Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 6 7 [8]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Моите любими стихотворения...  (Прочетена 49095 пъти)
Ester
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 38


« Отговор #105 -: Ноември 12, 2012, 01:51:39 »

ПОЕЗИЯ
Петя Дубарова

Войните кладяха под твоите боси нозе
огньове. Ти падаше в черни окопи с убити.
Над твоите голи гърди като бесни коне,
дамгосани с кръв, смърт и огън препускаха дните.

Суетни мъже те очакваха в своята нощ -
как скверно ръцете им търсеха твойта магия,
от вино преситени, с твоята женствена мощ,
те бързаха своите мръсни души да измият.

Момчета, видели знамение в някакъв сън,
решаваха мигом, че трябва да станат прочути
и тръгваха те лековерни по стръмния път
към топлата люлка на твоите майчини скути.

А после до смърт изморени, нечути от теб,
те хвърляха камък по твоята горда осанка,
открили, внизапно съзнали със ужас свиреп,
че цял живот бяха не с тебе, а в твоята сянка.

Прости ми, Поезийо! Малка, загубила глас,
в нозете ти царствено тихо сега коленича
и чакаща жеста ти, искаща, може би аз
на всички онези, на всички онези приличам...

Да, ние ще следваме твоя величествен ход.
През много кресливи тълпи ще минаваш спокойна.
С човешкия ритъм на твоя безсмъртен живот
ще бият сърцата на много, за теб недостойни.

Но силен, как силен е този магиен замах,
със който отреждаш ни своята светла стихия.
Как рухват пред тебе лъжата, човешкия страх.
И нищо, че в святата тайна на свойта магия

заклела си някого, тайно от всичките нас.
Пак черпим от твоята сила безмерно щастливи,
защото си жива не в някой и нечие аз.
Ти в цялата същност на нашето време си жива.

1978


Активен
Ester
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 38


« Отговор #106 -: Ноември 12, 2012, 01:53:22 »

Морето само живите обича...


Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.


Христо Фотев
Активен
Ester
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 38


« Отговор #107 -: Ноември 12, 2012, 14:04:00 »

МОРЕТО

Тихо -

както вали.

Тихо -

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо -

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува - и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите... И рибите се плашеха.

И рибите живееха... И някъде

из дъното - сарматско - на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

О, рибите живееха... Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето - нашата

съдба на ужасени победители...

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно - да се връщате

отново към морето си - потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме... Не бързайте,

лъчисти вий - нежни, да излизате.

Не знаете вий - откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме...

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий... Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни -

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали - единствено

любовното ни чувство е останало -

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли - носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика - над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си...)

...Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме -

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата -

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените... Скока им над Думите.

Езика на телата - и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха - разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките...

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо -

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.



Христо Фотев
Активен
Ester
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 38


« Отговор #108 -: Ноември 12, 2012, 14:05:27 »



Тоя влак за Бургас...



Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.

 

Там съм целият аз - там забравям,

че съм кратък и лош - че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там в Бургас,

 

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус -

възмутителен спомен за мен.




Христо Фотев
Активен
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #109 -: Ноември 12, 2012, 14:16:06 »

    Писмо до Малкия Принц

    "Посветено на всички възрастни,
    които някога са били деца,
    но са забравили това!!!"



    Здравей. Не сме се виждали отдавна.

    Единствено звездите пазят твоя смях.

    Надявам се, че си добре. Не си пораснал.

    И още имаш роза. И овца.

    А ние тук броим вместо звезди - монети.

    Картографираме си плитките души.

    Фенерите угаснаха. Не светят.

    А пък Земята ... бавно се върти.

    И залезите идват много рядко.

    А хората са тъжни същества.

    Но всеки си е крал /поне за кратко/

    във царството на свойта самота.

    Не пляскаме с ръце от възхищение.

    Горчилка пием... Може би от срам...

    Едно голямо земно затъмнение

    се вижда сигурно от твоята звезда.

    Сърцата ни са слепи. Много слепи.

    /Защо тогава имаме очи?

    Щом няма как да видим

    със сърцето си същественото...

    И така...Мълчим.../

    Опитомяваме си чувства. Не лисици.

    Цветът на житото остава неразбран. ...

    Понякога дочувам сред звездите

    камбанките на звънкия ти смях.
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Ester
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 38


    « Отговор #110 -: Ноември 12, 2012, 14:20:37 »

    Попитай детето: "Какво е живота?"
    и вгледай се в ясните детски очи;
    във тях ще проблесне учудена нота
    и в отговор детският смях ще звучи.

    "Какво е животът?" - попитай младежа.
    Ще чуеш: "Това е красивия ден,
    денят ми на младост, мечти и копнежи,
    денят ми от слънце добро озарен!"

    А старецът грохнал ще каже горещо:
    "Обичам живота, красив, окрилен.
    Животът е скъпото, святото нещо,
    което отива си бавно от мен."

    Със същите думи запитай тогава
    поета и слушай добре:
    "Животът това е, което остава
    да диша, тупти и цъфти след смъртта."
    Активен
    Ester
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 38


    « Отговор #111 -: Ноември 12, 2012, 14:21:59 »

      Лятото

    Лятото изтече като пееща вода.

    Тежко ми е — колко много, много пих от нея.

    Бели стъпки, нежни като котешка следа,

    още за червената му песен пеят.

     

    Мислите ми тръгнаха след него по света.

    Може би не ще успея вече да ги върна.

    В дланите ми плаче невидяна есента,

    моли ме поне веднъж да я прегърна.

     

    Но не мога — аз на лятото обрекла се веднъж

    ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

    То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

    пак дъхът му цветен ще ме парне.



    Петя Дубарова
    Активен
    kukuruku
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 43

    « Отговор #112 -: Ноември 12, 2012, 14:29:42 »

     Душата ми заспива в скута на нощта:

    недейте я разбужда.

    За всички чужда,

    сирота бездомна по света,

    тя може би умира в скута на нощта:

    недейте я разбужда!


    Под своя плащ подет от ангели-звезди

    нощта бди меланхолно.

    Детето болно

    приласкала с горест на гърди,

    над своя плащ подет от плачещи звезди

    нощта бди меланхолно.


    Спи сирота душа, затворила очи,

    и кротко се усмихва.

    Нощта притихва

    и без дих приведена мълчи:

    мре сирото дете, затворило очи,

    и кротко се усмихва.

    Пейо Яворов
    Активен

    be yourself no matter what they say
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #113 -: Декември 09, 2012, 12:50:37 »

    From too much love of living,
    from fear and hope set free,
    we thank with brief thanksgiving
    to Gods, whatever they may be,
    that no man lives forever,
    that dead men rise up never,
    that even the weariest river
    winds somewhere safe to sea.



    Свободни от много любов към живота,
    от надежди и страхове,
    отправяме кратка благодарност
    към боговете, които и да са те,
    че никой не живее вечно,
    че мъртвите никога не стават,
    че дори най-уморената река
    накрая стига до морето.



    Активен
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #114 -: Януари 11, 2013, 18:08:14 »

    Oще едно чудесно стихотворение на Дамян Дамянов, което не бях чела, но ми стана едно от любимите.


    Къде изчезна добротата?
    Измислица ли беше тя?
    Или пък приказка, която
    не съществува на света?

    Край мене тя до вчера беше -
    усмивка, поглед, топла длан.
    Стопи ли я кошмарът днешен
    в света от злото завладян?

    Животе мой, какво ми носиш?
    Защо от мъка разлюлян,
    светът е пак окаян просяк,
    прострял за милостиня длан?

    Наоколо ми бедни, гладни,
    свят и нещастен, и голям.
    Душата само - хляб грамаден,
    все още мога да му дам.

    Но той със присмех гледа в нея,
    какво пък, тайно се теша:
    все някога ще огладнее
    светът и за троха - душа.

    Дамян Дамянов
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    kapitana
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 143


    « Отговор #115 -: Януари 11, 2013, 20:36:36 »

    Дъждът дойде неканен, и внезапно
    изми прахта,цветята напои
    И в тъй дългоочакваното лято
    привнесе вкус на радост и сълзи...

    Активен

    Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
    кръгове
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    Слънчице

    « Отговор #116 -: Януари 15, 2013, 13:42:12 »

    Да прекрасно е нали Утро... любимо ми е...това стихче..и авторът.. Благодаря за допълнението..ти знаеш..какво...
    Активен

    Страданието съществува,защото хората са привързани към желанията си!
    Линк за посланията на доброто
    http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.0
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #117 -: Май 08, 2013, 23:27:49 »


    « Последна редакция: Август 11, 2013, 23:01:43 от Speed_Of_Pain » Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #118 -: Май 09, 2013, 00:15:21 »

    Не можем да бъдем Богове, не можем да бъдем Дяволи в този свят, за да се доближим до реалноста. Тя съществува от самосебеси, не я виждаме.
    Можем да бъдем и двете или нито едно.
    Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #119 -: Май 13, 2013, 17:10:12 »

    СЪН В СЪНЯ



    По челото те целувам
    и понеже се сбогувам,
    да призная не е лудост -
    сънища са мойте дни
    и в това ти не сгреши.
    Щом надеждата си тръгне
    нощем и когато съмне,
    в мисъл или във представа,
    нищо друго не остава.
    Виждам или тъй изглежда -
    сън в съня е без надежда.

    И стоя на този бряг,
    сред кипеж на морски ад,
    а в ръката ми проблясват
    мънички зрънца от пясък.
    Как пълзят, о, как изтичат,
    как към дъното те тичат,
    додето плача и въздишам,
    че пръстите са много слаби
    и не могат да опазят
    зърно единствено дори
    от жестоките вълни.
    Виждам, или тъй изглежда -
    сън в съня е без надежда.

     

    Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    Страници:  1 ... 6 7 [8]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Нов бутон - Любими « 1 2 »
    Съобщения / Предложения и оплаквания
    Administrator 23 1481 Последна<br />публикация Януари 24, 2011, 23:24:38
    от Еlsha
    Мои стихотворения (Марикуза) « 1 2 »
    Изкуство
    marikuzma 18 3202 Последна<br />публикация Март 10, 2011, 12:16:52
    от marikuzma
    Моите виждания за Прехода
    Великият преход
    nia.boneva6 5 1128 Последна<br />публикация Юли 01, 2011, 22:27:51
    от lessus
    Любими рецепти
    Природосъобразно хранене
    Слънчев лъч 2 1244 Последна<br />публикация Юли 05, 2011, 16:19:33
    от Kissing You Good Night
    На моите Интернет приятели
    Обща тематика
    Дом 11 695 Последна<br />публикация Октомври 19, 2012, 20:38:53
    от elinikar

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright