Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 8 9 [10]
 91 
 -: Юли 13, 2016, 00:03:15  
Започната от Selina - Последна публикация от Странник
Обмислям от известно време да напиша тема в която да изясня тънката манипулация над хората чрез различни духовни писания из нета.
Вплитането на истина и лъжа води до заблуда и нерядко до задънени положения за много човешки съдби.
Типичния пример за това е в понятието сродни души .
Предвид написаното по горе Душите са сродни и единни защото са част от Бога като двете ви ръце,очи , уши и т.н.
Това е аксиома която се вижда от пръв поглед.
И ето заблудата - ние смислово говорим за сродни съзнания като обективна реалност в която живеем, но ни е наложено понятието сродни души в този смислов слой от най различни съмнителни източници изпълнени с полулъжи и полуистини. Признавам че в тези източници са брилянтно изпипани като манипулативна материя с фалшиви понятия които подвеждат съзнанието за да се вгледа не там където е силата му, а там където ще бъде податливо на манипулация. И така се поставя началото на разнобоя още в основните понятия .
Но проблематиката относно сродните съзнания на фона на Душите в тяхното единение за които де факто говорим тук и сега се изкривява от субективната гледна точка на самото съзнание. Ако едно съзнание следва в своя поведенчески модел общоприетото - егото - то едва ли ще има дори условия за сродност. Играта става всеки за себе си . Изпъква на преден план вече духовен егоцентризъм като резултат от споменатата манипулация.
Това е и целта на дезинформацията всъщност. Целта е постигната - съзнанието е разпънато на кръст между егото и Душата която отхвърля този фалш. Налице е конфликт и липса на Цялост на съзнанието в цялото му същество . Това в последствие се отразява на менталния му статус и след това и на здравето ...

Другата фалшива парадигма като понятие е идеята за енергията.
Виждам и чета как всички говорят и мислят за енергия само...
Енергията е около вас навсякъде, преминава прз вас ежесекундно носейки невъобразимо количество информация от космоса и земята.
Тази информация ви променя, формира,насочва и подържа живи  дори без да го подозирате.
Всичко това най ясно се случва в съня ни... затова и без сън се влошаваме оставени на нас самите и нашето бодърстване когато уж сме осъзнати.
Разберете накрая че енергията е само носителя на информацията.
Енергията може да бъде позитивна или негативна също...всичко ще зависи само от вложената в нея информация.
Душите носят информация , а не енергия... та енергията струи из цялата Вселена ...за какво им е ?

Ще ме извиниш за отклоненията дотук.
Всъщност конкретно на въпроса - срещаме човек с когото съзнанията ни са еднакво близо до нашите Души в Световното поле на съзнанията на тази планета...

И моите синове не са пълзяли като бебета , а просто направо проходиха. Близките ни в един глас се вайкаха : Ама защо не пълзят и лазят?
А моя милост се усмихваше и им казваше : Животът винаги намира начин и винаги ще те изненада.
Знаех какво ще стане.
Малкия ми син например до 3 г. мълчеше като пън и проговори накрая като голям човек със смислово завършени изречения.
Днес с него си беседваме и си изясняваме  дзен и даоизма.
А той е 5 клас...
Дочаках да порасне и да го открие сам за себе си.
Нали се сещаш че книжките за лятото от училище никога няма да бъдат прочетени ,нито погледнати ... в неговите очи са пълно губене на време.
Човека чете дзен... това е положението.
Нека сега дойде някоя даскалица да ми обяснява моя син колко назад бил с материала .
Направо ще я помоля най учтиво да замълчи ...защото едва ли ще си има идея с какво си има работа.

 92 
 -: Юли 12, 2016, 21:59:54  
Започната от Selina - Последна публикация от Selina
Цитат
Да, взаимно свързани са тези неща...но преди да твърдиш каквото и да е за сродната Душа си спомни нещо важно ...Душите не се делят, не израстват,нямат нужда от опит сами по себе си и заради себе си.
Създателя няма как да расте или да се усъвършенства в своята безкрайна Вечност и вездесъщност.
Душите  са само носител на съзнанията ни през Вечността и са част от Бога.
Не бъркай съзнанието си със своята вечна Душа... която е и Първопричината да ви има въобще като тяло, разум, чувства, его, съзнание...
Ние дори не можем да назовем свое тялото си защото нямаме принос никакъв в неговото създаване.

Да разбирам, че в този ред на мисли сродни души няма/всяка може да се нарече такава? И това в мястото между преражданията е вид съзнание, което душата "носи" и то се развива и усъвършенства. Всъщност реално казваш, че това което наричаме сродни души е чувството, което изпитваме, когато се "сливаме" с морето енергия от което произлизаме... Струва ми се, че опитваш да обясниш енергията от която сме направени.. Тя наистина е безкрайна и е първоизточника... Всъщност едва ли не срещаме човек с когото душите ни могат да се "слеят" в общото... Звучи много романтично харесва ми !!

Цитат
Но ако това не е така даващия сваля своя потенциал и се усеща изтискан ,а получаващия повишава своя потенциал и се усеща все по-силен и уверен.
Чувството за незавършеност ще остане в даващия и ще е  гарнирано с усещането за провал,регрес и инволюция.
Става като енергиен вампиризъм едва ли не... Да.. Знам за какво говориш... Но в една подобна "връзка" всъщност на асептора може много да му хареса и да не иска да си мръдне дупето да напредва или да догонва, който трябва... То така си е удобно... Веселяк Веселяк Затова и този, който дава трябва да има и малко инстинкт за самосъхранение за да не му източат тока без да се усети хахаха
Цитат
А децата ни учат как да виждаме Вселената като тях с техните детски чисти очи и съзнания.
Техния пример е отрезвяващ, като този на животинките също.
Показват ни ясно в какво безумие живеем и какви химери следваме нерядко...
Вселената е великия Учител който потвърждава или отхвърля това или онова.
Дечицата могат много да са "наивни" на моменти хахаха  Ама то това им е сладкото.. Да видиш сега моето.. Не ще да ходи, да се движи... До рехабилитация стигнахме и онази ми обяснява как трябва да има опора на длани и колене за да седне от легнала позиция... Викам "еми тя си сяда.."; от там "Не, не е възможно" и тя инат реве и се тръшка и не ще да покаже нищо... Утре ще им нося клипчета за да не ни назначат долечение.. Направо нямам думи.. Явно си имат определена ... не знам ... система по, която децата трябва да вървят и ако не го правят засичат грешка и се опитват да я поправят... А тя седи и БОЙ през ръцете Веселяк Веселяк Ем ме дояда на тях, ем ми стана смешно на нейната реакция хахаха


 93 
 -: Юли 12, 2016, 20:59:15  
Започната от Selina - Последна публикация от Странник
...........

Може би бъркам нещата... Мислех си, че децата са най - близо до душите си... Онова по - скоро е... "Абе имах нещо да върша ама не помня какво" усещане
( повечето хора знаят за какво говоря Усмивчица ). Иначе горе - долу знам какво имаш предвид и знам, че си прав. Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродната ти душа да доведе до това чувство за незавършеност?

...................

Ееех..... Усмивчица Усмивчица

Да, взаимно свързани са тези неща...но преди да твърдиш каквото и да е за сродната Душа си спомни нещо важно ...Душите не се делят, не израстват,нямат нужда от опит сами по себе си и заради себе си.
Създателя няма как да расте или да се усъвършенства в своята безкрайна Вечност и вездесъщност.
Душите  са само носител на съзнанията ни през Вечността и са част от Бога.
Не бъркай съзнанието си със своята вечна Душа... която е и Първопричината да ви има въобще като тяло, разум, чувства, его, съзнание...
Ние дори не можем да назовем свое тялото си защото нямаме принос никакъв в неговото създаване.

Ще перефразирам твоя въпрос:
Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродното  ти съзнание да доведе до това чувство за незавършеност?

Да, може и още как.

Неравните в своето развитие съзнания сближени по силата на ''случайността'' , обичта , приятелството и всички красиви неща между хората на практика се оказват в ситуацията на донор -акцептор .
Единия дава, а другия получава.
Ефекта е на скачените съдове.
Но има особеност - ако даващия има за опора Душата си като източник на вътрешна сила , то получаващия ще догони даващия в развитието си и тогава чувството за незавършеност ще изчезне от самосебе си. Всичко ще зависи от темпото на развитие и догонване от приемащия.Даващия дори няма да усети това което е дал защото от там откъдето идва всичко има безкрайно много ...
Но ако това не е така даващия сваля своя потенциал и се усеща изтискан ,а получаващия повишава своя потенциал и се усеща все по-силен и уверен.
Чувството за незавършеност ще остане в даващия и ще е  гарнирано с усещането за провал,регрес и инволюция.

Затова и този който подава ръка трябва да има силата за трима най малко - за ближния , за себе си и поне за още един най малко в резерв...

А децата ни учат как да виждаме Вселената като тях с техните детски чисти очи и съзнания.
Техния пример е отрезвяващ, като този на животинките също.
Показват ни ясно в какво безумие живеем и какви химери следваме нерядко...
Вселената е великия Учител който потвърждава или отхвърля това или онова.

Затова и дзен те учи как да премахнеш ''белия шум'' за да бъдеш с чисти и ясни сетива и съзнание.
Затова и в препълнена чаша никой не долива...
Затова и Христос е казал:
„Ако не се обърнете (като децата), никак няма да влезете в небесното царство.”

 94 
 -: Юли 12, 2016, 17:42:44  
Започната от Selina - Последна публикация от Selina
Това усещане за неЦялост ще изчезне напълно когато се намираш близо до Душата си.
Ще откриеш също че никога не си била сама.
Твоето усещане е изчезвало покрай други хора със съзнания близо до Душите.
Колкото по близо, толкова по липсващо е било усещането в теб.
Всъщност те Душите живеят във Вечността в неделима Цялост.
И когато ние човеците се докоснем мъничко до тази Цялост изпитваме обич, влюбваме се.
И когато разширим хоризонтите на тази влюбеност над цялата Вселена откриваме и тяхната
неделима Любов.
Когато ни посети една друга Душа в лицето на нашето дете то ни учи и показва за цял живот
в какво живеят Душите през неговите очи...
Но за да бъдеш изцяло завършен се искат още 5 състояния на съзнанието вплетени в ЕДНО с Любовта.

Може би бъркам нещата... Мислех си, че децата са най - близо до душите си... Онова по - скоро е... "Абе имах нещо да върша ама не помня какво" усещане
( повечето хора знаят за какво говоря Усмивчица ). Иначе горе - долу знам какво имаш предвид и знам, че си прав. Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродната ти душа да доведе до това чувство за незавършеност?

Когато се достигнат превратни точки , тогава има определено чувство на запълване на пълнотата, но тя никога не остава напълно запълнена, може би при пенсия чак Усмивчица
Ееех..... Усмивчица Усмивчица

 95 
 -: Юли 12, 2016, 15:20:43  
Започната от Selina - Последна публикация от Eona Lightholder
Според мен има връзка с личната мисия и копнежът по следване на първоначалният замисъл на земният ти път.
Когато се достигнат превратни точки , тогава има определено чувство на запълване на пълнотата, но тя никога не остава напълно запълнена, може би при пенсия чак Усмивчица

 96 
 -: Юли 12, 2016, 13:51:41  
Започната от Selina - Последна публикация от Kissing You Good Night
Ели, интересното е, че от ония хлапетии на някои от тях им действам по такъв начин. Конкретни причини няма да изреждам, защото една част от тях се крият в Астрологията, друга – в доста пъстрата ми биография…

 97 
 -: Юли 12, 2016, 00:42:26  
Започната от Selina - Последна публикация от Странник
Това усещане за неЦялост ще изчезне напълно когато се намираш близо до Душата си.
Ще откриеш също че никога не си била сама.
Твоето усещане е изчезвало покрай други хора със съзнания близо до Душите.
Колкото по близо, толкова по липсващо е било усещането в теб.
Всъщност те Душите живеят във Вечността в неделима Цялост.
И когато ние човеците се докоснем мъничко до тази Цялост изпитваме обич, влюбваме се.
И когато разширим хоризонтите на тази влюбеност над цялата Вселена откриваме и тяхната
неделима Любов.
Когато ни посети една друга Душа в лицето на нашето дете то ни учи и показва за цял живот
в какво живеят Душите през неговите очи...
Но за да бъдеш изцяло завършен се искат още 5 състояния на съзнанието вплетени в ЕДНО с Любовта.

 98 
 -: Юли 12, 2016, 00:41:25  
Започната от sh0w_m3.l0ve - Последна публикация от Selina
Да си спомним за Тери Пратчет (:

    Добри поличби
Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

    Фантастична светлина

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

Приеми нещата такива, каквито са, всички тия дрънканици за златни клонки, природни цикли и тям подобни, всичко се свежда до секс и насилие, обикновено в комбинация.

Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.

    Посестрими в занаята

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява.

Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.

Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.

    Пирамиди

Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

    Жътварят

— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

 
Някъде в нощта Рег Шу се озърна, извади изпод куртката си четка и кутия боя и написа на първата попаднала му стена: „У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви“...

    Вещици в чужбина

Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо.

    Малки богове

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

    Господари и господарки

Не е важно какво имаш, а как го имаш.

Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя, не може да се поучи.

    Музика на душата

Вдигна рамене, сякаш за да намекне, че макар в света да са назрели какви ли не проблеми, поне този не го засяга.

Той се смееше в обратнопропорционална зависимост спрямо съдържанието на хумор в ситуацията.

Времето е преди всичко навик.

Разбира се, беше пълно с правописни грешки, защото е задължително менютата на по-етническия тип заведения да са написани неправилно — така подлъгват клиентите да се надуват с несъществуващото си превъзходство.

Тук няма друго време освен онова, дето хората си го носят със себе си.

Родителите са много хитроумни, ако не искат да кажат нещо, особено когато прикриват това с повечко думи.

Беше жена в такива количества, които едва можеш да вместиш, без да получиш накрая две жени.

Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.

Нямам нищо против скуката. На нея можеш да разчиташ.

Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.

Животът на боговете е сляпата вяра на онези, които им се кланят.
Най-бързият начин да стигнеш до някъде е да си вече там.

    Дядо Прас

Колкото и далече да избягашe, човек винаги се настигаше.

Нещата просто се случват, на кого му пука!

    Последният континент

Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

Може и да проумеем защо човечеството е тук, макар че това вече е по-сложничко и подсказва друг въпрос: „Че къде другаде трябваше да сме?“. Ужасно е обаче да си представиш как някакво божество разбутва облаците и казва: „Ей, сган, още ли сте тук?“

    Петият слон

Свободата понякога е убийствено преживяване.

Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.

    Пощоряване

Морето в крайна сметка в много отношения е само една по-мокра форма на въздуха.

Има поговорка „не можеш измами честния човек”, много цитирана от хора, които печелят в живота мамейки честните...

Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна.От друга страна всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.

Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство.

Парите не са вещ, не са дори и процес. Те са нещо като споделен блян.

Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.

 99 
 -: Юли 12, 2016, 00:06:08  
Започната от Selina - Последна публикация от Selina
Тези месеци ми се случи нещо странно, което искам да споделя. Знам, че като цяло много е писано/изяснявано за духовните семейства. Изчетох много информация, но никъде не намерих отговор на един въпрос и помислих, че вие може да ми помогнете (: Става дума за чувство за незавършеност, което имам от детенце... все едно част от мен липсва, губи ми се информация, чувство че нещо не е съвсем, както трябва да бъде/че нещо трябва да се случи скоро... Не ми пречи, защото посвкинах да живея с това усещане, но се питам как в компанията на някой хора това "усещане" почти ( да не кажа изобщо ) изчезва. Има ли нещо общо с духовните връзки и взаимоотношения или е някаква отделна "специфика" на моята личност/тяхната енергия

 100 
 -: Юли 11, 2016, 22:51:00  
Започната от giti - Последна публикация от Eona Lightholder
Да, по добре карай по чувство. Каквото ти пасва от където ти хареса. Примерно фън-шуй също Усмивчица

Страници:  1 ... 8 9 [10]

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright