Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 8   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Моите любими стихотворения...  (Прочетена 50083 пъти)
pufi
Hide from the Sun
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 355


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #15 -: Януари 29, 2010, 20:50:19 »

    Да,на Никола Вапцаров е От мналата година съм влюбена в това стихотворение Плезещ се
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    7dc
    Гост
    « Отговор #16 -: Февруари 11, 2010, 18:53:23 »

    И сядам пак пред този лист хартия,
    за да напиша стих за теб.
    И сядам пак, за да разкажа,
    за мъката, която е в мен.

    А всичко почна от една, едничка дума.
    От моя повик за любов към теб.
    Но за лъжа прие ти тази дума,
    и не повярва ти на моето сърце.

    Поредна "жертва" спря при тебе.
    Замахна и... отхвърли я със жест.
    Но знаеш ли  какво в този час загуби?
    С какво прости се днес?

    Една усмивка спря за теб да грее.
    Защо я взе и си отиде ти?
    Една любов отмина покрай тебе.
    Защо в нея не повярва ти?

    И трябва да съм силна, в този час когато,
    разсъдък, чувство - води ме при теб.
    И на сърцето трябва аз да кажа:
    "Недей да любиш тоз човек!"

    Защо поиска да сме разделени?
    Една страна дори да ни дели,
    ний с теб сме чужди и далечни,
    мълчанието  между нас стои.

    И в ден, когато твоето сърце обикне,
    спомни си ти за моята любов.
    Че страшно, че ужасно е, когато си тръгваш,
    в миг на истинска любов.

    Сърцето ми от болка се разкъсва.
    В очите има толкова сълзи,
    но ти не искаш да повярваш,
    на тези плачещи очи.

    Но, скъпи мой, Любов голяма моя.
    Защо играеш си жестоко с мен?
    Какво постигаш с таз жестокост своя?
    Ти губиш всичко, всеки - ден след ден.

    Аз стена и боли, боли ужасно.
    Къде си ти любов сега?
    Защо ме караш да съм силна,
    когато слаба съм - като жена.

    На името на любовта са ме нарекли,
    но аз не срещнах я при теб.
    И тръгвам си. Но, не за щастието свое,
    а в името на любовта към теб.

    И няма две ръце да молят,
    една уста с нежност да шепти.
    Ти пак свободен си и волен,
    но щастие ли е това? Кажи.

    Прости! - аз моля на колене.
    Прости! - виновна съм, обичах теб.
    Прости! Прости! Прости! - за всичко,
    и ехото отнася моя глас далеч.

    Усмивката ми взе,
    от Любовта ми се отказа,
    и тръгваш пак в мъжкия си път.
    Обичам те! Обичам те - безумно,
    това аз исках да ти кажа с този стих.

     
    « Последна редакция: Февруари 11, 2010, 19:07:29 от graveo » Активен
    7dc
    Гост
    « Отговор #17 -: Февруари 11, 2010, 18:56:21 »

    Каква е моята вина пред теб?
    Че имам дом, семейство, мъж, дете.
    и трудно беше да повярваш,
    че обич има в мен към теб.

    Ти знаеш ли, дори на 30 г.
    когато идва любовта,
    не пита - кой си и с кого си,
    а лумва и изгаря всичко тя.

    Сърцето ти е като айсберг леден,
    красиви птици там летят.
    Повярвай, някак неусетно
    в ятото се появих и аз.

    Но не да прося милостиня
    при теб поспрях след дълъг път.
    А с Любов най-искрена, красива
    да счупя ледената планина.

    "Поспри" - устата ми шептят до болка.
    "Поспри - огледай се в мен",
    аз птица бях, сега съм болка,
    останала единствено в мен.

    И търся те във всичко и във всеки,
     но няма, няма те при мен,
    коси навярно чужди галиш,
    в тази нощ, в своя дом студен.

    И слизат пътници при теб, като на гара.
    Едни обсипваш ти с любов,
    а други, ти обричаш на забрава.
    Забрави ти и моята любов.

    Защо забравата избра за участ моя?
    когато неразделно искам да съм с теб.
    Защо избираш Самотата своя,
    като залог за твойта свобода?

    И не за свободата твоя
    в късен час, аз тръгнах с теб,
    за да ти върна вярата към хората
    към щастието, любовта и мен.

    Каква е моята вина пред тебе?
    Че огън бях и с пламък пак горя.
    но, за да има огън трябват двама,
    ела и спри се - остани с мен...

    1984 г.
    януари

     
    « Последна редакция: Февруари 11, 2010, 19:04:14 от graveo » Активен
    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 226


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #18 -: Февруари 26, 2010, 21:13:52 »

    Недоизказани думички
                                    На моите връстници
    Твърде дълго бягаме, а искаме да спрем.
    Твърде много мразим. А искаме да обичаме.
    Твърде много клони отсякохме. А търсим красотата.
    Твърде много сълзи изплакахме. А искаме да се смеем.
    Твърде много новини с усмихнати хора ни гледат. А ние сме намръщени.
    Твърде много портрети подминахме. А не можем да се върнем, за да ги погледнем отново.
    Твърде много недоизказани думи ни смаляват.
    Твърде много чужди мисли изричаме. А не казваме своите.
    Твърде много мислим за измамата.
    Твърде много лъгахме.
    Но чакаме истината.

    Елена Дякова
    (от учебника по "Български език" за 7.клас)

    Стихотворението е написано от тийнеджър и не е известно, но все пак в тези изречения се крият много съществени неща. Намигване
    Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #19 -: Февруари 26, 2010, 21:23:20 »

    pufi , стихотворението на Вапцаров е велико направо! Страхотно е.
    Аз ще добавя нещо супер любимо и много кратко Усмивчица

    " ...Да те възпея искал бих, но как
    когато си добрата част от мене -
    и пишейки за теб, излиза пак,
    че в моя чест стихът ми съчинен е."
    Усмивчица
    Много е хитро Усмивчица
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 226


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #20 -: Февруари 26, 2010, 21:43:40 »


    Приказка

    Под дъжда, който чука невидим в листата,
    двама крачим без път и сами.
    Няма вик на дървар, ни пътека позната.
    Само тъмният вятър шуми.

     

    Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
    като гълъб, спасен от дъжда.
    Отстрани на косата ти свети изгряла
    една малка дъждовна звезда.

     

    Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
    Нека тя да ни води в леса.
    Може би ще намерим вълшебното цвете,
    дето прави добри чудеса.

     

    Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
    Равнодушни недей ни прави.
    Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
    топлинка само в нас остави!"...

     

    Но в косата ти вече звездата не свети.
    Мълчаливи вървим из леса.

    Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
    дето прави добри чудеса?

    Веселин Ханчев
    Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    Infame
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34


    Хедонист

    « Отговор #21 -: Август 11, 2010, 18:53:09 »

    Ще дойде краят, но кога – кой знае?
    Да пием вино – истината май в това е.
    Не си лозе, глупако: от пръстта
    едва ли някой ще те откопае!

     Омар Хаям

     
    Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
    от Господ предрешен за нас в кервансарая.
    Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
    къде по-глупави неща за тебе зная.

    Омар Хаям

    Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
    Единствено от самотата ме е страх.
    Без вино, без любима, без другари - в гроба!
    Червени, розите ще пият моя грях.

    Омар Хаям


     
    Активен

    Вечна младост, неограничена страст, изтънчени тайни наслаждения, необуздани радости и още по-необуздани прегрешения - ето какво го очакваше. А портретът щеше да носи бремето на неговият позор.
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #22 -: Септември 04, 2010, 11:27:59 »

    За щастието

     

    И както тече си на човека живота
    между три неприятности и два анекдота,
    изведнъж като някаква тържествуваща нота,
    като гръм от небето,
    като експлозив,
    от който светът
    става свеж и красив -
    Щастие! Щастие!

    И нов, непознат,
    сякаш целият град
    в това чудо невиждано взима участие,
    и си казваш: - До днес
    как живял си ти без
    щастие, щастие!

    Но както със щастие е изпълнен човека,
    той привиква със него, тъй че лека-полека
    това, новото, също става стара пътека
    и само нарядко
    за секунда едва
    поразява те споменът:
    - Какво беше това
    ”Щастие! Щастие!”?

    Като нов, непознат,
    сякаш целият град
    в това чудо невиждано взел бе участие
    и, ах, как от днес
    ще живееш ти без
    щастие, щастие?

     Невероятния В. Петров
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #23 -: Септември 04, 2010, 12:34:48 »

    Ето и любимото ми стихотворение на Смирненски, "Юноша"

    Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
    не попитах защо ще умра,
    тук дойдох, запленен и от сивия ден,
    и от цветната майска зора.

    Поздравих пролетта, поздравих младостта
    и възторжен разтворих очи
    за да срещна живота по друм от цветя,
    в колесница от лунни лъчи.

    Но не пролет и химн покрай мен прозвъни,
    не поръси ме ябълков цвят,
    пред раззинали бездни до черни стени
    окова ме злодей непознат.

    Аз видях свойте братя във робски керван,
    угнетени от златний телец,
    и човешкия дух обруган, окован,
    аз го зърнах под трънен венец.

    И настръхнах от мрака на тази змя,
    закопнях, запламтях, и зова:
    Ах, блеснете, пожари сред ледна тъма,
    загърмете, железни слова!

    Нека пламне земята за пир непознат,
    нека гръм да трещи, да руши,
    барикаден пожар върху робския свят,
    ураган, ураган от души...

    И тогава, залюбен в тълпите, пленен
    от лъчите на нова зора,
    без да питам защо съм на тоз свят роден,
    аз ще знам за какво да умра.




    Активен
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #24 -: Септември 04, 2010, 23:33:50 »

    Песничка за пазачите на фара

            На островче малко, което
            стърчало далече в морето,
            живял едно време един стар
            пазач на фар.
            Той бил пътувал по всички паралели
            и меридиани,
            на всички "Катерини", "Нели", "Мери" и "Диани"
            и решил, че като стар морски вълк
            да изживее сетните си дни
            сред зелените морски вълни.
            И живял тъй на острова там
            сам
            със своята важна задача
            фаропазача.

            И ПОДРЪНКВАЙКИ С КИТАРА,
            ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
            ПЕЕЛ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
            ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

             

                        Но да пееш не може безкрайно,
                        заскучал той в душата си тайно
                        и играел на шах и на дама,
                        ала те се играят от двама,
                        и небето било бледо и празно,
                        а морето направо омразно
                        и нямало нищичко разнообразно
                        освен кораба рейсов от Ливерпул
                        за Константинополис - Истанбул...
                        И тогаз му дошла идея
                        и той уловил се за нея:

                        "...Във връзка с разделянето на света на два
                        лагера и разширяването на задачите по
                        опазването себестойността на фара,
                        моля да бъде открито място за щатен
                        помощник-фаропазач с основна заплата..."

                        И понеже в този момент
                        един референт
                        в Министерството на параходството
                        имал един братовчед,
                        незает
                        в производството,
                        не било трудност голяма
                        да станат на острова двама,
                        всеки със свойта задача:
                        пазачът на фара
                        и помощник-фаропазача.

                        И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
                        ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
                        ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
                        ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

                         

                        Но помощникът бил млад
                        и поглеждал все назад,
                        и не му се играело шах,
                        а имал ищах
                        за "ох!" и "ах!",
                        и не щял двама да играят на дама,
                        а искал с дама да играят двама
                        и тогаз му дошла идея
                        и той се заловил за нея:

                        "... Пред вид зачестяването на трафика
                        и увеличаването с 32% на подводните скали,
                        моля да бъде назначена за машинописка
                        при фара..."

                        А въпросната девойка
                        на изпита имала двойка
                        и била прочута
                        с туй, че пишела три букви в минута
                        и на всяка дума
                        триела с гума,
                        но бидейки милолика
                        и позната на кадровика,
                        след няколко дена
                        била назначена
                        и почнала даже заплата да взима.
                        Тъй че на острова станали трима,
                        поемащи смело за фара риска:
                        пазач на фар,
                        помпазач,
                        машинописка.

                        И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
                        ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
                        ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
                        ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

                         

                        А след тази машинописка
                        дошло някому на ум да поиска:

                        "... метеоролог, който е крайно
                        необходим за правилното функциониране
                        на фара, тъй като атмосферните влияния..."

                        И потръгнал по-весел живота
                        край морето,
                        тъй като направили за белота
                        карето,
                        но понеже всеки
                        търсел пътеки
                        да не поема отговорности преки
                        и понеже защото
                        е добре във бюрото,
                        когато си тръгваш и държат ти палтото,
                        растяло, растяло, растяло
                        и набъбвало щатното тяло,
                        и където преди един играел на дама,
                        се простряла панорама голяма
                        от бюра,
                        номера,
                        телефони,

                        от звънци,
                        и писци,
                        и тампони
                        и чудел се всеки, млад и стар,
                        щом минел край техния фар,
                        на гората
                        от писалки,
                        на планината
                        от закачалки,
                        на реката
                        от карфички
                        и подшиватели...
                        А краката
                        всички
                        си клатели:

                        пазач на фар,
                        помпазач,
                        машинописка,
                        метеоролог,
                        документатор,
                        архивар-регистратор,
                        завеждащ сирените,
                        завеждащ антените,
                        завеждащ сигналите
                        (червените
                        и зелените),
                        завеждащ възторга,
                        два профорга,
                        контрольор,
                        шофьор,
                        броител на чайките и албатросите,
                        специалист по въпросите.

                        И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
                        ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
                        ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
                        ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

             

             

             

                        И прииждали все нови и нови,
                        да обслужват фара готови,
                        със свойте деца, роднини, съпруги
                        и се катерили едни върху други,
                        и с лакти остри
                        се бодели без жал,
                        тъй че бедният остров
                        да изтрай не можал
                        и с грохот и трясък,
                        сред пяна и плясък,
                        разпукан в средата,
                        в миг се скрил под водата!

                        И тъй се издавили всичките хора,
                        от първия пазач до шофьора,
                        защото скалата,
                        на която бил фарът дотогава,
                        по чудо останала над водата
                        здрава
                        и от брега, в свойте грижи заети,
                        видели го хората,
                        че престанал да свети
                        чак след сто и една година,
                        когато му се свършил бензина,
                        понеже той бил фар отличен,
                        автоматичен
                        и, значи,
                        въобще нямал нужда от пазачи,
                        и - честно казано - даже първият стар
                        пазач на фар
                        също нямал никакъв стар морски дълг
                        и не бил никакъв стар морски вълк,
                        а бил завършил ветеринарна медицина,
                        но поискал да почине някоя и друга година.

                        КАТО ПЕЕ СЪС КИТАРА,
                        ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
                        ТАЗИ ПЕСЕНЧИЦА СТАРА
                        ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА!

    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #25 -: Октомври 09, 2010, 21:39:35 »

    ~ СИЛНИТЕ ~
    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат.

    Автор - Веселина Атанасова
    Активен
    izida
    Гост
    « Отговор #26 -: Октомври 10, 2010, 12:20:45 »

    ~ СИЛНИТЕ ~
    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат.

    Автор - Веселина Атанасова


     :)Ето и това е уникално, браво, в мое лице имаш истински фен, да знаеш
    А коя е В.Атанасова? Ти ли си това? Твое ли е стихотворението?
    Активен
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #27 -: Октомври 10, 2010, 12:43:28 »

    Наистина е страхотно ..особено за онези, които се откриват измежду силните....
    Усмивчица
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #28 -: Октомври 10, 2010, 22:59:05 »

    ~ СИЛНИТЕ ~
    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат.

    Автор - Веселина Атанасова


     :)Ето и това е уникално, браво, в мое лице имаш истински фен, да знаеш
    А коя е В.Атанасова? Ти ли си това? Твое ли е стихотворението?
    Благодаря ти, мила. Разбира се, че не съм аз. Нямам особен талант да творя . Стихотворението го намерих и ми хареса и го пуснах тук.
    Активен
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #29 -: Октомври 10, 2010, 23:35:42 »

    Още една страхотна темаа... Усмивчица и която ще ми стане една от любимите ми тук !!! УсмивчицаБлагодаря !!! Усмивчица
    Ами то едни от любимите ми стихове са публикувани вече и  за да не ги повтарям..само ще кажа кои са..на Никола Вапцаров : "Прощално" , " Песен за човека " .." Приказка " тук е публикувана от друг автор- Давид Овадия.. аз съм я срещала в интернет от Дамян Дамянов . :)А ето моите любими :

    Кога си играеш, приятелко моя ?
    Къде ти е куклата, мечето плюшено ?
    Кога се изгуби дъхът неспокоен
    на малката пикла, в душата ти сгушена ?

    До скоро надничаше тя през очите ти,
    на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
    И тичаше дръзко и нагло в метите ти
    онази, хлапачката - дивата, лошата.

    Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
    И толкова време живееш без пакости !
    Мечтите си детски все още не гониш ли ?
    Кои са днес твоите момичешки радости ?

    Защо ме поглеждаш така възмутена ?
    О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
    Душата ти сбръчкана, очите - студени.
    И даже в ирония ме подозираш.

    Недей си отива, лудетино дива !
    Недей я убива, глупачке ! Не смей !
    Та тя зад очите ти още е жива
    и още мечтае, и още се смей !

    Детето в теб съвсем не си отива.
    И старостта е най-голямата измама.
    Докато то живее, ти си жива !
    И запомни : душата бръчки няма !


      Всички можем да летим   !


    Всички можем да мечтаем,
    ако спомним си, че сме деца!
    Всички истината знаем,
    ако мислим със сърца!

    Всички можем да обичаме,
    щом прозрем, че сме Едно.
    Всички в нещо си приличаме -
    можем да творим добро!

    Всички можем да простим,
    ако в болката прозрем урок.
    Всички можем да вървим
    в общия ни път към Бог!

    Всички можем да летим !
    И да правим чудеса!
    Всички можем да летим,
    ако вярваме в това!



    __________________________

    Аз толкова те обичам,че с риск да ме намразиш,
    ще те замеря с всички истини и няма да те пазя !
    Все някой ти виновен,все някой друг те мрази !
    Гласът ти-жален,гробовен!Сълзите ти-на талази !

    Вменяваш вина и жалост с вида си вечно трагичен.
    Не виждаш ли,че играеш във филм трагикомичен ?
    проблемът ти съществува,дори до безкрай да отричаш.

    Ти просто не вярваш,че струваш и себе си не обичаш.
    Депресията-маска жалка аз няма за миг да прегърна.
    Щом пак заиграеш на жертва,с шамари ще ти
    отвърна !

    И спри завинаги да хленчиш и сам да се окайваш !
    Как точно си помагаш,когато се отчайваш ?
    Късмет не ти желая ! Ти имаш нужда от криза !
    И лоша помощ е тая-да дам излишна риза.

    Да,мрази ме твоята болест,защото ръка не й давам.
    Душата ти иска полет и знае,че всъщност съм права.
    И стига си се залъгвал,че друг някой ще те избави!
    Човек или се учи да плува,или се вади!


    ____________________________________

    За всички пропуснати мигове !

    За всички пропуснати мигове,

    за сълзите неизплакани,

    за всички изпуснати влакове,

    за гарите недочакани,

    за думите неизказани,

    за раните ненасени,

    за болките ненаказани,

    за всички цветя неподнесени,

    за песните неизпети,

    картини ненарисувани,

    за чувствата неизлети

    и танци неизтанцувани,

    за стиховете неписани,

    за маските несвалени,

    за виковете потиснати,

    за ударите спестени,

    за устните нецелунати,

    за всички врати неоткрехнати,

    за шансовете изгубени

    и страхове непосрещнати,

    за всички писма неизпратени,

    любови несподелени,

    за всичките  прошки недадени,

    за пропиляното време,

    за грешките непоправени,

    за всяко “обичам” неказано,

    за бляновете забравени,

    за щастието отказано,

    за всички пропуснати други животи

    и избори ненаправени

    сега е моментът да мислим,защото

    не знаем тук колко остава ни !
      http://www.indigota.com/jslibs/smiles/imgs/small/a/ssm15.gif[/img]

    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 8   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Нов бутон - Любими « 1 2 »
    Съобщения / Предложения и оплаквания
    Administrator 23 1615 Последна<br />публикация Януари 24, 2011, 23:24:38
    от Еlsha
    Мои стихотворения (Марикуза) « 1 2 »
    Изкуство
    marikuzma 18 3409 Последна<br />публикация Март 10, 2011, 12:16:52
    от marikuzma
    Моите виждания за Прехода
    Великият преход
    nia.boneva6 5 1217 Последна<br />публикация Юли 01, 2011, 22:27:51
    от lessus
    Любими рецепти
    Природосъобразно хранене
    Слънчев лъч 2 1360 Последна<br />публикация Юли 05, 2011, 16:19:33
    от Kissing You Good Night
    На моите Интернет приятели
    Обща тематика
    Дом 11 771 Последна<br />публикация Октомври 19, 2012, 20:38:53
    от elinikar

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright