Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Следите на душите - Д-р Майкъл Нютон  (Прочетена 6268 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #15 -: Януари 25, 2010, 19:25:55 »

    Души в уединение

    • случай шестнадесети •
    Д-р Н. Има ли хора, които не са готови да се завърнат в духовния свят след смъртта?
    К. Да, някои души не искат да напуснат Земята, когато се освободят от физическите си тела.
    Д-р Н. Предполагам, че те стават призраци?
    К. Не, но могат да бъдат такива, ако това е желанието им. Повечето не са. Просто не искат да бъдат в контакт с никого.
    Д-р Н. И духовната им енергия не се завръща у дома веднага след смъртта?
    К. Точно така, освен това част от нея никога не е напускала духовния свят.
    Д-р Н. Чувал съм. Но нека те попитам смяташ ли тези уединени души за незрели и колко земни години прекарват в това състояние?
    К. Различно. Някои искат да се завърнат възможно най-скоро в ново тяло. Тези души не желаят да се отказват от физическата си форма на съществуване за дълго време. За разлика от повечето от нас, които искат да си починат и да се завърнат у дома да учат. Много от този тип души са били изтъкнати воини на Земята. Стремят се да поддържат приемственост във физическия си живот.
    Д-р Н. Мислех, че нашите водачи не позволяват да останем известно време близо до Земята и веднага да се преродим за нов живот. Нима тези души не знаят, че трябва да преживеят обичайния процес на завръщане при групите си, получаване на напътствия, обучение и поемане на определена роля при избора на ново тяло?
    К. (смее се.) Прав сте, но водачите не принуждават дълбоко наранените да се завърнат у дома, докато сами не осъзнаят ползата от това.
    Д-р Н. Да, но не биха им дали нови тела без някакъв период на приспособяване.
    К. (свива рамене.) Вярно е.
    Д-р Н. Истина е и че други заблудени души не желаят да се завърнат на Земята, но не отиват там, където е мястото им в духовния свят?
    К. Точно така, друг тип...
    Д-р Н. Но ако тези два типа безплътни не бродят по Земята да плашат хората като призраци, уместно ли е да ги наричаме заблудени, щом искат единствено да бъдат оставени на спокойствие?
    К. Те са объркани. Действията им са резултат от нещо недовършено... Мъчително... Обсебващо. Не желаят да отпътуват и това поведение не е обичайно. Отказват да говорят с учителите си, защото са много нещастни.
    Д-р Н. Защо те не приложат строгост и не ги поведат навътре в духовния свят въпреки съпротивата им?
    К. Ако душите правят това, което е добро за тях, по принуда, вместо да научат нещо, биха изпаднали в паника и избягвали всекиго.
    Д-р Н. Добре, но все още се питам защо души, желаещи веднага да се завърнат, без да ходят в духовния свят, не могат просто да получат нови тела?
    К. Не разбирате ли, че да се постави негодуваща душа в ново тяло, би било крайно нечестно спрямо бебе, което току-що започва живота си. Тези души имат право да останат в уединение, но накрая ще вземат решение да потърсят помощ. Трябва да стигнат до извода, че не могат да продължат сами. Даването веднага на ново тяло не би им помогнало.
    Д-р Н. Къде отиват душите, които не желаят да бродят като призраци, но отказват да се приберат у дома?
    К. (с тъга.) В пространство, което сами изграждат за себе си. Проектират своя собствена реалност със спомени от физически живот. Някои обитават красиви като градини места. Други например, които са причинили някому страдание, създават ужасна обстановка за себе си, като затворническа килия без прозорци. Затварят се в тези кутии, където не могат да виждат светлина или да общуват с когото и да било. Това е самоналожено наказание.
    Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уединение в духовния свят.
    К. Така е, но поне могат да слушат музика и докато енергията им се лекува, са обградени с обич и грижи.
    Д-р Н. Можеш ли да опишеш как постъпват водачите с души в самоналожено изгнание?
    К. Дават им време да размислят. Това е предизвикателство за учителите. Те знаят, че тези души са загрижени за оценката си и реакцията на останалите от духовните си групи. Изпълнени са с отрицателна енергия и не разсъждават ясно. Понякога са нужни много уверения от страна на желаещите да им помогнат, за да ги накарат да излязат от самоналожения си затвор.
    Д-р Н. Предполагам, че всеки водач има различна техника на убеждаване.
    К. Да... Зависи от способностите им. Някои учители не се доближават до заблудените си ученици, докато на самата душа толкова й омръзне да бъде в уединение, че по своя воля помоли за помощ. Това може да отнеме дълго време. (продължава след пауза.) Други учители често се отбиват да поговорят с тях.
    Д-р Н. Накрая тези страдащи души освобождават ли се?
    К. (пауза). Би могло да се каже. Накрая всички биват освободени чрез различни форми на насърчение... (смее се.) Или убеждаване.

    Безплътни посетители на Земята

    • случай седемнадесети •
    Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята.
    К. Носят се из нашата реалност тук, също както аз в други измерения.
    Д-р Н. Познаваш ли много души, прераждали се на Земята, които я посещават като теб?
    К. Всъщност не е нещо толкова обичайно, но аз обичам да идвам. Много от приятелите ми предпочитат промяна на обстановката между преражданията си и стоят далеч от Земята. Когато пристигна тук, понякога виждам странни същества, които не познавам.
    Д-р Н. Как изглеждат?
    К. Чудновати форми, едва забележими или плътни... Не приличат на хора.
    Д-р Н. Да поговорим за това. Каза ми за способността, която притежават душите в духовния свят, да проектират човешки образ. Как изглеждате ти и приятелите ти като духове на Земята?
    К. Почти... Същите, но в плътен свят като земния повече наблягаме на физическата страна... За да си припомним насладата от това, което сме били някога тук.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че сте в нещо като телесно състояние?
    К. Да... Подобно. В светове като земния имаме по-ясни очертания, като отражение на човешко тяло в прозрачна повърхност на слаба светлина. В духовния свят, когато приемаме телесен образ, например от минал живот, целите засияваме от силна енергия.
    Д-р Н. Може ли нефизическо същество, дори приело човешки образ, да бъде видимо за живите?
    К. (смее се.) О, да... Но само някои хора ни виждат като привидения, при това невинаги.
    Д-р Н. Защо?
    К. Свързано е със сетивната им възприемчивост в определени моменти, когато се намираме около тях.
    Д-р Н. Моля те, премини в състояние на прозрачно ефирно същество на Земята и ми кажи какво правиш тук. Ако видиш духове, които не са се прераждали на тази планета, бих искал да ги опишеш.
    К. (весело.) Като посетители се реем над планини и долини, големи и малки градове. Според нас енергията от земните битки оказва косвено влияние. Винаги е интересно да попаднеш на различни същества, дошли на екскурзия тук. Те знаят, че обитателите на Земята се страхуват от нас, и повечето биха искали да разсеят този страх... И все пак ние, които сме се прераждали на Земята, знаем, че не бива да се намесваме значително в живота на хората.
    Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че някои същества от други светове нямат такива скрупули?
    К. Да.
    Д-р Н. Предполагам, че като говориш за намеса, имаш предвид оказване на влияние върху нечий кармичен път?
    К. Всъщност... Да.
    Д-р Н. Но защо да не помогнете на хората, ако можете?
    К. (рязко и може би с известно чувство за вина.) Слушайте, ние не сме водачи, изпратени на Земята, а само посетители като другите, които понякога виждаме тук. За всички ни това е ваканционно пътешествие. Ако попаднем на ситуация, която води към лош край, понякога отделяме време да помислим за... По-добър алтернативен път. Наистина ни е приятно да... Насърчаваме хората да постъпят така, както е по-добре за тях, вместо да допуснат грешки.
    Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?
    К. Точно така, да дадем... Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) ...но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате?
    Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?
    К. (смее се.) За разлика от?...
    Д-р Н. (опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вредят.
    К. (рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недоразвити... Нехайни... И безразлични...
    Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезориентираните, или палавите, нима не могат да навредят на някого?
    К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория... Реещи се около Земята за забавление.
    Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.
    К. Те са духове, останали тук по собствена воля.
    Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?
    К. (пауза.) Има други, които пътуват между измеренията. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.
    Д-р Н. (настойчиво.) И могат да създадат неприятности на живите?
    К. (раздразнително.) Да, понякога... Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги разсейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да плашат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпратен да ги подгони.
    Д-р Н. Често ли се случва?
    К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъзват от зоркия поглед на родителите си.
    Д-р Н. Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?
    К. (решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Наричаме ги „тромавите", защото са трудно подвижни.
    Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?
    К. (дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. Защото някои от тях са избухливи по характер. Действат несъзнателно.
    Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?
    К. Да, не могат да се приспособят към местните обичаи...
    Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?
    К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко... Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да подчертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.
    Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незрели духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?
    К. (спокойно.) Понякога... При твърде строг надзор децата оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушителни и да причинят сериозни вреди.
    Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различните духове, които сега се намират на Земята, е голям?                         
    К. Не. В сравнение със земното население - съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро... Циклично.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #16 -: Януари 25, 2010, 19:28:20 »

    Демони или зли сили

    •  случай осемнадесети •
    Д-р Н. Казваш, че не всичко ти е напълно ясно, но се носиш сред ярка светлина и някой се движи към теб?
    К. Да, малко ми е трудно да се ориентирам. Все още не съм свикнал с обстановката.
    Д-р Н. Не бързай, просто изчакай силуетът да се приближи, както ти се движиш към него.
    К. (дълга пауза, след която извиква от ужас.) О, господи. Не!
    Д-р Н. (стреснат от писъка.) Какво има?
    К. (тялото на клиента ми започва неудържимо да трепери.) О... О... Всемогъщи боже! Това е дяволът. Знаех си. Попаднал съм в ада!
    Д-р Н. (хващам клиента си за раменете.) Поеми си дълбоко дъх и се опитай да бъдеш спокоен, докато заедно проследим това. (продължавам тихо.) Не си в ада...
    К. (прекъсва ме с писклив глас.) Да, да... Тогава защо виждам дявола точно пред себе си?
    Д-р Н. (лицето му е обляно в пот, попивам я със салфетка и същевременно продължавам да го уверявам.) Опитай се да се успокоиш, погрешно си разбрал нещо и скоро ще открием какво.
    К. (не ми обръща внимание, започва да стене и да се люлее напред-назад.) Ооох... Свършено е с мен... Намирам се в ада...
    Д-р Н. (по-настойчиво.) Кажи ми какво точно виждаш.
    К. (отначало шепне, но продължава, крещейки.) Някакво... Същество... Демон... С червеникаво-зелено лице... Рога... Опулени очи... Остри зъби... Кожата на лицето му е като грапава кора на дърво... Мили боже, защо точно аз от всички хора, след като толкова проповядвах в твоето име?
    Д-р Н. Какво още виждаш?
    К. (гневно.) Какво друго да виждам, за бога... Не разбирате ли? Пред мен стои дяволът!
    Д-р Н. (бързо.) Имам предвид тялото на съществото. Погледни от главата надолу и ми кажи какво виждаш.
    К. (потръпва.) Нищо... Само ефирно тяло, подобно на призрак.
    Д-р Н. Продължавай. Не ти ли се струва необичайно? Че дяволът ти се явява без тяло? Избързай напред във времето и кажи какво прави това създание.
    К. (клиентът ми изведнъж подскача и с дълбока въздишка на облекчение се отпуска в треслото си.) О... Този негодник... Трябваше да се досетя... Това е Сканлон. Сваля маската си и закачливо ми се усмихва...
    Д-р Н. (вече мога да си отдъхна.) Кой е Сканлон ?
    К. Моят водач. Това е поредната му грубовата шега.
    Д-р Н. Как изглежда сега?
    К. Висок, със скулесто лице, сиви коси... И насмешливо изражение както винаги. (избухва в смях, но все още не е напълно спокоен.) Трябваше да се сетя. Този път успя да ме изненада.
    Д-р Н. Често ли измисля такива номера? Защо те плаши, щом тъкмо пристигаш в духовния свят и все още не си се ориентирал?
    К. (решително.) Слушайте, той е страхотен учител. Такива са методите му. Иска цялата група да използваме маски, но знае, че не ги харесвам особено.
    Д-р Н. Кажи ми защо Сканлон  се маскира като дявола, за да те изплаши точно след края на този живот? Поговори с него.
    Забележка: Помълчавам известно време, докато клиентът ми се свързва със Сканлон .
    К. (след кратко мълчание.) Сега разбирам. Да, зная! През целия си живот говорех назидателно за дявола и плашех добрите хора... Казвах им, че ако не ми обръщат внимание, ще отидат в ада. Сканлон  ми даде доза от собственото ми лекарство.
    Д-р Н. Сега как намираш методите му?
    К. (смирено.) Има право.
    Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?
    К. (уверено.) Не, не... Наистина вярвах, че злото е навред, във всеки човек. Не бях лицемер.
    Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?
    К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на проповядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се провалих... Че причиних страдания на някои от паството си... Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.
    Д-р Н. Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този живот?
    К. (спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тяло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник.
    Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?
    К. О, аз... По дяволите... Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт... Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.
    Д-р Н. Страхуваше се да не загубиш влиянието си?
    К. (дълга пауза.) Да, че ще ме сметнат за... Неадекватен.
    Д-р Н. Мислиш ли, че Сканлон  е използвал дяволската маска, за да те порицае за целите, които си преследвал в църквата?
    К. Не, това е стилът на учителя ми. Избрах тяло на свещеник и той ми помогна с подготовката. Поех в погрешна посока... Но пътят ми бе правилен. Вярата ми не беше нещо лошо, но се увлякох и подведох и други хора. Целта на Сканлон  бе да разбера какво е да плашиш хората, вместо да проявиш разбиране към тях. Искаше да изпитам същия страх, който съм внушавал на другите.
    Забележка: Сега пренасям говорещия, при групата му, за да узная повече за начина, по който Сканлон  работи с учениците си, като използва маски.
    Д-р Н. Кой идва да те посрещне пръв?
    К. (поколебава се заговаря плахо.) Виждам... Ангел... Нежна бяла светлина... Криле... (след това развълнувано.) Добре, познах те. Достатъчно!
    Д-р Н. Кой е този ангел?
    К. Скъпата ми Даян. Свалила е маската си на ангел, смее се и ме прегръща.
    Д-р Н. Малко съм озадачен. Нали душите могат да приемат всякакъв образ и да създават каквито поискат черти. Защо се занимават с маски?
    К. Маската е като израз с преносно значение, символ, който може да се държи в ръка, слага и отмества за определен ефект. Даян компенсира суровата шега на Сканлон, като се явява във вид на любящ ангел, а другите ми се смеят заради случката.
    Д-р Н. Каква е по характер Даян?
    К. Много мила и с чувство за хумор. Обича закачките, както повечето от групата ми. Всички знаят, че приемам нещата твърде на сериозно. Не харесвам много маските и те ме дразнят.
    Д-р Н. По време на уроците си използвате ли маски, за да научите кое поведение е правилно и кое грешно?
    К. Да, като средство за представяне на добрите и лошите начини на мислене, погрешните разбирания... Те отразяват положителни или нежелателни аспекти на характера ни и можем да разпределяме роли.
    Д-р Н. Сканлон  ли е измислил този вид помагало за груповите ви уроци?
    К. (смее се.) Да, и се оказа впечатляваща идея.

    Възстановяване на  духовната енергия

    • случай деветнадесети •
    Д-р Н. Докато се придвижваш, озарен от ярка светлина, след като си загинал в кал и дъжд на бойното поле, какво виждаш?.
    К. Към мен идва фигура в бяла мантия.
    Д-р Н. Кой е?
    К. Виждам Кейт. Тя е новата учителка, която наскоро пое групата ни.
    Д-р Н. Опиши как изглежда и какво ти казва, когато стига до теб.
    К. Има младо, малко невзрачно лице с високо чело. Кейт излъчва спокойствие, усещам го, но и загриженост и... (смее се.) Не идва съвсем близо.
    Д-р Н. Защо?
    К. Енергията ми е в лошо състояние. Тя ми казва: „Зед, трябва да се лекуваш!"
    Д-р Н. Защо не ти помогне, Зед?
    К. (отново силно се засмива.) Кейт не желае да се доближи до цялата отрицателна енергия, която съм събрал от войната... И гибелта.
    Д-р Н. Никога не съм чувал водач да бяга от отговорност, когато посреща ученик с увредена енергия, Зед. Нима се страхува да не я заразиш?
    К. (все още се смее.) Нещо такова. Трябва да разберете, че Кейт е водач съвсем отскоро. Виждам, че не е доволна от себе си.
    Д-р Н. Опиши как изглежда енергията ти в момента.
    К. Ужасно. С много процепи... Черни петна... Напълно безформена.
    Д-р Н. Защото не си се измъкнал достатъчно бързо от тялото си в мига на смъртта?
    К. Разбира се! Нападението беше изненадващо. Обикновено напускам (тялото) веднага щом усетя, че смъртта наближава. .
    Забележка: От този случай и много други съм научил, че душите се отделят от телата няколко мига преди насилствена смърт.
    Д-р Н. Не може ли Кейт да ти помогне да възстановиш енергията си?
    К. Опитва се... Плахо... Явно в момента й е много трудно.
    Д-р Н. Какво ще правиш тогава?
    К. Вслушвам се в съвета й и опитвам да се лекувам сам. Не се справям добре, енергията ми е твърде разпокъсана. После ме залива силна енергийна струя, като вода от пожарникарски маркуч. Помага ми да се преоформя и освободя от негативния боклук от онази битка.
    Д-р Н. Чувал съм за място, където пристигналите увредени души се обливат с енергия. Там ли си сега?
    К. (смее се.) Мисля, че да. Идва от моя водач Бела. Сега го виждам. Той е истински професионалист в тази област. Застава зад Кейт и й помага.
    Д-р Н. Какво става с теб после?
    К. Бела си отива, а Кейт идва при мен, прегръща ме и разговаряме, докато ме води.
    Д-р Н. (предизвикателно.) Имаш ли доверие на Кейт, след като странеше от теб като от прокажен?
    К. (строго ми се намръщва.) О, стига! Това момиче е много силно. Скоро ще се научи да възстановява увредена енергия. Истински я харесвам. Има много дарби... Механиката все още не й се удава.

    Регенериране на тежко увредени души

    •случай двадесетия •
    Д-р Н. Селим, вече ми каза, че си в група напреднали души, обучаващи се за лечители, и че петимата упражнявате специфични енергийни техники. Бих искал да узная повече за работата ви. За начало би ли ми казал как се нарича напредналата ви група и какво правите?
    К. Обучаваме се за регенератори. Учим се да преоформяме... Реорганизираме... Увредена енергия в изолираната зона.
    Д-р Н. това ли е специалното място за души, чиято енергия е нарушена?
    К. Да, за онези, които са в лошо състояние и не могат веднага да се върнат при групите си. Те трябва да останат в изолираната зона.
    Д-р Н. При влизането им в духовния свят ли вземате това решение?
    К. Не решавам аз. Все още не съм достигнал до това ниво. Решението се взема от водачите им, а те се свързват с магистрите, които ме обучават.
    Д-р Н. Кажи ми тогава, Селим, кога започва твоето участие, след като сериозно увредена душа се завърне в духовния свят?
    К. Инструкторът ми ме вика, щом прецени, че мога да помогна в енергийното лечение. Тогава отивам в изолираната зона.
    Д-р Н. Обясни, ако обичаш, защо използваш термина „изолирана зона" и как изглежда това място.
    К. Увредената душа остава в нея, докато завърши възстановяването й и оздравее. Представлява сфера със структура като... пчелна пита... покрита с килийки. Всяка душа има свое място, където пребивава, докато трае лечението.
    Д-р Н. Това ми напомня за описанията, които съм чувал, на инкубатора за нови души след създаването им и преди да бъдат включени в групи.
    К. Вярно е... Това са места за енергийно захранване.
    Д-р Н. Значи тези пчелни килийки се намират на едно и също място и се използват за една и съща цел... И създаване, и възстановяване?
    К. Не, не е така. Аз работя на мястото за увредени души. Новосъздадените не са увредени. Не мога да ви кажа нищо за местата за създаване.
    Д-р Н. Добре, Селим. Ще се радвам да науча за зоните, които познаваш и в които имаш опит. Защо мислиш, че си избран за този вид работа?
    К. (с гордост.) Заради дългата си история от толкова много животи, в които съм работил с ранени хора. Когато попитах дали мога да се специализирам за регенератор, желанието ми беше уважено и бях включен в клас за обучение.
    Д-р Н. Значи, когато тежко увредена душа влезе в изолираната зона, ти си един от онези, които могат да бъдат повикани за помощ?
    К. (отрицателно поклаща глава.) Не е необходимо. Молят ме само да отида в зоните за регенериране и да работя със средно засегнати души. Все още съм начинаещ. Има много неща, които не зная.
    Д-р Н. Все пак изпитвам огромно уважение към теб за това, което знаеш, Селим. Преди да те попитам за нивото на работата ти, можеш ли да обясниш кога една душа се изпраща в изолираната зона?
    К. Когато е твърде зле повлияна от последното си тяло. Доста са и душите, които са били многократно потискани в предишни животи. Те започват да тъпчат на едно място и нямат никакъв напредък. Всяко следващо тяло е оказвало известно вредно влияние върху тях. По-често работя с такива души, отколкото със сериозно нарушена енергия от един или много животи.
    Д-р Н. Душите с постепенно увредена енергия сами ли молят за помощ, или са принудени да дойдат в изолираната зона?
    К. (категорично.) Никой не принуждава никого. Умоляват да им се помогне, защото са станали напълно неефективни и повтарят едни и същи грешки. Учителите им виждат, че не успяват задоволително да се възстановят между преражданията. Нуждаят се от регенерация.
    Д-р Н. Сериозно увредените души също ли сами молят за помощ?
    К. (пауза.) Може би по-рядко. Възможно е животът да е бил толкова унищожителен, че да е засегнал... Същността на душата.
    Д-р Н. Например, когато е участвала в жестоки актове на насилие?
    К. Това е една от възможните причини.
    Д-р Н. Селим, моля те, обясни подробно, колкото можеш, какво се случва, когато бъдеш повикан в изолираната зона да работиш със сериозно нарушена или изменена енергия.
    К. Преди да посрещнем новопристигналия, някой от магистрите лечители очертава енергийните меридиани, които ще регенерираме. Обобщаваме всичко, което знаем за увредената душа.
    Д-р Н. Това ми напомня за подготовка на хирург за рентгенова процедура преди операция.
    К. (със задоволство.) Така е, дава ми представа какво да очаквам чрез триизмерно изображение. Обичам предизвикателствата при възстановяването на енергия.
    Д-р Н. Добре, опиши този процес.
    К. От моя гледна точка има три стъпки. Започваме с преглед на всички частици увредена енергия. После отстраняваме тези тъмни блокиращи области и в празнините, които останат, вливаме нова, пречистена светлинна енергия. След това регенерираната енергия се залива с нея и се заглажда за укрепване.
    Д-р Н. И този начин за втъкаване на енергия е просто преоформяне, за разлика от нещо още по-радикално?
    К. Да.
    Д-р Н. Лично ти във всички фази на операцията ли участваш?
    К. Не, в момента усвоявам първия етап от лечението и понякога мога да помагам при втория... Когато измененията не са твърде сложни.
    Д-р Н. Преди да започне същинската част от работата, какво виждаш, ако енергията на една душа е сериозно увредена?
    К. Нарушената енергия прилича на сварено яйце, чийто белтък се е сгъстил и втвърдил. Трябва да я отпуснем и да запълним черните пролуки.
    Д-р Н. Нека поговорим за тези черни петна...
    К. (прекъсва ме.) Трябва да добавя, че засегнатата енергия може да причини и... рани. Самите процепи се предизвикват от тежки физически или емоционални увреждания.
    Д-р Н. Какво е въздействието на нарушената енергия върху прераждащата се душа?
    К. (пауза.) Когато е само опетнена... Не цялостно увредена... Това е резултат от многократно поддаване на отрицателни влияния.
    Д-р Н. Заговори за лечение чрез преподреждане и възстановяване на стара енергия с нова, пречистена. Как се извършва това?
    К. С интензивни заредени лъчи. Работата е деликатна, защото трябва да настройваме вибрациите си... В синхрон с излъчваните от лекуваната душа.
    Д-р Н. О, значи се стига до лично ниво. Собствената енергия на лечителя се използва като средство?
    К. Да, но има и други източници на нова, пречистена, енергия, които не познавам добре и не използвам поради липса на опит.
    Д-р Н. Селим, вече обясни как отпускате засегнатата енергия и я оставяте да се влее обратно на мястото си, но се интересувам от добавянето на нова, пречистена, енергия. С всички тези преобразувания не променяте ли безсмъртния характер на душите?
    К. Не, правим само такива промени... Които подсилват... И доближават душите до първоначалната им форма. Не искаме отново да ги сполети същото и да трябва да ги лекуваме.
    Д-р Н. Има ли начин да проверите резултата от работата си, след като приключите?
    К. Да, поставяме поле от симулативна отрицателна енергия около регенерираната душа... Като течност... За да видим дали може да се Филтрира през възстановените структури. Както казах, не искаме отново да й се случи същото.
    Д-р Н. Последен въпрос, Селим. Когато свършите, какво става с възстановената душа?
    К. Различно. Някои остават при нас за... лечебни процедури със звук... Вибрационна музика... Светлина... Цветове. И когато бъдат освободени, при избора на тела за следващи прераждания се процедира много внимателно. (въздиша.) Ако в минали животи душата е била в тела, причинявали страдание на околните... Вече е подсилена и може да започне отначало.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #17 -: Януари 25, 2010, 19:30:10 »

    • случай двадесет и първи •
    Д-р Н. Щом се занимаваш с тежко увредени души можеш ли да ми дадеш малко повече информация за задълженията си?
    К. Работя в отделението за онези, които са се загубили в дебрите на злото.
    Д-р Н. (след като научавам, че клиентът работи само с души, прераждали се в други светове, преди да дойдат на Земята.) Значи това е специално отделение за типа хибридни души, за които съм чувал?
    К. Да, има такива в зоната за възстановяване, където лекуваме душите зверове.
    Д-р Н. Ужасно име за една душа.
    К. Съжалявам, ако ви смущава, но как иначе бихте нарекли същество, извършило толкова сериозни злини, че в сегашното си състояние е неспасяемо?
    Д-р Н. Зная, но до голяма степен вината е в човешкото...
    К. (прекъсва ме.) Не приемаме това за извинение.
    Д-р Н. Добре, тогава продължи с естеството на работата си.
    К. Аз съм лечител от второ звено.
    Д-р Н. Което означава?
    К. Когато засегнатите души се разделят с телата си, ги посрещат водачите им и може би някои близък приятел. Този първи етап не трае дълго и след него душите, участвали в ужасяващи неща, се довеждат при нас.
    Д-р Н. Защо първият етап не продължава толкова дълго, колкото с другите?
    К. Не искаме да започнат да забравят последиците от делата си - вредата и болката, която са причинявали на Земята. Вторият етап ги разграничава от неувредените души.
    Д-р Н. Звучи като че ли сте надзиратели на колония прокажени.
    К. (строго.) Не намирам репликата ви за смешна.
    Д-р Н. (след като се извинявам.) Нима искаш да кажеш, че всички души, вършещи зло, са хибридни, както ги наричаш?
    К. Разбира се, че не. Такива са само в моето отделение. Но трябва да разберете, че някои истински чудовища на Земята са хибриди.
    Д-р Н. Мислех, че в духовния свят има съвършен ред и магистри с огромно познание. Щом тези хибридни души са се превърнали в чудовища поради неспособността си да се приспособят към човешки тела, защо са били изпратени тук? Като че ли и духовният свят не е напълно съвършен.
    К. Огромното мнозинство се справят и допринасят много за човечеството. Нима смятате, че би трябвало да лишим всички от възможността да се прераждат на Земята, защото някои се поддават на злото?
    Д-р Н. Не, разбира се. Да продължим. Какво правите с тези души?
    К. Други, доста по-напреднали от мен, преценяват уврежданията на енергията, като имат предвид влиянието на опита им от предишния свят върху човешкото тяло. Искат да знаят дали това е единствен случай, или и други същества от тази планета са имали проблеми на Земята. Ако е така, може би повече души от същия свят няма да получават разрешение да се прераждат на Земята.                     
    Д-р Н. Ако обичаш, разкажи ми още за своето отделение.
    К. Зоната, в която работя, не е предназначена за души, извършили само едно сериозно зло. Занимаваме се със случаи, при които жестокостта се е превърнала в модел на поведение. Душите имат право да избират. Правим всичко възможно да пречистим енергията им чрез рехабилитация и когато сметнем, че имат шанс за изцеление, им предлагаме да се върнат на Земята в живот, в който ще изпитат същата болка, която са причинили, но умножена.
    Д-р Н. Може ли душа, извършила жестокост, която истински се разкайва, да бъде излекувана по този начин?
    К. Възможно е.
    Д-р Н. Мислех, че кармичното правосъдие не е наказателно?
    К. Не е, предложението дава възможност за укрепване и спасение. Обикновено е нужен повече от един живот, за да се изпита болка, равна на причинената на много хора. Затова казах „умножена".
    Д-р Н. Все пак навярно повечето души приемат?
    К. Грешите, почти всички са твърде изплашени, че отново ще допуснат същите грешки. Освен това им липсва кураж да бъдат жертви в поредица бъдещи животи.
    Д-р Н. Ако не пожелаят да се върнат на Земята, какво правите?
    К. Тръгват по пътя на онези, които считаме за неспасяеми. Тогава разсейваме енергията им.
    Д-р Н. Това форма на преобразуване ли е, или какво?
    К. Да... Наричаме го разпръскване на енергията. Всъщност тя наистина се премоделира. Разделяме я на частици.
    Д-р Н. Мислех, че енергията не може да бъде унищожена? По този начин не разрушавате ли безсмъртния характер на тези увредени души?
    К. Енергията не се унищожава, само се изменя и преобразува. Можем да смесим частица от старата енергия с нова, свежа, с която разполагаме. Това разреждане прави засегнатата част неефективна, но донякъде първоначалният характер на душата се запазва.
    Д-р Н. Значи отрицателната енергия на злото се смесва с големи дози нова, облагородяваща, енергия, за да направи увредената безобидна?
    К. (смее се.) Не точно облагородяваща, по-скоро свежа.
    Д-р Н. Защо някои души се съпротивляват срещу разсейването?
    К. Въпреки че душите, които приемат тези процедури за свое добро, се възстановяват и впоследствие водят полезен живот на Земята или другаде... Някои искат да запазят характера си непокътнат.
    Д-р Н. И какво става с онези, които откажат помощта ви?
    К. Много от тях потъват в забрава на място, където се уединяват. Не зная какво ще се случи по-нататък.
    Както вече споменах, увреждането на душата не идва само от физическото тяло. Последните два случая определено сочат, че самите души не са съвършени същества и могат да допринесат за нещастията си.

    Души самотници

    • случай двадесет и втори •
    Д-р Н. Ахим, моля те, обясни ми защо искащ толкова дълъг период на уединение след живота си в Мароко?
    К. Аз съм душа закрилник и енергията ми все още не е възстановена от влиянията в този живот.
    Д-р Н. Какво означава „душа закрилник"?
    К. Опитваме се да защитаваме хора, чиято вродена доброта и силно желание да подобрят живота на голям брой земни жители трябва да бъдат запазени.
    Д-р Н. Кого защитаваше в Мароко?
    К. Лидера на съпротивата срещу френската колонизация. Благодарение на дългогодишната ми саможертва успя да помогне повече на народа ни в борбата му за свобода.
    Д-р Н. Звучи впечатляващо. Често ли участваш в политически движения в преражданията си?
    К. Да, и във войни. Борим се за справедливи каузи.
    Д-р Н. Какви характерни черти имат душите закрилници като група?
    К. Известни сме с издръжливостта си и хладнокръвието си в битки, когато помагаме на другите.
    Д-р Н. Щом предизвиквате враговете на онези, които искате да защитите, кой решава дали си заслужава? Струва ми се много субективно.
    К. Така е, именно затова предварително преценяваме къде бихме могли да бъдем най-полезни за хората. По същността си работата ни е или отбранителна, или нападателна, но никога не участваме в безпринципно агресивни действия.
    Д-р Н. Добре, да поговорим за изтощената ти енергия след тези усилия. Защо лечебният душ и другите процедури във възстановителния център не са успели да те върнат към нормалното състояние?
    К. (смее се.) Наричате го „лечебен душ",, а на мен ми прилича на автомивка! Това е вълнообразна тръба, която ви обтрива с положителна енергия, както четките в автомивка. Току-що няколко от завърналите се мои млади ученици минаха през нея и се чувстват страхотно,
    Д-р Н. А защо тази автомивка не помогна и на теб?
    К. (по-сериозно.) Не беше достатъчно, въпреки че по-голямата част от нечистата енергия изчезна. Самата ми същност е засегната от жестокостта в този живот и от мъченията, които изтърпях.
    Д-р Н. Какво правиш сега?
    К. Отпращам учениците си и се оттеглям в убежището,
    Където най-сетне мога напълно да дойда на себе си.
    Д-р Н. Моля те, разкажи ми, колкото можеш, за това място и какво правиш там.
    К. Представлява тъмно помещение, някои го наричат „спална камера", където има и други почиващи, но всъщност никой не ме вижда, както и аз тях. Усещам, че сме около двадесет. Чувстваме се така уморени, че нямаме желание да общуваме известно време. Пазителите ни наглеждаш.
    Д-р Н. Пазители? Кои са те?
    К. Пазителите на неутралност притежават умения за ненамеса. Талантът им се състои в това, че могат да ни наблюдават, без изобщо да въздействат върху мислите ни. Те са надзиратели на сънните камери. Забележка: очевидно „пазители на неутралност" е подспециалност в редиците на магистрите лечители. Имат и други имена, но запазване на неутралност означава косвено улесняване на лечението, без никакво общуване. Клиентите ми твърдят, че тези същества поддържат пълна тишина край душите, за които се грижат.
    Д-р Н. Как изглеждат тези пасивни надзиратели?
    К. (троснато.) Не са пасивни. Мога да ви ги опиша като монаси, обикалящи из светилище. Пазителите имат наметала с качулки над главите и не разкриват никаква самоличност пред нас. Заключват мислите си, но са много наблюдателни.
    Д-р Н. Значи просто ви наблюдават, докато си почивате?
    К. Не, не, все още не разбирате. Много умело се грижат за нас. Главната им задача е правилното вливане на енергията, която сме оставили в духовния свят, преди да се преродим за физически живот.
    Д-р Н. Чувал съм много за способността на душата да се раздвоява. Защо не можеш просто да отидеш в своята духовна област, да вземеш останалата част от енергията си и да се слееш с нея? Или да посетиш магистрите лечители, които регенерират увредена енергия?
    К. (въздиша дълбоко.) Ще се опитам да обясня. За нас всичко това не е необходимо. Искаме да се излекуваме от вредните влияния чрез бавно възвръщане на своята пречистена и отпочинала енергия. Пазителите ни помагат да възстановим собствената си енергия.
    Д-р Н. Почти като кръвопреливане от банка със собствена кръв?
    К. Да, точно, най-сетне ме разбрахте. Не искаме да се бърза. Не се нуждаем и от цялостно възстановяване. Дозите от собствената ни енергия се вливат в нас бавно, за по-голяма... Еластичност. Искаме да възвърнем силите, които сме имали преди тежкия живот, като прибавим и добитите от физически опит.
    Д-р Н. Колко трае възстановяването ви в това светилище в земни години?
    К. О, трудно е да се каже... От двадесет и пет до петдесет години... Никога не ни се струва достатъчно дълго, защото пазителите използват своите вибрационни честоти, за да... Масажират енергията ни, което е фантастично. Въпреки че са саможиви същества, които не желаят никой да ги вижда и общува с тях, знаят, че сме им благодарни за грижите. Разбират кога е време да се завърнем при приятелите си и да продължим заниманията си. (смее се.) И ни изритват.

    Енергийно лечение на Земята

    •  случай двадесет и трети •
    Д-р Н. Пуруян, бих искал да зная дали духовният ти лечителски опит се взема предвид, когато ти възлагат земни задачи.         
    К. (изражението на клиентката ми издаде изненада, докато отговаряше на въпроса ми.) Защо... Да... Едва сега разбрах колко голямо значение е имало... Само онези от нас, които искат да продължат да работят по този начин на Земята, се наричат „трансформатори".
    Д-р Н. Каква е разликата? Как би обяснила понятието „трансформатор"?
    К. (засмива се в знак на разбиране.) Душа, която се занимава с лечение и на Земята. Ние сме като служба „почистване", трансформираме здравето на телата. На Земята живеят хора, чиято енергия има сиви петна и те спират развитието им. Карат ги многократно да повтарят едни и същи грешки. Работата ми е да се преродя, да ги открия и да отстраня тези пречки, за да могат да вземат по-добри решения и да повишат самочувствието си. Трансформираме ги в по-пълноценни хора.
    Д-р Н. Пуруян, искам да изясним разликите в обучението, ако има такива, за възстановяване на души в духовния свят и трансформиране на енергия във физическия.
    К. (дълга пауза.) Отчасти обучението ни е еднакво, но... Трансформаторите се изпращат в други светове между преражданията си, за да се учат... Онези от нас, които работят с физически форми.
    Д-р Н. Опиши последното си упражнение за трансформатор, преди да се върнеш на Земята.
    К. (смаяна от въпроса ми, вяло отговаря.) О... Две светли същества дойдоха от друго измерение да поработят с шестима ни (независимата група за обучение на Пуруян). Показаха ни как... Да съсредоточаваме вибрационната си енергия в един силен лъч... Вместо да я разсейваме. Научих се да насочвам енергията си, за да постигна по-голям ефект.
    Д-р Н. Тези същества от физически свят ли бяха?
    К. (тихо.) По-скоро от нещо като газова сфера, в която интелигентността им съществува във вид на... Мехури... Но бяха много добри. Научихме... О... Научихме...
    Д-р Н. (спокойно.) Разбирам... Сега, след като имаш по-ясна представа откъде идват способностите ти, да се върнем към практическото приложение на това, което, си научила. Кажи ми как използваш духовното познание в  работата си днес като душа трансформатор на Земята?
    К. (с учуден поглед.) То е... тук... В съзнанието ми... Разбирам защо действа... (замълчава.) Насоченият лъч...
    Д-р Н. (настойчиво.) Насоченият лъч?...
    К. (сериозно.) Използваме го като лазер... По-скоро както зъболекарят издълбава развален зъб, за да почистим сивата енергия. Това е бързият начин. По-трудно ми е да осъществя бавната процедура, която трае по-дълго и е още по-ефективна.
    Д-р Н. Добре, Пуруян, не забравяй, че ми обясняваш как използваш духовния и земния си опит в съчетание, за да лекуваш енергия. В момента имаш спомени и за двата аспекта. Разкажи ми за бавния метод.
    К. (поема си дълбоко дъх.) Затварям очи и когато обхвана с ръце главата на пациента си, изпадам в полутранс. Тогава виждам, че това, което съм научила в духовния свят, ми помага повече, отколкото усвоеното в часовете тук. Всъщност няма значение.
    Д-р Н. Получаваме сила от много източници, с която помагаме на хората. Ако обичаш, продължи да говориш за бавния метод, който прилагаш върху пациенти. Ти си на Земята.
    К. Работя с геометрични форми, като спирали от енергия, оформям ги в съзнанието си в съответствие с конфигурацията на увреденото място. После полагам тези енергийни структури около сивите зони, така очертавам областите за лечение с бавни вибрации, както се поставя затоплена превръзка върху наранен мускул. (пауза.) Разбирате ли, тези души са увредени още при влизането си и... Състоянието им може само да се влоши, докато тялото се развива на Земята.
    Д-р Н. (изненадано.) Почакай. Какво означава „увредени при влизането си"? Мислех, че на Земята работите само с енергия, засегната от изпитанията в живота?
    К. Това е само част от проблема. Когато душата влезе в човешкото тяло на Земята, тя попада в плътна материя. Обитаваните тела все пак съдържат примитивна животинска енергия, която е сгъстена. Душата носи естествена, пречистена енергия и тя не се съчетава лесно с някои човешки тела. Необходим е опит, за да се свикне с това. Особено по-младите души могат да бъдат увредени. Рано поемат в погрешна посока и... се изменят.
    Д-р Н. И можеш да проектираш различни енергийни конфигурации върху различни хора, които лекуваш?
    К. Да, това е задачата на трансформатора. Увредените им енергийни линии са така... заплетени... че трябва да бъдат преподредени, за да се освободят от токсичната енергия. Тези объркани души са с нарушено равновесие и на всяка клетка от тялото, в която отрицателната енергия блокира пътя на положителната, трябва да бъде посветена много работа. Когато това се извърши както трябва, душата се свързва по-здраво с човешкия мозък.
    Д-р Н. Изглежда, наистина си заслужава.
    К. Ползотворно е, въпреки че имам още много да уча. (засмива се.) Наричаме себе си „психични гъби, напоени с пречистена енергия".
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #18 -: Януари 25, 2010, 19:32:17 »

    Лечители на околната среда

    • случай двадесет и четвърти •
    Д-р Н. Защо петимата се събрахте в тази група за обучение?
    К. Защото работим с енергия по един и същ начин. Общите занимания ни помагат да развием своята съзнателност и способности.
    Д-р Н. Обясни ми това, ако обичаш.
    К. В момента положението е такова, че самостоятелно не можем да поддържаме дълго достатъчно силен енергиен поток, за да постигнем необходимия ефект.
    Д-р Н. И постигате това, което желаете, колективно?
    К. Да, до известна степен. Затова ни харесва да работим заедно, да излъчваме енергия в унисон и да я съхраняваме в концентрирано състояние. Поотделно енергията ни не е така мощна и съсредоточена, разсейва се във всички посоки.
    Д-р Н. Затова ли сънуваш такива сънища и имаш това чувство в ръцете си в сегашния си живот?
    К. (замислено.) Да, разбирам, че те са послание за мен. Трябва да променя живота си, да отделя повече време за работа с енергия.
    Д-р Н. Искаш да кажеш - да я съхраняваш и използваш за лекуване на хора?
    К. (бързо опровергава погрешното ми предположение.) Не, моята група работи с енергия по различен начин. Ние сме лечители на растенията, дърветата и Земята. Затова избираме живот на еколози.
    Д-р Н. Причината да избереш сегашното си призвание свързана ли е със способностите ти?
    К. Да.
    Д-р Н. А другите от групата ти за обучение в духовния свят?
    К. (с щирока усмивка.) Двама от тях са мои колеги в горската служба.
    Д-р Н. Струва ми се, че като планетарни лечители ти и приятелите ти оставате без работа след всички тези екологични катастрофи на Земята.
    К. (тъжно.) Ужасно е, а сме толкова нужни тук.
    Д-р Н. Кажи ми, ти и останалите от групата ти в много минали прераждания на Земята ли сте се грижили за околната среда чрез енергия?
    К. О, да... Дълго време.
    Д-р Н. Дай ми пример.
    К. В предишния си живот бях индианка от племето алгонкуи на име Пеещото дърво. Задължението ми беше да се грижа за плодородието на Земята ни. С часове стоях в гората с протегнати ръце. Хората мислеха, че разговарям с дърветата и почвата, а всъщност обменях енергия със Земята. Това става чрез усилване на телесното и душевното съзнание с малко помощ от водачите ни.
    Д-р Н. А сега?
    К. (пауза.) Като създаваме и поддържаме красотата и плодородието на Земята, даваме сили и на другите, които я обитават. Ръцете ни са средство, което кара хората да се стремят към красота около себе си и да оценяват ползата от природата.

    Разделяне и единение на душата

    • случай двадесет и пети •
    Д-р Н. Кажи ми, Апалон, след приветствията на духовната ти група скоро ли настъпва моментът да се слееш с енергийния си резерв?
    К. (усмихва се.) Водачът ми Канарис обича да превръща единението в тържествена церемония.
    Д-р Н. Сливането с енергията, която си оставила?
    К. Да, Канарис отива до една нища в помещението ни, където енергията ми се съхранява в стъклена урна, и ме очаква. Той се грижи за нея.
    Д-р Н. Значи не е била много активна в твое отсъствие. Какъв процент беше оставила?
    К. Само петнадесет, имах нужда от доста за живота си в Ирландия. Запазената в резерв част можеше да се включва в заниманията на групата ми и да се движи из нашата зона, но не участвах в забавни развлечения.
    Д-р Н. Разбирам, но тези слаби петнадесет процента цялостно копие на душата ти ли представляват?
    К. (пламенно.) Абсолютно, само че в умален вариант.
    Д-р Н. И петнадесетте процента от теб можеха да участват в груповите ви занимания и да общуват с приятелите ти, докато останалите осемдесет и пет бяха на Земята?
    К. Ммм... До известна степен... Да. Продължих да трупам знания и на двете места (Земята и духовния свят).
    Д-р Н. (импулсивно.) Любопитен съм да разбера нещо. Щом твоите петнадесет процента все още са жизнеспособни, защо не ги вземеш сама? За какво ти е Канарис?
    К. (обидено.) Бих развалила тържеството. Канарис е пазител на пламъка ми, така да се каже, докато ме няма. Това, което предлагате, е посегателство върху правото му да ми помогне при съединяването с енергията ми. Той държи да превърне събитието в церемония.
    Д-р Н. Извинявай за нетактичния въпрос, Апалон. Би ли описала визуално тази церемония?
    К. (радостно.) Канарис отива в нишата и с жест на бащинска гордост взема съда, а приятелите ми се събират и ме поздравяват за добре свършената работа в Ирландия.
    Д-р Н. А ирландският ти съпруг в компанията ли е?
    К. Да, да. Той е в първата редица и ме приветства най-възторжено. Не е същият, какъвто беше в ирландското си тяло.
    Д-р Н. Добре, какво прави Канарис по-нататък?
    К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от нишата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации.
    Д-р Н. Как се чувстваш сега, в мига на единението с енергийния си резерв?
    К. (тихо.) Единението със самата мен прилича на сливане на две живачни топчета върху стъклена чиния. Естествено се смесват и веднага стават хомогенна същност. Чувствам прилив на сила и равновесие. Топлината на възвърнатата част от мен ме изпълва с усещане за бодрост и спокойствие Осъзнавам своето... Безсмъртие.
    Д-р Н. (риторично, за да предизвикам отговор.) Не е ли жалко, че не вземаме на Земята сто процента от енергията си?
    К. (веднага реагира.) Сериозно ли говорите? Никой човешки ум не би могъл да оцелее при тези обстоятелства, но имах нужда от голяма част за ирландския си живот.
    Д-р Н. Какъв процент си взела в сегашното си тяло?
    К. Около... Шестдесет, и е предостатъчно.
    Д-р Н. Чувал съм за физически планети, където бихме могли да вземем цялата си енергия и напълно да запазим паметта си.
    К. Да, и много от тези форми на живот позволяват телепатия. Физически светове като земния, с типа тела, които обитаваме, са достигнали определен етап на умствено развитие. Точно сега еволюцията ни поставя условия, с които сами трябва да се справим. Ограниченията са от полза за нас.
    Д-р Н. Апалон, обясни как разбираш колко енергия ще ти бъде необходима преди всяко прераждане?
    К. Канарис следи енергийното ми ниво и съветът, който получавам за всяко тяло, зависи от неговите физически и умствени характеристики. Някои тела изискват повече духовна енергия, отколкото други и се знае какви условия съществуват, преди да започнем нов живот.
    Д-р Н. Ти ми каза, че онази ирландка е била физически силна, предполагам, и волева жена, щом е оцеляла. Все пак си взела голяма част от енергията си в тялото й.
    К. Да, беше по-силна, отколкото съм днес, но се нуждаеше от духовната ми помощ, както аз от силата й, за да устоя на изпитанията и да запазя същността си след този живот в лишения. Не винаги сме били в хармония.
    Д-р Н. Значи, когато не си в хармония с тялото, е необходима повече лична душевна енергия?
    К. О, да. Както и ако средата, в която живеем, е враждебна... Много неща се вземат предвид. Чувствам се в добър синхрон със сегашното си тяло, въпреки че понякога ми се иска да имах силата на ирландката. Съществуват много променливи. Именно в това е предизвикателството И затова е забавно.

    Системи от  духовни групи - Раждане на душите
    • случай двадесет и шести •
    Д-р Н. Шона, кое е най-важното ти преживяване между преражданията?
    К. (без колебание.) Отивам в... Инкубатора, където се излюпват душите. Аз съм майка, нещо като акушерка.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че работиш в  духовната люпилня?
    К. (развълнувано.) Да, помагаме на новите да излязат на бял свят. Улесняваме ранното им развитие... С топлота, нежност и грижи. Посрещаме ги.
    Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми обстановката на това място.
    К. Прилича на... газообразна... пчелна пита, над която се вият струи енергия. Много е светло.
    Д-р Н. Като говориш за пчелна пита, нима искаш да кажеш, че люпилнята има структура на кошер?
    К. Хм, да... Въпреки че самият инкубатор представлява огромен център, който не изглежда ограничен от външни измерения. Новите души имат свои килийки, в които остават, докато пораснат достатъчно, за да бъдат изведени.
    Д-р Н. Като майка в инкубатора кога за първи път виждаш новите души?
    К. Намираме се в приемното помещение, което е част от инкубатора, в единия край на центъра. Новородените са малки късове бяла енергия в златиста обвивка. Бавно и тържествено се придвижват към нас в колона.
    Д-р Н. Откъде?
    К. В нашия край на голямото хале цялата стена е запълнена с разтопена маса от интензивна енергия и... жизненост. Като че ли не се зарежда от обикновен източник на топлина, а от някаква изумителна любяща сила. Тази маса пулсира и се вълнува в красиво плавно движение. Цветът й е като вътрешността на клепачите ви, когато погледнете към слънцето със затворени очи в ясен ден.
    Д-р Н. И виждате как душите излизат от тази маса?
    К. Тя започва да се издува, никога два пъти на едно и също място. Издутината се увеличава и се превръща в безформена буца. Разтварянето й е вълнуващ момент. Ражда се нова душа. Тя е напълно жива и притежава неповторим характер.
    Забележки: Друга клиентка от пето ниво описа инкубацията по следния начин: „Виждам яйцевидна маса с пулсираща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нови частици душевна енергия. Когато се свие, мисля, че всмуква обратно неуспелите да се отделят." Поради някаква причина тези души не са могли да направят първата стъпка към своята индивидуалност.
    Д-р Н. Какво виждаш отвъд тази маса, Шона?
    К. (дълга пауза.) Прекрасно оранжево-жълтеникаво сияние. Зад него има виолетова тъмнина, но не студен мрак... Това е вечността.
    Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш повече за колоната от нови души, които идват към вас от масата?
    К. Новоизлюпените души бавно се носят към местата, където стои по някоя майка като мен.
    Д-р Н. Колко други майки виждаш?
    К. Наблизо има пет... които, както аз... все още се обучават.
    Д-р Н. Какви са задълженията на една майка в инкубатора?
    К. Обикаляме около излюпващите се и ги... подсушаваме, когато златистата им обвивка се разтвори. Движат се бавно, за да можем нежно да прегърнем малката им енергийна маса.
    Д-р Н. Какво означава „подсушавате"?
    К. Изсушаваме... влажната енергия на новата душа, така да се каже. Не мога да обясня всичко това на човешки език. Нещо като уплътняване на новата бяла енергия.
    Д-р Н. Значи главното, което виждаш сега, е бяла енергия?
    К. Да, когато стигнат до нас... отблизо... забелязвам синьо-виолетово сияние около тях.
    Д-р Н. От какво мислиш, че е то?
    К. (пауза, после тихо.) О... Сега виждам... Нещо като пъпна връв... Енергийната нишка, която ги свързва една с друга.
    Д-р Н. Описанието ти ме накара да си представя дълга перлена огърлица. Душите приличат на наниз перли. Така ли е?
    К. Да, по-скоро са като редица перли върху сребрист конвейер..
    Д-р Н. Добре, кажи ми, когато прегръщаш всяка нова душа... И я подсушаваш... Това ли й вдъхва живот? 
    К. (бързо реагира.) О, не. Чрез нас... Но не от нас... Струи жизнена сила, любяща и всезнаеща. Това, което предаваме с вибрациите си при изсушаването на новата енергия, е... Същността на началото... Надеждата за бъдещи постижения. Майките го наричат „прегръдката на любовта". Помагаме на душите да осъзнаят какви са и какви могат да станат. Когато прегърнем с обич новата душа, й предаваме разбирането и съчувствието си.
    Д-р Н. Да продължим с вибрационната прегръдка. В този момент новата душа има ли вече свой характер? Добавяте ли, или отнемате от дадената й индивидуалност?
    К. Не, при появата си тя вече носи своя характер, въпреки че новите души все още не осъзнават кои са. Ние се грижим за тях, съобщаваме на новоизлюпеното същество, че е време за начало като... разпалваме енергията на душата, я караме да осъзнае, че съществува. Това е мигът на пробуждането.
    Д-р Н. Шона, моля те, помогни ми да разбера нещо. Мисля си за медицинските сестри в земните родилни домове. Те нямат представа какъв човек ще излезе от новороденото бебе, за което се грижат. И с вас ли е така... Или познавате безсмъртния характер на новите души?
    К. (смее се.) Работата ни е подобна на тази на земните бавачки, но това не е човешко родилно отделение. В момента, когато прегърнем новите, вече знаем нещо за тяхната индивидуалност. Характерните им черти стават по-очевидни, когато съединим енергията си с тях, за да укрепнат. Така можем да използваме по-ефективно вибрациите си, за да активираме... да събудим тяхната съзнателност. Всичко това е част от началото,
    Д-р Н. Като стажантка, как доби това познание за прилагането на вибрации върху новите души?
    К. Всяка нова майка трябва да се научи. Ако не се справи както трябва, има опасност новоизлюпените да продължат, без да се чувстват напълно готови. В такъв случай се налага някоя от старшите да се намеси по-късно.
    Д-р Н. Би ли изяснила още нещо, Шона? По време на „прегръдката на любовта" ти и другите майки долавяте ли някакъв ред в типовете самоличност на раждащите се души? Например възможно ли е десет смели да бъдат последвани от десет по-предпазливи?
    К. Това е твърде машинален подход! Всяка душа е уникална в целостта на характера си, създаден от съвършен източник, който не мога дори да започна да описвам. Уверявам ви, че няма две еднакви души... И никога няма да има!
    Забележка: Чувал съм от няколко други клиентки, че една от главните причини всяка душа да е различна от другите е, че когато източникът „изстрелва" енергийни частици, за да създаде душа, цялостната му маса претърпява едва забележими, но необратими промени. Следователно източникът е нещо като духовна майка, която никога не създава близнаци.
    Д-р Н. (настойчиво, очаквайки клиентката ми да ме поправи.) Мислиш ли, че всичко е напълно случайно? И няма никакъв подбор по сходни черти? Сигурна ли си, че е така?
    К. (раздразнено.) Това знае само създателят. Има души с по няколко подобни качества, но има и напълно различни, макар и родени наведнъж. Комбинациите са сложни. Като майка, долавям всяка основна черта и затова мога да ви кажа, че не съществуват две души с еднакъв характер.
    Д-р Н. Добре...(клиентката ме прекъсва.)
    К. Имам чувството, че отвъд сводестия вход съществува всемогъщо присъствие, което управлява всичко. Дори и да има някакъв ключ към енергийните същности... Не е нужно да го знаем...
    Забележка: По време на сеансите си с най-голям интерес очаквам именно такива моменти. Опитвам се да надникна през вратата към всемогъщия източник, но едва успявам да я открехна.
    Д-р Н. Моля те, кажи ми какви чувства събужда у теб това присъствие, енергийната маса, която изпраща новите души при вас. Навярно ти и другите майки сте се замисляли за произхода на душите, въпреки че не можете да видите силата, която ги създава?
    К. (шепнешьом.) Усещам, че източникът е... наблизо... но може би не извършва фактическия процес на... създаването...
    Д-р Н. (тихо.) Искаш да кажеш, че е възможно енергийната маса да не е истинският създател?
    К. (смутено.) Мисля, че има сили, които помагат... Не зная.
    Д-р Н. (опитвам друга тактика.) Новосъздадените души имат и недостатъци, нали, Шона? Ако бяха съвършени, нима би имало причина съвършеният източник да създава всички нови?
    К. (колебливо.) Всичко тук изглежда напълно съвършено.
    Д-р Н. (за малко сменям темата.) Само с души, които ще дойдат на Земята, ли работиш?
    К. Да, но биха могли да отидат на всякакви места. Само малка част идват на Земята. Има много физически светове, подобни на земния. Наричаме ги „светове на
    удоволствие" и „светове на страдание".
    Д-р Н. А след като си натрупала опит от прераждания, знаеш ли кога една душа е готова да дойде на Земята?
    К. Да. Зная, че души, които идват в светове като земния, трябва да бъдат силни и издръжливи заради болката, която ще преживеят наред с радостта.
    Д-р Н. И аз мисля така. А когато човешките тела окажат вредно влияние върху тези души, особено младите, причината е в тяхното несъвършенство. Вярно ли е това?
    К. Предполагам, че да.
    Д-р Н. (продължавам.) Което ме навежда на мисълта, че трябва да се потрудят, за да укрепнат и добият пълна просветеност. Съгласна ли си?
    К. (дълга пауза, последвана от въздишка.) Мисля, че съвършенството е заложено... в новосъздадените. Развитието започва с разбиване на невинността на новите души не защото имат вродени недостатъци. Преодоляването на пречки ги прави по-силни, но придобитите несъвършенства не могат да бъдат напълно заличени, докато всички души се съединят... И престанат да се прераждат.
    Д-р Н. Няма ли да бъде трудно, щом непрекъснато се създават нови души, които заемат местата на спрелите да се прераждат на Земята?
    К. И това ще свърши, когато всички хора... От всички раси и националности се обединят. Затова ни изпращат да работим на места като Земята.
    Д-р Н. Значи, щом обучението ни завърши, и Вселената, в която живеем, ще умре, така ли?
    К. Може би дори по-рано. Няма значение, съществуват и други. Вечността е безкрайна. Важен е процесът, който ни позволява да... натрупаме опит, да се изявим и... да се учим.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #19 -: Януари 25, 2010, 19:34:59 »

    Общностни центрове

    • случай двадесет и седми •
    Д-р Н. Когато наближаваш духовния си център, Ариани, какво виждаш там?
    К. Красив гръцки храм с ослепително бели мраморни колони.
    Д-р Н. Сама ли създаде образа, или някой друг го проектира в съзнанието ти?
    К. Наистина е тук, пред мен! Точно както си го спомням... Но... може би някой ми помага... Моят водач... Не съм сигурна.
    Д-р Н. Познаваш ли този храм?
    К. (усмихва се.) Отлично. Представлява кулминацията на поредица важни животи, за които бях забравила на Земята.
    Д-р Н. Защо този храм означава толкова много за теб?
    К. Това е храмът на Атина, богинята на мъдростта. Бях жрица там... Една от четирите. Задължението ни беше да поддържаме пламъка на знанието. Гореше върху гладък плосък камък в средата на храма с изсечен надпис.
    Д-р Н. Какво означаваше надписът?
    К. (пауза.) А... главно... да търсим истината навсякъде. А пътят към истината е стремежът към хармония и красота във всичко, което ни заобикаля в живота.
    Д-р Н. (преструвайки се на наивен.) Само това ли правехте? Грижехте се пламъкът да не загасне?
    К. (с известно раздразнение.) Не, беше място за учение, в което една жена можеше да участва. Огънят символизираше свещения пламък на истината в сърцата ни. Вярвахме в свещената мощ на един бог и подчинени на него божества, представляващи части от тази централна сила.
    Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че ти и останалите жени сте имали монотеистични вярвания?         
    К. (усмихва се.) Да, и сектата ни се разпространи извън храма. Властите вярваха, че в сърцата си сме чисти, и не ни смятаха за интелектуална каста. Повечето от тях всъщност не разбираха целите ни. Виждаха Атина в една светлина, а ние - в друга: за нас пламъкът означаваше, че разумът и чувствата не са в противоборство. Храмът ни поставяше съзнанието над суеверията. Вярвахме и в равенството между половете.
    Д-р Н. Предполагам, че с тези радикални разбирания сте си навлекли гнева на застъпниците на патриархалните порядки?
    К. Да, накрая се случи точно това. Толерантността им изчезна, а и сред собствените ни редици имаше интриги и предателства. Мотивите ни бяха изопачени. Управниците, които губеха властта си, смятаха, че допринасяме за корупцията в държавата, и ни принудиха да прекратим съществуването на учението си.
    Д-р Н. И след тази поредица прераждания в Гърция ти пожела да отнесеш образа на храма със себе си в духовния свят?
    К. Би могло да се каже. За мен и приятелите ми този живот и няколко предишни в Гърция бяха връх на разума, мъдростта и духовността. Трябваше да чакам дълго време, докато отново мога да изразявам същите чувства в женско тяло.

    случай двадесет и осми
    Д-р Н. Когато стигнеш до последната спирка, Рудалф, опиши ми какво виждаш, докато се приближаваш към духовния си дом.
    К. Вървя към своята шушулка през местност, подобна на парк, и около мен цари тишина и спокойствие Виждам струпани тук-там балони, гладки и прозрачни, в които има души.
    Д-р Н. Как разпознаваш своя?
    К. О... да... въпреки... нивото, до което съм достигнала, ми е нужно известно време да се ориентирам. Ще се справя. Бих успяла и сама, но водачката ми Тахама (която изглежда като индианка) дойде да ме придружи по пътя дотук, защото знаеше, че съм уморена след дългия труден живот. (починала е през 1937-а.) Много е грижовна.
    Д-р Н. Добре, опиши ми шушулката си.
    К. Прилича на огромен сапунен мехур. Всъщност представлява училищна сграда, разделена на четири етажа. В тях има множество ярки, пъстроцветни енергийни същности.
    Д-р Н. И отвън цялата сграда е прозрачна?
    К. Полупрозрачна... Матова.
    Д-р Н. Добре, сега влез вътре и опиши как изглеждат тези четири етажа и какво означават за теб.
    К. Четирите етажа са прозрачни и приличат на стъклени. Всички нива са свързани със стълбище, а в единия край има учебно помещение. На всеки етаж някоя група получава инструкции. Влизам на първия, където начинаещите слушат гостуващ лектор на име Бион. Познавам я, специалист е по грешките на младите души. Силна е, но и нежна.
    Д-р Н. Всички преподаватели в училището ли познаваш?
    К. О, да. Аз съм една от тях... Току-що започнала естествено. Моля ви, не мислете, че се хваля, все още се обучавам за учителка, но съм много горда.
    Д-р Н. Имаш право, Рудалф. Кажи ми, на всеки етаж по една общностна група ли работи?
    К. (колебливо.) На първите два - да. На второто ниво има дванадесет души. А на горните - ученици от различни групи работят по индивидуални задачи.
    Д-р Н. Рудалф, за независими програми за обучение ли говориш?
    К. Точно така.
    Д-р Н. Добре, какво ти се случва по-нататък?
    К. Тахама ми казва къде трябва да отида. Напомня ми, че мястото ми е на третото ниво, но мога да постоя тук колкото искам. После ме оставя.
    Д-р Н. Знаеш ли защо?
    К. О, разбирате ли... Водачите ни непрекъснато поддържат връзка с учениците си в този център. Опитват се да бъдат близки с нас... Да общуваме, защото... Професионалният им статус го изисква. Не искам да останете с впечатлението, че са като превзетите професори на Земята. Тук е различно. Магистрите, като другия ми водач, Релон, спазват известна дистанция между себе си и учениците, когато не им преподават, за да им дадат възможност за индивидуална изява при самостоятелната работа. Смятат, че за израстването на учениците е важно да не бъдат надзиравани непрекъснато.
    Д-р Н. Звучи много интересно. Продължи, ако обичаш, Рудалф.
    К. Тахама ми казва: „до скоро". В интерес на истината, все още не съм свикнала напълно с обстановката. Винаги е така, когато се завърна. Необходимо ми е известно време да се приспособя, така че ще остана при децата на долния етаж - да си отдъхна и да им се порадвам.
    Д-р Н. Деца? Наричащ душите от първо ниво деца?
    К. (смее се.) Май прозвуча малко пренебрежително. Така наричаме начинаещите, чието държание понякога ни се струва детинско. Тази група е започнала съвсем наскоро. Познават ме, защото съм се срещала с тях. Зная кои повтарят едни и същи грешки поради липса на самодисциплина. Не полагат големи усилия да напреднат в развитието си. Няма да остана дълго, защото не искам да отвличам вниманието им от лекцията на Бион.
    Д-р Н. Как се отнасят учителите към бавно напредващите?
    К. Честно казано, преподавателите на първо ниво се уморяват от някои ученици, които почти отказват да прогресират, и задълго прекъсват заниманията си с тях.
    Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че учителите престават да насърчават трудните ученици?
    К. Трябва да разберете, че търпението им е безгранично, защото времето няма никакво значение. Готови са да чакат, докато на ученика му омръзне да тъпче на едно място и сам прояви желание да се постарае.
    Д-р Н. Разбирам. Моля те, продължи разходката си из това училище.
    К. Поглеждам през стъкления таван към второто ниво. Именно там ще бъде следващата ми спирка. Оттук душите в стаята изглеждат ефирни и прозрачни. Всъщност нямам нужда от стълбище, но в съзнанието ми то представлява приспособление за придвижване. Когато се качвам на втория етаж, виждам юношите. Приличат на суперактивни тийнейджъри... Пълни с неукротима енергия... Бързо поемат информация, като попивателна, и се опитват да приложат знанията. Научават се да се владеят, но много от тях все още не са свикнали да отстъпват, когато е по-разумно.
    Д-р Н. Като учителка, смяташ ли, че тези души са егоисти?
    К. (смее се.) Това е нормално, както и постоянната нужда от външен стимул. (по-сериозно.) Все още не съм достатъчно квалифицирана да работя на това ниво. Тук е територията на Енит, възпитателка с голямо сърце. В момента са в междучасие. Струва ми се забавно да бъда край тях, защото непрекъснато настояват да им разказвам как съм се научила да постигам целите си на Земята. Скоро трябва да се преместя на третото ниво.
    Д-р Н. Какво би станало, ако някой от тези ученици дойде с теб?
    К. (усмихва се.) Понякога любопитните се промъкват в зоните на по-напредналите. Все едно третокласник да отскочи до стаята на шести клас. Детето би се почувствало неловко. Може би някой ще се пошегува с него, но накрая ще го заведат обратно при класа му. Тук е същото.
    Д-р Н. Е, предполагам, че си готова да ме отведеш на третото ниво? Ще споделиш ли впечатленията си от това място?
    К. (лъчезарно.) Това е моята зона. Тук се обучават млади зрели души. Някой от нас ще станат учители. Непрекъснато срещаме предизвикателства. Сега работим върху съобразителността. Не просто умението да реагираме в различни ситуации. Учим се да защитаваме и информираме, да отваряме очите си на четири и да надничаме в душата на другите чрез светлината в очите им при земните си пътувания.
    Д-р Н. Виждаш ли хора, които си познавала?
    К. О, да. Елан (съпруг и в миналия, и в сегашния живот, вечен партньор). Изглежда както в последния ни живот. Елан съживява уморената ми енергия с любовта си... Сякаш разпалва огъня в изстинала печка. Дълго време бях вдовица. (с насълзени очи.) Преживяваме няколко мига на безкрайно щастие.
    Д-р Н. (след пауза.) Някой друг?
    К. Всички! Ето я Есент (майка й в сегашния живот) и Блей (най-добрата й приятелка днес). (клиентката се разсейва за момент.) Искам да отида за малко до четвъртото ниво, за да видя дъщеря си Анна (сега отново нейна дъщеря).
    Д-р Н. Кажи ми каквото знаеш за това ниво.
    К. Има само три души, които отдолу изглеждат безформени златисти и сребристо-синкави сенки. Тези напълно зрели души излъчват топлота и обич. Стават все по-мъдри и съветват другите как да използват пълноценно човешките си тела. Усещам, че имат по-силна духовна същност. Наистина са в хармония със съществуването си. Когато се завърнат след физически живот, нямат нужда от приспособяване като мен.
    Д-р Н. Къде са другите възрастни, старшите водачи, старейшините... И другите като тях?
    К. Не са в този балон, но се срещаме с тях другаде.

    Библиотеката с книги на живота

    • случай двадесет и девети •
    Д-р Н. Къде се намираш сега?
    К. (малко смутена.) На място за обучение... Прилича на готическа постройка... С каменни стени... Дълги мраморни маси...
    Д-р Н. Защо мислиш, че си попаднала в именно такава сграда?
    К. (пауза.) В едно от преражданията си бях монах в Европа (през дванадесети век). Галерията на старата църква беше любимото ми място за тихо учение. Но зная къде съм сега. Това е библиотеката с големите книги... Записите.
    Д-р Н. Много хора ги наричат книгите на живота, за тях ли говориш?
    К. Да, използваме ги... (пауза, клиентката ми се разсейва за момент.) Към мен се приближава възрастен мъж в бяла мантия, с угрижено изражение... Суети се около мен.
    Д-р Н. Какво прави, Ейми?
    К. Носи куп свитъци, списъци и схеми. Мърмори и поклаща глава.
    Д-р Н. Имаш ли представа защо?
    К. Той е библиотекарят. Казва ми: „подранила си."
    Д-р Н. За какво мислиш, че намеква?
    К. (пауза.) Че... не съм имала уважителни причини да се върна толкова скоро.
    Д-р Н. Уважителни причини?...
    К. (прекьсва ме.) О... Мъчителни болки... Нефункциониращо тяло.
    Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво прави библиотекарят по-нататък.
    К. Има едно огромно пространство, където виждам много души на дълги бюра, отрупани с книги, но сега няма да отида там. Възрастният мъж ме повежда към един от съседните малки кабинети, където ще разговаряме, без да смущаваме останалите.
    Д-р Н. Какво чувстваш, докато очакваш да започнете?
    К. (смирено поклаща глава.) Мисля, че се нуждая от специално отношение. Стаята е скромна, вътре има само маса и стол. Старецът донася огромна книга и я поставя пред мен като телевизионен екран.
    Д-р Н. Какво трябва да правиш?
    К. (отчетливо.) Да наблюдавам внимателно! Първо слага свитъка си пред мен и го разгъва. После посочва към поредица линии, отразяващи живота ми.
    Д-р Н. Ако обичаш, бавно ми обясни какво означават тези линии за теб, Ейми.
    К. Това са линиите на живота... Моя живот. Плътните раздалечени линии представляват най-значимите преживявания и възрастта, на която е най-вероятно да се случат. По-тънките пресичат главните и показват различни други... обстоятелства.
    Д-р Н. Чувал съм, че тези не толкова плътни линии са възможностите за действие, противопоставени на вероятностите. За това ли става дума?
    К. Точно така.
    Д-р Н. Какво друго можеш да ми кажеш за плътните и тънките линии?
    К. Всяка плътна линия е като ствол на дърво, а по-малките са клоните. Зная, че плътната е била главният ми път. Старецът посочва тази линия и малко ми се скарва, че съм поела по отклонението, което води до задънена улица.
    Д-р Н. Знаеш ли, Ейми, въпреки че архивистът мърмори за тези линии, те наистина представляват поредицата от възможностите ти за избор. От кармична гледна точка понякога всеки от нас тръгва в погрешна посока.
    К. (разпалено.) Да, но това е сериозно. Според него не съм направила малка грешка. Зная, че е загрижен за мен. (пауза, след което извиква.) Иска ми се да го ударя по главата с този проклет свитък. Казвам му: „Добре, пробвай моя живот за известно време!"
    Забележка: Тук Ейми казва, че изражението на стареца става по-благо и той излиза от стаята за няколко минути. Ейми предполага, че й дава време да се опомни, но архивистът донася друга книга. Отваря я на страница, където й показва себе си като млад мъж, хвърлен на лъвовете на древноримска арена поради религиозните си убеждения. После оставя книгата и отново отваря тази на Ейми. Питам я какво вижда сега.
    К. Изображението става триизмерно, цветно и живо. Библиотекарят ми посочва първата страница, на която виждам вселена с милиони галактики. После млечния път... И слънчевата система... За да си спомня откъде съм дошла, като че ли бих могла да забравя. После отгръща няколко страници по-нататък.
    Д-р Н. Харесва ми тази перспектива, Ейми. Какво още виждаш?
    К. А... кристални призми..; тъмни и светли, в зависимост от изпращаните мисли. Сега си спомням, че съм правила това и по-рано. Още линии... и картини... които мога мислено да движа напред или назад във времето. Все пак старецът ми помага.
    Забележка: Казвали са ми, че линиите образуват вибрационни последователности, представляващи подреждане на времеви отрязъци.
    Д-р Н. Как тълкуваш значението на тези линии?
    К. Подреждат картините от живота в последователността, която желаете... В която е необходимо да ги проследите.
    Д-р Н. Не искам да избързваме, Ейми. Кажи ми само какво прави старецът сега.
    К. Прелиства книгата и виждам на екрана себе си в селото, което току-що напуснах. Не е просто картина... Изглежда толкова истинско... Живо е. И аз съм там.
    Д-р Н. Наистина ли участваш, или си само наблюдател?
    К. Можем да използваме и двата начина, но точно сега трябва само да гледам.
    Д-р Н. Добре, Ейми. Нека проследим сцената, която ти показва старецът. Разкажи какво се случва.
    К. О... ще разгледаме... другите възможности. След като виждам това, което наистина сторих до езерото, как сложих край на живота си... В следващата сцена отново съм на брега. (пауза.) Този път не, влизам във водата, за да се удавя. Връщам се в селото. (за първи път се засмива.) Все още съм бременна.
    Д-р Н. (смея се заедно с нея.) Добре, обърни страницата. Какво следва?
    К. Сега съм с майка си, Айрис. Казвам й, че чакам дете от Томас. Не е шокирана, както предполагах. Но е ядосана. Скарва ми се. После... заплаква с мен и ме прегръща. (клиентката ми замълчава за миг и продължава с насълзели очи.) Уверявам я, че съм добро момиче, но съм била влюбена.
    Д-р Н. Айрис казва ли на баща ти?                 
    К. Това е една от алтернативите, които виждам.
    Д-р Н. Проследи тази линия и ми разкажи.
    К. (пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрастен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.
    Д-р Н. Това единствената ти друга възможност ли е засега?
    К. (смирено.) О, не. Разглеждам още една. Връщам се от езерото и признавам, че съм бременна. Родителите ми ме нахокват и започват да се карат кой от тях е виновен. Казват ми, че не биха изоставили малката ни ферма и напуснали селото заради моя срам. Дават ми малко пари да замина за Лондон и да опитам да си намеря работа като прислужница.
    Д-р Н. И как се развиват нещата?
    К. (с огорчение.) Както предполагах. В Лондон не ме очаква нищо добро. Озовавам се на улицата и започвам да проституирам. (потръпва.) Умирам сравнително млада, а детето ми е подхвърлено на чужди хора и накрая също умира. Ужасно...
    Д-р Н. Е, поне си опитала да оцелееш. Проследяваш ли други алтернативи?
    К. Уморявам се. Старецът ми показва последния избор. Мисля, че има и други, но ще спрем дотук, защото аз го моля. В тази сцена родителите ми отново смятат, че трябва да ги напусна, но изчакват, докато в селото пристига пътуващ търговец. Съгласява се да ме качи в  каруцата си, след като баща ми му плаща известна сума. Не отиваме в Лондон, а обикаляме другите села в областта. Накрая намирам работа при едно семейство. Казвам им, че съпругът ми е загинал. Търговецът ми е дал тенекиена халка, която нося и потвърждава историята ми. Не съм сигурна, че ми вярват. Няма значение. Установявам се в града. Не се омъжвам, но детето ми израства здраво.
    Д-р Н. След като си проследила няколко алтернативи на самоубийството, до какви изводи стигаш?
    К. (с тъга.) Безсмислено беше да слагам край на живота си. Вече съм убедена. Мисля, че го разбрах много по-рано. Веднага след като умрях, си казах: „Господи, постъпих толкова глупаво, сега трябва да започна всичко отначало!" Когато отидох при съвета, ме попитаха дали искам скоро да преживея отново това изпитание. Отговорих: „Нека помисля известно време."
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #20 -: Януари 25, 2010, 19:38:28 »

    • случай тридесети •
    Д-р Н. Когато се връщаш в духовния свят, Ънтър, при наблюденията на отминалия ти живот наблягате ли на някое събитие, за което ясно си спомняш и би искал да споделиш?
    К. След като прекарвам известно време с групата си, водачът ми Фотаниус ме отвежда в библиотеката за индивидуално занимание, докато спомените ми за завършилия живот все още са пресни.
    Д-р Н. Това единственото ти упражнение тук ли ще бъде?
    К. О, не. Често идваме да учим самостоятелно, което е част от подготовката ни за бъдещ живот. Ще разгледам главните и страничните си наклонности и ще ги съпоставя с целите си.
    Д-р Н. Добре, да влезем в библиотеката. Ако обичаш, опиши всичко в реда, в който го виждаш.
    К. Помещението е в голяма правоъгълна сграда. Всичко е ослепително бяло. Покрай стените са подредени големи дебели книги.
    Д-р Н. Фотаниус ли те доведе тук?
    К. Само ме придружи. Сега съм с жена със снежнобели коси, която ме посрещна. Лицето й е много приветливо. Първото, което забелязвам, когато влизам, са дългите маси, които се простират толкова далеч, че не виждам края им. На тях седят много хора, загледани в книгите пред себе си. Не са близки едни с други.
    Д-р Н. Защо е така?
    К. О... Оставянето на всеки да работи насаме е въпрос на уважение към правото му на лична свобода.
    Д-р Н. Продължи, ако обичаш.
    К. Библиотекарката ми има много интелигентен вид... Наричаме тези хора схоластиците. (други ги наричат архивисти.) Отива до една етажерка наблизо и взема книга. Зная, че това са моите записи. (вяло.) Съдържат разказвани и неразказвани истории.
    Д-р Н. (малко шеговито.) Имаш ли картон за библиотеката?
    К. (смее се.) Не се изискват картони... Само умствена нагласа.
    Д-р Н. Няколко свои книги ли имаш?
    К. Да, и това е тази, която ще използвам днес. Книгите са старателно подредени по рафтовете. Зная къде стоят моите и когато ги погледна отдалеч, засияват.
    Д-р Н. Би ли могъл сам да отидеш до етажерката?
    К. Ммм... Не... Но мисля, че по-възрастните могат.
    Д-р Н. Значи библиотекарката ти донася книгата, по която трябва да учиш?
    К. Да. До масите са поставени големи пиедестали. Схоластичката отгръща на страницата, от която ще започна.
    Забележка: Стигнахме до етапа, на който започва уникалната лична среща на душата с екраните от книгите на живота. Може би съзнанието на клиента ще успее да предаде на човешки език това, което вижда свръхсъзнанието в библиотеката, а може би не.
    Д-р Н. Дава ти указания от пиедестала, преди да вземеш тази книга и седнеш сам на някоя маса?
    К. Да... разглеждам страница с... надпис... със златни букви...
    Д-р Н. Би ли могъл да ми го прочетеш?
    К. Не... Сега не мога да го преведа... Но означава, че това е моята книга.
    Д-р Н. Не можеш ли да различиш поне една дума? Погледни по-внимателно.
    К. (пауза.) Виждам... Гръцкия символ рi.
    Д-р Н. Гръцката буква ли е, или откриваш математически смисъл?
    К. Мисля, че има нещо общо с пропорции, в какво съотношение са нещата за мен. Написано е на езика на движението и емоциите. Смисълът се усеща... Чрез музикални вибрации. Символите представляват причините и следствията в редица пропорционални отношения между сходни и различни обстоятелства в животите ми. Има и още нещо, но не мога... (замълчава.)
    Д-р Н. Благодаря ти. А сега ми кажи какво ще правиш с тази книга.
    К. Преди да я отнеса до някое свободно място, ще направим едно упражнение заедно. Символите ни упътват на коя страница да отгърнем... Но не мога да ви кажа по какъв начин... Не зная как да го обясня.
    Д-р Н. Не се безпокой. Справяш се доста добре. Кажи ми само как ти помага библиотекарката.
    К. (поема си дълбоко дъх.) Отваряме на страница, където се виждам като дете на игрището в училищния двор. (клиентът ми внезапно се разтреперва.) Ще бъде... забавно... Насочваме се към времето, когато бях подло, зло хлапе... Отново трябва да преживея това... Има нещо, което искат да видя... част от енергията ми... се промъква в самата страница...
    Д-р Н. (настойчиво.) Добре, нека сцената се разиграе и ще ми разкажеш, каквото можеш.
    К. (сгърчва се на стола си.) След като... пропълзявам в книгата... участвам в случката, сякаш се повтаря... Ученик съм в прогимназията. Аз съм едро и нападателно момче, което тормози по-малките... кротки деца. Бия ги и ги замерям с камъни, когато възпитателите не гледат. После... О, не!
    Д-р Н. Какво става?
    К. (тревожно.) О... За бога! Сега съм най-малкото хлапе в двора и някой ме бие... Самият аз! Това е невероятно. След малко отново съм себе си и всички хвърлят камъни по мен. Ох, ужасно ме боли!
    Д-р Н. (след като успокоявам клиента и го връщам обратно в библиотеката.) В същия времеви отрязък ли влезе, като дете, или реалността беше изменена?
    К. (пауза.) В същия, но с известни промени. В миналия ми живот не се е случвало нищо такова, а би трябвало. Сцената ми се представя по различен начин. Всеки може да преживее отново някое събитие, за да види дали би могъл да постъпи по-добре. Почувствах болката, която съм причинявал на другите.
    Д-р Н. Ънтър, каква поука извлече от всичко?
    К. (дълга пауза.) Бях гневно хлапе, движено от страха от баща си. Следващите сцени, които ще проследя, са свързани с това. Работя върху състраданието и умението да овладявам бунтарския си характер.
    Д-р Н. Какво е значението на твоите книги на живота и цялата атмосфера в библиотеката?
    К. Като разглеждам своята книга, откривам грешките си и преживявам алтернативите. Докато съм в  тази тиха учебна зона... И виждам другите души, заети със същото занимание... се чувствам някак близък с тях, сякаш заедно преодоляваме трудностите.

    Цветове на душите

    • случай тридесет и първи •
    Д-р Н. Ако застана пред теб в духовния свят с голямо огледало, какви цветове бихме видели?
    К. Светлосин център със златисто-бели оттенъци покрай основната ми енергия... Моя ореол.
    Д-р Н. А когато погледнеш своя магистър учител, как изглежда енергията му?
    К. Кландър има... тъмносин център... обграден с бледовиолетово... и бял ореол по края.
    Д-р Н. Какво означават за теб централната и ореолната енергия?
    К. Наситеният цвят на енергийния център на Кландър отразява опита му, а виолетовият нюанс - мъдростта, която придобива с трупането на знания. Белият ореол предава тази мъдрост.
    Д-р Н. Какъв мислиш, че ще стане енергийният център на Кландър по-нататък и как ще изглежда?
    К. С тъмновиолетово сияние на висша духовност, струящо от всяка частица на енергийната му маса.
    Д-р Н. Можеш ли да опишеш разликата между вариациите на централните и ореолните цветове в  душевната енергия?
    К. Централният цвят отразява достигнатото ниво.
    Д-р Н. Както светлосинъото в твоята енергия? Този цвят ли показва нивото ти?
    К. Да.
    Д-р Н. А нюансите около него... ореолите... златисто-бялата ивица, какво би казал за нея?
    К. (пауза.) А... моите качества... Е, винаги в преражданията си съм бил загрижен за околните, такъв е характерът ми, но ореолът показва и какъв искам да стана... Стремя се да подсиля този аспект.
    Д-р Н. Не си начинаеща душа, а енергията ти има бял нюанс. Любопитен съм да узная нещо повече за този ярък бял ореол около толкова много души, чийто основен цвят е друг.
    К. Бялото енергийно сияние показва, че сме способни лесно да съчетаваме вибрациите си с тези на другите (души - б. а.) За по-ясно общуване.
    Д-р Н. Предполагам, че затова водачите учители често излъчват ярък бял ореол, но по какво тази светлина е различна от наситения бял цвят на младите души?
    К. Бялото представлява главно енергийна основа за цветовете на всички души. Белият оттенък в съчетание с други цветове отличава всяка душа. Бялата енергия е много възприемчива. Новите поемат множество вибрации, докато учителите изпращат голям обем информация, която трябва да бъде усвоена като истина.
    Д-р Н. И начинаещата душа има толкова малко опит, че не излъчва никакви други цветове освен бял?
    К. Точно така. Все още е неразвита.
    Д-р Н. Какво прави тази бяла енергия във вашата напреднала група?
    К. Лавани се упражнява с нас, защото е надарена. Решихме, че въпреки младостта си и малкия си опит не бива да бъде възпирана.
    Д-р Н. Лавани не се ли чувства неловко сред вас? Как успява да ви настигне?
    К. В момента полага изпит и, в интерес на истината, малко се страхува.
    Д-р Н. Защо е включена във вашата група?
    К. Групата ни е доста необикновена, защото сме изключително толерантни в работата си с неопитни души. Повечето групи от този тип са твърде заети със собствените си занимания и навярно не биха й обърнали внимание. Не казвам, че биха се държали неучтиво, но с малката си ефирна енергия за нас тя все още е дете.
    Д-р Н. Предполагам, че повечето напреднали общности не биха поели такава отговорност.
    К. Прав сте. Развиващите се групи са погълнати от своята работа. Отношението им би се сторило на едно дете почти презрително.
    Д-р Н. Тогава обясни защо водачът на Лавани й е позволил да идва при вас.
    К. Лавани има голям талант. Ние сме бързо усвояваща група и всеки от нас е преживял поредица тежки животи. (клиентката ми е прекарала на Земята едва 1600 години.) Въпреки бързия ни напредък се славим със скромност, която според някои е прекалена. Обучаваме се за детски учители, така че присъствието на Лавани е полезно и за нас.
    Д-р Н. Доста съм озадачен от това. Нима Лавани е прекъснала връзките със своята група на толкова ранен етап от съществуването си?
    К. Не, за бога! Откъде ви хрумна? Прекарва повечето време с приятелите си. (смее се.) Те не знаят за приключенията й с нас. Така е по-добре.
    Д-р Н. Защо?                                  
    К. Ако разберат, ще й задават твърде много въпроси. Силно е привързана към тях, а и ние искаме Лавани да поддържа нормални отношения със своите, макар и да знаем, че скоро ще надрасне тази група благодарение на дарбите си. Другите все още не са мотивирани от същото желание.
    Д-р Н. Щом душите са телепати и знаят всичко едни за други, не виждам как Лавани би могла да скрие това от приятелите си.
    К. Истина е, че белите не умеят да издигат прегради като нас за някои лични неща. Научихме Лавани да го прави, казах ви, че има забележителен потенциал. (след пауза добавя.) Естествено всеки уважава правото на другите да имат лични мисли.

    Цветове на посетителите в групите

    •  случай тридесет и трети •
    Д-р Н. Каза, че Рой, който е от твоята духовна група, е член на семейството ти в този живот. Когато погледнеш енергийния център на Рой, какво виждаш?
    К. Розово-жълтеникава концентрация, излъчвана от средата на тялото му, мястото, където се намира слънчевият сплит.
    Д-р Н. Какво тяло? Защо Рой се явява пред групата ви с физическия си образ?
    К. Показваме чертите от характера на телата си, които са ни харесвали в живота.
    Д-р Н. Е, какво означава за теб енергийната концентрация до областта на стомаха му?
    К. Най-силното лично качество на Рой в преражданията му е куражът, който запазва въпреки напрежението в тялото си. Нервите му са железни. (смее се.) Има и други примамливи черти, свързани с тази област.
    Д-р Н. Щом нивото на метаболичната му енергия показва това качество, забелязваш ли и други светлинни вълни от телата на приятелите си?
    К. Да, главата на Лари издава значителен напредък. В много прераждания е бил творческа личност.
    Д-р Н. Някой друг?
    К. Да, Натали. Силата на характера й личи от сърдечната област, защото е проявявала голямо състрадание.
    Д-р Н. А самата ти?
    К. Моето развитие е отразено от областта на гърлото заради ораторските ми умения в няколко минали живота и певческите - в сегашния.
    Д-р Н. Тези енергийни точки имат ли нещо общо с човешките цветови аури?
    К. Що се отнася до цвета, определено не. Но силната енергийна концентрация - да.

    Форми на енергийния цвят

    случай тридесет и четвърти
    К. (дълбоко разстроена.) О, не мога да повярвам! Роуина е тук... По-точно, Сат... Наистина е тя.
    Д-р Н. Какво лошо има в това, че виждаш Роуина в духовната си група?                                                  
    К. (намръщено, през стиснати устни.) Сат е... една от... лошите.
    Д-р Н. В какъв смисъл?
    К. О... В сравнение с всички останали, крито имаме спокойни, умерени енергийни вибрации.
    Д-р Н. Сюсиус, с какво се отличава зълва ти по цвят и форма?
    К. (все още не вярвайки, че е познала Роуина.) Тя е! Оранжевата й енергия пулсира бързо... Обичайните остри назъбени краища... Това е Сат. Искрящата, така я наричаме.
    Д-р Н. По формата, в която се явява пред теб, личи ли, че сте в противоборство и тук, в духовното ви селение, както в сегашния живот?
    К. (Леели свиква с присъствието на Роуина и тонът й става по-спокоен.) Не... Всъщност присъствието й ни амбицира... Полезно е за групата... Осъзнавам това.
    Д-р Н. Искам да се спрем на разликата между нейните проекции и твоята енергия по цвят и форма. Какво би могла да кажеш за себе си в духовния свят?
    К. Моята енергия е бяла с розов оттенък... Приятелите ми ме наричат камбанката, защото я виждат като капки флуиден дъжд, чиито вибрации напомнят... тих камбанен звън. Енергията на Сат е ясно откроена, със златисти отблясъци. Много е ярка и своенравна.
    Д-р Н. Какво значение има това за теб и групата ти?
    К. Просто не можем да бъдем самодоволни в присъствието на искрящата. Неуморна е, в непрестанно движение, вечно задава въпроси и оспорва постиженията ти. Любимата й роля в нашите животи е да разбива самочувствието ни.
    Д-р Н. Мислиш ли, че държанието й в духовния свят не е така оскърбително, както в сегашното й тяло на Роуина?
    К. (смее се.) Без съмнение. Избра тяло на нервен и избухлив човек, който преувеличава всичко. Този път (в сегашния живот) се явява сестра на съпруга ми. Сат също ме ядосва понякога, но сега виждам истинската й същност и зная, че мотивите й са породени от любов и желание да даде най-доброто от себе си. (отново се засмива.) В замяна ние й помагаме да успокои темпото, защото има склонност да взема прибързани решения.
    Д-р Н. Има ли още някой в тесния ви приятелски кръг, чиято енергия е като на Сат... Или Роуина?
    К. (с широка усмивка.) Да, например съпругът на най-добрата ми приятелка Мегън, Роджър. Тук се казва Сиер.
    Д-р Н. Как изглежда неговата енергия?
    К. Изпраща геометрични, ъгловати сигнали, които се движат напред-назад на зигзаг. Вълните му са остри... Като хапливия език... И отдалеч енергийните му вибрации наподобяват отчетливи звуци като на цимбал в оркестър. Сиер е дръзка, предизвикателна душа.
    Д-р Н. Като се има предвид това, което ми каза за енергийните им форми, биха ли могли Сат и Сиер... Роуина и Роджър да имат сполучлива връзка в живота?
    К. (избухва в смях.) Сигурно се шегувате. Биха се избили. Не, съпругът на Роуина е Бен, брат ми Бил, кротка душа.
    Д-р Н. Опиши енергията му, ако обичаш.
    К. Има съсредоточена зеленикаво-кафява енергия. Когато доловим нежен ромон, разбираме, че лозата е наблизо.                                                
    Д-р Н. Лоза? Не разбирам какво означава това име?
    К. В нашата група всеки си има прякор. Вибрационните вълни на Сен приличат на лоза... Със сплетени издънки, нали разбирате, като дълги плитки.
    Д-р Н. Този енергиен образ отразява ли по някакъв начин индивидуалността на Сен... Брат ти бил?
    К. Да. Сложен, но постоянен. Много честен. Отразява способността му да втъкава различни елементи в прекрасна хармония. Лозата и искрящата са чудесна двойка, защото Роуина никога не позволява на Бил да се възгордее твърде много, а той й дава опора в живота.
    Д-р Н. Преди да продължа, забелязах, че духовните имена на всички от групата ти започват със „с". Това означава ли нещо? Дори не съм сигурен дали ги изписвам правилно.
    К. Не се безпокойте. Важно е звученето, което показва интонациите на енергийното им движение. То отразява истинския характер на приятелите ми.
    Д-р Н. Звученето? Значи освен енергийния им цвят и форма вълните на всеки от тях имат и характерно звучене, както на Земята?
    К. Нещо подобно... Но за нас от значение са енергийните резонанси, които не се чуват с човешко ухо.
    Д-р Н. Да се върнем към най-добрата ти приятелка, Мегън. Спомена за нея, но не описа вибрационния й цвят.
    К. (с топла усмивка.) Ефирната й бледожълта енергия е като трептяща слънчева светлина над житна нива... Равна, гладка и нежна.
    Д-р Н. А душевният й характер?
    К. Способна е на абсолютно, безусловно състрадание и Обич.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #21 -: Януари 25, 2010, 19:39:57 »

    • случай тридесет и пети •
    Д-р Н. Каза че групата ти се е събрала в помещението, наподобяващо класна стая, но не съм сигурен какво става там.
    К. Тук сме за творческо упражнение с енергия. Водачът ми Тринити стои пред учебната дъска и рисува някаква фигура.
    Д-р Н. А ти какво правиш в момента?
    К. Седя на чина си както всички други... И наблюдавам Тринити.
    Д-р Н. Опиши ми обстановката, в една дълга редица ли сте седнали, или как?
    К. Не, на отделни чинове... Горната им част се отваря.
    Д-р Н. Къде се намираш ти спрямо приятелите си?
    К. Отляво. Каели шегаджията (братът на клиентката ми в този живот) седи до мен. Джак (съпругът и) е точно зад мен.
    Д-р Н. Каква е атмосферата в стаята в момента?
    К. Спокойна, много отпускаща, защото упражнението е толкова лесно, че почти ми доскучава да гледам как Тринити рисува.
    Д-р Н. Нима, какво рисува Тринити?
    К. Показва... Ха, как бързо да създадем мишка... От различни енергийни части.
    Д-р Н. Ще се разделите ли на групи, за да съедините енергиите си едни с други за тази задача?
    К. (махва с ръка.) О, не. Вече лесно се справяме с това. Ще бъде индивидуален тест.
    Д-р Н. Опиши теста, ако обичаш.
    К. Трябва много бързо да визуализираме мишка в съзнанието си... Като съчетаем необходимите енергийни части, за да създадем цяло животно. Има правила за подреждането на енергията при всяка творческа задача.
    Д-р Н. Значи ще бъдете изпитвани за правилните стъпки за създаване на мишка?
    К. Ммм... Да... Но... Всъщност това е тест за бързина. Тайната на успеха при творческо упражнение е бързата концептуализация... Да знаем с коя част на животното да започнем. После преценяваме необходимото количество енергия.
    Д-р Н. Струва ми се трудно.
    К. (с широка усмивка.) Лесно е. Тринити трябваше да избере по-сложно същество...                                   
    Д-р Н. (настойчиво.) Е, струва ми се, че Тринити знае какво прави. Не разбирам... (прекъсва ме с истеричен смях и питам какво става.)
    К. Каели ми намигна, повдигна плота на чина си и виждам как отвътре изпълзява бяла мишка.
    Д-р Н. значи е избързал със задачата?
    К. Да, и сега се перчи.
    Д-р Н. Тринити вижда ли това?
    К. (все още се смее.) Разбира се, той не пропуска нищо. Просто спира и казва: „Добре, щом сте толкова готови да започнете, хайде бързо да го направим всички заедно."
    Д-р Н. И какво става?
    К. Из цялата стая плъзват мишки. (хили се.) Уголемявам ушите си, за да стане още по-забавно.
    Ще завърша раздела с по-сериозен пример за групово упражнение с енергия. Досега не съм описвал този тип урок. В случай 36  трима приятели помагат на четвърти, който току-що е влязъл в тяло на Земята. За разлика от напредналите души с развити способности от предишния случай те са част от учебна група, наскоро преминала във второ ниво.
    • случай тридесет и шести •
    Д-р Н. Докато визуализираш в съзнанието си заниманията на своята група, ако обичаш, опиши ми едно важно упражнение.
    К. (дълга пауза.) О... искате... Добре. С двама от приятелите ми правим всичко възможно да помогнем с положителната си енергия на Клидей, който наскоро влезе в тяло на бебе. Искаме да успеем, защото не след дълго и ние ще го последваме.
    Д-р Н. Да продължим бавно. Какво точно правите тримата в момента?
    К. (въздъхва дълбоко.) Седнали сме в кръг... Учителят ни стои зад нас и ни дава напътствия. Сливаме енергиите си в един лъч и го насочваме към човешкото съзнание на Клидей. Скоро е пристигнал и... Не искам да издавам лични тайни, но не му е лесно.
    Д-р Н. Разбирам... Е... може би, ако поговорим, ще изясним нещата... Стига да не виждаш нещо нередно в това?
    К. Мисля... Че не би навредило...
    Д-р Н. (внимателно.) Кажи ми в кой месец след зачеването Клидей влезе в тялото на бебето.
    К. В четвъртия. (след пауза добавя.) Но започваме да му помагаме в шестия. До деветия е нужна много упорита работа.
    Д-р Н. Естествено... Необходимата концентрация и всичко останало... (пауза.) Кажи ми защо Клидей се нуждае от помощта на трима ви.
    К. Опитваме се да му вдъхнем кураж чрез енергията си, за да се съчетае по-добре с темперамента на детето. Сливането с тялото трябва да бъде като обличане на дреха, която ви е по мярка. Този път новата обвивка не приляга добре на Клидей.
    Д-р Н. Това изненадващо ли е за вас и учителя ви?
    К. Всъщност... Не. Разбирате ли, Клидей е тиха душа... Кротка, а бебето има неспокойно... Агресивно съзнание... И съединяването е трудно за него, въпреки че знаеше какво го очаква.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че е търсил някакво предизвикателство, преди да избере това бебе?
    К. Да, знаеше, че трябва да свикне да се приспособява към такива тела, защото по-рано е имал проблеми с овладяването на агресивен темперамент.
    Д-р Н. Избухлив човек ли ще стане? Или може би комплексиран... Емоционално неуравновесен и така нататък?             
    К. (смее се.) Познахте... Това е по-големият ми брат.
    Д-р Н. В сегашния ти живот?
    К. Да.
    Д-р Н. А какви се явяват сега другите двама освен теб в живота на Клидей?
    К. Зинин е съпругата му, а Монт - най-добрият му приятел.
    Д-р Н. Струва ми се добър екип поддръжници. Би ли могъл да обясниш малко по-подробно защо Клидей се нуждае от тяло с темперамент тип а?
    К. Клидей е твърде предпазлив. Прекалено много размишлява, преди да вземе решение. Не умее да реагира бързо. Решихме, че това тяло ще му помогне да развие способностите си, което ще бъде от полза и за детето.
    Д-р Н. Какъв беше проблемът на Клидей в предишния му живот?
    К. (свива рамене.) Имаше доста проблеми... Същия тип тяло... Измъчваше се от натрапчиви идеи и мании... Трудно се владееше... И Зинин страдаше от това.
    Д-р Н. Тогава защо?...
    К. (прекъсва ме.) Старателно прегледахме миналия му живот... Многократно преценихме всичко... Клидей пожела още един шанс в същия тип тяло. Попита Зинин дали иска отново да бъде негова съпруга, и тя се съгласи. (клиентът избухва в смях.)
    Д-р Н. Какво ти е толкова смешно?
    К. Но този път аз съм край него като по-малък брат с много силно тяло, за да го възпирам.
    Д-р Н. Да свършим с упражнението ви с енергиен лъч. Обясни как ти и двамата ти партньори използвате енергиите си, за да помогнете на Клидей.
    К. (дълга пауза.) Енергийните сигнали на Клидей и детето са разпилени.
    Д-р Н. Бебето има разпиляна емоционална енергия и на Клидей му е трудно да се справи с това?
    К. Да.
    Д-р Н. И електрическите импулси от мозъка ли оказват влияние?
    К. (пауза.) Да, мисловните процеси... От нервните окончания... (замълчава за миг.) Опитваме се да помогнем на Клидей да ги проследи.
    Д-р Н. Мислиш ли, че бебето се съпротивлява срещу Клидей като натрапник?
    К. А, не... Не мисля (смее се.) ...но Клидей смята, че отново е попаднал на примитивен мозък в някои отношения.
    Д-р Н. Къде в тялото на бебето отива слетият ви енергиен лъч?
    К. Получаваме указания да работим в основата на черепа, като започнем от тила.
    Д-р Н. (продължавам разговора в минало време.) Постигнахте ли успех с това упражнение?
    К. Мисля, че помогнахме на Клидей, особено в началото. (отново се засмива.) Но и в този живот брат ми е твърдоглав човек.

    Човешкият страх от съд и наказание

    • случай тридесет и седми •
    Д-р Н. Защо водачът ти стои зад теб отляво?
    К. (смее се.) Не знаете ли? При повечето човешки същества лявата половина на главата доминира над дясната.
    Д-р Н. Какво общо има това с местоположението му?
    К. Връзката лява-дясна страна... Не е синхронна.
    Д-р Н. За неравнрвесието между дясното и лявото полу-кълбо на човешкия мозък ли говориш?
    К. Да, проблемът ми... Както и на много други наскоро завърнали се от Земята е леката слабост на енергийно възприятие от лявата ни страна. Не трае дълго.
    Д-р Н. И докато стоиш пред съвета, все още чувстваш влиянията на човешкото тяло? Носиш в себе си този физически отпечатък?
    К. Точно така. Не успяваме да се отърсим от това въздействие до първата среща със съвета. Сякаш от смъртта ми са изминали само няколко часа. Необходимо е повече време, за да се освободим напълно от напрежението на физическото тяло... Ограниченията му... Това е и една от причините да не се нуждая толкова от подкрепата на Джеръм (водача) при втората среща.
    Д-р Н. Защото?...
    К. Дотогава способността ни ефективно да приемаме телепатични послания се възстановява.
    Д-р Н. Ако обичаш, обясни какво точно прави Джеръм, за да ти помогне, докато стои от лявата ти страна.
    К. При повечето хора лявата половина е по-скована от дясната. Джеръм ми помага да приема енергийните послания на съвета, влизащи от дясната ми страна, като задържа мислите, които биха могли да се изплъзнат през лявата.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че аурата ти е като решето?
    К. (смее се.) Понякога изглежда така, от лявата страна. Водачът ми създава преграда за мислите, които бих могъл да пропусна, отразява вълните и ги връща обратно към мен. Това подпомага разбирането ми.
    Д-р Н. Мислиш ли, че изпраща заедно с тях и свои мисли?
    К. Сигурно. Иска всичките да проникнат и останат в съзнанието ми.

    случай тридесет и осми
    Д-р Н. Виждаш ли в съвета си нови лица, които не са присъствали предишния път?
    К. (внезапно затаява дъх; следва дълбока въздишка на радост.) Най-сетне! Рендър се върна. Толкова се радвам да го видя отново.
    Д-р Н. Кой е Рендър?
    Забележка: клиентът трепери и не отговаря.
    Д-р Н. Сега отново поеми дълбоко дъх и се успокой, за да открием заедно какво става. Къде седи Рендър?
    К. Вляво от средата на масата. (все още замислено.) Беше толкова отдавна...
    Д-р Н. Колко земни години са изминали, откакто за последен път се видя с Рендър?
    К. (със сълзи на очи, след дълга пауза.) Около... 3000 години...
    Д-р Н. Навярно си имал много прераждания за това време, защо Рендър е отсъствал толкова дълго?
    К. (все още през сълзи, но по-спокойно.) Не разбирате колко много означава за мен завръщането му в съвета. Рендър е стар, мъдър... и... спокоен беше с мен, преди земните ми цикли (минали прераждания) да станат толкова много. Рендър ми казваше, че показвам голям потенциал и се разбивам бързо, получавах важни роли, а после... (замълчава и отново затреперва.)
    Д-р Н. (внимателно.) Справяш се добре. Продължи, ако обичаш, и ми кажи какво ти се е случило.,
    К. (след още една дълга пауза.) Аз... Се отклоних от правия път. Попаднах в клопки, както много други тук. Замаях се от властта си. Беше ми забавно да управлявам останалите. Независимо какво тяло обитавах. С всеки живот ставах все по-суетен и себичен. Рендър ме предупреди, че това ще забави развитието ми, и аз му дадох обещания, които не изпълних. Толкова... пропилени животи... Пропуснах много възможности... И похабих знанията и силите си.
    Д-р Н. Е, явно напоследък нещата са се променили, иначе Рендър не би се върнал.
    К. През последните петстотин години положих големи усилия да поправя грешките си. Да се интересувам от другите, да им помагам, да изпитвам състрадание. И това е наградата ми. Рендър се върна! (клиентът започва неудържимо да трепери и не е в състояние да продължи.
    Д-р Н. (след като правя всичко възможно да го успокоя.) Какви са първите думи на Рендър в мига, когато се виждате след дългото му отсъствие?
    К. Приятелски ми се усмихва и казва: „Радвам се, че отново ще работя с теб."
    Д-р Н. Само това ли?
    К. Не беше нужно повече. Усещам силата на страхотния му ум и разбирам, че отново вярва в моето бъдеще.
    Д-р Н. Какво му казваш?
    К. Кълна се, че никога вече няма да се проваля.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #22 -: Януари 25, 2010, 19:41:31 »

    случай тридесет и девети
    Д-р Н. Колко старейшини има в съвета ти?
    К. Предпочитам да ги наричам мъдреците. На масата седят шестима.
    Д-р Н. Опиши облеклото на всеки мъдрец и сподели впечатленията си от това, което виждаш.
    К. (пауза.) Седналият в средата е с лилава тога, а на останалите са бели с виолетови нюанси... Освен... Жената в десния край... Нейната е бяла с бледожълт оттенък. Тя се държи по-непринудено с мен от другите.
    Д-р Н. Какво означават цветовете за теб?
    К. Донякъде зависи от наскоро завършилия ми живот. Мъдрецът в бяло от дясната страна иска да видя нещата по-ясно. Присъствието на съветничката с жълта тога... има нещо общо с подкрепата, която съм давал и получавал, но все още не зная какво. Помня, че преди две прераждания на мястото й седеше друга, с пурпурна тога. Беше, когато се завърнах у дома (в духовния свят) след живот на осакатен човек.
    Д-р Н. Какво си помисли, когато видя пурпурната й тога преди два живота?
    К. Това е физически... телесно ориентиран цвят. Пурпурната се интересуваше от кармичните влияния, свързани с тялото ми. Бях ужасно изтощен и гневен след този живот. Имаше и един мъдрец със зелено облекло, когото сега не виждам.
    Д-р Н. Защо зелено?
    К. Това е цветът на лечителите... Духовни и физически.
    Д-р Н. Обикновено виждаш ли всички тези цветове на облеклата на мъдреците?
    К. Всъщност не. Най-често са с почти еднакви лилави тоги. Навярно този път ще получа специални послания.
    Д-р Н. Да поговорим за съветника в лилава тога, който седи в средата. Мислиш ли, че е важна личност?
    К. (смее ми се.) Хей, всички тук са важни!
    Д-р Н. Добре, има ли сред тях някой, когото смяташ за по-значим от останалите?
    К. Да, лидерът им. Той движи нещата.
    Д-р Н. Защо мислиш, че е така?
    К. Защото другите го слушат. Той ръководи всичко. През повечето време останалите говорят чрез него.
    Д-р Н. Знаеш ли името му?
    К. (смее се.) Няма начин! Не се движим в една и съща компания.
    Д-р Н. Как започва събеседването?
    К. Председателят ми казва: „Добре дошъл, радваме се, че отново си при нас."
    Д-р Н. Какво отговаряш?
    К. „Благодаря", но си мисля... „надявам се да мине добре."
    Д-р Н. Какви мисли ти изпраща председателят, който ръководи нещата?
    К. Не иска да чувствам мъдреците толкова по-висши, че да се боя да разговарям с тях. Това събрание е за мен. После пита: „Какво мислиш за напредъка си от последната ни среща насам? Научи ли нещо, за което бихме могли да поговорим?" (пауза.) Така започват всички събеседвания. Искат да чуят какво имам да споделя.
    Д-р Н. Сега по-спокоен ли се чувстваш?
    К. Да.
    Д-р Н. Опиши как протича срещата по-нататък.
    К. (пауза.) Започваме с успехите ми. В миналия си живот бях собственик на преуспяваща компания с голям брой наети работници. Премислям всичко. Искам да създам добро впечатление, като им кажа за благотворителната си дейност... Нали разбирате, добри дела. (пауза.) После стигаме до начина, по който ръководех компанията си... Неспособността ми да избягвам конфликти, разногласията и кавгите с персонала. (клиентът става неспокоен.) Толкова е отчайващо... Опитвам се да преодолея това... но... (замълчава.)
    Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Твоят водач помага ли ти по, някакъв начин?
    К. Водачът ми Жоакин говори зад мен. Разказва накратко за основните моменти от живота ми и старанието да осигуря работа на възможно най-много хора по време на депресията.
    Д-р Н. Не звучи зле. Доволен ли си от начина, по който Жоакин те представя пред мъдреците?
    К. Да. Обяснява какво съм искал да постигна и какво е станало в действителност. Тонът му е спокоен. Жоакин нито ме защитава, нито ме хвали, просто описва участието ми в събитията в един труден период за Америка.
    Д-р Н. Смяташ ли Жоакин за свой адвокат?
    К. (категорично.) Не, тук нещата не стоят така.
    Д-р Н. Обективно ли е резюмето му?
    К. Да, но едва сме започнали. Насочвам мислите си към живота, който осигурих на семейството си, но неволно смесвам това с работата... Не мога да се отърся от притесненията за начина, по който се отнасях с подчинените си. В момента Жоакин мълчи, не желае да ми пречи.
    Д-р Н. Да продължим с обмена на мисли между теб и мъдреците.
    К. Опитвам се да отгатна следващите им въпроси. Признавам, че ми харесваше да трупам материални ценности в живота си. Интересуват се защо, и споделям, че това ме караше да се чувствам преуспял като личност, но го правех за сметка на другите. Припомнят ми подобни постъпки от предишни прераждания... И питат дали смятам, че вече се справям по-добре.
    Д-р Н. Мислиш ли, че намеците за миналото ти оспорват по някакъв начин преценката на последния ти живот?
    К. Не, във въпросите им няма укор. Приемам ги спокойно, но напрягам мислите си и се старая да изтъкна благотворителните си прояви като нещо важно... После... (спира.)
    Д-р Н. (насърчително.) Дотук се справяш добре, кажи ми какво става по-нататък.
    К. Мъдрецът, който седи в средата... Силата на мисълта му ме обгръща...
    Д-р Н. Какво послание ти предава?
    К. (бавно.) Ето какво чувам: „Именюъл, не сме тук, за да те съдим, наказваме или пренебрегваме мислите ти. Просто искаме да се погледнеш през нашите очи, ако можеш. Това означава да си простиш. Този аспект е най-голямото предизвикателство при срещите ти с нас, защото желанието ни е да приемеш себе си такъв, какъвто си, със същата безусловна любов, която ние изпитваме към теб. Задачата ни е да те подкрепим в земния ти път. Накрая ще ти напомним за онази случка на автобусната спирка."
    Д-р Н. Случка на автобусна спирка... За какво говори?
    К. (пауза.) Отначало самият аз съм озадачен. Обръщам се към Жоакин за помощ.
    Д-р Н. Обясни какво следва, Именкуьл.
    К. Мъдрецът в средата... ми предава ново послание: „Не си ли спомняш? Жената, на която помогна един ден на автобусната спирка?" Отговарям: „не, не помня." после всички изчакват споменът ми да изплува и някой изпраща образ в съзнанието ми. Вече се досещам... Веднъж видях една жена... Докато бързах към офиса с куфарчето си. Бързах. Но чух тихия й плач вляво от мен. Седеше на спирката до тротоара. Беше по време на депресията, хората бяха отчаяни. Спрях. После импулсивно седнах до нея, обгърнах раменете й и се опитах да я утеша. Беше много нетипична за мен постъпка. (пауза.) Господи, това ли ги интересува? Останах при тази жена само няколко минути, докато пристигне автобусът. Никога вече не я видях.
    Д-р Н. Какво мислиш за хрумването на мъдреца да ти напомни за тази случка по време на събеседването?
    К. истинска лудост! Цял живот съм давал пари за благотворителност, а те се интересуват от това! Не съм предлагал на тази жена никакви пари, просто поговорихме...

    Знаци и символи

    • случай четиридесети •
    Д-р Н. Колко членове на съвета седят срещу теб?
    К. Петима.
    Д-р Н. Как са облечени?
    К. С бели тоги.
    Д-р Н. Искам да ги огледаш внимателно... Виждаш ли някой от тези мъдреци да носи нещо върху тогата си? Ако не виждаш, не се безпокой. Просто проявявам любопитство.
    К. (пауза.) Седналият в средата има нещо на врата.
    Д-р Н. Ако обичаш, опиши какво виждаш.
    К. Не зная, нещо на верижка.
    Д-р Н. Какво виси на нея?
    К. Кръгла метална плочка.
    Д-р Н. (винаги задавам този въпрос.) Колко е голяма? Колкото грейпфрут, портокал или орех?
    К. (обичайният отговор.) Колкото портокал.
    Д-р Н. Какъв цвят е този знак?
    К. Златен е.
    Д-р Н. Какво мислиш, че означава златният медальон?
    К. (нормалнцят отговор.) О, вероятно някакъв символ на сан или може би на способностите му в определена област.
    Д-р Н. Разбирам. Мислиш ли, че е необходимо членовете на съвета да носят гербове, за да изтъкват едни пред други сана или дарбите си?
    К. (смутено.) Е... не зная... Искам да кажа, как да разбера?
    Д-р Н. Да не се предаваме толкова лесно. Заедно бихме могли да открием нещо.
    К. (не отговаря.)
    Д-р Н. Опиши какво виждаш на златния медальон.
    К. (както обикновено.) Не го виждам много ясно.
    Д-р Н. Искам да се приближиш и да погледнеш емблемата отблизо.
    К. (с неохота.) Не съм сигурна дали е редно.
    Д-р Н. Нека помислим логически. Ако не биваше да виждаш знака, председателят на съвета не би ти позволил. Нима има смисъл тези високоразвити същества да се явяват пред теб с гербове на тогите си, които не трябва да виждаш? А защо биха ги показвали един на друг?
    К. Предполагам, че сте прав. (все още колебливо.) Мисля, че мога да се приближа.
    Д-р Н. Ако не смяташ, че да говориш за това с мен, е нарушение на правилата, погледни изражението на старейшината с герба. Той знае какво мислиш. Кажи ми какво виждаш.
    К. Великодушно изражение... Готов е да ми помогне.
    Д-р Н. Тогава съм сигурен, че не би искала да пропуснеш нещо важно за тази среща. Придвижи се напред и опиши какво виждаш на металната плочка.
    К. (сега по-уверено.) Не мога да разчета надписа по края, прилича на ажурена дантела, но в средата виждам релефна рисунка на голяма котка със зинала уста.
    Д-р Н. Опиши по-подробно животното. Домашна котка ли е?
    К. (решително.) Не, планински лъв в профил, със свирепо изражение и огромни зъби.
    Д-р Н. Нещо друго?
    К. (спокойно.) О, под шията на пумата има ръка, която държи кама. (дълга пауза.) А... да...
    Д-р Н. Досещаш се какъв е смисълът на всичко това, нали?
    К. (тихо.) Мисля, че да. Картината е от живота ми на индианка.
    Д-р Н. Не сме говорили за това прераждане. Кажи ми кога и къде беше и каква е ролята на голямата котка.

    • случай четиридесет и първи •
    Д-р Н. Когато разгледаш по-отблизо емблемата на председателя, ако обичаш, опиши ми я.
    К. Дрит носи медальон с глава на орел. Гравирана е релефно в профил върху златен диск. Човката е отворена. Вижда се езикът на птицата.
    Д-р Н. Добре, какво означава това за теб?
    К. Дрит ми предава послание да летя високо и да разцепвам тишината с виковете си.
    Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш нещо повече?
    К. Дрит казва, че трябва да преодолея мълчанието си в живота Не мога вечно да живея в свой собствен свят. Ако не се издигна над обстоятелствата, няма да постигна напредък.
    Д-р Н. Как отговаряш на посланието на Дрит?
    К. Просто не приемам това. Казвам му, че в миналия ми живот другите вдигаха предостатъчно шум. Не беше нужно и аз да добавям.
    Д-р Н. Какво отвръща Дрит?
    К. Казва, че бих могъл да направя света още по-шумен... Но по-добър, като по-решително изразявам това, което зная, че е истината.
    Д-р Н. Съгласен ли си с неговата преценка?
    К. (пауза.) Мисля... Че бих могъл да се изявявам повече... Да привлека и други на своя страна... И да отстоявам убежденията си.
    Д-р Н. След всеки живот ли виждаш изображение на орел?
    К. Не, само когато се върна към стария си навик да мълча. Понякога дискът е гладък.
    Д-р Н. Имаш ли подобен проблем в сегашния си живот?
    К. Да, затова дойдох при вас и Дрит ми напомня за този урок.
    Д-р Н. Има ли още някой в съвета с герб?
    К. Да, това трябва да е Трон. Седи вдясно от Дрит.
    Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми медалъона на Трон.
    К. На емблемата му е гравирана златна чепка грозде.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че зърната са златни вместо с естествен цвят?
    К. (свива рамене.) Да, защото самата плочка е от злато. Гербовете винаги са метални.
    Д-р Н. Защо?
    К. Не съм съвсем наясно. Според мен представляват трайни и ценни предмети.
    Д-р Н. Какво означава за теб гроздето като символ?
    К. (пауза.) Трон носи знака на... плодовете на живота... които могат да бъдат погълнати... усвоени... за натрупване на знания.
    Д-р Н. Защо точно грозде, а не например ябълка?
    К. Чепката грозде представлява... не един-единствен плод, а множество еднакви зърна... Усвояване на различни страни от едно цяло.
    Д-р Н. Би ли обяснил по-подробно посланието на Трон?
    К. С възприемането на този символ... всяко зърно... ще порасна и процъфтя с всяко ново преживяване, от което добивам опит.
    Д-р Н. Някой от останалите съветници носи ли емблема?
    К. (пауза.) Шай, на нейната има ключ, който е средство за отваряне на вратата към познанието и ми помага да приема факта, че разрешаването на проблемите ми е в моите възможности.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #23 -: Януари 25, 2010, 19:42:44 »

    •  случай четиридесет и втори •
    Д-р Н. Искам да ми опишеш точно знака, който виждаш на медальона на председателя.
    К. Първо виждам някакво животно... Сърна. Не, мисля, че е газела във висок скок.
    Д-р Н. Добре, различаваш ли още нещо, за което можем да поговорим?
    К. (пауза.) На гърба й има човек. Откроява се ясно в центъра.
    Д-р Н. На барелефно изображение ли прилича?
    К. Да, газелата и човешката фигура са обърнати в профил. Виждам ги от такъв ъгъл, сякаш препускат през някаква равнина. Лицето на човека е неясно, но има дълги коси и крехко тяло на жена. Виждам, че единият крак е свит... Тя язди. Едната й ръка е вдигната и държи факла.
    Д-р Н. (кратко отклонение към настоящето, след което настойчиво продължавам.) Добре, сега искам да преоткриеш смисъла на това, което виждаш. Фактът, че днес сме тук и обсъждаме този знак, не е случаен. Явно има нещо, което трябва да си спомниш. За втори път си млада вдовица - в две последователни прераждания. Ако е необходимо, помоли водача си за помощ.
    К. (след дълга пауза отговаря със сълзи на очи.) Зная смисъла. Жената съм аз и яздя на изток, към изгрева. Посоката означава зората на нов ден. Обикновено такова животно не би се доверило на приближаващ се човек и още по-малко би му позволило да го възседне. Но тази газела ми вярва и аз също трябва да повярвам в себе си и да продължа натам, където ме носи, защото се налага да пътуваме бързо.
    Д-р Н. Защо?
    К. (след няколко мои погрешни предположения.) В живота има опасности. Част от тях са в самите нас - слабостите ни, които ни пречат да постигнем крайната си цел. Лесно е да им се предадем.                   
    Д-р Н. Искаш да кажеш, че газелата представлява освобождаваща сила?
    К. Да, трябва да събера смелост и сили да продължа живота си с по-ясна цел. Газелата е и символ на свободата да преодолея страха и да добия вяра в себе си.
    Д-р Н. А факлата, която носиш на емблемата?
    К, (тихо.) Винаги... Светлината на знанието. Търсенето на мъдрост. Този пламък никога не угасва и побеждава сенките.
    Д-р Н. Виждаш ли още нещо на плочката?
    К. (все още в унес.) О, мисля, че не е важно за мен. Не мога да разчета гръцките букви, изписани в кръг покрай ръба.

    •  случай четиридесет и трети •
    Д-р Н. Обясни какво виждаш върху тогата на председателя.
    К. Каре е сложил златен медальон за събеседването ни. Откакто си го спомням, по целия диск има преплетени кръгове.
    Д-р Н. Кажи ми, Унз, какво означава за теб този знак?
    К. Кръговете ми напомнят, че всеки живот е крачка напред във вечното ни съществуване към постигането на нашата главна цел.
    Д-р Н. Виждаш ли още нещо на диска на Каре?
    К. (весело.) Да, да. Заслужила съм да ми покаже изумруда, който е в центъра.
    Д-р Н. Какво е значението на този камък за теб?
    К. (с явно задоволство.) Това е знакът на лечителите.
    Д-р Н. Има ли нещо общо с фибромиалгията в настоящия ти живот?
    К. Разбира се. Сама настоях да се преродя в тяло с неизлечимо заболяване.
    Д-р Н. (изненадано.) Можеш ли да обясниш избора си?
    К. Отдавна избрах този път. Открих, че когато самата аз страдам от мъчителна болест, развивам лечителските си дарби. Когато човек чувства постоянна болка, дори и не силна, това представлява възможност... Особено за един лечител.
    Д-р Н. Възможност за какво?
    К. Да експериментира с вибрационните нива на болката в тялото си. По този начин се усвоява изкуството за разпределяне на енергията така, че да облекчи пристъпите. Като работя със своята енергия, се научавам по-умело да помагам на другите.
    Д-р Н. Какво още можеш да ми кажеш за това преживяване?
    К. Постоянната болка ми помага да се съсредоточа върху човешкия опит. За освобождаване от болката е необходима пълна концентрация. Чрез нея се добива увереност, че усилието за преодоляване на страданието е посветено на по-висша цел. Отнасям се с голямо внимание към другите човешки същества, страдащи от физически заболявания в живота. Успявам да помогна на онези, които приемат използването на съзнателен контрол за облекчаване на болката.
    Д-р Н. Явно много се гордееш, че си заслужила изумруда, показан от Каре?
    К. Това е знак за лечителските способности на съветника, който го носи. Въплъщава моя характер, както и този на Каре, чиято задача е да следи развитието ми през вековете. Отразява и постиженията ми.
    Д-р Н. Имам ли право да смятам, че знакът ти се показва от магистър лечител, който очаква да продължиш с работата си, докато сама станеш специалист в тази област?
    К. Да, и доверието на Каре ми вдъхва сила.

    Присъствието

    •  случай четиридесет и четвърти •
    Д-р Н. Когато завършиш работата си като личен водач, очакваш ли да бъдеш включена в съвета на старейшините?
    К. Не, все още е рано за това. Първо трябва да стана магистър учител и да поработя с по-младите водачи... Да им помагам в общуването с учениците на много нива..
    Д-р Н. Откъде знаеш това?
    К. Обучението ми (преражданията) все още не е приключило, трябва да науча повече за биологичните форми на живот.
    Д-р Н. Кинера, убеден съм, че днес сме тук взаимно да си помогнем в разбирането на някои неща. Да започнем тази част от разговора си с един въпрос за връзката ти със старейшините от твоя съвет. За начало ми кажи колко от тях виждаш.
    К. В момента пред мен седят дванадесет. След предишното ми прераждане четиримата в средата ме разпитваха за усилията ми да стана по-целенасочена на Земята. Все още има пречки, с които трябва да се справя. Четиримата от дясната страна са от измерението, в което се обучавах отначало. Дошли са, за да ми помогнат по-добре да оползотворя енергията, която пренесох със себе си във Вселената на Земята.
    Д-р Н. А останалите четирима съветници?
    К. Седящите отляво се явяват стабилизатори на универсалната светлина и звук между измеренията около Вселената, в която е Земята. Те ми дават опора във физическия свят.
    Д-р Н. Можеш ли да опишеш какви са пречките, които възпират напредъка ти на Земята?
    К. Главно, съветът иска да разширя влиянието си. Въздържам се от прекалено много изяви. Оплаквам им се, че това би изтощило силите ми. Не са съгласни с мен.
    Д-р Н. Познато чувство. Приемаш ли тази оценка?
    К. (дълга пауза.) Зная, че са прави, но все още понякога се чувствам чужда на Земята.
    Д-р Н. Кажи ми, Кинера, придружавала ли си някога свои ученици, заставащи пред съвета?
    К. Да, наскоро.
    Д-р Н. Тогава навярно можеш да ми помогнеш да разбера етапите на духовен напредък. На кое ниво би поставила себе си?
    К. Обучавам се за магистър учител.
    Д-р Н. Следващото издигане до място в съвета ли ще бъде?
    К. Не непременно. Има много други области за специализация. Не всеки е подходящ за съвета.
    Д-р Н. Да кажем, че ти си подходяща, получаваш място в съвета и доказваш способностите си. Къде би отишла по-нататък?
    К. (колебае се, преди да отговори.) Там, където е единното цяло.
    Д-р Н. Което е представено от присъствието на заседанията на съвета?
    К. (уклончиво.) Би могло да се каже.
    Д-р Н. Опиши това единно цяло... Някакъв висш дух ли е?
    К. Мисля, че са много, слети в един... Доколкото зная, това е центърът на сътворението... Където създателите на нови души оформят светлинна енергия за различни функции.
    Д-р Н. Кинера, моля те, опиши по-подробно този процес.
    К. Не... Не мога да ви кажа много... Това е мястото, където енергията на новите души излита като искра от висшия дух. Там помагаме на младите да израснат и открият уникалната си същност.
    Д-р Н. Това единно цяло ли наричаме Бог?
    К. То е висш дух.
    Д-р Н. Каза, че е възможно този дух да се състои от много, слети в едно. Те ли представляват най-висшата духовна същност във всички вселени и свързващите ги измерения, включително и духовния свят?
    К. (дълга пауза.) Не мисля.
    Д-р Н. Откъде смяташ, че идва същността на присъствието?
    К. (плахо.) Отвсякъде... (замълчава.)
    Д-р Н. Как разбра тези неща?
    К. Имам наставник в съвета... Често разговаряме... С приятелите ми имаме мисловни проблясъци... И задаваме въпроси за върховната реалност.
    Д-р Н. Когато с учителя и приятелите ти говорите за сила, още по-висша от присъствието, какво чуваш и чувстваш?
    К. Може би е същата сила, от която присъствието е част, не зная... Огромна е... Но нежна... всесилна... и ласкава. Като дъх... шепот... звук... толкова чист...
    Д-р Н. (слагам ръка на челото на клиентката.) Задръж тези откъслечни мисли, Кинера. Понеси се с тях към звука и се опитай да го достигнеш. (продължавам шепнешком.) От някаква светлинна енергия ли идва?
    К. Не, звукът създава всичко... Включително и светлината, и енергията.
    Д-р Н. Приближи се още към източника на този звук, сякаш се носиш без усилие. (със заповеднически тон.) Кажи какво виждаш и чуваш сега.
    К. На ръба съм... Не мога...
    Д-р Н. (силно.) Продължавай, Кинера!
    К. (тихо, с голямо усилие.) Аз... с приятелите ми... когато слеем съзнанията си със звука, виждаме картини... геометрични знаци... подредени във фигури... (спира.)
    Д-р Н. (с тиха настойчивост.) Още малко... Съвсем малко по-нататък... Какво има там?
    К. Чувствам... Звукът обгръща някаква постройка... и... я раздвижва... Клати и върти... Създава всичко. Като отекващ камбанен звън... После висок напевен звук... като ехо от... (замълчава.)
    Д-р Н. Проникни вътре, Кинера, последен опит. Ехо на какво?
    К. (дълбока въздишка.) Глас на... любяща майка... пееща приспивна песен.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #24 -: Януари 25, 2010, 19:45:37 »

    Анализ на срещите със съвета

    • случай четиридесет и пети •
    Д-р Н. Сега искам да преминем към най-съществената част от разговора ти със старейшината, който седи вдясно от председателя на съвета.
    К. (смутено.) Изпитвам неудобство.
    Д-р Н. Защо?
    К. Не искам да наруша закона за мълчанието.
    Д-р Н. Имаш предвид, като споделиш с мен?
    К. С когото и да е, включително и с другите от групата ми.
    Д-р Н. Нима душите от една група не обменят информация за всичко?
    К. Не за всичко, особено когато е свързано с личните послания от съвета. Законът за мълчанието е изпитание за способността ни да пазим в тайна свещени истини.
    Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-конкретно?
    К. (смее ми се.) Това означава да издам тайната!
    Д-р Н. Не искам да нарушаваш свещения закон заради мен, но все пак посещението ти тук не е случайно.
    К. Прав сте, помогна ми да разбера доста неща, но просто не желая да споделя с вас или партньорите си всичко, което виждам в момента.
    Д-р Н. Уважавам това право. Но ми се струва странно, че не искаш да бъдеш откровен с партньорите си.
    К. Повечето от тях не се явяват пред същия съвет, но има и друга причина. Ако споделяхме всичко, което знаем, бихме създали бъркотия, в случай че този, на когото се доверим, не е готов за някои неща. Познанието може да бъде използвано неправилно. Всяко нарушение на закона за мълчанието би могло да попречи на развитието на друга душа.
    Д-р Н. Разбирам, но нима този закон се отнася и за нашия разговор за духовното ти израстване и лични стремежи?
    К. (усмихва се.) Не се предавате, а?
    Д-р Н. Ако толкова лесно се отказвах да задавам въпроси за духовния свят, сега щях да зная съвсем малко и да ми бъде по-трудно да помагам на хората.
    К. (въздиша.) Няма да разговарям с вас за съкровени неща, които засягат единствено мен.

    Сродни души

    • случай четиридесет и шести •
    Д-р Н. Мъж ли си, или жена?
    К. Всъщност - момиче.
    Д-р Н. Как се казваш?
    К. Саманта. Накратко - Сам.
    Д-р Н. Къде си и какво правиш в момента?
    К. В стаята си, до тоалетката. Приготвям се за тържество.
    Д-р Н. По какъв случай?
    К. (пауза, после с весел смях.) В моя чест, днес е осемнадесетият ми рожден ден и родителите ми са организирали голямо събиране.
    Д-р Н. Е, честит рожден ден, Сам. Коя дата е?
    К. (след кратко колебание.) Двадесет и шести юли 1923-а.
    Д-р Н. Щом си до тоалетката, искам да погледнеш в огледалото и да ми опишеш какво виждаш.
    К. Руса съм, тази вечер косите ми са прихванати на кок. Облечена съм с бяла копринена рокля. Това е първият ми дамски тоалет. Ще сложа и белите си обувки с висок ток.
    Д-р Н. Навярно изглеждаш зашеметяващо.
    К. (с хитра усмивка.) Дано и Рик смята така.
    Д-р Н. Кой е Рик?
    К. (малко е смутена и се изчервява.) Моят... приятел. Кавалерът ми за вечерта. Трябва да побързам с грима си. Скоро ще пристигне.
    Д-р Н. Слушай, Сам, не искам да те забавя, но мисля, че можем да продължим разговора си, докато се гримираш. Кажи ми, сериозно ли гледаш на Рик?
    К. (отново с поруменели бузи.) Аха... Но не искам да изглеждам твърде хлътнала. Държа се достойно. Рик мисли, че го разигравам, но зная, че истински ме харесва.
    Д-р Н. Явно тържеството е важно за теб. Предполагам, че след малко ще изсвири с клаксона и ще хукнеш към колата му.
    К. (с раздразнение.) Нищо подобно! Сигурно се изкушава да постъпи така, но ще позвъни на вратата, както подобава, и прислужницата ще го покани да ме почака на долния етаж.
    Д-р Н. Значи купонът няма да бъде в дома ти?
    К. Недалеч... В една шикозна къща в центъра на Сан Франциско.
    Д-р Н. Добре, Сам, сега се пренеси на тържеството и опиши какво става.
    К. (развълнувано.) Забавлявам се. Естествено Рик изглежда страхотно. Родителите ми и гостите им се възхищават колко съм пораснала. Има музика, танци... Много приятели ме поздравяват... И (лицето на клиентката ми помръдва за миг.) Са донесли доста алкохол, тайно от родителите ми.
    Д-р Н. Това притеснява ли те?
    К. (прокарва пръсти през косите си, за да разсее ново мрачно чувство.) О... винаги в такива случаи се пие, така ставаме весели и безгрижни. Аз също пия... Рик и няколко негови приятели пресушават бутилките.
    Д-р Н. Премини към следващата важна случка от вечерта и ми я разкажи.
    К. (изражението й става по-спокойно и заговаря с умиление.) С Рик танцуваме... Притиснати един към друг... И двамата... изгаряме... прошепва в ухото ми, че трябва да се измъкнем оттук и да останем за малко насаме.
    Д-р Н. Какво изпитваш в момента, Саманта?
    К. Вълнение... Но нещо ме възпира... Упорито се боря с него... Навярно се страхувам от неодобрението на родителите си... Но усещам, че има и още нещо. Отърсвам се от това чувство, за да не разваля вълшебния миг.
    Д-р Н. Остани с тази емоция. Какво се случва по-нататък?
    К. Излизаме през страничния вход, за да не ни видят, и отиваме до колата на Рик. Чудесна е, червена, спортен модел. Нощта е прекрасна и е свалил гюрука.
    Д-р Н. Какво правите с Рик, сам?
    К. Качваме се в колата. Рик изважда фибите от косите ми, за да ги разпусне. Страстно ме целува. Иска да ме впечатли... Профучаваме по дългата пътека и свиваме по улицата.
    Д-р Н. Можеш ли да опишеш пътя и посоката, в която поемате?
    К. (става доста нервна.) Излизаме от Сан Франциско и продължаваме по крайбрежното шосе на юг.
    Д-р Н. Харесва ли ти разходката, Сам?
    К. (за последен кратък миг клиентката разсейва мрачните си предчувствия.) Чувствам се толкова жива. Нощта е топла, а вятърът развява няколко кичура пред лицето ми. Рик е обгърнал раменете ми. Притиска ме и казва, че съм най-красивото момиче на света. И двамата знаем, че сме влюбени.
    Д-р Н. (забелязвам, че ръцете на клиентката ми започват да треперят и тялото й застива. Хващам ръбата й, защото се досещам какво следва.) Сега, Саманта, искам да разбереш, че докато разговаряме, ще бъда с теб във всеки миг и мога бързо да те преведа през всичко, което ще се случи. Знаеш това, нали?
    К. (плахо.) Да...
    Д-р Н. Стигни до момента, в който нещата започват да се променят, и опиши какво точно става.
    К. (цялото тяло на клиентката затреперва.) Рик е пил твърде много, а завоите по пътя са все повече и по-резки. Той държи волана само с една ръка. Наближаваме хълмист участък... Близо до океана... Има скала... Колата се понася на зигзаг по шосето. (изкрещява.) Рик, по-бавно!
    Д-р Н. Вслушва ли се в думите ти?
    К. (проплака.) О, господи, не. Не ме слуша! Смее се и гледа мен вместо пътя.
    Д-р Н. Сега избързай, Сам, продължавай.
    К. (хлипайки.) Не успява да вземе следващия завой... Колата полита... падаме в океана... умирам... водата... толкова е студена... Не мога да дишам... О, Рик... Рик... Спираме и започвам бърза десенситизация на този мъчителен спомен, като същевременно помагам на душата на Сам да напусне тялото. Напомням й, че много пъти е преживявала физическа смърт и че всичко ще бъде наред. Саманта споделя, че не иска да тръгне, защото младият й живот едва е започнал. Не желае да се раздели с Рик, но чувството, което я тегли нагоре, е „твърде непреодолимо".
    Д-р Н. Виждаш ли някъде Рик?
    К. Не, опитвам се да устоя на силата, която ме тегли нагоре. Искам да остана с лице към океана... Искам да помогна на Рик.
    Д-р Н. Тази сила успява ли най-сетне да те поведе в правилната посока, далеч от тихия океан?
    К. (тихо и смирено, но и с тъга.) Да, вече съм високо над Земята.
    Д-р Н. (въпрос, който често задавам.) Искаш ли да се сбогуваш с родителите си, преди да преминеш по-нататък?                                                                     
    К. О... Не веднага... По-късно ще го сторя... Сега искам само да продължа.
    Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво е следващото, което виждаш, Саманта.
    К. Отвор на тунел... Свива се и се разширява... В синхрон с моето движение. Минавам през него и се чувствам много по-лека. Толкова е светло. Към мен се приближава някой в тога.

    Среща с душите на хора, които са ни наранили

    • случай четиридесет и седми •
    Д-р Н. Докато се приближаваш към тези души, как са се подредили, за да те посрещнат?
    К. Мммм... В нещо като полукръг и аз трябва да застана в средата.
    Д-р Н. Искам да си представиш разположението им като циферблат. Ти си в  центъра, където се намират стрелките. Точно срещу теб е дванадесет часа. Вляво се пада девет, а вдясно - три часа. Разбираш ли?
    К. Да, но водачът ми Иксакс в момента е точно зад мен.
    Д-р Н. Това е обичайна позиция за такава среща, Рей. Да кажем, че учителят ти стои между седем и пет часа. Сега ми кажи от коя посока идва първият, който те поздравява?
    К. Отляво... Където е девет часа.
    Забележка: Първата душа, която идва да ни приветства, винаги е важна за нас.
    Д-р Н. Добре. В мъжки или в женски образ се явява, или като безполово същество?
    К. (нежно.) Това е съпругата ми Мериън.
    Д-р Н. Накъде се придвижва в момента?
    К. Допира ръце до лицето ми... Целува ме нежно и обгръща главата ми.
    Д-р Н. Всички ли се изредиха?
    К. (смутено се раздвижва на стола в кабинета ми.) Не... Виждам нечия сянка зад леля Бес.
    Д-р Н. (след като го успокоявам и окуражавам.) Рей, кажи ми какво точно става по-нататък.
    К. Сега виждам ярка светлина. (явно познал някого.) О... това е баща ми... Карл. Скрил се е зад другите. Иска да бъде последен. Избягва ме. Чувства се неловко в този радостен миг... Толкова прегръдки, смях и вълнение. Баща ми не иска да се появи пред мен точно сега. (мрачно.) И аз не желая да го виждам.
    Забележка:Малко по-късно в сеанса отново ще се върна към душата на Карл.
    Д-р Н. Искам да преминем към момента, когато говориш с Карл. Опитай се да ми опишеш подробно как протича разговорът ви.
    К. Скоро стигаме и до... критичната преценка на случилото се и причините... Обсъждането на отношенията и мненията ни. Мериън и Ан са тук, а Карл все още се срамува. Първите му думи са: „Бях твърде суров с теб като баща. Зная, че провалих предварителния план. Този живот... Просто загубих контрол над него..."
    Д-р Н. Какво означава за теб признанието му, Рей?
    К. (очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща... О, долавям известна прилика... Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.
    Д-р Н. Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябвало да усвои някои уроци, нали?
    К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.
    Д-р Н. (настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?
    К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.)
    Д-р Н. Рей, продължи, ако обичаш.
    К. (дълбока въздишка.) Виждам, че гневът му е изчезнал, което ми се струва странно, защото все още не съм свикнал с истинския му характер... Но не след дълго ще свикна.
    Д-р Н. Като имаш предвид всичко това, Рей, какви са отрицателните наклонности на душата на Карл, които пренася в преражданията си?
    К. Знае, че една от тях е желанието да контролира събитията и хората около себе си. В миналия си живот като мой баща не можа да се пребори с този недостатък. И за двама ни е трудно да живеем без разбиране. Затова се сработваме толкова добре с Ан и Мериън. Те като че ли преодоляват разочарованията много по-лесно от нас.
    Д-р Н. Да се върнем към обстоятелствата, довели до избора ти да живееш под контрола на строг баща, който е трябвало да създаде трудности за теб. Дори ако Карл не се бе увлякъл с ролята си, не разбирам защо си решил да бъдеш негов син. .
    К. (смее се.) Жалко, че не познавате Икс-акс. Предпочита да използва чувството си за хумор, вместо да се държи като наставник. Никога не ни принуждава, защото знае, че и двамата с Карл не обичаме да ни заповядват. Икс-акс ни въздейства така, че да повярваме, че сами сме стигнали до едно или друго решение. (замълчава за момент.) Оставя ме да мисля, че е твърде отстъпчив с мен, и кара съвестта ми да заговори. Държи се по-скоро като треньор, отколкото като режисъор.
    Д-р Н. Радвам се, че имаш такъв водач, но какво общо има всичко това с теб и Карл и злополучната връзка между вас в миналото прераждане?
    К. (търпеливо.) В предпоследния си живот бях сираче и усвоих доста лоши навици. Загубих истинската си същност. Имах нужда от пробуждане.
    Д-р Н. В какъв смисъл?
    К. Като дете не получих никакво възпитание. Майка ми почина. Самотните деца или оцеляват, или се пречупват. Проблемът беше... че колкото по-силен и самоуверен ставах, толкова по-малко ме беше грижа за другите. Свикнах да вземам, без да давам почти нищо в замяна. Мислех, че всички хора са ми длъжници.
    Д-р Н. Слушай, Рей, нима е било нужно да стигаш до такава крайност? Защо не си предпочел живот с любящ баща вместо с Карл, за да компенсираш страданията си на сираче?
    К. (свива рамене.) Би било твърде лесно. След живота ми като сираче Икс-акс ме попита: „Навярно сега си готов да се преродиш в  глезено дете с ласкави родители?" Аз отговорих: „Всъщност не звучи никак зле." после водачът ми добави: „Искаш ли да уредим да бъдеш единствено дете в заможно семейство?" позабавлявахме се с този сценарий и Карл се включи в обсъждането с няколко реплики, че искал да влезе в ролята на богатия ми баща и да харчи парите си за коне. Обожава конете.
    Д-р Н. И как стигнахте до идеята за живот в напрежение и вражда?
    К. Икс-акс ни познава много добре. Твърде напреднал съм, за да приема лесен живот. Накрая пожелахме да ни изпратят заедно, но при тежки обстоятелства.
    Д-р Н. Не беше ли вредно за теб да прекараш два поредни живота в самота и отчуждение? Питам се дали двамата с Карл наистина сте научили нещо от тези толкова лоши отношения помежду си като баща и син.
    К. (кратка пауза, докато замислено потрива длани.) И да, и не. Вярно е, че се опитах да използвам отчуждението си и в двата живота като извинение за липсата на значителен напредък, но в последния поне имах баща, който не ме изостави. По-добре се справих с жестокостта на Карл, отколкото с пълната самота в предишния живот, когато бях сираче.
    Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот?
    К. Не.
    Д-р Н. Кой беше най-важният ти урок и в двете прераждания?
    К. Да съхраня истинския си характер въпреки враждебността на хората. Така ще стана по-силна душа.
    Д-р Н. Убеден съм, че ще успееш, Рей. Но ми се струва, че не е зле да забавиш темпото, като избереш няколко лесни живота за разнообразие. Нима е толкова лошо да си отдъхнеш и изградиш по-солидна основа, за да запазиш характера си по-нататък?
    К. (явно раздразнен от предложението.) Не! Казах ви, че не мога да постъпя така, и Икс-акс го знае. Силата ми е в постоянството в борбата с враждебния свят. Жестокостта на Карл беше изпитание, доколко съм се възстановил след живота си на сираче, и аз не се провалих. (решително) Научих доста полезни неща за следващите си прераждания и споделям с Карл, за да го успокоя.
    Д-р Н. Как стигате до помирение в духовния свят?
    К. (по-тихо и замислено.) Когато оставаме насаме, решаваме да обменим мислите си и всички спомени от живота заедно.
    Д-р Н. Това ли е пълният мисловен обмен, за който съм чувал?
    К. Да, всяка частица от характера ми като син на Карл през отминалия живот преминава в него, докато той проектира в мен всички свои спомени като мой баща. Преживяването е много лично... и полезно. В групата ми го наричаме „предаване на чашата на страданието".
    Д-р Н. Пълна откровеност ли постигате така?
    К. Тук не може да има заблуда.
    Д-р Н. Дълго ли продължава този обмен?
    К. Не, кратък е, но пълен. След него всеки от двама ни познава изпитанията и тревогите, болката и гнева и породените от тях реакции от гледна точка на другия, защото сякаш наистина влиза в тялото му от последния живот. Разменяме ролите си.
    Д-р Н. Този мисловен обмен води ли до опрощение?
    К. Много повече. Представлява неописуемо сливане на две съзнания. И двамата преживяваме обстоятелствата, които са ни накарали да направим някои избори. Усещам неудовлетвореността на Карл, както и той моята. Когато обменът е осъществен, въздействието му е толкова силно, че няма нужда от взаимно опрощение. Всеки от двама ни прощава на себе си, след което се лекуваме. Разбирането е пълно. Ще опитаме отново в по-различен живот, докато се справим както трябва.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #25 -: Януари 25, 2010, 19:47:40 »

    Взаимодействие между духовните групи

    •  случай четиридесет и осми •
    Д-р Н. Защо пожела да посетиш тази съседна общност?
    К. Принадлежа към по-несериозна група в сравнение с други. Искам да присъствам на занимание на тази общност, защото е малко по-напреднала от моята. Тренировките с по-добри играчи винаги помагат за добиване на опит. Повечето от душите тук скоро ще преминат към самостоятелно обучение и са много упорити. Разказвам няколко смешни случки със своята група, за да ги развеселя, а те ми дават полезни съвети.
    Д-р Н. Често ли ги посещаваш?
    К. Не, зная колко заети са всички и се съобразявам с това. Не искам да ги прекъсвам твърде много.
    Д-р Н. Разкажи ми за последното си гостуване.
    К. (пауза.) Водеха разгорещен спор. Една душа от групата на име Орик разказваше поредица сънища от наскоро завършилия си живот. Орик мислеше, че случката би се сторила интересна на останалите.
    Д-р Н. Случка, свързана с поредица сънища на Орик, когато за последен път е бил на Земята в човешко тяло?
    К. Точно така. Безплътен член на групата изпратил на Орик информация, докато спял, която човешкото му съзнание изтълкувало погрешно.
    Д-р Н. По вина на душата, изпратила информацията, или на Орик?
    К. Трябва да разберете, че всички от общността, при която гостувам, са професионалисти в тази област. Не обичат грешките. Сериозен екип са.
    Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Какво научи от разказа на Орик за неговия сън?
    К. Сподели, че на сутринта след съня медитирал и се опитал да разгадае посланието. Мисля, че човешкото му съзнание напълно е объркало смисъла. Орик на шега посъветва приятеля си да поработи върху умението си за предаване на съобщения чрез сънища.
    Д-р Н. Какво каза другата душа?
    К. Небрежно отвърна: „Не, ти просто не разбра правилно съвета ми и не взе най-доброто решение.
    Д-р Н. Какви бяха изводите на останалите от спора между Орик и приятеля му?
    К. Мисля, че всички разбраха, че дори когато две души са много близки, несъвършенствата на приемащия човешки мозък могат да попречат на предаването на информация. Най-сигурно е останалият в духовния свят приятел да изпрати посланието няколко пъти и да не разчита на едно-единствено средство, като предаването чрез сън. Освен това съобщението трябва да бъде кратко и много ясно.
    Д-р Н. Значи посещението беше от полза за теб? Успя да научиш нещо?
    К. Винаги успявам. Почти през цялото време, докато съм с тази общност, оставам мълчалив слушател. Обсъждането за предаване на съобщения чрез сънища бе ползотворно и запомних усвоения урок, преди да продължа обучението си със своята група.

    Развлечения в духовния свят

    •  случай четиридесет и девети •
    Д-р Н. Кое е любимото ти развлечение между прераждания?
    К. Обичам да се връщам на Земята.
    Д-р Н. Къде ходиш?
    К. В последния си живот обожавах плажовете на южна Калифорния. Затова се връщам да поседя на пясъка на слънце, да се разходя по брега сред чайките и да покарам сърф. Вълните са моята страст... Чувството за непрестанно движение и плискащата се пяна.
    Д-р Н. Как можеш да преживееш всичко това на плажа без физическо тяло?
    К. Взел съм достатъчно енергия, за да го преживея, но не и толкова, че да бъда видян.
    Д-р Н. Чувал съм, че на много забавни пътешествия душата може да вземе цялата си енергия. Какво правиш ти?
    К. Не постъпваме така на Земята, защото не би било честно да плашим хората. Вземам не повече от 5 процента, обикновено малко по-малко.
    Д-р Н. Можеш ли да яздиш по гребена на вълната?
    К.'(смее се.) Разбира се, защо мислите, че съм дошъл? Мога и да се рея с птиците, и да играя с делфините.
    Д-р Н. Ако си дух, седнал на брега да се наслади на слънцето, и аз мина покрай теб, какво ще видя?
    К. Нищо, невидим съм.
    Д-р Н. Това означава ли, че ако се разходя по плажа, мога да мина през теб, без да усетя присъствието ти?
    К. Е... някои хора биха почувствали нещо, но навярно биха решили, че е плод на въображението им.
    Д-р Н. Би ли могъл да преживееш това, което описа, и в други физически светове?
    К. Да, но обичам този край и съм бил тук в не едно прераждане. Затова се връщам. За мен морето е част от душата ми. Мога да отида и в други водни светове или да пресъздам всичко в духовния свят, но няма да бъде съвсем същото.
    Д-р Н. Къде са другите ти любими места на Земята?
    К. Около средиземноморието и Егейско море.

    Души на животни и забавления с тях

    •  случай петдесети •
    Д-р Н. Кимойе, какво обичаш да правиш за развлечение?
    К. Честно казано, аз съм тиха, необщителна душа и имам две любими занимания. Когато се отделя от групата си, или се занимавам с градинарство, или играя с животни.
    Д-р Н. Наистина ли отглеждате живи същества в духовния свят?
    К. Създаването на живи същества от енергия е едно от най-важните ни упражнения тук.
    Д-р Н. Разкажи ми за играта с животни.
    К. Имам куче, котка и кон. Това са любимците ми от последния живот.
    Д-р Н. И просто се появяват, когато поискаш?
    К. Не, трябва да ги повикам, защото обикновено не живеят в нашите пространства. Аз не мога да отида при тях. Довежда ги гледач. Наричаме тези души куриери.
    Д-р Н. Значи куриерът трябва да открие твоя домашен любимец, а не някой, създаден от енергия, както цветята в градината ти?
    К. Точно така.
    Д-р Н. Животните имат ли души, Кимойе?
    К. Да, разбира се, но много различни.
    Д-р Н. Каква е разликата между животинските и човешките души?
    К. Всяко живо същество притежава различни... характеристики. Животните имат по-малки частици енергия... По-малък обем, и не са така сложни и многообразни като човешките души.
    Д-р Н. За какви други различия знаеш между душите на хората и на животните?
    К. Главното освен обема и способностите е, че животинските души не се ръководят от его. Не са така погълнати от стремеж към индивидуалност като нас. Освен това приемат средата си и се сливат с нея, вместо да се борят за контрол като човешките същества. (замълчава за миг, след което добавя.) Можем да се поучим от тях.
    Д-р Н. Каза, че животните имат свое пространство в духовния свят. Тогава как установяваш връзка с тях, дори с помощта на душа гледач?
    К. (смутена от въпроса ми.) На Земята имат сетивна енергия също като нас... Във физическия свят съществуваме заедно... Защо не и в духовния...?
    Д-р Н. Добре, Кимойе, но ти каза, че притежават характеристики, различни от нашата интелигентна енергия?
    Както и растенията ми, но не съм лишена от компанията им, ако я желая.
    Д-р Н. Спомена, че играещ с кучето си. Може ли енергията на едно цвете да се превърне в енергия на куче?
    К. Не, защото всяка форма на живот има свой енергиен тип... И не може да премине в друго физическо същество от същата планета.
    Д-р Н. Това означава ли, че е невъзможно една котка да пренесе енергията си в по-висша форма на живот, както и човешко същество да приеме тяло на по-низша, да кажем, на котка, в следващо прераждане?
    К. Да, така е. Енергията се създава за определени физически и духовни форми.
    Д-р Н. Защо мислиш, че е така?
    К. (смее ми се.) Не зная какъв е великият замисъл тук, освен че смесването на душевни типове не е целесъобразно.
    Д-р Н. Кажи ми, Кимойе, душите на домашните любимци също ли живеят на групи като твоята духовна общност?
    К. Казах ви, че не ходя в техните зони. Те не изпитват нужда да ни викат там. Не зная нищо за тези пространства, освен това, което научих от гледача, че има общо разделение на сухоземни, въздушни и водни групи.
    Д-р Н. Има ли някаква връзка помежду им в духовния свят?
    К. Известно е, че китовете, делфините и тюлените са заедно, враните и ястребите, конете и зебрите и така нататък. Животните имат свои общностни връзки, изградени на основа, непозната за нас... Поне за мен.
    Д-р Н. Е?...
    К. (прекъсва ме.) Мисля, че ако беше нужно да знаем, щеше да ни бъде казано.
    Д-р Н. Добре, да се върнем на това, което спомена в началото - че играеш с домашните си любимци във времето за отдих. Би ли могла да имаш диво животно, например вълк?
    К. Само ако е опитомен.
    Д-р Н. Можеш ли да ми обясниш това, Кимойе?
    К. (замислено смръщва вежди.) Асоциациите с животни в определена обстановка трябва да бъдат ефективни, за да имаме мотивация да работим с определени форми на живот. Кучето ми от Земята може да бъде с мен в духовното ми пространство, където пресъздадох къщата и градината си, защото тази обстановка е естествена за него. Свързано е с мен, някога бяхме партньори в игрите. Взаимната ни обич и уважение на Земята се възражда, защото е нещо добро и красиво и за двама ни. Навярно затова е позволено.
    Д-р Н. Има ли разлика между душите на домашни и на диви животни от Земята?
    К. Мисля, че да. Както казах, душите на животните далеч не са така сложни като човешките. Питомните могат да даряват на хората обич и преданост, от която се нуждаем. Дивите животни не се явяват често в тази зона и не ни разбират много добре. Повечето не могат да бъдат задържани дълго тук... А и не бива, просто защото живеем в една и съща среда.
    Д-р Н. Мислиш ли, че дивите животни се нуждаят от повече свобода?
    К. Може би, но душите на всички живи същества имат нужда от свобода на изразяване като нас. Домашните животни... са по-склонни да жертват част от свободата си и да се обвържат с хората, в  замяна на което получават обич, привързаност и закрила. Връзката с домашен любимец се основава на взаимност.
    Д-р Н. Кимойе, говориш така, сякаш питомните животни съществуват на Земята, за да служат на хората.
    К. Както ви казах, връзката е от полза и за двете страни. Онези от нас, които обичат животните на Земята, вярват, че до известна степен можем да общуваме с любимците си. Когато се завърнем в духовния свят и отново ги видим, всеки от нас в чисто душевно състояние, това става по-явно.
    Д-р Н. Всички в духовния свят ли са така прибързани към душите на животните като теб?
    К. Мнозина не изпитват такава обич към тях. Някои от приятелите ми нямат никакво желание за близост с животинска енергия, дори ако са били свързани с животни на Земята. Предпочитат да прекарват времето за почивка в други занимания. (след миг добавя.) Те губят от това.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #26 -: Януари 25, 2010, 19:49:15 »

    Пространството за трансформация

    • случай петдесет и първи •
    Д-р Н. Защо реши да дойдеш в пространството за трансформация?
    К. Понякога се отделям от духовната си група, защото искам да преживея всичко, което мога да изпитам в тази зала. Тук влизам в енергийните екрани, за да слея енергията си със слоевете на състрадание. Енергийният поток ме привлича... Той е част от душата ми.
    Д-р Н. Ако обичаш, обясни ми какво представлява този енергиен поток.
    К. Специфични струи пречистена енергия. Сливам се с ивицата на състрадание.
    Д-р Н. Кой е създал тази струя за теб в трансформационното пространство?
    К. Не зная. Влизам, съсредоточавам се върху това, което искам, и го получавам. Колкото повече практикувам, толкова по-силна става енергията и ползата за мен е все по-голяма.
    Д-р Н. Не виждам защо е необходимо да идваш в това пространство, за да изпиташ състрадание, щом можеш да изживееш същото и на Земята.
    К. Така е, но трябва да разберете, че когато отида на Земята и посветя енергията си на лечението на другите, до края на живота ми тя значително отслабва, защото не съм опитен колкото лечител специалист.
    Д-р Н. Добре. Щом си тук за такава ободряваща процедура, би ли могъл да ми дадеш по-конкретен пример какво ти се случва в пространството за трансформация?
    К. (въздиша дълбоко.) Мога да идентифицирам болката, но за да я извлека от човешкото тяло, я поемам. Това ме прави безсилен. Поглъщам светлината, вместо да я отразявам. Тук мога да усъвършенствам умението си.
    Д-р Н. По какъв начин?
    К. Уча се да контролирам енергията си, а не да поемам болката. Енергийната струя на състраданието е като басейн с течност, в който мога да плувам и да стана част от емоцията в едно преживяване, което е толкова лично, че не мога да ви го опиша. Помага ми да запазя спокойствие в море от враждебност. Прекрасно е... Чувствам се... жив.

    Танци, музика и игри

    •  случай петдесет и втори •
    Д-р Н. Кое е любимото ти занимание в духовния свят?
    К. Да творя музика.
    Д-р Н. Имаш предвид - с музикални инструменти?
    К. Тук бихте могли да вземете какъвто инструмент поискате от въздуха и да свирите на него. Но за мен няма нищо по-приятно от създаването на хор. Гласът е най-красивият от всички инструменти.
    Д-р Н. Слушай, вече нямаш гласните струни на оперна звезда, тогава?...
    К. (смее ми се.) Нима е изминало толкова време, откак-то сте били дух, че сте забравили? Не е нужно човешко тяло. Всъщност звуците, които сътворяваме, са по-леки и с много по-голям обхват от земните.
    Д-р Н. Всеки ли може да пее и високи, и ниски тонове?
    К. (разпалено.) Разбира се. Всички имаме способността да бъдем едновременно сопрани и баритони. Хората ми вземат и високите, и ниските ноти и винаги улучват тоналността... Нуждаят се само от диригент.
    Д-р Н. Можеш ли да опишеш какво правиш?
    К. (тихо, без да се хвали.) Аз съм диригент на духовен хор. Същевременно и пея, това е моята страст, дарбата ми, а и ми е приятно да доставям удоволствие на другите.
    Д-р Н. По-добър ли си от останалите души след живота на талантлив оперен певец?
    К. О, мисля, че има връзка, но всички сме еднакво отдадени на музиката, някои души от музикални групи не обръщат внимание на минали постижения. (усмихва се.) Поради широкия диапазон на хористите е необходим диригент, който да поддържа синхрон между тези виртуози. Все пак за тях това е развлечение. Искат да се забавляват и същевременно да създават прекрасна музика.
    Д-р Н. Значи предпочиташ да дирижираш хор пред оркестър?
    К. Да, но понякога и свирим, за да се получи по-пълна хармония. Когато душите съчетават звучене на инструменти и гласове, резултатът е чудесен. Няма фалшиви ноти. Хармоничното сливане на музикална енергия изпълва духовния свят с неописуеми звуци.
    Д-р Н. И всичко това е коренно различно от работата с хор на Земята?
    К. Има прилики, но тук всички са толкова талантливи, защото всяка душа притежава способността да създава съвършено музикално звучене. Освен това съществува висока мотивация. Душите обичат тази форма на развлечение, особено ако на Земята са искали да имат певческа дарба, а са звучали фалшиво.
    Д-р Н. Каниш ли и души от други групи да участват в този небесен хор?
    К. Да, но доста общности обичат да се съревновават кой е най-оригинален.
    Д-р Н. Щом толкова добре разбираш мотивацията на душите, би ли ми обяснил защо музиката е толкова важна за тях в духовния свят?
    К. Тя ни издига до нови духовни нива... Извисява енергията ни... И ни дава възможност да общуваме в унисон с множество други същества.
    Д-р Н. Голям ли е хорът, който ръководиш?
    К. Предпочитам по-малки състави, от двадесетина хористи, въпреки че мога да работя със стотици души от много групи.
    Д-р Н. Навярно големите хорове са страхотно предизвикателство за теб?
    К. (въздиша дълбоко.) Доста е изтощително... Вибрациите струят от много посоки... Всички вземат невероятно високи или ниски тонове без предупреждение, а аз полагам усилия да създам синхрон... И все пак е вълнуващо.

    •  случай петдесет и трети •
    Д-р Н. Всички групи ли проявяват интерес към игрите?
    К. Не всички. Моята група обича забавленията и избягва да се застоява твърде много в класните стаи. Някои от другите ни смятат за малко буйни и недисциплинирани. Има четири души в групата ни, които не са толкова запалени по игрите, така че търсим попълнения за отборите си от други общности.
    Д-р Н. Вярно ли е, че душите могат да пренесат игрите, които са харесвали на Земята, в духовния свят?
    К. (поколебава се.) Да... Но някои не могат да се видят тук...
    Д-р Н. Защо? Дай ми примери за игри, които не са пренесени.
    К. Не виждам голф, защото е твърде самотна игра, съревновавате се със себе си. Тенисът е малко по-добър, но също почти не се играе, защото могат да участват само двама, което е ограничаващо.
    Д-р, н. Това означава ли, че футболът е популярен в духовния свят?
    К. Ммм... Не особено. Избягваме игри със звезди на отбора, като защитници и капитани. При американския футбол има твърде неравностойни позиции. За предпочитане е европейският. Трудно е за обяснение. Харесваме колективни игри с много участници, всеки от които има равностойна позиция и изпълнява едни и същи... действия.
    Д-р Н. Аз обичам да плувам, но навярно и този спорт не се практикува там?
    К. (смее се.) Грешите. Ако не искате да се върнете на Земята като дух специално за това, бихте могли да пресъздадете тук подобие на вода или на игрище за голф, или каквото би е нужно, за да възстановите приятните си спомени. Но ако желаете и други души да участват в спортните ви игри, от значение е и тяхната воля.
    Д-р Н. Значи виждаш разлика между индивидуални и групови развлекателни занимания?
    К. Да.
    Д-р Н. Добре, тогава опиши някоя игра, която не е като спортовете, за които говорихме досега. Но нека не бъде твърде динамична и безгрижна, макар и смятана за развлечение.
    К. (замислено.) О... Лесно, такава е играта „кристална топка". Много души се събират в едно пространство, където сядаме в голям кръг. Всеки създава прозрачно енергийно кълбо, подобно на кристал, с големината на топка за тенис.
    Д-р Н. Имат ли тези кълба някакво специално значение?
    К. Разбира се, всеки енергиен цвят представлява индивидуален израз.
    Д-р Н. Добре, какво става по-нататък в играта?
    К. Всеки участник държи кълбото си, докато някои каже: „старт!". После всички леко побутват топките към средата на кръга.
    Д-р Н. Удрят ли се едни в други като джамени?
    К. Да... Може да се каже. Тогава кристалните кълба отскачат и във всички посоки политат разноцветни искри... Но не престават да се движат... Продължаваме да ги тласкаме.
    Д-р Н. Не съм сигурен, че разбирам... (клиентът ме прекъсва.)
    К. Накрая нечия топка стига до мен. При всяка серия друг играч получава моето кълбо, сякаш има магнетично привличане.
    Д-р Н. А какво става, ако не получиш топка?
    К. Случва се доста често. Изпълняваме серии с голям брой различни играчи и все някога ще получа.
    Д-р Н. Винаги ли двама участници трябва да си разменят кълба?
    К. Не, „кристална топка" не е игра със строги правила. Всичко би могло да се случи.
    Д-р Н. Какво означава да хванеш топка от някого?
    К. Че може би ще бъдете свързани по някакъв начин. Това е вълнуваща игра на очакване и доверие, защото никога не знаете къде ще попадне кълбото ви или какво ще получите.
    Д-р Н. След като уловиш кълбо, какво правиш?
    К. (смее се.) Задържам го между дланите си. Кристалната топка е средство всеки да опознае характера на душата, която може да бъде свързана с него по специален начин. Взел съм много решения за връзки с други души в бъдещите си животи въз основа на тази игра.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #27 -: Януари 25, 2010, 19:50:53 »

    Духовен напредък

    • случай петдесет и четвърти •
    Д-р Н. Изглеждаш много въодушевена преди срещата си със съвета.
    К. Да, напълно се освободих от телесната си броня.
    Д-р Н. Телесна броня?
    К. Да, защитната обвивка... Която ме предпазваше от страдания. Бяха ми нужни векове да се науча на доверие и откритост към хората, които биха могли да ме наранят с изблиците на собствения си гняв. Това бе главната ми пречка.
    Д-р Н. Защо ти беше толкова трудно?
    К. Твърде много се влияех от емоциите си, вместо да се уповавам на духовната си сила. Съмнявах се във възможностите си и това се отрази на отношенията ми с другите, които смятах за по-силни и мъдри от мен, а всъщност не бяха.
    Д-р Н. Щом тази последна главна пречка е била свързана със самочувствието ти, как виждаш себе си сега?
    К. Най-сетне преминах над бездната от болка и страдание по мост от цветя. Вече не разпилявам излишно енергията си. (пауза.) Физическите и душевните страдания са свързани със самоопределението. Във всеки живот през последните хиляда години развивах и укрепвах характера си... При сурови обстоятелства и се научих да приемам себе си като човешко същество, което не е превъзхождано от другите. Вече не се нуждая от защитна броня, за да постигна това.
    Д-р Н. Какво казват съветниците за постиженията ти в стремежа към самоопределение?
    К. Доволни са, че издържах на тежкото изпитание. Че в тези толкова прераждания не допуснах обстоятелствата да надделеят над истинската ми същност. Радват се, че съм достигнала до по-високо ниво на възможностите си чрез търпение и упоритост.
    Д-р Н. Защо мислиш, че е трябвало да претърпиш толкова много в земните си прераждания?
    К. Как бих могла да уча другите, ако сама не съм преминала през огъня, за да стана силна?
    Д-р Н. Добре... (клиентката ме прекъсва, защото последният ми въпрос е извикал в съзнанието й друг образ.)
    К. О... Имат изненада за мен. Толкова съм щастлива!
    Забележка: В този миг от очите на клиентката ми потичат сълзи на радост и очакване на сцената, която ще се разиграе в съзнанието й. Изваждам пакетче носни кърпи и продължаваме.
    Д-р Н. Избързай напред и ми кажи каква е изненадата.
    К. (развълнувано.) Време е за промоция! Събираме се в храма. Ару, водачът ми, е тук заедно с председателя на съвета. От всички посоки идват магистри и ученици.
    Д-р Н. Би ли могла да уточниш колко учители и ученици виждаш?
    К. (припряно.) А... Около дванадесет учители и... Може би четиридесет ученици.
    Д-р Н. Има ли сред тях някои от твоята основна група?
    К. (пауза.) Трима сме. Пристигат и души от други групи, които са готови. Не познавам повечето от тях.
    Д-р Н. Долавям известно колебание у теб. Къде са останалите от групата ти?
    К. (със съжаление.) Все още не са готови.
    Д-р Н. Какъв е централният цвят на всички около теб?
    К. Ярко, наситено жълто. Нямате представа колко време ни беше нужно да стигнем дотуК.
    Д-р Н. Може би имам. Ще ми опишеш ли процедурата?
    К. (въздиша дълбоко.) Всички са в празнично настроение, като на тържествено дипломиране. Подреждаме се в колона и влизаме... Ще седна на катедрата. Ару ми се усмихва с гордост. Получаваме похвала от магистрите за старанието си. После ни призовават по име.
    Д-р Н. Индивидуално?
    К. Да... Чувам своето, „Ири"... Приближавам се, за да получа свитък с името си, напечатано отпред.
    Д-р Н. Какво друго има върху свитъците?
    К. (скромно.) Лично е... Отнася се за препятствията, които са ми отнели най-дълго време... И как съм ги преодоляла.
    Д-р Н. Значи в известен смисъл това е повече от диплома? Нещо като очерк за работата ти?
    К.Така е.
    Д-р Н. Всички ли са с четвъртити шапки и тоги?
    К. (бързо.) Не! (после с усмивка.) О... разбирам... Вие се шегувате с мен.
    Д-р Н. Е, може би малко. Кажи ми, Ири, какво се случва след церемонията?
    К. Събираме се и с някои души с моята специалност обсъждаме бъдещите си задължения. Отново ще се срещнем в нови класове и ще използваме способностите си по най-добрия начин.
    Д-р Н. Каква е първата ти задача, Ири?
    К. Да се грижа за най-младите души. Ще бъде като отглеждане на цветя. Трябва да растат обградени с нежност и разбиране.
    Д-р Н. Откъде мислиш, че идват тези нови души?
    К. (пауза.) От духовното яйце... Утробата на сътворението... Отделят се като наниз на копринена нишка... подемат ги майките от инкубатора... а после ги поверяват на нас. Много е вълнуващо. Отговорността е голямо предизвикателство.

    Специализация Детски учители

    • случай петдесет и пети •
    Д-р Н. Това ли са единствените цветове, които виждаш около себе си?
    К. Не, има единадесет деца с бяла светлина, струпани вляво от нас. Енергията им е по-малка и леко разсеяна. Младите са много буйни.
    Забележка: В този момент клиентът силно се развълнува, когато позна в едната от тези души своето дете в сегашния си живот. Оставих го да изживее радостния миг и продължихме.
    Д-р Н. Виждаш ли някаква разлика в силата на светлината на единадесетте души?
    К. Почти няма. Най-невинните и кротки деца имат слаба светлина. Но никое от тези тук не е такова.
    Д-р Н. Каква е връзката между вас и тези единадесет души?
    К. Двамата колеги, с които не се познавам добре, защото работим заедно отскоро, ми помагат да ги обучавам.
    Д-р Н. Имали ли сте общи преживявания на Земята, които да ви подготвят за обучението на начинаещи?
    К. Да, в миналите си животи сме били учители, свещеници, лечители... Такива професии. За този вид работа са необходими чувствителност и голямо търпение. (спира и след миг добавя.) Знаете ли, и учителят има какво да научи от учениците.
    Д-р Н. Сигурно е така. Опиши ми къде се намирате с тези деца в духовния свят.
    К. Изпратени сме в неутрална зона за обучение, защото обстановката в обикновените класни стаи би изплашила децата.
    Д-р Н. Какво става в момента?
    К. (смее се.) Фучат във всички посоки и се закачат. Явно никак не им се учи, но когато започнат да се прераждат, нещата ще се променят.

    • случай петдесет и шести •
    Д-р Н. Андарадо, вече обсъдихме работата ти в духовния свят като преподавател. Обясни и някои аспекти на творческите си занимания, свързани с мисловните процеси на по-низши форми на живот. Стигам до извода, че се подготвяш или за учител, или за създател на нови форми.
    К. (смее се.) Нито едното от двете. Обучавам се за етик.
    Д-р Н. О... А защо в началото на специализацията си работиш в тези области?
    К. Бяха ми предложени като предварителна подготовка, за да бъда по-добър като етик. Това е моята страст. Да се занимавам с нравствените кодове на интелигентните същества.
    Д-р Н. Но нали разглеждането на морални норми, ценности и стандарти на поведение е работа на всички водачи?
    К. Да, но нравствените принципи, свързани с обективни ценности, са толкова важни за човешкото развитие, че е възможна и специализация в тази област. Обикновено във всеки съвет има по един етик.
    Д-р Н. Защо прекара толкова време в друг свят, преди да дойдеш на Земята?
    К. Опознаването на морала на други интелигентни общества е от полза за всеки етик.
    Д-р Н. Добре, Андарадо, кажи ми колко души от Земята ти възложиха да обучаваш, когато започна да работиш по призванието си в духовния свят?
    К. Отначало само две.
    Д-р Н. Предполагам, че са били млади души.
    К. Да, но после нещата се промениха. В момента обучавам осемнадесет средно напреднали.
    Д-р Н. Защо са ти поверили група от трето ниво, щом самият ти все още не си престанал да се прераждаш на Земята?
    К. Именно затова получих сегашната си задача. Не съм достатъчно опитен, за да помагам на по-малко развити души, срещащи големи трудности. Понеже не съм свикнал, не ми поверяват истински, трудни случаи. Мога да давам съвети на по-зрели души, защото съвсем наскоро съм бил в тяхното положение.
    Д-р Н. Работиш ли с учениците си и докато са на Земята?
    К. (категорично.) Не и при преражданцята им. Това е главна задача на техните водачи. Аз се занимавам с тях само в духовния свят.
    Д-р Н. Защо смяташ, че етиката е изпитание за човешкото общество?
    К. Главно защото човешките същества твърде лесно се отклоняват от моралните ценности и отдават по-голямо значение на рационалните.
    Д-р Н. Би ли казал, че това се дължи на прагматичното убеждение на хората, стремящи се към собствено благополучие, че целта оправдава средствата?
    К. Да, което е в противоречие с универсализма.
    Д-р Н. Виждаш ли някакво възможно разрешение на конфликта между универсализма и суровия индивидуализъм в  човешките отношения?
    К. Благодарение на усилията си да направим света по-добър най-сетне ще преодолеем нетолерантността
    Към различните. Потребността от лично социално положение поражда този конфликт, защото то се
    Отъждествява с постигането на щастие.
    Д-р Н. Значи нашата дилема се дължи на поставянето на желанието за лично щастие и индивидуалните цели над облекчаването на страданията на човечеството?
    К. За много от жителите на тази планета това е дилемата на егоизма.
    Д-р Н. Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос? Искаш да кажеш, че по природа хората не са толерантни и милосърдни същества?
    К. Повечето се сблъскват с тази дилема, макар и много от тях да не смятат, че егоцентризмът е техен проблем. Това е най-голямото изпитание в земния живот, което прави работата ми тук толкова сложна. Моралният и етическият урок, който душата трябва да усвои на Земята, е да надделява над инстинктите и самата природа на тяло, чиято първа грижа е собственото му оцеляване. Болката на другите остава на заден план.                                               
    Д-р Н. Не откриваш ли в човешките същества вродена доброта, която да се съчетава с душевното съзнание?
    К. Разбира се, че откривам, важна част от специалността ми е да развивам този елемент на доброта, докато се превърне в естествена реакция на различните обстоятелства на Земята.
    Д-р Н. Неизбежно ли е противоречието между стремежа към себеутвърждаване и загрижеността за другите на тази планета?
    К. Личните идеали и ценности биха могли да доведат до щастието на цялото общество, ако напълно осъзнаем, че чистото душевно съзнание е главната ни сила.
    Д-р Н. Какъв е най-ценният съвет, който даваш на учениците си, преди да се преродят на Земята?
    К. (усмихва се.) Неспокойни са като състезателни коне, така че ги предупреждавам да бъдат търпеливи и да не прибързват. Енергията за овладяване на човешкото тяло трябва да бъде внимателно разпределена. В момента се учат да поддържат крехкия баланс на етичното поведение. Когато живеят в плътни светове като земния, се налага да се съпротивляват срещу абсорбиращите им сили, за да постигнат успех.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #28 -: Януари 25, 2010, 19:52:15 »

    Души хармонизатори

    • случай петдесет и седми •
    Д-р Н. Лариан, можеш ли да обясниш какво представлява обучението ти за хармонизатор и какво правят душите с твоята специалност?
    К. Съвсем в началото съм, но ще опитам. Уча се да хармонизирам нарушената енергия на Земята, за да помагам на хората.
    Д-р Н. Искаш да кажеш - да въздействаш върху геофизическите стихии, като урагани, пожари, земетресения и така нататък?
    К. Имам приятели, които се занимават с това, но моята област на обучение е друга.
    Д-р Н. Добре, преди да преминем към твоите задължения, на какво се учат приятелите ти?
    К. Тези планетарни възстановители намаляват разрушителното влияние на природните физически сили, които пораждат натрупване на отрицателна енергия.
    Д-р Н. Защо вместо това силите, съществуващи в духовния свят, просто не предотвратяват природните бедствия, за да спестят на хората толкова страдания?
    К. (поклаща глава.) Тогава не би имало природни катаклизми, които съществуват като част от условията за живот на Земята. Планетарният хармонизатор не бива да възпира тези стихии, дори ако има тази способност... Всъщност мисля, че никой от тях не я притежава.
    Д-р Н. Тогава каква е функцията им?
    К. Да разпръскват частици хармонична енергия сред отрицателната, за да неутрализират големите й концентрации. Работят с полярност и магнитни сили, за да подпомагат възстановяването на хората. (усмихва се.) Наричаме ги „прахосмукачките".
    Д-р Н. Добре, Лариан, къде се вмества твоята работа в тази схема?
    К. Надявам се да дам принос в овладяването на катастрофални събития, пряко причинени от хората.
    Д-р Н. Колко други души се обучават заедно с теб?
    К. Четири.
    Д-р Н. Да спрете войните ли е целта ви?
    К. (с раздразнение.) Мисля, че не ме разбирате. Не се обучаваме да въздействаме върху съзнанието на хората, които причиняват страдания на другите.
    Д-р Н. Защо? Нима като душа хармонизатор не би искал да попречиш по някакъв начин на психопат като Хитлер да причинява разруха?
    К. Съзнанието на психопата е заключено зад здравия разум. Уча се да поддържам положителна енергия около по-спокойни хора, които могат да променят световните събития.
    Д-р Н. Това не противоречи ли на свободната воля, причинно-следствените връзки и целия закон за естествените кармични влияния?
    К. (пауза.) Вече са създадени условия за проявленията на причините и следствията. Искаме да подпомогнем по-рационалното мислене, като изпращаме вълни на положителна енергия на подходящи хора. Не повлияваме на развръзките. Просто създаваме спокойна атмосфера за диалог.
    Д-р Н. Знаеш ли, Лариан, струва ми се, че стоите на границата между намесата и ненамесата.
    К. Явно отново не схващате. Може би, ако ви обясня по-подробно с какво се занимавам в момента, ще видите разликата. Уча се да нагласям енергийния си лъч така, че да разсейвам и преподреждам силите на отрицателната човешка енергия, която се натрупва всеки ден на Земята. Сякаш отварям бент, за да потече вода и долината да стане плодородна.
    Д-р Н. Все още не съм сигурен дали разбирам правилно, но продължи, ако обичаш.
    К. (търпеливо.) Упражнявам се с малката си група под огромен купол. С нас е Арлет, инструкторката ни, отличен специалист. Моментално забелязва грешките ни. Тук овладяваме изкуството да възстановяваме нарушената вибрационна хармония. Надяваме се накрая да се научим да разсейваме значителни количества отрицателна енергия на Земята.
    Д-р Н. Какво става в голямото помещение?
    К. Куполът представлява геометрична основа за определени вариации и интервали, които симулират вълни на човешка мисъл от големи групи. Създават се специално за нас и трябва да ги изгладим.
    Д-р Н. Хм... Като излъчвате хармонични мисли?
    К. Да, мисли и послания. Изучаваме и гласови тонове и анализираме значението им - всичко, което влияе върху негативното мислене. Искаме да помогнем на хората сами да си помогнат. Това не е пряка намеса.
    Д-р Н. Добре, Лариан, но когато станеш специалист хармонизатор, каква сила ще притежаваш?
    К. Да изпращам възстановителна енергия, разсейваща всеобщото отчаяние. Мелодията на хармонизиращия шепот отваря на Земята коридори за навлизане на нещо по-добро. Ние сме посланици на надеждата.

    Проектанти

    •  случай петдесет и осми •
    Д-р Н. Колко души бяхте в първоначалната ти общностна група?
    К. Двадесет и една... По-късно повечето се отделихме.
    Д-р Н. Това означава ли, че вече не се виждате често?
    К. (замислено.) Не... Не е така... Просто сме разпръснати. Повечето от нас не работят заедно. (по-весело.) Но през останалото време се виждам със старите си приятели.
    Д-р Н. Някои от членовете на старата ти общност дойдоха ли с теб?
    К. Трима... Но останаха двама.
    Д-р Н. От колко души се състои новата ти група?
    К. В момента сме осем, но разбрахме, че ще дойде още една.
    Д-р Н. Любопитен съм как приемате тази промяна в работата си. Би ли обяснил как премина за теб преходът от първоначалната ти група към тази?
    К. (дълга пауза.) Отначало забелязах, че в класната ни стая се отбива друг водач. Разбрах, че се казва Баата. Идваше по покана на моя учител Ейроу, за да ни наблюдава.
    Д-р Н. В произволно време ли ви посещаваше, във всички фази на учебните ви занимания?
    К. Не, само когато работехме върху структури.
    Д-р Н. Какво представляваха упражненията ви тогава?
    К. О, използвахме енергията си за пресъздаване на структури. Обичам да изработвам полезни проекти.
    Д-р Н. Разбирам... Ще се върнем на този въпрос. Кажи ми, участваше ли Баатак в заниманията ви, когато гостуваше на старата ти общност?
    К. Не, беше само наблюдател. Внимателно следеше действията на всеки от нас. Понякога задаваше специфични въпроси - как се справяме с работата и дали проявяваме... интерес към нея.
    Д-р Н. Опиши ми какви бяха чувствата ти към Баатак и отношението му към теб.
    К. Веднага се привързах към него. Мисля, забеляза, че наистина ми харесва това, което правим.
    Д-р Н. Какво ти се случи по-нататък с Баатак?
    К. Скоро (след още три прераждания) няколко от нас бяха поканени да участват в кратки упражнения на новата група, която той сформираше. Помня, че исках да дойде и Хиант... за да бъдем заедно.
    Д-р Н. Хиант важна за теб душа ли е?
    К. Да, вечната ми партньорка.
    Д-р Н. Дойде ли в новата ти група?
    К. Не, хиант не се интересуваше толкова от структури... Присъедини се към друга нова група.
    Д-р Н. Какво не й хареса в твоята?
    К. Ще ви го обясня така: аз обичам да създавам скулптури от енергия, да експериментирам с връзките между равнини и геометрични тела като градивни елементи. (спира.)
    Д-р Н. А Хиант?
    К. (с гордост.) Тя се занимава с проектиране на красива природна обстановка, подходяща за живот. Сътворява чудесни пейзажи. Докато аз мога да конструирам планинска верига, тя се интересува от дърветата и растителността на тази планина.
    Д-р Н. Бих искал да разбера нещо. Значи просто отиваш във физически свят и създаваш планина, а някой като Хиант се съсредоточава върху формите на живот, например дърветата?
    К. Не, работим във физически светове, които са в  процес на формиране, и задействаме геологическите сили, които ще изградят планината. Структурните ми проекти не са непременно предназначени за живот. Хиант също не създава гора от пораснали дървета в свят, годен за живот. Групата й проектира клетките, от които ще се развият желаните дървета.
    Д-р Н. Това означава ли, че общностите ви са съвсем отделни?
    К. (дълбака въздишка.) Не, тя работи наблизо.
    Д-р Н. Как се чувстваш в новосформирана група?
    К. Не мисля, че някога ще се разделя напълно със старата си компания. Допълвахме се взаимно в толкова отношения. Хиляди години сме си помагали във всяко прераждане. Сега... Сред нови души, е някак странно. Изпитваме еднакви чувства към предишните си групи. Всеки има различно минало и ни е нужно време, за да свикнем едни с други.
    Д-р Н. Би ли казал, че между членовете на новата ти група има съперничество?
    К. (усмихва се.) Неее... напротив... Всички сме еднакво мотивирани да си помагаме взаимно, за да постигнем нещо. Почти няма шеги и закачки както в първоначалните ни групи. По-сериозни сме. Всеки има свои дарби, идеи и начин на работа. Виждаме, че Баатак се стреми да ни обедини, и се учим внимателно да преценяваме способностите си. За нас е чест да бъдем тук, но все още имаме слабости.
    Д-р Н. Каква е твоята?
    К. Боя се да експериментирам със силата си. Обичам да работя в спокойни ситуации, когато зная, че мога съвършено да проектирам нещо. Единият от новите ми приятели е пълна противоположност. Създава добри планетарни модели, но понякога се втурва слепешком и прави ужасни грешки, като например да създаде атмосфера, в която никоя форма на живот не би могла да диша. Впуска се в сложни планове, които не са във възможностите му.
    Д-р Н. Можеш ли да обясниш как ти лично започваш структурен проект в клас?
    К. Първо визуализирам това, което искам да се получи. Внимателно изграждам в съзнанието си ясен план. С новата ми група до голяма степен се учим как да използваме подходяща енергия за определена композиция. С Ейроу изработвах частични структури, докато Баатак иска всичко да бъде свързано цяло.
    Д-р Н. Значи взаимовръзката между енергийните елементи при работата ти е важна и за формата, и за баланса?
    К. Точно така! Светлинната енергия започва процеса, но в проекта трябва да има хармония и да се мисли за практическото приложение. (избухва в смях.)
    Д-р Н. На какво се смееш?
    К. Сетих се за един съвместен проект с Хиант. В свободното си време с нея спорехме кой от двама ни е по-самонадеян. Хиант ми предложи да създам умален модел на изящната църква, в която се оженихме в едно от преражданията си. В този живот бях каменоделец (в средновековна Франция).
    Д-р Н. Прие ли предизвикателството?
    К. (все още се смее.) Да, при условие, че ми помогне.
    Д-р Н. Честно ли е? Нали не е структурен специалист?
    К. Да. Хиант се съгласи да възпроизведе стъклописите и скулптурите, които обичаше. Тя искаше красота, а аз - функционалност. Каква излагация! Започнах, като използвах плоски енергийни лъчи за стените, и се справих доста добре със свързващите арки, но сводестите прозорци и кубетата бяха истинска мъка. Повиках Баатак и той довърши работата..
    Д-р Н. (често задаван въпрос.) Но нали всичко това е илюзия?
    К. (засмива се.) Сигурен ли сте? Тази сграда ще съществува, докато желаем да бъде тук.
    Д-р Н. А после?
    К. Ще изчезне.
    Д-р Н. Докъде си стигнал с планетарното си обучение?
    К. В момента се упражнявам със създаване на енергийни частици за скални образувания в пълен планетарен мащаб.
    Д-р Н. Върху това ли е съсредоточено вниманието ти през повечето време?
    К. Не, по-често експериментирам сам с много по-малки топографски модели, за да се науча да свързвам материалните елементи. Допускам доста грешки, но обучението ми харесва. Само ми се струва твърде бавно.

    •  случай петдесет и девети •
    Д-р Н. Кала, бих искал да узная нещо повече за задачата ти на Джаспер. Мисля, че това ще ми помогне да разбера специалността ти. Добре е за начало да опишеш тренировъчното си упражнение и какво представлява проектът на Джаспер.
    К. Шестимата от класа ми сме изпратени да работим с двама старши магистри (проектанти специалисти) в този свят, където бързото разпространение на един растителен вид застрашава основната храна на дребните сухоземни животни.
    Д-р Н. Значи, общо взето, проблемът на Джаспер е свързан с екосистемата?
    К. Да, с гъстите лозови растения... много жизнен храст. Расте толкова бързо, че унищожава използваната за храна растителност. Останала е твърде малко площ за паша на сухоземните животни на Джаспер.
    Д-р Н. Не могат ли да се хранят с лозовите храсти?
    К. Не, именно затова пристигнахме на Джаспер с тази задача.
    Д-р Н. (реагирам прибързано.) О, за да отървете планетата от тези храсталаци?
    К. Не, те са важни за нея и почвите й.
    Д-р Н. Тогава? Какво трябва да направите?
    К. Да създадем животно, което да се храни с лозови храсти, за да контролира разпространението им и да не унищожават толкова голяма част от другата растителност.
    Д-р Н. Какво животно?
    К. (смее се.) Ще се нарича „ринкула".
    Д-р Н. Как ще добавите ново животно към природата на Джаспер?
    К. Като създадем мутация от съществуващо дребно четириного и стимулираме растежа му.
    Д-р Н. Кала, нима можеш да промениш генетичния ДНК код на едно животно, за да създадеш друго?
    К. Сама не бих могла. Необходими са съчетаната енергия на учебната ми група и умелите манипулации на двамата старши проектанти, които ни придружават.
    Д-р Н. Ще използвате ли енергията си и за да промените молекулната химия на този организъм и повлияете на естествения отбор?
    К. Да, ще въздействаме върху клетките на част от дребните животни. Ще мутираме съществуващ вид и ще го направим доста по-едър за да оцелее. Понеже нямаме време да чакаме естествения отбор, ще стимулираме и растежа на четириногото.
    Д-р Н. Ще ускорите мутацията, така че скоро да се получи ринкула, или ще увеличите големината на самото същество?
    К. И двете... Искаме ринкулата да бъде едра и същевременно промяната да стане в рамките на едно поколение.
    Д-р Н. Колко земни години ще отнеме?
    К. (пауза.) О... Около петдесет... За нас е като един ден.
    Д-р Н. Какво направихте с малкото животно, което ще се превърне в ринкула?
    К. Запазихме формата на краката и косматото тяло... Но ще бъде по-голямо.
    Д-р Н. Опиши ми окончателния резултат. Как изглежда една ринкула?
    К. (смее се.) С едър нос... Извит около устата... Дебели устни... Масивни челюсти... Ширрко чело... Ходи на четири крака с копита. Голяма е почти колкото кон.
    Д-р Н. Каза, че сте запазили козината на предишното животно?
    К. Да, цялото тяло е покрито с косми, дълги и червеникавокафяви.
    Д-р Н. А мозъкът на това същество - по-голям ли е, или по-малък, отколкото на кон?
    К. Ринкулата е по-умна от кон.
    Д-р Н. Това ми напомня за детските книжки „Доктор Сюс".
    К. (усмихва се.) Затова ми е толкова смешно, когато си я представя.
    Д-р Н. Настъпи ли промяна на Джаспер след създаването на ринкулата?
    К. Да, защото е много пъти по-голяма отпреди, а има и други промени - като масивната челюст и силата на тялото. Наистина опустошава лозовите храсти. Ринкулата е издръжливо същество, без естествени врагове и е лакома като предишното животно. Учителите ни искаха точно това.
    Д-р Н. А възпроизводството й на тази планета? Бързо ли се размножава ринкулата?
    К. Не, размножаването й е бавно, затова трябваше да създадем доста животни, след като програмирахме желаните генетически характеристики.
    Д-р Н. Знаеш ли как е завършил този експеримент?
    К. Сега Джаспер е по-балансиран свят на растителноядни. Искахме да помогнем и на другите видове. Лозовите храсти вече са под контрол.
    Д-р Н. Възнамерявате ли най-сетне да създадете интелигентен живот на Джаспер... Това ли е крайната ви цел?                                       
    К. (уклончиво.) Може би учителите имат такива намерения... Няма начин да разбера.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #29 -: Януари 25, 2010, 19:54:36 »

    Изследователи

    • случай шестдесети •
    Д-р Н. С какво се занимаваш най-често между преражданията си, когато не си заета с разглеждане на кармични уроци с духовната си група?
    К. Предприемам... пътувания... Но са нещо доста лично. Не мисля, че трябва да ги обсъждам...
    Д-р Н. Не искам да те принуждавам да споделяш с мен нещо, което чувстваш, че не бива да ми казваш. (пауза.) Ще те попитам само пътувала ли си до някое екзотично място, за което имаш приятни спомени?
    К. (реагира бързо, с широка усмивка.) О, да, Бруел.
    Д-р Н. (снишавам глас.) Свят, в който си се прераждала, ли е?
    К. Не, пътувам дотам като дух, само за да възстановявам силите си... Забавно е, защото прилича на Земята, но без хора.
    Д-р Н. (по-настойчиво.) Ясно, значи ходиш там на почивка. Би ли ми описала физическите аспекти на Бруел в сравнение със Земята?
    К. Планетата е по-малка от Земята и по-студена, защото се намира по-далече от слънцето си. Има планини, дървета, цветя и сладководни басейни, но няма океани.
    Д-р Н. С кого пътуваш до Бруел?
    К. С един... специалист навигатор на име Джхуму.
    Д-р Н. Това изследователски тип душа ли е, или нещо като твой личен водач?
    К. Джхуму е вид изследовател, наричаме го навигатор. (пауза.) Но водачите могат да ни придружават, ако желаят.
    Д-р Н. Напълно разбирам. Кажи ми: обикновено сама ли идваш, или с други от духовната си група?
    К. Можем да пътуваме и сами, но по-често навигаторите водят по няколко души от различни групи.
    Д-р Н. Какво мислиш за Джхуму?
    К. (по-спокойно.) Джхуму обича работата си като екскурзовод на онези от нас, които си почиват от обичайните занимания. Казва, че това ни дава перспектива.
    Д-р Н. Звучи интересно. Зная, че изгаряш от желание да опишеш защо на Бруел е толкова забавно, но нека започнем с животните на тази планета.
    К. О... няма риба, жаби, змии... Никакви земноводни.
    Д-р Н. На какво мислиш, че се дължи това?
    К. (пауза, малко е смутена.) Не зная. Но някои от нас идват тук заради едно сухоземно животно... което... (замълчава.)
    Д-р Н. (внимателно.) Животно, за което си спомняш?
    К. (смее се.) Любимото ни... Ардър. Прилича на нещо средно между малко мече и котка. (обвива ръце о!соло тялото си.) Ардърът е прекрасно, пухкаво и гальовно същество, което, доколкото знаем, не е точно животно.
    Д-р Н. Какво означава това?
    К. Ардърът е много интелигентно и мило създание.
    Д-р Н. Колко интелигентно в сравнение с човека?
    К. Трудно е да се каже. Не е по-висше или по-низше от човека... Просто е различно.
    Д-р Н. Каква е най-съществената разлика?
    К. Този вид не изпитва никаква потребност от съперничество и борба. Затова ни водят на това спокойно място. То ни дава надежда за по-добро бъдеще на Земята... Виждаме какъв би бил земният живот, ако всички се обединим.
    Д-р Н. Какво правите с приятелите ти на Бруел?
    К. Играем с тези нежни същества, които, изглежда, се привързват към души от Земята, нуждаещи се от почивка. Материализираме енергията си в по-лека форма, за да общуваме с ардрите.
    Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-подробно процеса?
    К. Приемаме... ефирен човешки образ, за да ги прегърнем. Сливаме се със съзнанието им... Толкова чисто и кротко. Лекуват ни в тази обстановка след живот в труден физически свят като земния. Ардърът е същество, което ни носи утеха и ни помага да видим какво е възможно да постигнем в човешки тела.

    • случай шестдесет и първи •
    Д-р Н. Какво прави Финус с теб?
    К. Поздравява ме с добре дошъл и се интересува как е минало пътуването.
    Д-р Н. Какво отговаряш?
    К. Питам: защо трябваше да бъде толкова ужасно?
    Д-р Н. Съгласна ли е с тази преценка на живота ти в Индия?
    К. Финус ми напомня, че избрах труден първи живот на Земята, защото исках напълно да опозная отрицателните влияния на тази планета. В Индия бях сред най-бедните и тънех в мизерия.
    Д-р Н. Сам ли пожела да страдаш в първия си живот?
    К. Беше ужасен и не се справих добре. Когато едно бездетно семейство отведе дъщеря ми против моята воля, след като плати на собственика на бараката, в която живеехме, бях толкова отчаян, че не можах да го понеса. (Кано рязко се надига на стола си и изживява отново емоциите от миговете след последната си смърт.) Що за планета е това! Продават деца!
    Д-р Н. (все още не зная за хибридния произход на Кано и правя погрешно предположение.) Наистина изглежда твърде тежко за първи земен живот на нова душа.
    К. Кой е казал, че съм нова душа?
    Д-р Н. Съжалявам, Кано. Просто предположих, че в момента тече второто ти прераждане на Земята.
    К. Така е, но идвам от друго измерение.
     Д-р Н. (смаян.) О, тогава какво би могъл да ми разкажеш за това измерение?
    К. Нямаше физически светове като във вашето. Прераждах се в безплътен свят.
    Д-р Н. Как изглеждаше там?
    К. С издължен образ, но без ясно очертана форма и скелетна структура. Бяхме прозрачни силуети от сребриста светлина.
    Д-р Н. Имахте ли пол?
    К. Всички бяхме хермафродити.
    Д-р Н. Кано, ако обичаш, обясни разликата между пътуванията от духовния свят до предишното ти измерение и до нашата Вселена.
    К. Движението в моята Вселена е като преминаване през ефирни, прозрачни светлинни нишки. А тук трябва да си проправям път през гъста, тежка и влажна мъгла.
    Д-р Н. А пребиваването ти на Земята за първи път как беше в сравнение с родния ти свят?
    К. Сякаш някой бе вързал къс бетон за краката ми. Първото, което забелязах, беше непоносимата тежест на плътната енергия тук в сравнение с духовните измерения. (пауза.) Не е само тежка, а... груба... сурова... Бях потресен от онзи живот в Индия.
    Д-р Н. Сега малко по-добре ли е, свикваш ли?
    К. (колебливо.) До известна степен. Доста е трудно...
    Д-р Н. Разбирам. Кано, кой е според теб най-обезпокояващият аспект на човешкия мозък?
    К. (рязко.) Импулсивното поведение, за Бога, физическите реакции без аналитично мислене. Съществува и опасност душата да попадне на неподходяща човешка същност... Освен това предателството... Не мога да се справя...
    Д-р Н. (кано е плувнал в пот и малко го успокоявам, преди да продължа.). Разкажи ми за безплътния си свят. Има ли име?
    К. (пауза.) Не мога да пресъздам звученето му с човешки глас. (унася се в спомени.) Носим се из море от ефирни духовни течения... нежни... игриви... Толкова е различно от Земята.
    Д-р Н. Тогава защо си дошъл тук?
    К. (с дълбока въздишка.) Обучавам се за водач изследовател. Повечето от приятелите ми съсредоточават усилията си в едно измерение. Накрая казах на Финус, че искам да натрупам опит в труден свят в съвсем различна зона на съществуване. Отговори, че неин по-опитен колега препоръчал друго измерение, с напрегнат физически свят, където душите добивали сила и проницателност (залива се от смях.), стига да оцелеят при уроците. Говореше за Земята.
    Д-р Н. Остана ли с впечатлението, че имаш и други възможности за избор?
    К. (свива рамене.) Водачите не ни дават голям избор в такива ситуации, Финус каза, че когато завърша работата си на Земята; ще бъда в много отношения по-силен от приятелите си, които отказват такива задачи. Твърдеше, че освен това земният свят е много интересен, и аз приех.
    Д-р Н. Дойде ли с теб някой от приятелите ти?
    К. Не, бях единственият, който се съгласи, и едва не отказах да се завърна тук в сегашния си живот. Партньорите ми смятат, че съм много смел. Знаят, че ако успея, ще стана добър пътешественик,
    Д-р Н. Да поговорим за пътешествия, Кано. Като обучаващ се за тази специалност навярно имаш представа за броя на измеренията около нашата физическа вселена?
    К. (троснато.) Нямам.
    Д-р Н. (предпазливо.) Е, поне дали родното ти измерение е близо до нашето?
    К. Не, трябва да прекося три други, за да стигна дотук.
    Д-р Н. Кано, би било от полза, ако се опиташ да опишеш какво виждаш, когато минаваш през тези познати измерения.
    К. Първото е сфера, пълна с цветове и бурни светлинни, звукови и енергийни експлозии... Мисля, че все още е в процес на формиране. Следващото е черно и празно, наричаме го неизползваемата сфера. Следва красиво измерение, в което има и физически, и духовни светове, изградени от нежни емоции, ефирни елементи и проницателна мисъл. Това измерение е по-висше и от моето, и от вашата вселена.
    Д-р Н. Вече е и твоя вселена, Кано. Кажи ми: дълго ли трае цялото пътуване през четирите измерения?
    К. Не, става бързо, като процеждане на въздушни частици през филтър.
    Д-р Н. Би ли могъл да опишеш структурите на границата на тези измерения и връзката им с духовния свят? Нарече ги сфери, нека започнем с това.
    К. (дълга пауза.) Не мога да ви кажа много. Всичко е... в  кръг около центъра на духовния свят. Всяка от тези сфери е свързана със следващата като във верига.
    Д-р Н. (след като не успявам да извлека повече информация.) Как се чувстващ сега в нашата вселена, Кано?
    К. (потърква чело.) По-добре. Уча се да освобождавам енергия в стабилен позитивен поток, без да разхищавам резерва си. Това ми помага да се откъсвам от хората за дълги периоди. Надявам се след още няколко живота да напредна, но с нетърпение очаквам да завърша земните си прераждания.

    Залата за преглед на бъдещи Животи

    Случай шестдесет и втори
    Д-р Н. Ако обичаш, разкажи какво става, когато влезеш в сферата за избор на живот.
    К. Има две същества, които разговарят с водача ми Фиум. Изглежда, добре се познават.
    Д-р Н. Преди всяко прераждане ли ги виждаш тук?
    К. Не, само когато ми предстои особено тежък живот... Което означава, че ще избирам между много трудни възможности.
    Д-р Н. Имаш предвид - повече на брой тела от обикновено или личности с по-сложен характер?
    К. Ммм... Обикновено наблюдавам само две подходящи тела и това улеснява избора ми.
    Д-р Н. Знаеш ли имената на двамата специалисти, които работят с Фиум?
    К. (Рязко се надига.) Не, разбира се! Това не е нещо, което трябва да зная. Не бива да бъда близка с тези... координатори на времето... Затова Фиум е с мен.
    Д-р Н. Разбирам, все пак опитай се да ми дадеш представа как изглеждат експертите, които планират живота ти.
    К. (По-спокойно.) Добре, номер едно е с мъжки образ и се държи строго. Зная, че желае да избера определено тяло... от което ще имам най-голяма полза. В него ще натрупам най-много опит, който ще ми бъде нужен в следващите животи.
    Д-р Н. О... чувал съм, че специалистите, работещи в „пръстена", са кротки, скромни същества.
    К. Да... Вярно е, но при избора винаги има някое тяло, което смятат, че би било най-добрият избор. Представят го най-подробно. (Пауза?) Всички знаят, че за първи път виждам тези тела, и искат да взема правилно решение.
    Д-р Н. Както съм чувал. А сега ми опиши номер две.
    К. (Усмихва се.) Тя е женствена, нежна и... по-благосклонна. Иска да приема тяло, в което наистина ще ми бъде приятно. Държи се спокойно и казва на първия експерт, че имам предостатъчно време да усвоя уроците си. Струва ми се, че предварително са замислили тази сцена на разногласие заради мен.
    Д-р Н. Напомнят ми за доброто и лошото ченге при полицейски разпит.
    К. (Засмива се.) Да, може би сте прав, но имам защитник и в двата лагера в лицето на Фиум.
    Д-р Н. Значи Фиум е нещо като рефер?
    К. Ммм,.. Не, не е така. Отношението на Фиум не е нито твърде снизходително, нито строго, когато пристъпвам към избор. Отлично зная, че решението е лично мое, защото от него зависи животът ми. (Избухва в смях.) В буквалния смисъл!                    
    Д-р Н. Права си. Наистина животът на всеки зависи от собствените му решения. Би ли обяснила как протече изборът на тяло за миналото ти прераждане, преди да продължим?
    К. В миналия си Живот избрах трудна съдба на жена, която трябваше да умре две години след сватбата си. Съпругът ми трябваше да преживее загуба на скъп човек заради кармичен дълг от предишно прераждане.
    Д-р Н. Значи е съществувала голяма вероятност животът на това тяло да бъде кратък и главният въпрос е бил коя душа ще избере да се прероди в него?
    К. Точно така.
    Д-р Н. Ако обичаш, опиши обстоятелствата, довели до ранната ти смърт.
    К. В зрителната зала видях три версии за смъртта си в кратък отрязък от време, когато щях да живея в Амарило, Тексас. Можех да умра внезапно от заблуден куршум при престрелка между пияници или по-бавно - след падане от кон. Третият вариант бе да се удавя в река.
    Д-р Н. Имаше ли някакъв шанс да оживееш?
    К. (Пауза.) Да, малък, но това би обезсмислило целта на прераждането ми в това тяло.
    Д-р Н. Каква беше тя?
    К. С духовния ми партньор избрахме да бъдем съпрузи в онова ранчо, защото той се нуждаеше от урока. Отхвърлих другите възможности. Дойдох с него, за да му помогна.
    Д-р Н. Кажи ми какво реши, Когато проследи трите версии в зрителната зала?
    К. Избрах Куршума естествено. Начинът, по който щеше да завърши животът ми, не бе толкова важен, колкото смисълът на ранната ми смърт.
    Активен

    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Душите близнаци « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    delfin 21 5971 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 01:56:31
    от До
    Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон « 1 2 3 »
    Езотерика
    Админ 30 4721 Последна<br />публикация Януари 25, 2010, 17:04:52
    от Админ
    По следите на синът на Хитлер
    Любопитни факти
    Evolution 1 1361 Последна<br />публикация Октомври 02, 2010, 12:47:48
    от Аэ съм

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright