Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Следите на душите - Д-р Майкъл Нютон  (Прочетена 6149 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 25, 2010, 19:07:40 »

    Продължение от Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон

    Д-р Майкъл Нютон се занимава с регресивна хипноза дълги години, името му е известно в Америка. Дълги години пациенти се подлагат под регресивна хипноза при него, и всичко се документира. Пациентите докато cа под дълбока xипноза, тe опиcват какво им ce e cлучило мeжду тexнитe минали пpepаждания на зeмята, какво пpeдcтавлява отвъдния cвят; къдe отивамe и какво пpавим като души; защо избиpамe да ce въpнeм в опpeдeлeни тeла.

    Качвам книгата в този пост, и в темата ще извадя само разговорите между пациентите и Д-р Майкъл Нютон. Това го правя, за да се абстрахирате от неговите коментари и всеки сам за себе си да анализира разказите на пациентите.

    Пожелавам ви приятно четене!

    * sledite na dushite.zip (503.85 KB - свалено 828 пъти.)
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Януари 25, 2010, 19:10:03 »

    Терапевтични техники на душите

    • случай първи •
    К. (клиент.) Съпругата ми не усеща моето присъствие.
    Все още не достигам до нея.
    Д-р Н. (доктор Нютон) Какъв е проблемът?
    К. Твърде много скръб. Толкова е обсебваща. Алис е в дълбок шок от гибелта ми и не е в състояние да почувства енергията ми.
    Д-р Н. Тамано, винаги ли е имало такъв проблем след края на миналите ти животи, или само с Алис?
    К. Веднага след смъртта хората, които ви обичат, или дават воля на чувствата си, или са напълно вцепенени. И в двата случая е възможно да заключат съзнанието си. Моята задача е да помогна за равновесието между съзнание и тяло.
    Д-р Н. Къде е душата ти в момента?
    К. На тавана на спалнята ни.
    Д-р Н. Какво искаш да направи Алис?   
    К. Да престане да плаче и да събере мислите си, не вярва, че може още да съм жив, и цялата й енергия е в безпорядъК. Толкова е отчайващо. Намирам се точно до нея, а тя не го знае!
    Д-р Н. Ще се откажеш ли за момента и ще заминеш ли за духовния свят, щом съзнанието й е блокирало?
    К. Би било най-лесно за мен, но не и за нея. Твърде много я обичам, за да се откажа сега. Няма да тръгна, докато поне не усети, че има някой край нея в стаята. Това е първата ми стъпка. После ще мога да сторя повече.
    Д-р Н. Колко време е изминало от смъртта ти?
    К. Два дни. Погребението отмина и сега е моментът да се опитам да утеша Алис.
    Д-р Н. Предполагам, че водачът ти те очаква, за да те поведе към дома?
    К. (смее се.) Казах на водачката си Еаан , че се налага да ме почака малко... Което не беше необходимо. Тя знае за всичко това. Самата Еаан   ме научи!
    Този случай е показателен за оплакването, което често чувам от току-що освободените души. Много от тях не са така опитни и решителни като Тамано. Независимо от това повечето души, въпреки нетърпението си да отпътуват за духовния свят, не биха напуснали астралния слой на Земята, без да направят нещо, за да утешат съкрушените си близки. Ще съкратя разказа на този клиент за начина, по който е помогнал на Алис да се отърси от скръбта си, и ще се съсредоточа върху успокояващото въздействие на душевните енергийни сигнали върху нарушената човешка енергия.
    Д-р Н. Тамано, ще ти бъда признателен, ако опишеш техниките, които използваш, за да помогнеш на съпругата си Алис да преодолее скръбта.
    К. Още в началото ще й кажа, че Алис не ме е загубила. (въздъхва дълбоко.) Започнах, като я обгърнах със струя от енергията си, подобна на чадър, от талията до главата й.
    Д-р Н. Ако бях дух, застанал до теб, как би изглеждало това?
    К. (усмихва се.) Като облак от захарен памуК.
    Д-р Н. Какво постигаш?
    К. Алис е обвита в пелена от духовна топлота, която е "успокояваща. Трябва да призная, че все още не съм съвсем опитен в създаването на това наметало, но в трите дни след смъртта си обгръщам Алис със защитен енергиен облак, за да й помогна в  приемането.
    Д-р Н. Значи вече си започнал работата си с Алис. Добре, Тамано, какво правиш сега?
    К. Започвам да Филтрирам част от себе си през този облак от енергия около нея, докато усетя точката, в която блокирането е най-слабо. (пауза.) Откривам го от лявата страна на главата й, зад ухото.
    Д-р Н. Има ли тази точка някакво по-особено значение?
    К. Алис обичаше да я целувам по ушите. Спомените за ласките ни са важни. Когато виждам пролуката от лявата страна на главата й, превръщам енергията си в  сгъстен лъч и го насочвам към това място.
    Д-р Н. Съпругата ти веднага ли усеща?
    К. Отначало чувства леко докосване, но скръбта надделява. Тогава усилвам лъча си. Изпращам й мисли за обич.
    Д-р Н. Виждаш ли резултат от това?
    К. (радостно.) Да, долавям-енергийни сигнали от Алис, които вече не са тъмни. Има промяна, в емоциите й... Престава да плаче... Оглежда се... Усеща ме. Усмихва се. Най-сетне стигнах до нея.
    Д-р Н. Свърши ли?
    К. Тя ще се съвземе. Време е да тръгвам. Ще бдя над нея, но зная, че ще се справи, което ме успокоява, защото известно време ще бъда зает.
    Д-р Н. Това означава ли, че повече няма да се свързваш с Алис?
    К. (обиден.) Напротив! Ще поддържам връзка с нея винаги, когато се нуждае. Тя е моята любима. Повечето души са много по-неопитни дори от най-младия учител водач. Ще отделя повече внимание на тези елементи по-нататък, в четвърта глава, в раздела за енергийна рехабилитация. Все пак повечето души, с които работя, умеят доста добре да въздействат от духовния свят върху човек с физическо тяло. Обикновено избират да работят в определени области, използвайки енергийни лъчи, както описва Тамано. Тези проекции на любяща енергия върху хора, получили емоционална и физическа травма, могат да бъдат много силни, дори от неопитна душа.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 25, 2010, 19:13:33 »

    Начини, по които духовете се свързват с живите - Соматично докосване

    • случай втори •
    Д-р Н. Каква техника използваш, за да стигнеш до съпругата си?
    К. Стария си трик - докосване в центъра на гръдния кош.
    Д-р Н. Къде точно?
    К. Насочвам енергийния си лъч право към сърцето й, малко се отклонявам, но няма значение.
    Д-р Н. А по какво разбираш, че успяваш с този метод?
    К. Намирам се на тавана, а тя е закрила лице и плаче. Първият ми опит я кара да вдигне глава. Въздъхва дълбоко, усеща нещо и поглежда нагоре. Тогава прилагам разсейващата си техника.
    Д-р Н. Какво представлява тя?
    К. (усмихва се.) Разпръскване на енергия във всички посоки от една централна точка на тавана. Обикновено един от тези лъчи улучва точното място... Главата... Или другаде.
    Д-р Н. Но кое е точното място?
    К. Онова, което не е блокирано от отрицателна енергия, естествено.
    Сравнете разликата между случай 2 и следващата клиентка, която внимателно разстила енергията си в една област, сякаш слага глазура на торта.

    • случай трети •
    Д-р Н. Би ли описала начина, по който ще помогнеш на съпруга си със своята енергия?
    К. Ще се съсредоточа върху тила, точно над гръбнака. Господи, Кевин  страда толкова много! Просто не мога да тръгна, докато не се почувства по-добре.
    Д-р Н. Защо избираш именно това място?
    К. защото зная, че му харесваше да разтривам тила му, така че в тази област е по-възприемчив за вибрационното ми внушение. После си играя с този участък както при масаж, каквото всъщност представлява това, което правя.
    Д-р Н. Играеш си?
    К. (смее се, протяга ръка и разперва петте си пръста.) Да, разстилам енергията си и предизвиквам вибрации чрез докосването си. След това обхващам тила на Кевин  с две ръце - за максимално въздействие.
    Д-р Н. Той знае ли, че си ти?
    К. (със закачлива усмивка.) Да, напълно осъзнава, че със сигурност съм аз. Никой друг не би могъл да направи с него това, което правя, и ми е нужна само минута.
    Д-р Н. Няма ли да му липсва, след като се завърнеш в духовния свят?
    К. Мислех, че знаете тези неща? Мога да се върна винаги, когато се чувства ужасно потиснат и копнее за мен.
    Д-р Н. Просто попитах. Не искам да прозвучи нетактично, но какво ще стане, ако Кевин  срещне друга жена в този живот?
    К. бих се радвала, ако отново намери щастие. Това е доказателство колко добре сме се разбирали. Съвместният ни живот, всяка случка от него не е загубена и може да се повтори отново в духовния свят.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #3 -: Януари 25, 2010, 19:14:24 »

    • случай четвърти •
    Д-р Н. Какво правиш, ако усилията ти веднага след смъртта не доведат до желания резултат в никоя точка от тялото?
    К. Когато разбрах, че не успявам да достигна до съпругата си Хелън  чрез директен подход, започнах да работя с познати неща от дома.
    Д-р Н. Имаш предвид животно, куче или котка?
    К. Използвал съм ги по-рано, но... Не и този път. Реших да избера истински ценен за мен предмет, за който жена ми знае, че е нещо много лично. Избрах пръстена си.
    Тук клиентът ми обясни, че през миналия си живот винаги носел голям пръстен, изработен по индийски модел, с изпъкнал тюркоаз в средата. Често седели пред камината и си разказвали как е минал денят им. Имал навик да потърква камъка, докато разговаря с Хелън . Съпругата му често се шегувала, че ще го изглади до металната основа, в която бил вграден. Веднъж Хелън  споделила, че е забелязала този навик още в нощта на запознанството им.
    Д-рН. Мисля, че разбирам за пръстена. Какво направи с него като дух?
    К. Когато работя с предмети и хора, трябва да почакам, докато обстановката стане много спокойна. Три седмици след смъртта ми Хелън запали камината и седна пред нея с насълзени очи. Започнах, като слях енергията си с огъня, използвайки го като източник на топлина и еластичност.
    Д-р Н. Извини ме за прекъсването, но какво точно означава еластичност!
    К. Бяха ми необходими векове, за да разбера. Еластичната енергия е флуид. За да превърна душевната си енергия във флуид, се изисква силна концентрация и практика, защото той трябва да бъде светъл и ефирен. Огънят служи като катализатор на тази трансформация.
    Д-р Н. Което е пълна противоположност на силния насочен лъч от енергия?
    К. Именно. Мога да постигна голямо въздействие, като внезапно преобразувам енергията си от флуид в сгъстено състояние и обратно. Промяната е едва доловима, но пробужда човешкото съзнание.
    Забележка: Други са ми казвали, че тази промяна на енергийната форма „гъделичка човешкия мозък".
    Д-р Н. Интересно. Продължи, ако обичаш.
    К. Хелън  се свърза с огъня, а чрез него - с мен. В един миг скръбта не бе така потискаща и аз се придвижих точно до върха на главата й. Тя почувства присъствието ми... Слабо. Не беше достатъчно. Тогава започнах да преобразувам енергията си, както описах, от сгъстено в ефирно разклонено състояние.
    Д-р Н. Как разклоняваш енергията си?
    К. Разделям я на две. Докато ефирната флуидна енергия докосва главата на Хелън , за да установя контакт, насочвам плътен лъч към кутийката, в която стои пръстенът ми, в едно от чекмеджетата на масата. Намерението ми е да разкрия ясна пътека от съзнанието й до пръстена. Затова използвам силен насочен лъч, който я направлява към пръстена.
    Д-р Н. Какво прави Хелън  по-нататък?
    К. С моите напътствия бавно става, без сама да знае защо. Придвижва се като насън към масата и се поколебава. После отваря чекмеджето. Понеже пръстенът ми е в кутийката, продължавам да насочвам енергията си от съзнанието й към капака. Хелън  отваря кутийката, взема пръстена и го задържа. В лявата си ръка. (с дълбока въздишка.) Вече зная, че съм успял!
    Д-р Н. Защото?
    К. Защото в пръстена все още е съхранена част от моята енергия. Нима не разбирате? Тя чувства енергията ми във върховете на двете разклонения. Това е двупосочен сигнал. Много ефективен.
    Д-р Н. Да, разбирам. Какво правиш след това с Хелън ?
    К. Сега изграждам мост между себе си, застанал от дясната й страна, и пръстена отляво. Тя се обръща към мен и се усмихва. После Хелън  целува пръстена и казва: „Благодаря ти, скъпи, вече зная, че си с мен. Ще се опитам да бъда по-смела."
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #4 -: Януари 25, 2010, 19:15:34 »

    Съновидение

    •  случай пети •
    Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят?
    К. Не. Трябва да се сбогувам с майка си, но се налага да почакам, докато й съобщят новината.
    Д-р Н. Има ли друг човек, когото би искала да видиш, преди да отидеш при майка си?
    К. (след известно колебание, с пресипнал глас.) Да... Имам един бивш приятел... Казва се Фил. Първо ще намина при него...
    Д-р Н. (тактично.) Разбирам, влюбена ли беше във Фил?
    К. (пауза.) Да, но не се оженихме... Просто... Искам още веднъж да го докосна. Няма да установя истински контакт, защото той е заспал дълбоко и не сънува. Не мога да остана дълго, защото искам да стигна до майка си, преди да научи за мен.
    Д-р Н. Няма ли посещението ти при Фил да бъде твърде кратко, защо не изчакаш подходящ съновен цикъл, за да оставиш послание?
    К. (решително.) Фил не е бил част от живота ми от години. Отдадох му се, когато и двамата бяхме много млади. Едва ли все още мисли за мен... И... Изведнъж да ме срещне насън... Възможно е да пропусне съобщението. Засега е достатъчно да оставя следи от енергията си, защото в духовния свят отново ще бъдем заедно.
    Д-р Н. И след като се отбиеш при Фил, отиваш при майка си?
    К. Да. Започвам с по-конвенционално мисловно общуване, докато е будна, но не стигам доникъде. Толкова е тъжна. Скръбта на майка ми, че не е била до мен, я е обзела изцяло.
    Д-р Н. Какви методи си опитала досега?
    К. Проектирам мислите си чрез оранжево-жълта светлина, като пламък на свещ, обграждам с нея главата й и изпращам послание за обич. Не постигам ефект. Тя не разбира, че съм до нея. Ще опитам чрез сън.
    Д-р Н. Добре, Силвия, нека бавно проследим този процес. Като за начало ми кажи дали избираш някой от сънищата на майка си, или можеш сама да създадеш нов?
    К. Все още не умея добре да създавам сънища. Много по-лесно е да избера готов, да вляза в  него, за да подготвя условия за по-естествен контакт, и да участвам. Искам да знае със сигурност, че аз съм в съня й.
    Д-р Н. Добре, сега опиши този процес.
    К. Първите два съня са неподходящи. Единият е абсурдна бъркотия. Другият е фрагмент от предишен живот, в който мен ме няма. Най-сетне започва да сънува, че върви сама през полето около къщата ми. Трябва да знаете, че в този сън тя не изпитва скръб. Все още не съм мъртва.
    Д-р Н. Защо го смяташ за подходящ, Силвия, щом не участваш в него?
    К. (смее ми се.) Слушайте, нима не разбирате, плавно ще се промъкна в съня й.
    Д-р Н. Можеш да промениш последователността на съня, като се включиш в него?
    К. Да, влизам от другия край на полето, като съчетавам енергийните си сигнали с мислите на майка си. Проектирам образа си такъв, както изглеждах при последната ни среща. Бавно пристъпвам през полето, докато тя свикне с присъствието ми. Махам й, усмихвам се и отивам при нея. Прегръщаме се и сега изпращам към спящото й тяло вълни от живителна енергия.
    Д-р Н. И какво въздействие има това върху майка ти?
    К. Картината се издига до по-високо ниво на съзнателност за нея. Искам да се уверя, че ще помни съня, когато се събуди.
    Д-р Н. Как можеш да бъдеш сигурна, че няма да го приеме за проекция на желанието си да бъде с теб и да го отхвърли като нереален?
    К. Влиянието на подобни ярки сънища е огромно. Когато майка ми се събуди, в съзнанието й остава ярко впечатление за двете ни сред този пейзаж и тя подозира, че съм с нея. С течение на времето споменът става толкова реален, че започва да се чувства сигурна.
    Д-р Н. Силвия, придвижването на образа от подсъзнателната в съзнателната реалност благодарение на твоя трансфер на енергия ли става?
    К. Да, това е процес на Филтриране, при който продължавам да изпращам енергийни вълни към нея и през следващите няколко дни, докато започне да приема мисълта за отпътуването ми. Искам да повярва, че все още съм част от нея и винаги ще бъда.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #5 -: Януари 25, 2010, 19:16:16 »

    •  случай шести •
    Д-р Н. Как възнамеряваш да облекчиш скръбта на брат си, след като се завърнеш в духовния свят?
    К. С Аксинар работим върху една ефективна стратегия. Много е деликатна, защото сме с двойника на Уолт .
    Д-р. Н. Имаш предвид онази част от енергийната му маса, която е останала там при прераждането му на Земята?
    К. Да, с Уолт  сме от една и съща духовна група. Започвам, като се свързвам с раздвоената му същност, за да мога да достигна по-близо до Уолт  на Земята.
    Д-р Н. Ако обичаш, опиши процедурата.
    К. Понасям се към убежището на останалата му енергия и за кратко се сливам с нея. Това ми позволява пълно запаметяване на енергийния отпечатък на Уолт. Вече съществува телепатична връзка между нас, но искам по-здраво вибрационно свързване, когато стигна до леглото му.
    Д-р Н. Защо искаш да носиш напълно точен отпечатък на енергийния образ на Уолт , когато се върнеш на Земята?
    К. За да има по-силна връзка със сънищата, които ще създам.
    Д-р Н. Но не може ли самият енергиен двойник на Уолт  да общува с него на Земята вместо теб?
    К. (рязко.) Би било напразно. Това е като да разговаряш със себе си, нищо повече. Няма никакво въздействие, особено по време на сън. Безполезно е.
    Д-р Н. Добре, щом точният енергиен образ на Уолт е с теб, какво става, когато стигнеш до спящото му тяло?
    К. Той се мята и върти през цялата нощ и истински страда заради моята гибел. Аксинар ме е учил да работя между последователни сънища, защото самият той умее изключително добре да използва тези моменти за енергиен трансфер.
    Д-р Н. Работиш между сънища?
    К. Да, за да мога да оставя послания и от двете страни на два различни съня, а после да ги свържа за по-силна възприемчивост. Понеже разполагам с точния енергиен образ на Уолт, прониквам в съзнанието му съвсем лесно и вливам енергията си. След посещението ми се разгръща трети сън, свързан с другите два като забавена реакция, и Уолт  вижда двама ни отново заедно в безплътна обстановка, в  която няма да разпознае духовния свят, но активирането на тези примамливи спомени ще му вдъхне сили.
    Забележка: В някои култури, като тибетската мистика, се вярва, че сънуващите познават духовния свят и го приемат за почти физически рай, което е естествена част от сънуването.
    Д-р Н. Какви бяха сънищата, които създаде?
    К. Уолт  беше с три години по-голям, но като деца често играехме заедно. Това се промени, когато стана на тринадесет. Братската ни близост не изчезна, но той просто започна да дружи с момчета на своята възраст и аз бях изключен от компанията. Един ден Уолт  и приятелите му се люлееха на въже, вързано за клоните на голямо дърво над езерото до фермата ни. Аз бях наблизо и ги наблюдавах. Другите момчета започнаха първи, а после се сборичкаха във водата. Уолт  се залюля твърде силно, удари главата си и когато падна в езерото, беше почти в несвяст. Те не го забелязаха. Аз се гмурнах във водата, вдигнах главата му над повърхността и започнах да викам за помощ. По-късно, когато лежеше на брега, Уолт  се обърна към мен с премрежен поглед и каза: „Благодаря ти, че ме спаси, Бъди." мислех, че с тази постъпка съм си спечелил място в техния клуб, но след няколко седмици Уолт  и приятелите му не ми позволиха да поиграя софтбол с тях. Почувствах се предаден, защото Уолт  не се застъпи за мен. По време на играта топката падна в някакви храсти и не можаха да я открият. Вечерта аз я намерих и я скрих до плевнята ни. Бяхме бедни деца и после те не можеха да играят софтбол, докато едно от момчетата не получи друга топка за рождения си ден.
    Д-р Н. Кажи ми какво послание искаше да предадеш на Уолт ?
    К. Да покажа две неща. Исках брат ми да види как плача и държа окървабената му глава в скута си на брега на езерото и да си спомни какво си казахме, когато дишането му се възстанови. Вторият сън, за играта на софтбол, завърши с нова сцена, в която го заведох до плевнята, където топката все още стоеше скрита. Казах на Уолт, че му прощавам за всяка грешка, допусната в живота ни заедно. Исках да знае, че винаги съм с него и привързаността ни един към друг не може да умре. Той ще се убеди в това, когато отиде до старата плевня да търси топката.
    Д-р Н. Ще има ли нужда Уолт  отново да сънува това след посещението ти?                                                   
    К. (смее се.) Няма да бъде необходимо, стига да си спомни къде се намира плевнята, когато се събуди. Уолт  наистина запомни това, което му внуших. Върна се в старата ни плевня, откри топката и повярва в посланието. Това му помогна да превъзмогне скръбта по мен.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 25, 2010, 19:16:55 »

    • случай седми •
    Д-р Н. Какво правиш, за да утешиш съпругата си в момента на смъртта?
    К. Отначало се опитвам да обгърна Айрин с енергията си, но все още не съм достатъчно умел (душата е от трето ниво). Долавям скръбта й, но нищо, което правя, няма ефект. Разтревожен съм, защото не искам да си тръгна, без да се сбогувам.
    Д-р Н. Сега просто се отпусни и продължи бавно. Искам да ми обясниш как се справяш с тази дилема.
    К. Скоро осъзнавам, че ще успея да утеша Айрин чрез Сара, десетгодишната ни дъщеря.
    Д-р Н. Защо мислиш, че Сара би те възприела?
    К. С дъщеря ми имаме особена връзка. Тя също много тъгува заради смъртта ми, но скръбта й е примесена със страх от това, което ме сполетя така внезапно. Сара все още не разбира напълно. Събрали са се много съседи; за да вдъхнат кураж на жена ми. Никой не обръща внимание на Сара, която седи сама в спалнята ни.
    Д-р Н. Виждаш ли в това възможност?
    К. Да, всъщност Сара усеща, че все още съм жив, и е по-отворена за вибрациите ми, докато влизам в стаята.
    Д-р Н. Добре. Какво става по-нататък между теб и дъщеря ти?
    К. (въздъхва дълбоко.) Успявам! Сара държи комплект от иглите за плетене на майка си. Изпращам чрез тях топлина в ръцете й и тя веднага я чувства. После използвам иглите като трамплин, за да стигна до гръбнака и тила й и да докосна брадичката й. (клиентът замълчава и избухва в смях.)
    Д-р Н. Какво те зарадва толкова?
    К. Сара се смее, защото я гъделичкам по брадичката както преди, всяка вечер, преди да заспи.
    Д-р Н. А сега какво правиш?
    К. Тълпата се разотива, защото са ме изнесли на улицата и качили в линейка. Айрин влиза сама в  спалнята, за да се приготви, след което една съседка ще я откара до болницата. Иска и да нагледа дъщеря ни. Сара вдига поглед към нея и казва: „Мамо, не е нужно да отиваш, татко е тук, с мен. Зная, защото усещам как ме гъделичка по брадичката!"
    Д-р Н. Какво прави съпругата ти тогава?
    К. Очите на Айрин са насълзени, но не ридае неудържимо както по-рано, за да не изплаши Сара. Прегръща дъщеря ни.
    Д-р Н. Айрин не приема това, което смята за фантазии на Сара, че си с нея?
    К. Все още не. Но вече съм готов за Айрин. Веднага щом съпругата ми прегръща дъщеря ни, скачам в пролуката между тях и изпращам енергийни струи и към двете. Айрин също ме усеща, макар и не така силно както Сара. Седят на леглото, притиснати една към друга, със затворени очи. За миг тримата сме заедно насаме.
    Д-р Н. Чувстваш ли, че си постигнал целта си за този ден?
    К. Да, достатъчно е. Време е да ги оставя и да напусна къщата. Понасям се високо над нивите и се издигам в небето. Скоро ме обгръща ярка светлина и моят водач идва да ме посрещне.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #7 -: Януари 25, 2010, 19:17:47 »

    • случай осми •
    Д-р Н. Защо мислиш, че Чарлз  ще реагира на присъствието ти в градината?
    К. Защото знае, че обичах градината си. Не проявяваше интерес към моите растения. Знаеше, че грижите за тях ми доставят удоволствие, но за Чарлз  градинарството означаваше само тежка работа. Честно казано, почти не ми помагаше в двора. Беше твърде зает със своите инженерни проекти.
    Д-р Н. Значи не е обръщал внимание на работата ти в градината?
    К. Само когато привлека вниманието му върху нещо. Имах любим бял розов храст до входната врата и когато го подрязвах, размахвах няколко цвята пред носа на Чарлз  и казвах, че ако сладкият им аромат не му въздейства, в душата му няма никаква романтика. Често се смеехме по този повод, защото всъщност Чарлз  беше нежен и любящ, но не го показваше външно. За да избегне темата, мърморейки, се шегуваше: „Това са бели рози, а аз обичам червени."
    Д-р Н. Тогава как ти хрумна план с рози, за да покажеш на Чарлз , че все още си жива и си с него?
    К. След смъртта ми розовият храст изсъхна от липса на грижи. Всъщност целият двор беше в лошо състояние, защото Чарлз  не умееше да го поддържа. Един уикенд, докато вървеше замислено през градината, доближи няколко бели рози, които се подаваха през оградата от двора на съседите. Долови уханието. Именно това очаквах и бързо проникнах в съзнанието му спомни си за мен и погледна увехналия ми храст.
    Д-р Н. Създала си в съзнанието му образ на своя розов храст?
    К. (въздъхва.) Не веднага, защото не би обърнал внимание. Чарлз  се интересува от инструменти. Накарах го да си представи лопата и как копае. После се пренесохме до розовия храст и в градинарския център в града, откъдето можеше да се купи такъв. Чарлз  извади ключовете от колата си.
    Д-р Н. Накарала си го да се качи в колата и да отиде до тази оранжерия?
    К. (широко се усмихва.) Трябваше да бъда настойчива, но успях.
    Д-р Н. Какво направи после?
    К. В оранжерията Чарлз се полута малко, докато го насоча към розите. Имаше само червени, но това не го разколеба. Проектирах в съзнанието му бял цвят и той попита продавача защо няма бели рози. Казаха му, че са останали само червени. Чарлз  изпревари мислите ми, купи голяма саксия с червени рози и каза на продавача да ги доставят в къщата ни, за да не изцапа колата.
    Д-р Н. Какво означава да изпревари мислите ти?
    К. Когато хората са в стрес, стават нетърпеливи и се връщат към обичайните си модели на мислене. За Чарлз стандартната роза е червена. Това е образът в съзнанието му. Щом в магазина в момента няма бели рози, съпругът ми не би се занимавал повече с това.
    Д-р Н. Значи в известен смисъл Чарлз е блокирал противоречивите образи от съзнателното си мислене и проектираните от теб в подсъзнанието му?
    К. Да, освен това е емоционално изтощен от смъртта ми.
    Д-р Н. Не би ли могла да постигнеш целта си и с червени рози?
    К. (равнодушно) Не. Тогава прехвърлих енергията си към Сабине, управителката на магазина, която познавах. Тя присъства на погребението ми и знаеше, че обичам бели рози.
    Д-р Н. Не мисля, че разбирам накъде биеш, Нанси. Нямало е бели рози. Чарлз  е купил червени и тръгнал за дома. Не ти ли беше достатъчно?
    К. (смее ми се.) Мъже! Бялата роза съм аз. На следващата сутрин Сабине лично дойде в къщата ми и докара голяма саксия с бели рози. Каза на съпруга ми; че ги е взела от друга оранжерия и че аз бих искала такива. Чарлз беше смутен и постоя няколко мига на пътеката. Отнесе ги до ямата, която бе изкопал на мястото на изсъхналия ми храст, и спря. Розите бяха пред лицето му. Вдъхна от аромата им... Но най-важно беше съчетанието на белия цвят и това ухание. (очите на клиентката ми се насълзяват, докато пресъздава този миг.)
    Д-р Н. (тихо.) Описваш всичко съвсем ясно. Продължи, ако обичаш.
    К. Чарлз... Най-сетне усети присъствието ми... Симетрично обгърнах с енергията си тялото му и розовия храст. Исках да помирише белите рози и заедно с аромата да вдъхне от обгръщащата го енергия.
    Д-р Н. Постигна ли въздействие?
    К. (нежно.) Най-сетне той застана на колене до ямата и притисна розите към лицето си. Заплака и дълго рида в прегръдката ми. Когато се успокои, знаеше, че все още съм с него.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #8 -: Януари 25, 2010, 19:19:11 »

    Непознатите като пратеници

    •случай девети •
    Дерик беше шестдесетгодишен мъж, който дойде при мен от Канада, за да прецени живота си и да опита да преодолее най-голямата си мъка. Когато бил млад, загубил красивата си четиригодишна дъщеря Джулия. Смъртта й била внезапна, неочаквана и със съпругата му били толкова съкрушени, че решили да нямат други деца.

    Доведох Дерик до дълбока хипноза и го върнах към една сцена след края на миналия му живот, когато трябваше да застане пред съвета си. Тогава открихме, че един от важните уроци в сегашния му живот е да се научи да превъзмогва трагедиите. При последните си две прераждания не се бе справил с това и предавайки се на отчаяние, бе утежнил живота на хората от семейството, разчитащи на него. В сегашния си живот има значителен напредък. Най-интересното в този случай според мен е едно преживяване на Дерик двадесет години след смъртта на Джулия.

    Наскоро съпругата на Дерик починала от рак и той все още бил в траур. Един ден, когато се почувствал много тъжен, се разходил до близкия увеселителен парк. След малко седнал на пейка срещу въртележката. Слушал музиката и наблюдавал веселите деца, яхнали разноцветни дървени животни. Отдалеч забелязал момиченце, което приличало на Джулия, и очите му се насълзили. Точно тогава се появила млада жена на около двадесет години и попитала дали може да поседи до него. Денят бил топъл. Тя била облечена в бял муселин и държала в ръка чаша със студено питие. Дерик кимнал, но не казал нищо, докато жената с наслада отпивала разхладителното и разказвала за детството си в Англия и решението да дойде в Канада, защото била силно привлечена от Ванкувър. Представила се с името Хедър и Дерик забелязал около нея сияние като ангелски ореол.

    Сякаш времето спряло за Дерик, когато заговорили за семейството на Хедър и плановете й за новия живот в Канада Дерик осъзнал, че разговаря с нея като баща, и все повече му се струвало, че я познава. Накрая Хедър станала и нежно сложила ръка на рамото му. Усмихнала му се и казала: „Зная, че се тревожиш за мен. Няма смисъл. Добре съм и ще имам чудесен живот: зная, че някой ден отново ще се срещнем."

    Дерик сподели, че докато Хедър се отдалечавала и му махала с ръка, видял дъщеря си и се почувствал спокоен. По време на нашия сеанс Дерик разбра, че преродилата се душа на Джулия е дошла при него, и се увери, че наистина не я е загубил. Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. Приемете тези мигове като послания от отвъдния свят, които ще ви вдъхнат увереност.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #9 -: Януари 25, 2010, 19:20:14 »

    Ангели или други небесни домакини?

    • случай десети •
    Д-р Н. Преди днешния ни сеанс беше ли имала контакт със съществото на име Ниат, което видя в състояние на хипноза?
    К. Да, след смъртта на Хари Ниат идва при мен в най-мрачните ми часове.
    Д-р Н. Представата ти за нея промени ли се след този хипнотичен сеанс?
    К. Да, вече не я възприемам по същия начин. Преди мислех... Че е ангел, а сега виждам Ниат като своя учителка.
    Д-р Н. Различни ли ти се сториха лицето и държането й, докато беше в хипноза, в сравнение с това, което бе виждала будна?
    К. (смее се.) Днес нямаше криле или ореол, но ярката светлина беше същата, както и лицето и предразполагащото й държане. Но виждам, че понякога в духовната ни група тя е... Строга.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, по-скоро учителка, отколкото утешителка?
    К. Да, може би. Веднага след смъртта на Хари беше толкова мила и когато дойде при мен, прояви такова разбиране... (бърза да добави.) Това не означава, че в духовния свят не е добра, просто е по-... взискателна
    Д-р Н. Направи ли нещо, за да повикаш Ниат след смъртта на Хари? -
    К. След погребението чувствах отчаяна нужда от помощ. Открих, че искам да остана сама, на много тихо място... Да се заслушам...
    Д-р Н. Това означава ли, че си чула Ниат, но не си я видяла истински?
    К. Не, отначало я видях да се носи над главата ми в спалнята. Бях прегърнала възглавницата, представяйки си, че съм с Хари, но бях престанала да плача. После образът й стана неясен и осъзнах, че трябва да слушам внимателно, за да чуя гласа й. През следващите дни по-често чувах Ниат, отколкото я виждах... Но трябваше да слушам.
    Д-р Н. Искаш да кажеш, да се съсредоточиш?
    К. Да... Всъщност не... По-скоро да освободя съзнанието си от тялото.
    Д-р Н. Какво става, когато не можеш да се вслушаш както трябва, а искаш да чуеш посланието й?
    К. Тя общува с мен чрез чувствата ми.
    Д-р Н. По какъв начин?
    К. Докато шофирам сама или се разхождам и се чудя как да постъпя. Щом стигна до правилното решение, тя ми вдъхва увереност.
    Д-р Н. А ако решението, което ти хрумне, е погрешно?
    К. Ниат ме кара да се чувствам смутена и разбирам, че ходът, който обмислям, е неправилен.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #10 -: Януари 25, 2010, 19:20:44 »

    • случай единадесети •
    Д-р Н. Кажи ми какво направи за съпругата си след катастрофата?
    К. Останах с Бети около три дни, за да облекча мъката й. Застанах над главата й така, че енергийните ни полета да се слеят по начин, който би ми позволил да я утеша, като съчетая вибрациите ни.
    Д-р Н. Използва ли други техники?.
    К. Да, проектирах образа си пред лицето й.
    Д-р Н. Имаше ли ефект?
    К. (с насмешка.) Отначало ме взе за Исус. На втория ден беше объркана, а на третия бе убедена, че съм ангел. Съпругата ми е много религиозна.
    Д-р Н. Обезпокоен ли си от това, че не те е познала заради религиозните си убеждения?
    К. Не. (след кратко колебание.) Всъщност... Мисля, че бих се радвал, ако беше разбрала, че съм аз, но главната ми грижа е да я накарам да се почувства по-добре. Бети е убедена, че съм небесно създание, и това е чудесно, защото представлявам духовна подкрепа за нея.
    Д-р Н. Би ли се почувствала още по-добре, ако знаеше, че си ти?
    К. Слушайте, Бети мисли, че съм отишъл в рая и не мога да й помогна. Но нейният ангел, който всъщност съм аз, може. Сякаш съм дошъл при нея дегизиран, но какво значение има, щом целта ми да й помогна е постигната.
    Д-р Н. Но щом Бети не те познава, има ли друг начин да общуваш с нея на по-лично ниво?
    К. (усмихва се.) Чрез най-добрия ми приятел Тед, той я утешава и всеки ден й дава съвети. После се нося над двамата и им изпращам... Насърчителни съобщения. (клиентът се засмива.)
    Д-р Н. Какво смешно намираш в това?
    К. Тед не е женен. Влюбен е в Бети от доста време, но тя все още не го знае.
    Д-р Н. Одобряваш ли?
    К. (шеговито, но с лека нотка на тъга.) Да. Доволен съм, че той може да й даде това, което аз вече не мога... Поне докато се завърне у дома при мен.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #11 -: Януари 25, 2010, 19:21:24 »

    Емоционално възстановяване на душите и живите

    •  случай дванадесети •

    Д-р Н. Сега, когато влизаш в кръга на сродните си души, кой идва при теб пръв?
    К. (извиква.) Господи, това е Франсис... Тя е. Толкова ми липсваше, скъпа. Много е красива... Заедно сме от... Самото начало.
    Д-р Н. Виждаш, че не си я загубил в сегашния си живот, нали? И тя ще те очаква, когато настъпи моментът да се завърнеш?
    К. Да... Винаги съм го чувствал... Но сега зная...
    Забележка: Джордж е завладян от радост и известно време не можем да продължим. Изчаквам клиентът ми да свикне отново да прегръща съпругата си и да разговаря с нея чрез свръхсъзнанието си. Искрено вярва, че неговият и моят водач са се наговорили да осъществят тази среща. Обяснявам, че информацията, която получи, ще му помогне да продължи живота си с Дороти. Катализаторът на тази увереност става очевиден, когато започваме да идентифицираме другите членове на духовната група на Джордж.
    Д-р Н. Сега искам да представиш другите, които стоят до Франсис.
    К. (засиява.) О... Не мога да повярвам... Разбира се... Вече всичко ми е ясно...
    Д-р Н. Кое всичко?
    К. Тук са Дороти и... (става много емоционален.) ...и Франк, стоят заедно до Франсис и ми се усмихват... Не разбирате ли?
    Д-р Н. Какво да разбирам?
    К. Че те искат... Да ни сближат. Дороти и мен.
    Д-р Н. Обясни защо мислиш, че е така?
    К. (раздразнително.) Доволни са, че сме се намерили... В интимен смисъл. Дороти дълго е скърбяла за Франк и когато сме заедно, намираме утеха за скръбта, която и двамата чувстваме.                                           
    Д-р Н. Значи виждаш, че четиримата сте от една духовна група?
    К. Да... Но нямах представа, че това е истина...
    Д-р Н. По какво се различават Франсис и Дороти като души?
    К. Франсис е много силна учителка, докато Дороти е по-артистична и творчески... Нежна. Дороти е спокойна душа и умее да се приспособява към обстоятелствата по-добре от останалите.
    Д-р Н. Сега, след като получи одобрението на Франсис и Франк, какво ще спечели Дороти, като се обвърже с теб във втори брак в този живот?
    К. Утеха, разбиране, любов... Мога да й осигуря закрила, защото съм борбен тип. Съпротивлявам се срещу неща, които Дороти смирено приема. Ще имаме добър баланс.
    Д-р Н. Дороти ли е вечната ти партньорка?
    К. (решително.) Не, Франсис. Дороти обикновено се обвързва с Франк в преражданията си, но всичките сме много близки.
    Д-р Н. Били ли сте заедно с Дороти в предишни животи?
    К. Да, но в различни ситуации. Тя често приема ролята на моя сестра, племенница или добра приятелка.
    Д-р Н. Защо обикновено Франсис е твоята партньорка?
    К. С Франсис сме заедно от самото начало. Много сме близки, защото сме се борили заедно, помагали сме си... Винаги ме е карала да се надсмивам над собствената си сериозна натура... И глупост.
    Когато завърших тази част от сеанса ни, почувствах, че Джордж е стигнал до важно прозрение. Беше изпълнен с радост, защото научи, че връзката му с Дороти не е случайна. И четирите души знаеха предварително ролите си.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #12 -: Януари 25, 2010, 19:22:13 »

    Нова среща с онези, които обичаме

    • случай тринадесети •
    Д-р Н. Кой те посреща веднага след смъртта?
    К. Той е! Ерик... О... Най-после... Любов моя...
    Д-р Н. (след като успокоявам клиентката си.) Този мъж е съпругът ти?
    К. Да, срещаме се, още щом преминавам... Преди да видя водача ни.
    Д-р Н. Опиши как се развива всичко, включително и начина, по който с Ерик изразявате обичта си един към друг.
    К. Започваме с очите... Докато сме на малко разстояние... Съсредоточаваме погледи... И всичко, което сме означавали един за друг, свързва съзнанията ни... Енергията ни се слива в безкрайно море от неописуема радост.
    Д-р Н. В този момент и двамата ли сте приели физическия образ, който сте имали в последния си живот?
    К. (смее се.) Да, много бързо започваме с първата си среща, размяната на погледи и пресъздаваме промените в телата си по време на дългия ни брак. Образите не са ясни, защото не се спираме само на една година от съвместния си живот. Точно сега приличат по-скоро... На вихрушка от енергийни сигнали. Дори избираме други тела, които сме имали в предишни животи заедно.
    Д-р Н. Обикновено жена ли си била в тези животи?
    К. Да, в повечето. После разменяме ролите си, защото сме имали щастливи моменти и в минали прераждания, в които той е бил жена, а аз - мъж. (пауза.) Но сега ни е забавно да бъдем хората, които бяхме в последния си живот.
    Забележка: Клиентката ми ме моли да престана да й задавам въпроси за няколко минути. Прегръщат се с Ерик и когато отново заговаря, описва как енергиите им се съединяват.
    К. Това е екстазът на сливането.
    Д-р Н. Тази духовна страст ми се струва почти еротична.
    К. Разбира се, но е нещо много повече. Не мога истински да го опиша, но привличането помежду ни идва от всички наши контакти през стотиците ни животи, както и от спомените за блаженството, което сме изпитвали заедно между преражданията.
    Д-р Н. Как се чувстваш, след като си сляла своята енергия с тази на съпруга си?
    К. (избухва в смях.) Като след страхотен секс, дори по-добре. (става по-сериозна.) Знаете, че бях болна старица на осемдесет и три години. Чувствах се уморена след дългия живот и бях като изстинала печка, която се нуждае от загряване.
    Д-р Н. Изстинала печка?
    К. Да, имах нужда от освежаване на енергията. Винаги, когато ни посреща нашият водач или някой, когото обичаме, има трансфер на положителна енергия. Ерик съживява уморената ми енергия. Разпалва огън в мен, за да възвърна своята цялост.
    Д-р Н. Какво правите двамата, след като свърши тази среща?
    К. Учителят ни идва да ме приветства с добре дошла и ме повежда през мъглявината към нашия център.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #13 -: Януари 25, 2010, 19:23:14 »

    Астрални слоеве

    •  случай четиринадесети •
    Д-р Н. Какво ти казва Стенли в този момент?
    К. (заридава.) Думите му са: „Съжалявам, но трябва да се махна от тази ферма и да видя останалата част от света."
    Д-р Н. Как отговаряш, Елизабет?
    К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предните стъпала.
    Д-р Н. Какво казва съпругът ти?
    К. (все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна."
    Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?
    К. О... Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тялото на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)
    Д-р Н. (когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?
    К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа... Ръцете ми не са достатъчно силни... Чувствам болка... (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълбите пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.
    Д-р Н. Виждаш ли го някога отново?
    К. Не, само узнавам, че е заминал за Африка
    Д-р Н. С какво се издържаш, Елизабет?
    К. Той ми остави имението, но не умея да го управлявам добре. Освобождавам повечето от работниците. След време оставаме почти без добитък и едва се изхранвам, но не мога да напусна фермата. Трябва да го чакам, докато най-сетне реши да се върне при мен.
    Д-р Н. Елизабет, сега искам да се пренесеш в последния ден от живота си. Кажи ми годината и обстоятелствата, довели до този ден.
    К. 1919-а е (жената е на петдесет и две.) И умирам от грип. През последните няколко седмици почти не се борех с болестта, защото водех жалко съществуване. Самотата и тъгата ми... Напразните опити да поддържам фермата... Сърцето ми е разбито.
    Сега превеждам Елизабет през момента на смъртта й и опитвам да я издигна до светлината. Безполезно е, защото остава прикована към фермата. Скоро разбирам, че тази сравнително млада душа ще стане призрак.
    Д-р Н. Защо отказваш да се отделиш от астралния слой на Земята?
    К. Няма да тръгна. Все още не мога да отпътувам.
    Д-р Н. Защо?
    К. Трябва да дочакам Стенли във фермата.
    Д-р Н. Но вече си го чакала двадесет и две години, а не се е върнал.
    К. Да, зная. Все пак не се решавам да тръгна.
    Д-р Н. Какво правиш сега?
    К. Витая като дух.
    С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергийните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите отговори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.
    Д-р Н. Колко дълго чакаш Стенли в земни години?
    К. А, четири години.
    Д-р Н. Дълго време ли ти се струва това? Какво правиш?
    К. Нищо не е... Няколко седмици. Плача... И тъжно стена, не мога да спра. Зная, че това плаши хората, особено когато събарям предмети.
    Д-р Н. Защо искаш да изплашиш хора, които не са ти сторили нищо?
    К. За да изразя негодуванието си срещу това, което ми беше сторено.
    Д-р Н. Моля те, обясни как свършва всичко.
    К. Повикват ме.
    Д-р Н. О, помолила си за избавление от тази тъжна ситуация.
    К. (дълга пауза.) Всъщност... Не точно... Но той знае, че съм почти готова. Идва при мен и казва: „Не мислиш ли, че е достатъчно?"
    Д-р Н. Кой ти казва това и какво става?
    К. Лечителят на заблудени души ме вика, отдалечавам се с него от Земята и докато чакаме, разговаряме.
    Д-р Н. Почакай, това твоят духовен водач ли е?
    К. (за първи път се усмихва.) Не, очакваме водача ми. Този дух е Дони. Помага на души като мен. Това е работата му.
    Д-р Н. Как изглежда Дони и какво ти казва?
    К. (смее се.) Прилича на гном, със сбръчкано лице и очукан цилиндър. Бакенбардите му трептят, докато говори. Казва ми, че ако искам, мога да остана още, но нима не би било по-забавно да се прибера у дома и да се видя със Стенли там? Много е комичен и ме разсмива, но е мил и мъдър. Повежда ме за ръка и продължаваме разговора си на красиво място.
    Д-р Н. Разкажи ми за това място и какво ти се случва по-нататък.
    К. Там отиват скърбящи души като мен. Прилича на прекрасна поляна с цветя. Дони ми казва да се забавлявам, зарежда енергията ми с обич и радост и пречиства съзнанието ми. Оставя ме да играя като дете сред цветята и да гоня пеперуди, докато той си почива на слънце.
    Д-р Н. Звучи чудесно. Колко дълго трае всичко това?
    К. (доста раздразнена от въпроса ми.) Колкото искам!
    Д-р Н. През това време Дони говори ли за Стенли и за поведението ти като призрак?
    К. (реагира с недоволство.) Изобщо! Лечителят не е Тишин (духовният й водач - б. а.). По-късно ще стигнем до тези въпроси. Сега е време да си почина. Старческото лице на Дони е изпълнено с доброта и обич. Той никога не се кара. Само ме насърчава да играя. Работата му е да излекува душата ми, като ми помогне да пречистя съзнанието си.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #14 -: Януари 25, 2010, 19:23:52 »

    Духовна двойственост

    • случай петнадесети •
    Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.
    К. Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сватбата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.
    Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?
    К. (кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза... Не успя да прецени правилно... (замълчава.)
    Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?
    К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен... И по-леко би понесъл тъгата.
    Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?
    К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.)
    Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.
    К. (отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен).
    Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?
    К. (тъжно.) Боя се, че да.
    Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тялото?
    К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелствата.
    Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?
    К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам... Липсваше му опит... Част от урока... После учителят ни беше повикан... От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души... Да върне останалата му енергия у дома...
    Д-р Н. Някои хора наричат тези създания лечители на заблудени души.
    К. Подходящо название, но душата на Боб не беше точно заблудена, а просто измъчена.
    Активен

    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Душите близнаци « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    delfin 21 5798 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 01:56:31
    от До
    Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон « 1 2 3 »
    Езотерика
    Админ 30 4637 Последна<br />публикация Януари 25, 2010, 17:04:52
    от Админ
    По следите на синът на Хитлер
    Любопитни факти
    Evolution 1 1329 Последна<br />публикация Октомври 02, 2010, 12:47:48
    от Аэ съм
    Някъде бях чела , че душите на самоубийците не се прераждат. Къде е истината ? « 1 2 3 »
    Въпроси и отговори
    viosta 35 3146 Последна<br />публикация Юни 02, 2017, 19:12:08
    от Странник

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright