Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бахаите  (Прочетена 977 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 26, 2010, 20:12:46 »

ИМА САМО ЕДИН БОГ, Създателят на Вселената. През цялата история Бог се е разкривал на хората чрез поредица от Божествени пратеници – всеки от които е основал велика световна религия. Сред тези пратеници са били Авраам, Кришна, Зороастър, Моисей, Буда, Исус Христос и Пророка Мохамед.

Тази последователност от Божествени учители отразява единния исторически “Божи план” за образоване на човечеството по отношение на неговия Създател и за култивирането на духовните, интелектуалните и моралните способности на човешката раса. Целта е да се подготви пътят за една обединена, глобална и вечно развиваща се цивилизация. Познанието на Божията воля за човечеството в съвременната епоха е било разкрито едва преди сто години от Бахаулла, който е последният в поредицата Божии пратеници.

Това е есенцията на учението на Бахаулла за същността на религията и човешката природа. Бахаите често изразяват тези вярвания просто като говорят за Божието единство, единството на религиите и единството на човечеството. Единството винаги е било основен мотив в Бахайската вяра, като от теологическа гледна точка то се проявява в разбирането, че Бог има единен план за цялото човечество.

Съчетано с тези идеи, е разбирането, че човешката природа е духовна в своята същност. Въпреки че човешките същества живеят на земята в материална обвивка, вътрешната самоличност на всеки човек се определя от една невидима, рационална и вечна душа.

Душата оживява тялото и отличава човешките същества от животните. Тя расте и се развива единствено чрез взаимовръзката на отделната личност с Бог, чрез посредничеството на Божиите пратеници. Това взаимоотношение с Бог се подхранва чрез молитва, познание на свещените текстове, разкрити от тези учители, любов към Бог, морална самодисциплина и служба на човечеството. Този процес осмисля човешкия живот.

Култивирането на духовната страна на човешкия живот носи многобройни облаги. Личността непрекъснато развива вродените качества, които лежат в основата на човешкото щастие и социален прогрес. Сред тези качества са вяра, смелост, любов, състрадание, благонадеждност и смирение. С постепенното проявление на тези духовни атрибути обществото като цяло напредва.

Духовното развитие поставя индивидуалната воля в съзвучие с Божията и подготвя човешката душа за идния живот. Душата продължава своето съществуване след смъртта на тялото, поемайки едно духовно пътешествие към Бог през много светове или нива на съществуване. Напредъкът в това пътешествие, ако използваме традиционната терминология, се оприличава на “рая”. Ако душата откаже да се развива, тя остава отдалечена от Бог. Това, в традиционната християнска и мюсюлманска теология, се нарича “ад”.

Появяването на всеки нов Пратеник отбелязва повратна точка в колективното човешко развитие. Всеки от тези учители освобождава свеж духовен заряд, стимулиращ личностното обновяване и социалния напредък. Откровението на Бахаулла и духовният импулс, който го придружава, са особено значими, защото съвпадат със съзряването на човешката раса.

Бахаулла учи, че в нашето съвремие човечеството като цяло навлиза в нов етап от своето колективно развитие, точно както младежите от пубертета преминават в зрелостта. Стават възможни нови висоти на постижения, а глобални начинания, които някога са били считани за невъзможни, сега могат да бъдат постигнати. Такива стремления включват установяването на световен мир, развитието на всеобща со- циална справедливост и насърчаването на хармония и баланс между технология, развитие, човешки ценности и защита на околната среда.


Непознаваемата същност

Най-добрата стартова точка за обяснение на Бахайската гледна точка относно взаимовръзката между Бог, религия и човечество е Бахайската концепция за Бог. Тази концепция започва с разбирането, че Бог е създател на Вселената и неин абсолютен Владетел. Неговата природа е безкрайна, неограничена и всемогъща. Затова е невъзможно за смъртния човек, с неговите ограничени интелектуални способности, директно да разбере Божествената същност, Божиите мотиви или начина, по който Той действа.

Въпреки че е непознаваем в Своята същност, Бог е избрал да се открие пред човечеството чрез поредица от Божии пратеници.


Тези Пратеници са били единственият начин да се опознае Бог и сред тях се нареждат Основателите на великите световни религии – Моисей, Кришна, Зороастър, Буда, Христос и Мохамед. Бахаите включват и други пророци в тази група като Ной и Авраам.

Пратениците, по думите на Бахаулла, са “Божии проявления”. Тези Божии проявления са съвършените огледала на Божиите качества и съвършенство и представляват чисти проводници за предаването на Божията воля за човечеството.

Тази идея – че Бог изпраща поредица от Посланици, които да образоват човечеството – се нарича “Прогресивно откровение”. Аналогичен е процесът на получаване на образование. Точно както децата започват с прости идеи в началните класове и постепенно им се дават все по-комплексни знания с придвижването им през гимназията и университета, така и човечеството е било образовано от поредица от Проявления. Във всяка епоха ученията на Божите пратеници са били не според тяхното собствено познание, а според нивото на нашата колективна зрялост.


Двойнствена природа

Божиите проявления имат двойствена природа. От една страна, Те са Божествени същества, отразяващи по съвършен начин Божията воля. От друга страна, Те са хора, преминаващи през раждане, болест, страдание и смърт. Те имат отличителна физическа идентичност и се обръщат към човечеството в конкретна историческа епоха. Тези разлики пораждат културни различия между религиите, които поня-кога прикриват тяхното същностно единство.

“Всеки Пророк, Когото Всемогъщият и Несравним създател е пожелал да изпрати на народите на земята, е бил натоварен с Послание и вдъхновен да действа по начин, който най-добре да съответства на изискванията на епохата, в която е бил проявен”, казва Бахаулла.

В основата си обаче духовното послание на Божиите пратеници е едно и също. Всеки от тях е подчертавал важността на любовта към Бога, подчинението на Неговата воля и любов към човечеството. Въпреки че конкретните думи се различават, всеки от пророците е проповядвал “златното правило” – че хората трябва да се отнасят към другите, както биха желали да се отнасят към самите тях.

“Бъдете уверени, че същността на всички Божии пророци е една и съща”, пише Бахаулла. “Тяхното единство е абсолютно. Бог, Създателят, казва: Няма абсолютно никаква разлика между Носителите на Моето послание...”

Божиите проявления предават волята на Създателя за човечеството чрез процеса на Божествено откровение. Този процес на откровение е бил записан във великите свещени книги на света – от Тората до Корана, сред които са и свещените писания на индуси, будисти, християни и зороастрийци. Тези писания представляват човешките записи на проявеното Божие слово.

Бахаулла казва, че Божието слово е “ключът” към целия свят. Само то може да отключи духовния потенциал, дремещ във всеки индивид, само то може да ни помогне да развием скритите си възможности. Без Божието слово хората биха останали пленници на инстинкта и културното моделиране, фокусирани единствено върху качества, свързани с физическото оцеляване – алчност, себичност, измами, корупция и други подобни, които неизменно процъфтяват в отсъствие на Божественото ръководство.

За бахаите книгите, посланията и писмата на Бахаулла представляват обновеното Божие слово. Въпреки че те са в синхрон с предишни религиозни откровения и представляват “неизменната Божия Вяра, вечна в миналото, вечна в бъдещето”, Писанията на Бахаулла съдържат и свежи истини за Божията воля за съвременното човечество.
 
http://www.bahai.bg/content/view/39/59/
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Януари 26, 2010, 20:15:27 »

ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БАХАУЛА


СРЕД ЗАТВОРИТЕ с най-зловеща слава в Близкия Изток в средата на деветнадесети век е затворът “Черната яма” в Техеран – стар подземен резервоар за обществените бани, с единствен изход - тесен стръмен коридор от каменни стълби. Затворниците лежали сгушени един до друг в мръсотия, тънейки в непрогледната тъмнина на подземния студ и зловонния въздух.

В тази мрачна среда се разиграва отново едно от най-редките и вдъхновяващи религиозни събития – смъртен човек, с човешки образ, бива призован от Бог да донесе на света ново религиозно откровение.

Годината е 1852, а този човек е персийски благородник, известен днес като Бахаулла. По време на своето затворничество, докато е с оковани нозе и шестдесеткилограмова желязна верига около врата Си, Бахаулла получава Откровение за Божията воля за човешкия род.

Това събитие е сравнимо с великите моменти от древното минало, когато Бог се открива пред по-ранните Пратеници – когато Моисей застава пред горящия храст, когато Буда получава просветление под дървото Бодхи, когато Светият дух във формата на гълъб, слиза върху Исус Христос или когато Архангел Гавраил се явява на Пророка Мохамед.

Преживяванията на Бахаулла в Черната яма задвижват процес на религиозно Откровение, който през идните четиридесет години довежда до написването на много книги, послания и писма, формиращи ядрото на свещените писания на Бахайската вяра. В тези Писания Бахаулла очертава рамката за преустройството на човешкото общество във всички негови аспекти - духовни, морални, икономически, политически и философски.

В изминали епохи Божиите пратеници обичайно са представяли своите учения на човечеството, говорейки или проповядвайки. Тези потоци от Божествена мъдрост са били записвани от други хора, понякога докато Божият пратеник е бил все още между живите, а след Неговото възнесение - по памет, от Неговите последователи. Основателят на Бахайската вяра обаче сам записва за човечеството Откровението, което получава, или диктува Своето послание на вярващи, служили като Негови секретари.

Бахаулла разглежда не само вечните теологически и философски въпроси, които вълнуват човечеството от древни времена – като “Кой е Бог?”; “Какво е добрина?”; Защо сме се родили на този свят?, но и въпросите на съвременните мислители: “Какво движи човешката природа?”; “Възможен ли е наистина реален мир?”; “Бог интересува ли се все още от човешкия свят?”

От Словото на Бахаулла Световната бахайска общност черпи своето вдъхновение, открива своята морална сила и извлича своята творческа енергия.

Бахаулла, чието име на арабски език означава “Славата на Бог”, е роден на 12 ноември 1817 г. в Техеран, Иран. Син на богат министър – Мирза Бузург-и-Нури, рожденото име на Бахаулла е Хюсейн Али, а семейството му проследява родословното си дърво до великите династии от имперското минало на Иран. Като млад мъж Бахаулла води живот на принц, получавайки образование, състоящо се предимно от добиване на умения по езда, майсторско боравене със сабя, калиграфия и познания по класическа поезия.

През октомври 1835 г. Бахаулла сключва брак с Асие Ханум, дъщеря на друг благородник. Двамата имат три деца: син - Абдул Баха, роден през 1844 г., дъщеря – Бахие, родена през 1846 г. и по-малък син, Мехди, роден през 1848 г. Бахаулла се отказва от кариерата на бъдещ министър и избира да посвети енергията си на поредица от благотворителни дела, които му спечелват широка слава като “Баща на бедните”. Този привилегирован начин на живот бързо приключва след 1844 г., когато Бахаулла избира да стане един от водещите последователи на религиозното движение на Баб.

Предшестваща Бахайската вяра, религията на Баб преминава през Иран като вихрушка, пораждайки жестоки преследвания от страна на консервативния религиозен елит. След екзекуцията на Баб нейният Основател, през 1850 г. Бахаулла е арестуван и отведен във вериги и пешком в Техеран. Влиятелните членове на съда и духовенството искат смъртната Му присъда. Бахаулла обаче е защитен от личната Си репутация и общественото положение на Своето семейство, както и от протестите на западни посолства.

По тези причини вместо екзекуция Той е хвърлен през 1852 г. в зловещо известната Черна яма – затворът Сия Чал. Властите се надяват това да доведе до смъртта Му, но всъщност карцерът става арена на новото религиозно Откровение.

Бахаулла прекарва четири месеца в Черната яма, през които размишлява върху Своята мисия. “Аз бях човек като всеки друг, дремещ в своята постеля, когато внезапно бризът на Всеславния повя над Мен и Ме научи на цялото знание за това, което е било”, пише Бахаулла по-късно. “Това не е от Мен, а от Този, който е Всемогъщият и Всезнаещият. Той ми повели да издигна Своя глас между земята и небето....”

След като бива освободен от затвора, Бахаулла е изгонен от родната Си земя – това е началото на 40-годишно заточение, затворничество и преследване. Той бива изпратен първо в съседния град Багдад, пристигайки там през април 1853 г. Дванадесет месеца по-късно Той заминава за планинската пустош на Кюрдистан, където живее съвсем сам в продължение на две години, отдаден на размисъл за мащаба на мисията, за която е призован. Този преходен престой в Кюрдистан напомня за периодите на пълно усамотяване, предприети от основателите на другите велики световни религии, като пътуванията на Буда, четиридесетте дни и нощи, прекарани от Исус Христос в пустинята и оттеглянето на Пророка Мохамед в пещерата на планината Хира.

През 1856 г. в отговор на призивите на заточените последователи на Баб Бахаулла се завръща в Багдад. В резултат от Неговото подновено ръководство, авторитетът на Бабистката общност нараства, а репутацията на Бахаулла като духовен водач се разпространява из целия град. Страхувайки се, че славата на Бахаулла повторно ще запали ентусиазма на масите в Персия, правителството на шаха успешно внушава на османските власти да Го изпратят в още по-далечно заточение.

През април 1863 г., преди да напусне Багдад, Бахаулла и съратниците му вдигат лагер в градината на брега на река Тигър. Между 21 април и 2 май Бахаулла обявява пред придружаващите го последователи, че именно Той е Избраният, предсказан от Баб, както и Обещаният, когото предричат всички Свещени писания.

Тази градина става известна сред бахаите като градината Резван (“Рай” на арабски език). Годишнината на Дванадесетте дни, прекарани от Бахаулла в нея, се почита от бахаите като най-радостния Бахайски празник, Празникът Резван.

На 3 май 1863 г. Бахаулла напуска Багдад и е отпратен в Константинопол, столицата на Османската империя, придружаван от Своето семейство и избрани съратници. Междувременно Той се е превърнал в безкрайно обичана и почитана личност. Очевидци описват отпътуването Му по вълнуващ начин, отбелязвайки мъката и сълзите на много учени, правителствени фигури и наблюдатели, както и почестите, оказана Му от властите.

След четири месеца престой в Константинопол, Бахаулла е изпратен в Адрианопол (днешният град Одрин в Турция), пристигайки на 12 декември 1863 г. През петте години, прекарани там, репутацията на Бахаулла продължава да расте, привличайки оживения интерес на учени, правителствени фигури и дипломати.

През септември 1867 г. Бахаулла започва да пише поредица от Послания до световните лидери на Своето съвремие като император Наполеон III, Кралица Виктория, Кайзер Вилхелм I, Цар Александър II, Император Франц Йосиф, Папа Пий IX, Султан Абдул Азиз и персийския владетел Насередин Шах.

В тези Послания Бахаулла открито провъзгласява Своя ранг на Божи пратеник. Той известява зараждането на нова ера, но предупреждава, че тя ще бъде предшествана от катастрофални конвулсии в политическото и социалното устройство на света. За да облекчи прехода на човечеството към този нов световен ред, Бахаулла призовава световните лидери да спазват принципа на справедливостта. Той призовава за общо разоръжаване и насърчава владетелите да работят заедно под формата на федерално общество на народите. Само чрез колективни действия, противопоставящи се на войната, казва Той, би могъл да се установи траен мир.
Затвор Акка

Когато за първи път пристига в Акка, Бахаулла и семейството Му били затворени на брега на Средиземно море в този затвор.

Продължаващото подстрекаване от страна на неприятелите на Бахаулла принуждава турското правителство да изпрати заточениците в Акка (тогава наричан “Акър”), град-затвор в Отоманска Палестина. Акка отъждествявали с края на земята, крайна дестинация за най-лошите убийци, разбойници по пътищата и политически дисиденти. Крепостен град с мръсни улици и влажни, запустели къщи, в Акка нямало питейна вода и въздухът бил обичайно описван като толкова мръсен, че птиците, прелитащи над него, падали мъртви от небето.

В тази среда били изпратени Бахаулла и семейството Му на 31 август 1868 г. като последен етап от дългото Му изгнание. Той трябвало да прекара остатъка от живота Си, предстоящите 24 години, в Акка и околностите. Първоначално, затворен в казармите, Бахаулла и съратниците Му биват преместени по-късно в тясна къща в самия град. Изгнаниците, описвани пред обществеността като опасни еретици, трябвало да се справят с враждебността на местното население. Дори децата от семейството, когато се осмелявали да излязат навън, били преследвани и замервани с камъни. С течение на времето обаче духът на ученията на Бахаулла преодолял фанатизма и безразличието. Дори няколко от управителите и религиозните първенци на града, след като проучили принципите на Вярата, станали нейни въодушевени поддръжници. Както вече се било случило в Багдад и Адрианопол (Одрин) и този път моралната извисеност на Бахаулла постепенно спечелила възхищението и уважението на широката общественост.

В Акка Бахаулла написва Своя най-важен труд “Кетаб-е-Акдас” (“Най-святата Книга”). Известна сред бахаите с персийското си наименование, тя очертава фундаменталните закони и принципи, които трябва да бъдат спазвани от последователите на Бахаулла и полага основите на Бахайската администрация.

В края на 70-те години на 19 век на Бахулла се дава свободата да излиза извън градските стени и последователите Му имат възможност да се срещат с Него в относително спокойствие и свобода. Той се установява в дом, освободен по време на минала епидемия и така успява да посвети повече време на Своите писания.

На 29 май 1892 г. Бахаулла си отива от този свят. Останките Му биват положени в малка къща до мястото където, е живял, която в днешно време е известна като Бахджи. За бахаите гробницата на Бахаулла е най-святото място на земята.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Януари 26, 2010, 20:16:59 »

ПИСАНИЯТА НА БАХАУЛЛА


Както Библията за еврейския народ, Новият завет за християнския свят или Корана за мюсюлманската общност, така и събраните Писания на Бахаулла се почитат от бахаите като Словото на Бог – и те формират основата на Бахайската вяра.

Обемът Писания, завещани ни от Бахаулла, далеч надвишава откровенията на Божиите посланици от минали времена. Самият Бахаулла споменава, че всички Негови писания, събрани заедно и подвързани в книги, биха надвишили сто тома.

Тези писания се характеризират с богат диапазон от теми и стилове. Бахаулла пише както на арабски, така и на персийски език, демонстрирайки великолепно владеене и на двата езика.

Някои произведения говорят с езика на Бог, в проза - възвишена и красива. Други са преки изявления по въпросите за морала и етиката. Трети са мистични и поетични произведения. Четвърти представляват писма до отделни личности, известни като послания. Много от тях все още не са преведени. Основните трудове на Бахаулла обаче са преведени на повечето от главните световни езици, а избрани откъси от произведенията Му на повече от 800 езика.

Сърцевината на етичните учения на Бахаулла може да се намери в една малка книжка със заглавие “Съкровените слова” – сборник от афоризми, разкрит през най-ранните дни на Неговата мисия. Самият Бахаулла описва този Свой сборник като сърцевината на духовното ръководство, съдържащо се в последователните Божии откровения.

Основното изложение на същността на учението на Бахаулла намираме в книгата “Кетаб-е-Икан” (“Книга на увереността”). Излагайки цялостната панорама на Божествената цел през вековете, този труд се занимава с големите въпроси, които винаги са съставлявали сърцевината на религиозния живот – Бог, човешката природа, смисълът на живота и ролята на Божественото откровение.

Сред най-известните мистични писания на Бахаулла е книгата “Седемте долини”. На поетичен език, тази мистична творба проследява етапите в пътешествието на душата към обединение със своя Създател.

Най-изтъкната сред творбите на Бахаулла е “Кетаб-е-Акдас” – Книгата-майка на Бахайското откровение и главен източник на законите и институциите, разкрити от Бахаулла за Световния ред, предсказан от Него.

Процесът на превеждане на Светите писания продължава и до днес. Стандартът на преводите на английски език бива установен от Шоги Ефенди, който ръководи Бахайската общност от 1921 г. до 1957 г. Получил образованието си в Оксфордския университет, неговите преводи отразяват не само великолепното му владеене на английски език, но и едно авторитетно тълкувание на значението на свещените текстове.

Поемайки предизвикателството да намери стил на английски език, който вярно да предава възвишения и емоционален характер на арабския и на персийския език, използвани от Бахаулла в оригинала, Шоги Ефенди ползва стил на английски език, сходен с този на Библията на Крал Джеймс. В съгласие с този стил, той избира личното местоимение за мъжки род при позоваване на Бог – въпреки, че от ученията на Бахаулла става ясно, че Нашият създател не е същество нито от мъжки, нито от женски пол. Шоги Ефенди използва широко и диакритични знаци като ръководство към произнасянето на арабските и персийските имена – практика, която и днес се прилага навсякъде сред бахайските общности.

В резултат възниква стил, който играе ролята на мост между съвременния английски език и стила на Бахаулла на арабски и персийски език. Затова английските преводи на Шоги Ефенди, а не арабския или персийския оригинал, служат като основа за преводите на други западноевропейски езици.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #3 -: Юли 10, 2010, 20:20:42 »

Баба е бахайка Усмивчица
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright