим но вярваме че е правилно)Тогава ще създадем рая тук на земята. Не бях аз :*' Не бях аз
« Последна редакция: Февруари 21, 2010, 02:06:59 от AMAZING » Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
onzi
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 51


WWW
« Отговор #3 -: Януари 28, 2010, 18:15:10 »

изживей бъдещето по-най добрият начин тук и сега - така ще си сигурен,че миналото ти е такова каквото си искал  Намигване
Активен

мислете нестандартно,творете с размах и винаги следвайте интуицията си
11WOLF11
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Февруари 01, 2010, 03:08:43 »

    Примерът на AMAZING е страхотен и може би най-точният за моментната ситуация в България, от какво имаме нужда. Благодаря ти AMAZING, че си публикувал тази притча тука, дано стигне до сърцата на всички.
    Активен
    До
    Гост
    « Отговор #5 -: Февруари 01, 2010, 03:25:59 »

    В егото няма нищо лошо.
    Аз харесвам егото. Искам и имам его - всеки има в някакво количество било то и нищожно. Харесвам и човека, който има его, който казва "Аз съм..." (примерно много добър в ...каквото там), но когато го казва имайки основателна причина - покритие, когато Е така. Това е да си открит със себе си и другия. Вдъхва ми и спокойствие такъв човек, който знае какво има, какво е, който си го оценява и приема, показва и отдава с принципи. Който казва и "Аз искам...". Егото и самочувствието в нормални граници са си хубави, както и основателната реална самооценка.
    Това не пречи да отдаваш и да "храниш другия с вилица". Никак. Едното е до теб, другото е до и за другия. Едното е гореспоменатите опиращи до теб и само "аз искам" опира понякога до другия, а другото е отдаване и топли чувства/любов до и за другия. Лошото е, когато много ги омешим. А, когато стане прекалено, става мацано.
    « Последна редакция: Февруари 01, 2010, 03:38:12 от До » Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Февруари 01, 2010, 12:36:27 »

    Благодаря Инил,с тази тема бих искал да опростя много нещата както ти самия много добре направи,наистина си райски прав нужно е само малко 3 нещица толкова просто.
    Бих добавил,че тези три нещица са толкова вярни и реални точно поради причината,че БСИЧКИ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.Има теория според която нищо освен мен не съществува или аз живея в безброй паралелни светове,тоест ти това съм,аз в твоят свят както и всеки друг.
    Ако видя просяк на улицата това съм аз в сегашно време но в друг свят паралелен на моя.
    Е как бих избрал да постъпя към себе си тогава СЕГА.
    Това е изводът до който достигнах аз до този момент.А когато разберем и повярваме че ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО не ни остава нищо друго освен да заживеем всякаш това е истина(имам предвид ако не сме живяли досега така и ако ни е трудно да го направим но вярваме че е правилно)Тогава ще създадем рая тук на земята. Не бях аз :*' Не бях аз
    Страхотно казано и се припокрива напълно и с моите разбирания и убеждения ,че всички наистина сме едно цяло.
    Благодаря ви ,че ви има .
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #7 -: Февруари 01, 2010, 13:20:07 »

    В егото няма нищо лошо.
    Аз харесвам егото. Искам и имам его - всеки има в някакво количество било то и нищожно. Харесвам и човека, който има его, който казва "Аз съм..." (примерно много добър в ...каквото там), но когато го казва имайки основателна причина - покритие, когато Е така. Това е да си открит със себе си и другия. Вдъхва ми и спокойствие такъв човек, който знае какво има, какво е, който си го оценява и приема, показва и отдава с принципи. Който казва и "Аз искам...". Егото и самочувствието в нормални граници са си хубави, както и основателната реална самооценка.
    Това не пречи да отдаваш и да "храниш другия с вилица". Никак. Едното е до теб, другото е до и за другия. Едното е гореспоменатите опиращи до теб и само "аз искам" опира понякога до другия, а другото е отдаване и топли чувства/любов до и за другия. Лошото е, когато много ги омешим. А, когато стане прекалено, става мацано.
    Аз не харесвам егото. "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    До
    Гост
    « Отговор #8 -: Февруари 01, 2010, 13:56:01 »

    Твое мнение.
    Според мен много присърце (може би?) взимаш Егото, което те кара да видиш само тази му страна.
    Всеки има его и го показва (по принцип в обществото и никой да не ми говори врели не кипели, че нямал).
    На мен егото не ми пречи в отношенията да давам и да съм добричка. Ако да пречи значи да не се оставям да ме мачкат като п----а, като парцал, значи ми пречи, но значи и че другия си е предизвикал егото ми, не мислиш ли? Не ти си искал, той сам е поискал  (и ти си му дал, макар егото си и то точно от него - ирония) => егото дали пречи или другия сам е попречил - когато другия си промени мисленето, че не е само той и единствено, после ще има идилия между им и то с Его, защото Егото стои много дълбоко заседнало в личността на всеки, но не то пречи. То само ти дава оценка на теб самия, стои и в себеуважението, достойнството.. другото са желания. В личността стои егото. Човек без его е като човек "без личност" (така звучи абсурдно, нали). Егото ще намериш дори в основата на (някои) чувствата, ако се замислиш.
    А, от гледна точка на това "в служба на другите" - пак мога да бъда и с Его, но да забравя, че съществувам - не, мерси (та аз така не мога да бъда полезна и на другия). Това е като да се самоубия. Ако реша, има по-бързи начини. Не съм мазохист. Обичам и хората, обичам и любовта, обичам обаче и себе си до някаква степен. А, кво беше - "Научи се да обичаш първо себе си, за да обичаш и другите, за да те обичат и другите", "Бъди първо полезен на себе си, за да можеш да си полезен и на другите"... Виж как стои на първо място пак "АЗ"-а, СЕБЕ-то. Егото може да бъде и много конструктивно, хммммм..... Май благосъстоянието на Аз-а, Себе-то е тясно свързано и с благосъстоянието на другия от този ъгъл погледнато.
    Важното е да отсееш нещата. Както са свързани, така и трябва да се разделят и отсяват понякога.
    Всъщност проблема на хората е друг.
    Хората са забравили, че ако протегнат и си хванат ръцете ще сътворят една голяма верига, простираща се надалеч, обединеност, цялост и сила - желанието за добро и конструктивност ...
    Това, че има самозабравили се е друг въпрос. "Самосъзнание" е хубава дума. "Осъзнатост" още повече.
    Още нещо - не е ли точно егото в основата на онова, което кара теб, мен, него, нея да смята, че неговата представа е правилната за добро и лошо, че добро е това, което ти си си дал сметка, че е - поучаваш другия, изказваш мнение кое е добро на основата на твоите впечатления, които смяташ за правилни в даден момент (покрай уроците, които си си поел), заявявайки на някой друг си, че трябва еди си как според теб да е, че добро е еди си какво и т.н.
    Можеш ли да се подложиш на най-големите жестокости и болки, за да си в полза на другия да му направиш кефа, забравяйки егото си и собствените ти нужди и желания - можеш ли да дадеш живота си, лишавайки 1000 хора от присъствието си, което присъствие те имат нужда и харесват, заради кефа на 1, за да покажеш, че нямаш Его? Всъщност няма ли да е по-грешно (1000 лишени, 1 задоволен)?
    Христа е влязъл в ролята на саможертващ се, заради онези заслепени за власт, слепите от народа и онзи глупак за няколко гроша. В случая не го е направил само за 1, но е спорен въпроса до колко саможертвата си струва и какво постигна с тази саможертва. Защо сега сме тук и така. Какво сме научили. А, може би още тогава всичко е било предвидено, че ще се случи така, ще се стигне след толкова години до това ниво и оттам за "новия живот" от около 2012 нататък?
    Нещо важно - НЕ Е НУЖНО да се стига до такъв момент по принцип като цяло => не е нужно да забравиш егото. Нужно е само една протегната ръка да хване втора, тя - трета и т.н., за да сътворят една голяма верига, една сила, едно цяло, едно добро.
    Човек има нужда от друг човек, от други хора в живота си. Както и те имат нужда - вие взаимно си давате така, взаимно имате нужда един от друг. Ако единия няма, дали ще е щастлив и дали може да даде щастие на този, който има нужда от него или ще живеят в агония. Тук опираме до ЦЯЛОТО вече. И в този случай да оставиш човека, който има нужда от теб да намери щастието си с друг/други, който/които също има/т нужда от него е най-добрия вариант. В случая шеташ на себе си - ти нямаш нужда от този човек, но той има. Ти го оставяш, шетайки на своите желания, своето его и т.н., но правиш добро и на него, давайки му шанс да намери своите хора и път, а не да живеете взаимно в агония.
    ПС: В последните изречения дори познах свои истории от живота, както сигурно и всеки един би намерил в собствения си.
    « Последна редакция: Февруари 01, 2010, 15:41:06 от До » Активен
    До
    Гост
    « Отговор #9 -: Февруари 01, 2010, 15:01:28 »

    Да добавя - Христа показва какво е саможертва, забравяне на Аз-а и Егото (а, дали е забравил Аз-а си? Или именно защото знае за Аз-а си - кой е, какъв е, какво трябва да направи, е постъпил така?). Той показва самият Аз и самото Его, но КАЗВА, че не е нужно да се стига до там, само да можеха хората да си подадат ръка, протегнат. Проблема не е в Аз-а и Егото. Проблема е в осъзнатостта на хората. Юда е бил алчен, Юда е бил неосъзнат за онова, що стои по-високо от гроша. Останалите също не са били осъзнати за онова, що стои по-високо и се простира по-далеч от властта в онзи смисъл, в който е обичайно разбирана. Кой иска власт и защо - алчните, егото им е намесено, нали? Ама ако бяха осъзнати дали егото им щеше да е толкова голямо и самозабравили се или щеше да си стои кротко до онова ниво, което трябва, за да не пречи в този смисъл. Пак опираме до това, че в съществуването на самото Его няма лошо, а до това, че всичко е до осъзнатост.
    « Последна редакция: Февруари 01, 2010, 15:18:20 от До » Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #10 -: Февруари 01, 2010, 15:39:17 »

    До ,наистина на хората им липсва осъзнатост ,но моите наблюдения са ,че точно егото им пречи за това.Виж какво пише в "Философия на живота ":
    Цитат
    Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
    "Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Инил
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    « Отговор #11 -: Февруари 01, 2010, 15:48:42 »

    Мисля, че има много мъничка и тъничка разлика между  Его /егоизъм/ и Аз. Аз-ът е осъзнаване на онова вътре в мен, то съществува и е добре да го има. Но, дали това Аз е готово да направи безпристрастна оценка на себе си? Т.е. Аз-ът вече осмисля своето съществуване, има стремеж към развитие на съзнание /точно съзнанието ни отличава от животните все пак Намигване/.
    Та ако Аз-ът започне да разбира себе си, причините за съществуването си /психика, възпитание, взаимоотношения-общество-личност/ ще открие онази неповторима изключително важна частичка-Божественост...

    /Не знам дали ми се разбира, ама опитвам да анализирам Плезещ се/

    В тази връзка-ако Аз-ът е осъзнал връзката си с Всички и знае, че е неделима част от Цялото. То значи се е приел. Остава му само да се обикне, да разбере себе си... а от там ще обича и разбира целият свят. Т.е., когато приемам и обичам себе си, приемам и обичам целият свят, щото сме Едно и щото всеки като мен не е съвършен, учи се, развива се... но аз съм си признала всички лоши страни и зная, че не съм съвършена, но имам съвършена частица вътре...
    Понякога е нужно просто да си дадем свобода, за да дадем свобода и на другите. Елементарна психология-кой иска да доминира и управлява-този, който има комплекси... Кой иска да докаже и покаже, че е най-!? Този, който не е получил обич, който е зависим, има страхове...
    Ако аз отричам и не харесвам себе си, то не обичам и не харесвам света, хората... Но ако започна да променям себе си /разбирам защо ме дразни нещо, например и потърся причината в себе си/, то ще променя своето възприемане на света, ще променя себе си и света, защото вече ще излъчвам обич и това ще получа....

    /стана дълго Ухилен/

     Сърце
    Активен

    До
    Гост
    « Отговор #12 -: Февруари 01, 2010, 15:59:01 »

    До ,наистина на хората им липсва осъзнатост ,но моите наблюдения са ,че точно егото им пречи за това.Виж какво пише в "Философия на живота ":
    Цитат
    Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
    "Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също.

    Това с "ако ви ударят едната буза, обърнете и другата", за да прекъснат веригата, могат да го кажат на женичките умрели от побой, домашно насилие - сред тях и бременни жени. Защо на тях? Те са типичен пример, как това правило има много чести изключения. Те са си обръщали и другата буза, нали. Е, да, прекъснаха причинно-следствеността със собствената си смърт. Голямо постижение. А, онези продължават да пребиват други. Направо убиха злото, да. Всъщност тези женички можеха да накажат човека, който ги пребива, просто като си заминат и дадат И на себе си шанс и на онзи да се поправи като не наранява повече нея - да се осъзнае. Макар че там си е болна психика и/или просто вътрешна агресия, която трябва да се преодолее по друг обаче начин.
    Всъщност с тези чести изключения се обяснява и кармата - поне изхождайки от други писания. Не само с тях, а с всичко - добро, лошо като случаи в живота.
    Понякога се питам има ли наистина карма или ние, хората, сме свикнали просто на всичко да намираме обяснение, за да не се чувстваме тъпи неоправдани говеда по-нисша раса от онази на по-високо енергийно ниво.  Прегръдка Ухилен
    « Последна редакция: Февруари 01, 2010, 16:49:57 от До » Активен
    До
    Гост
    « Отговор #13 -: Февруари 01, 2010, 16:08:53 »

    Всъщност, аз си мисля, че точно когато АЗ-ът започне да осмисля своето съществуване и да се осъзнава като отделна личност, тогава идва Егото ТОЧНО. А, АЗ-ът е започнал тези процеси от самото си съществуване като АЗ. От самото си отделяне от ЦЯЛОТО. В ЦЯЛОТО няма АЗ. Всеки един АЗ е дошъл на земята и се е въплатил във всеки един от нас и от този момент, той е станал АЗ, оттам и Егото. Да, всеки АЗ носи Божествената искра, Божественото дихание и то, както виждаме, може да живее с Егото, иначе нямаше да съществуваме. Всичко е ЕДНО, нали, уж?! Усмивчица И с егото си можем да живеем добре помежду си, стига да има хармония, допълване. А, когато става дума за един или друг вид надмощие, привес, тежест в контактите, отношенията, то да е по взаимно съгласие и допълващо се в хармония, взаимственост. Малко е като мозайката - това блокче не пасва на това място, но на онова ей, там пасва идеално. Ако вземем в предвид индивидуалността на всеки един с егото му, което стои ей, там в дъното на личността, индивидуалността, Аз-ът... Ако вземем и сравнението с "хващането на ръцете" ... Ще се получи нещо като "тази ръка не пасва на моята, но пасва на тази до мен, а моята пасва на тази до него" - прегрупираме и пак се хващаме за ръце и правим едно Цяло.
    Объркано го написах. Сорка. Не винаги намирам точните думи да опиша картината, особено ако е голяма. А и не винаги съм сигурна дали не изтървам нещо от пейзажа.
    Важна е хармонията, допълването, пасването, развиването за добро, Доброто. Всичко това може и върви добре и с Аз-ът, Егото. Въпроса е да намери правилното време, място и т.н. - хармонията, мястото си. А, да не забравяме, че дори и в привидния хаос, погледнат от по-високо така, че да видиш цялата картина, намира своята хармония в глобалната картина именно.
    « Последна редакция: Февруари 01, 2010, 16:33:14 от До » Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #14 -: Февруари 01, 2010, 17:14:44 »

    В егото няма нищо лошо.
    Аз харесвам егото. Искам и имам его - всеки има в някакво количество било то и нищожно. Харесвам и човека, който има его, който казва "Аз съм..." (примерно много добър в ...каквото там), но когато го казва имайки основателна причина - покритие, когато Е така. Това е да си открит със себе си и другия. Вдъхва ми и спокойствие такъв човек, който знае какво има, какво е, който си го оценява и приема, показва и отдава с принципи. Който казва и "Аз искам...". Егото и самочувствието в нормални граници са си хубави, както и основателната реална самооценка.
    Това не пречи да отдаваш и да "храниш другия с вилица". Никак. Едното е до теб, другото е до и за другия. Едното е гореспоменатите опиращи до теб и само "аз искам" опира понякога до другия, а другото е отдаване и топли чувства/любов до и за другия. Лошото е, когато много ги омешим. А, когато стане прекалено, става мацано.
    Аз не харесвам егото. "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.

    Нека и аз да кажа нещо.По скоро искам да питам ДО,според теб Творецът има ли Его?
    Не съм сигурен обаче,че всички разбираме добре или по точно казано по един и същи начин думичката Его.
    С две думи за мене егото е тази илюзорна представа за себе си която имаме изградена от 5-те сетива които имаме,тоест изградена от външният свят които ни заобикаля които е вън от нас от нашата същост независимо,че е създаден от нас.Или както ти каза мила ДО Аз-а.
    Аз-а според (мене) е олицитворение на разделението тоест той казва Аз Съм,а не Всичко е част от мене,много е тънка границата.Според мен той създава много грешна представа за това кои сме ние ВСЪЩОСТ.Аз също имам голяма порция Его нека да не оставям грешно впечатление всеки има,но колкото е по-голямо толкова по-големи са и страданията които то създава.Познавам хора с много голямо его толкова голямо,че не може всеки да говори с тях там най-добре се вижда тази голяма илюзия която зъздава то много явно при това.
    Мисля си,че чак гогато започнем да се усещаме като едно цяло Егото ще изчезне от самосебе си,това обаче не означава че нашата индивидуалност също ще изчезне,ще бъдем различни(уникални) части от едно цяло които отдават една на друга генерираики ЛЮБОВ.
    Толкова много практики за познати в тибетската литература за преодоляване на егото,че три форума няма да са достатъчни да се изпише всичко.Описани са и всички приоми и тактики така да се каже които то използва да остане живо(да не бъде разрушено),искам и да ви пусна 2 клипчета за егото на английски са но нищо.
    http://www.youtube.com/watch?v=fNdM0jvhc2w&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=DyJI6PQV_qc&feature=related
    Мога още много да кажа какво мисля за егото но мисля,че горе долу става ясно плюс това мнението ми е буквално като това от клипчетата вижте ги ако искате 
    С най-добри пожелания от човекът който търси да сподели част от своето его,ако някой няма съмочувствие е добре дошълУсмивчица Веселяк
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници:  [1] 2 3 ... 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Deva Premal - Всички албуми
    Музика
    Админ 8 6364 Последна<br />публикация Февруари 26, 2012, 14:21:37
    от vasilisa212
    Послание към всички пробудили се! « 1 2 3 4 »
    Послания
    Evolution 55 5980 Последна<br />публикация Октомври 11, 2012, 22:29:19
    от balar
    Най-опасният от всички пороци
    Природосъобразно хранене
    Слънчев лъч 0 1384 Последна<br />публикация Юли 23, 2011, 19:54:25
    от Слънчев лъч
    Един за всички и всички за един « 1 2 »
    Инициативи
    The One 20 1220 Последна<br />публикация Октомври 05, 2013, 19:08:11
    от Ru Alfa
    Сватба ще има! Всички са поканени.
    Великият преход
    Рай 1 1066 Последна<br />публикация Април 04, 2012, 13:13:14
    от sarabia

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright