Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 10
 1 
 -: Май 19, 2017, 23:25:25  
Започната от praiseyou - Последна публикация от Странник
Наистина никой не влиза защото се загуби инерцията ... има и фейсбук групи.
Но написаното си стои...
И  все пак съм наоколо.

 2 
 -: Май 17, 2017, 22:54:07  
Започната от praiseyou - Последна публикация от Хера
..

Вече никой не влиза и не пише...  Тъжен

 3 
 -: Април 21, 2017, 20:06:13  
Започната от praiseyou - Последна публикация от praiseyou
..

 4 
 -: Февруари 12, 2017, 19:16:58  
Започната от Kissing You Good Night - Последна публикация от Kissing You Good Night
В последните около 10 дни с Недим забелязахме с немалка тревога, че всичко живо започна да откача. Не че от около 2010, когато се запознахме с него, не си откача масово човечеството, но в тия 10 дни на всички започна прекалено много да им личи.
Ся бѝла била минавала някаква комета. Добре, ама една мърлява буца сняг не е чак толкова в състояние да размъти людските умове, айде холан… в смисъл, не вярвам тъпата комета да е 100% виновна за всичкия цирк в последно време, нещо друго има зад проклетата снежна буца… нещо, което сякаш идва от самите хора. Оф, не знам как да продължа, то бива лудница, ама и на мене, и на Недим ни дойде в повече тоя път

 5 
 -: Февруари 04, 2017, 12:10:20  
Започната от perli4ka - Последна публикация от perli4ka
Благодаря Житара Усмивчица Много добре написано


 6 
 -: Януари 24, 2017, 15:32:57  
Започната от perli4ka - Последна публикация от Житара
От миналото.......чрез настоящето.......към бъдещето.......
Колко хубаво!
Привет и поздрави!

 7 
 -: Януари 23, 2017, 20:53:04  
Започната от perli4ka - Последна публикация от perli4ka
Такам... пиша нещо като за Завръщане
Иииии... обявявам втората част от дневника си!!! Готово!
И макар, че ми изписва
Внимание: в тази тема никой не е писал от 365 дни. Може би е по-добре да започнете нова тема. Преценете сам/a/. Аз прецених да продължа тук! Намигване Защо? Защото това е повод да се връщам към нещо любимо от миналото си... Усмивчица и да го продължа   

 8 
 -: Януари 22, 2017, 21:57:25  
Започната от delfin - Последна публикация от Житара
Международен форум на богомилите 2016 - Велики Преслав (ОБЗОР).

https://youtu.be/VD6jifAO9zI

 9 
 -: Януари 22, 2017, 18:18:49  
Започната от Житара - Последна публикация от Житара
Речник на термини и редки думи, срещани в текстовете

АГНЕЦ — агне, често се споменава в старозаветните книги, тьч като евр. богослужение се състои предимно от жертвоприношения. Поднася се “непорочно” агне от първородените. Имало сутрешна и вечерна жертва, частни и обществени жертвоприношения, жертва очистителна, омилостивителна и т. н. Така думата агнец придобива по-общо значение — жертва. Оттук в Светото писание думата агнец често се употребява в смисъл на Христос, тъй като той като непорочно агне се пренася в жертва за спасението на човечеството. В преносен смисъл думата понякога се употребява и за апостолите и за други лица.

АЛИЛУЯ — формула за молитва и благодарност в евр. богослужение. Преминава непреведена в гр. книжнина и оттам в славянската. Означава “славете господа”.

АМВРИЙСКИ ДЪБ — от мамврийски дъб, което идва от дъбра вата Мамре (гр. слав, “мамвриа”) — дъбрава в северозападната страна на Хеврон (в Ханаан). До нея Аврам разпънал шатрата си и тук създал жертвеник на бога (Битие 13, 14—18.), тук наблизо се намирала пещерата Махпела, където билк погребани Сара и Аврам (Битие 23, 19. 25, 9. 10.). Край Мамре живели Исак с Ревека и Яков, тук при Аврам били и погребани (Битие, 35 27. 49, 29—31. 50, 13.).

АМИН — евр. “амен”. означава “сигурно”, “безспорно” или “така е било”. Думата е приета от европейските народи непроменена и не се превежда.

БЕЗКВАСНИЦИ — празник, заповядан на Мойсей от бога (Изход 12, 17.). Седем дена трябва да се яде безквасен хляб, седмият е празникът в чест на бога (Изход 13, 6.). Това е денят, в който евреите излизат от Египет. Нарича се още Пасха — главен евр. празник за спомен от избавлението от египетско робство. Християните също празнуват Пасха в памет на Христовото възкресение (Великден), който се празнува отначало едновременно с еврейската Пасха, т. е. на 14 Нисан. Това е практиката на малоазийските църкви. Римската обаче практика е друга — възкресението се празнува в първия неделен ден след 14 Нисан. На Първия вселенски събор се решава да се уеднакви християнският празник Пасха, като се вземе практиката на Рим, т. е. да се празнува ие на 14 нисан, а в първия неделен ден след тази дата. И днес този празник се празнува в неделен ден.

ЛЕВИТИ — смятат се потомци на Левий, син на патриарх Яков, осветени за служба на бога. Споменават се многократно в Библията; тяхната служба е при скинията в храма като стражи, певци, още като съдии по граждански дела. В общ смисъл левит означава църковен служител, дякон.

ЛОНО АВРАМОВО — най-хубавото място в рая, където пребивават съвършените праведници.

МИРО — варено маслинено масло с червено вино и благоуханни вещества, употребявано при църковни тайнства. Според Стария завет (Изход 30, 23—25) мирото трябва да се състави от смирна, благовонна канела, благовонна тръстика и маслинен елей. С миро бог заповядал на Мойсей да помаже скинията, Аарон и синовете му за служба богу (Изход 30, 26—30. 29, 7. 21.). Оттук се повежда обичая на помазването, като по-късно се миропомазват не само първосвещениците, но и пророците и царете. Вярва се, че чрез помазването се дава от светия дух сила, ум, святост и т. н. В раннохристиянската църква миропомазването има по-широка употреба — дава духовни дарове на вярващите и утвърждава във вярата. След това се превръща в ритуална традиция. По примера на старата църква в православната църква с миро се освещавали храмовете и царете. В по-широк смисъл миро означава благовоние.

МОРА — зъл женски дух, който нощем мъчи хората. Думата има връзка с “мор — смърт, болест”. Запазена е до днес в диалектите и в други славянски езици с различни значения — нощен кошмар, зъл дух, вещица, която може да се превръща в животно; кккумявка, нощна пеперуда, болест, която напада човека нощем и др.

НИКЕЙСКИ СЪБОР — първи вселенски събор, на който участвуват 318 светци, свикан в Никея (сега — Изник, Мала Азия) през 325 г. при Константин Велики. Осъжда арианската ерес, съставя символа на вярата до 8-ми член и др. Никейски седми събор — в 787 по вре-мето на Ирина и Константин, участвуват 367 отци срещу иконоборците, проклинат ги и съставят 22 църковни правила.

ПАРИМИЯ (гр.— притча) — четиво от Стария завет, което се чете при богослужение главно през Велики пост. Сборник от такива четива се нарича Паримейник. Извън богослужението паримия означава пословица, поговорка.

ПРОСКОМИДИСВАМ — служа проскомидия (гр., дар, принос). Това е първата част от литургията, при която се приготвят за освещение просфората и виното (светите дарове) за извършване на причастието.

ПРОСФОРА — (гр., принос), малък, кръгъл, квасен пшеничен хляб с кръст отгоре за причастие. Свещеникът го нарязва на хапки — анафора.

САЖЕН — мярка за дължина, 2,134 м.

СЕРАФИМ — евр. означава “горящи”; това са ангели, които се свързват със светостта на бога. Изобразени са в “Книга на пророк Исая” (6, 1—7). Според нея те имат човешки образ и фигура и 6 крила.

ПОПРИЩЕ — мярка за дължина, около 200 м.

ПРЕСТОЛ ХЕРУВИМСКИ — божия престол, който е поддържан от четири херувима.

ТАЛАНТ — мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765; парична единица.

ХЕРУВИМ — особени същества сред небесното войнство, различни от ангелите. Споменават се в редица библ. книги, явяват се там, където е бог, те са свидетели за личното присъствие на бога. Представени са като летящи същества. Описани са в Книга на Езекииля 1, 4.: имат 4 крила, животински крака, човешки ръце, четири лица — биково, лъвско, човешко и орльово, по цялото им тяло има очи (гл. 10). При разкопките в Палестина и Сирия са намерени изображения на херувими, които са представени като крилати смесени същества.

Д. П.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_rech2.html

 10 
 -: Януари 22, 2017, 18:15:44  
Започната от Житара - Последна публикация от Житара
Речник на личните и географските имена, споменати в текстовете (с разяснения според Библията и историята)

МАНАСИЙ — цар юдейски, приемник на Езекия (4 Царства 20, 21. 21, 1—18. 23, 12. 24, 3.3). Възстановява идолослужението, отдава се на пороци и безчестие. Божието дълготърпение свършило, асирийци го нападнали, оковали го като звяр и го завели във Вавилон (2 Пар 33, 11.). По-късно връща свободата си и се старае да поправи грешките си, царува 55 години. Според извънбиблейското предание по негова заповед пророк Исая бил прерязан с пила.

МАРТА — сестра на Лазар от Витлеем, възкресен от Исус (Йоан 11, 1. 5. 19. 24. 30. 12, 2.).

МАСЛИНА, МАСЛИНЕНА ПЛАНИНА = Елеонска планина

МАТЕЙ — апостол от Галилея, където бил митничар край езерото Генисарет (Матей 9, 9.). Приписва му се евангелие на Матей, което всъщност възниква по-късно и не би могло да е написано от Христовия апостол.

МАТУСАЛ == МЕТУСАЛАМ — евр. означава “мъж на оръжието”; потомък на Сит, син на Енох, дядо на Ной (Битие 4, 18. 5, 21—22. 25. 27.). Символ на дълбока старост.

МЕЛХИСЕДЕК — по времето на Аврам “цар на мира” и висш свещеник на върховния бог (Битие 14, 18.).

МЕРА — извор с горчива вода (Изход 15, 23.), река в пустинята Сур.

МЕРКУРИЙ — лат. бог, у гърците Хермес, на откритията, на търговията и кражбата, на гимнастиката и красноречието. Според гръко-римската митология син на Юпитер. У египтяните и финикийците този бог се смята за изобретател на писмото и науката.

МИХАИЛ, АРХАНГЕЛ — евр. “като бог”, един от първите висши ангели, наречен “първи княз” (Даниил 10, 13.). В Апокалипсис 12, l— 17 е назован архангел. У Дан се представя като защитник и покровител на евр. народ (10, 13. 21. 12, 1.). В Апокалипсис се изобразява като низложител на дракона и неговите ангели и защитник на християните, това е продължение на старозаветната представа за Михаил като защитник на евреите.

МИХЕЯ — пророк, с името му се свързва библ. “Книга на пророк Михея”.

МОЙСЕЙ — евр. “изваден от вода”; легендата разказва, че по време на египетското робство е хвърлен от майка си в реката в едно кошче и след това е намерен от египетската царица и отгледан от нея (Изход 2). Извежда евреите от Египет през Червено море и ги спасява от египетски плен (Изход 14, 15, 16V Смята се за евр. Законодател (Изход 21, 22, 23, 24).

НЕРОН — римски император (54—68 г.). В управлението му се различават два периода: 1. 54—62 г., когато е благотворно повлиян от Сенека, и 62—68 г. — период на жестокости и крайности — убива жена си и майка си, доведения си брат, запалва Рим, преследва християните, които обвинява за пожара, повишава данъците. Срещу него избухва въстание в Британия и Юдея, заговор в Рим; самоубива се. По негово време са убити апостол Павел и Петър.

НИКОДИМ — фарисей, член на синагогата. Според Еванг. на Йоан 3, 1—21. посещава нощем Исус и му задава въпроси, за да проникне в учението му. След разпятието донася “смирна и алой”, за да помаже Христовото тяло (Йоан 19, 39—40.). Нему се приписва повестта за съденето и смъртта на Исус, създадена много по-късно от описваните събития (Никодимово евангелие).

НОЙ — по време на потопа спасен с домочадието си чрез построен от него кораб, в който има и от всички животни (Битие 6, 7—22. 7,8). Смята се за баща на новото човечество, негови синове са Сим, Хама и Иафет (Битие гл. 9, 10).

НАВУХОДОНОСОР — цар на Вавилон (605—562 пр. н. е.), завладява Иерусалим през 586 г. Преселва населението му във Вавилон (4 Царства 24, 1. 10—16.). Нав. поставя Седекий за цар на Йерусалим, но скоро той се отмята от него. Следва пълно разорение на Йерусалим — събаряне на крепостните стени, опожаряване на града, разграбване на богатствата от храма, изселване на останалите в него жители (4 Царства 25, 1—21.).

ПАВЕЛ, АПОСТОЛ — най-значителният раннохристиянски мисионер, умира в Рим през 64 г. като мъченик. Евреин по произход, но римски гражданин. Според църковното предание работи като мисионер в Мала Азия, Кипър, Коринт, където основава общини, с тях полага основите на по-късните църкви. Лежал в затворите на Йерусалим и Рим. Неговите писма, включени в Библията, се считат за автентични. Извън тях са известни още няколко писма под името на ап. Павел, но те се смятат за псевдопавлови, затова са обявени за апокрифи.

ПАТМОС — остров в Егейско море; според преданието там евангелист Йоан написал своя Апокалипсис, признат за канонична книга.

ПЕТЪР — ученик и апостол на Исус, рожденото му име е Симон, рибар край езерото Генисарет. Петър е прозвище, дадено му от Исус и означава “скала” (Матей 16, 17.). Според преданието той прави мисионерски пътувания и достига до Рим. Тук около 64 г. умира мъченически, разпънат с главата надолу. Според католишкото учение — пръв епископ в Рим.

ПИЛАТ — Пилат Понтийски, шести римски наместник (прокуратор) в Юдея (26—36).

САВЪР — 1. Може би Исаврия, област в” Мала Азия. 2. Има град Саврия в Гърция, но едва ли в апокрифите става дума за него.

САЛИМСКА ПЛАНИНА — от гр. Салим в областта Самария, недалеч от р. Йордан.

САЛОМИЯ — 1. Акушерка, според някои апокрифи първа братовчедка на Мария Богородица. 2. Майка на Йоан Кръстител.

САМАРИЯ — град в Падестина в областта Самария, столица на някогашното царство Израил. Обособило се след смъртта на Соломон, то още през 721 г. изгубва своята самостоятелност.

САМПСОН — син на съдия израилев, надарен от бога с огромна сила, за да избави Израил от робството на филистимяните. Отмества стълбовете, на които се крепи сградата с веселящите се врагове и избива всички филистимски вождове и 3000 мъже и жени (Съдии 13, 14, 15 и 16).

САРА — евр. означава “княгиня”, съпруга на Аврам, родила в късна възраст Исак (Битие 11, 1. 29—30. 12, 17, 15—17. 18, 9—15. 21, 1-3.).

САТАНАИЛ — евр. “противник”. Отначало така се наричал всеки вредител. Едва в по-късното юдейство и ранното християнство той става противник на бога. Антихрист е също сатаната, но само в християнската традиция.

САУЛ, ЦАР — първят израилски цар (около 1200—1000 пр. н. е.). За него твърде подробно в 1 Царства и 11, 15. 12, 13, 14 и сл.).

СЕЛЕВКИЙ, ЦАР — известни са няколко владетели с това име, образуващи династията на селевкидите. Държавата на селевкидите е основана през 312 г. пр. н. е. от Селевкий I Никатор (Победител), генерал на Александър Македонски, източно от р. Ефрат. Тази сирийска държава в скоро време се разширява и обхваща почти цяла Предна Азия. Известни са като сирийски владетели: Селевкий II Калиникос, Селевкий III Велики, Селевкий IV Филотатор (187—175), Селевкий V Деметриос, сече монети. Държавата на селевкидите съществува до 64 г. пр. н. е. Последен владетел от тази династия — Филип II.

СЕЛЕВКИЯ, ГРАД — няколко града носят това име, основани от династията на селевкидите: Селевкия на р. Тигър, наследила културата на западналия Вавилон, търговски център в Месопотамия; Селевкия Пиерия, по-късно наречена Антиохия на Оронтес (сега Антакия), столица на селевкидите в Сирия, по-късно седалище на римския управител на Сирия; Селевкия на Средиземно море в Мала Азия в областта Киликия и др. В апокрифите става дума главно за малоазийската Селевкия.

СИВИЛА — име на пророчица у древните гърци, евреи и римлячи. Известни са повече от 12 Сивили. Стихотворните пророчески творби, свързани с името на Сивила (старогр. Сибила), се наричат в науката сибилини. Името прониква у нас чрез византийската книжнина.

СИНАЙСКА ПЛАНИНА — намира се в Арабия. Там бог дал на Мойсей 10-те заповеди.

СИОН — планина в Палестина до Йерусалим; поетично за града Йерусалим.

СИСИН — персийско-сирийско име, известни са с него сирийски жнязе и висши духовници. Сисин (или Сисиний) от апокрифите най-вероятно е светец от манихейска среда. Има и константинополски патриарси с такова име: Сисиний I (426—427) и Сисиний II (996—999). Според етиопски апокрифни легенди св. Сисиний е роден в Антиохия.

СИТ — евр. означава “твърдост, основа”, син на Адам и Ева, роден след смъртта на Авел. В него е заложено новото благочестиво племе (Битие 4, 25—26. 5, 3—4. 6—8.).

СОДОМ — град, разположен на южния край на Мъртво море (днес Седом). Според Библията Содом и Гомор са унищожени чрез огън и серен дъжд (Битие 19, 24—25.) в резултат на греховността на жителите му. Предполага се, че събитието има историческа основа — някакъв тежък земетръс. От Содом — “содомяни”, което в християнската литертура означава “развратници”, “хомосексуалисти”, а в широк смисъл “грешници”.

СОЛОМОН — евр. цар, владетел на обединеното израелско-юдейско царство (965—926 пр. и. е.). Известен като строител, мъдър държавник, автор на книги. С неговото име са свързани библ. книги: “Притчи Соломонови”, “Песен на песните”, “Книга на еклисиаста”. За него разказва подробно 3 Царства 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.

СТЕФАН, СВЕТИ — архидякон и първомъченик на христ. църква, един от 7-те дякони, избрани от Йерусалимската църква да проповядват евангелието. Изобличава евреите пред евр. съд., затова е убит с камъни (Деяние 6, 5—15. 7, 8, 2.).

ТАВОРСКА ПЛАНИНА — планина в Северен Израел, недалеч от Назарет, има кръгла форма, висока 560 м. От IV в. се смята за планина на Христовото преображение. По времето на Исус била населена, В някои апокрифи се нарича “майка на планините”.

ТИБЕРИЙ — римски император (14—37). Познат като жесток, недоверчив и мрачен човек. Завършва живота си на о-в Капри.

ТИВЕРИАДСКО МОРЕ — езерото Генисарет в Галилея, на брега на което се намира гр. Тивериада, наречен на имп. Тиберий (сега Тубария). У някои автори от I—II в. езерото е означено като Тивериадско езеро или Тивериадско море. В евангелията се нарича Галилейско море (Марко 1, 16.; Матей 4, 18.), но у Йоан — Тивериадско (21,1.).

ТИГЪР — река, която извира от Армения, вж. Ефрат.

ТОМА — ученик на Христос, изобразен като скептик (Йоан 20, 24—27.). С неговото име са свързани редица апокрифи — освен “Деяние на Тома”, още “Евангелие на Тома”, “Апокалипсис на Тома”. Патрон е на дърводелците, защото според преданието, намерило място в. ред творби, бил дърводелец.

ФИСОН — според Битие 2, 10—14. голямата райска река се paзклонява на 4 реки: Фисон, Гион, Тигър, Ефрат. В “Небеса” на Йоан Екзарх се твърди, че Гион е Нил, която “от Етиопия преминава в Египет”, а Фисон е “Ганг Индийски”.

ХАЛДЕЯ — халдейска земя или Халдея в древни времена се употребява в смисъл на страната, в която живеят халдеите. Халдеи — семитско племе, утвърдило се в края на второто хилядолетие на брега на Персийския залив (сега Ирак). Воюват с асирийците и на два пъти завземат Вавилон. След VI в. пр. н. е. постепенно се асимилират между вавилонците. 2. Халдея — нововавилонското царство, разпространено название на робовладелческа Вавилония в периода на управлението на халдейската династия (626—538 пр. н. е.).

ХАНААН — земя, западно от Йордан, която според Битие 12, 5. е посочена от бога на Аврам като земя за неговото потомство. Тук Аврам живее, тук се раждат децата му, тук е погребан той и Сара (Битие 23, 2. 25, 9—10.). Затова се смята като земя на еврейските праотци. Според Изход 3, 8. бог обещава на Мойсей да избави от египетско робство евр. народ и да го заведе в земята на хананейците, защото тази земя е обещана на Аврам (Изход 33, 1—2.). Преди библ. книги името е засвидетелствувано като Канаан (XV в. пр. н. е.) и има значение на Финикия. В преносен смисъл “ханаанска земя” означава мечтана, богата земя. Понятието е равнозначно с “обетована земя” — обещана земя.

ХОРИВСКА ЗЕМЯ — споменава се в Изход няколко пъти като: “божия планина Хорив” (Изход 3, 1.), “планина Хорив” (33, 6.), “скалата Хорив” (17, 6.). Смята се, че е област в южната част на Синайский полуостров в района на планината Синай.

ЧЕРВЕНО МОРЕ — името си дължи на червените водорасли. Според Изход 14, 21—22. 29. през това море Мойсей превежда евреите от Египет към обещаната от бога земя Ханаан; с жезъла си той разцепва морето на две и евреите минават като по сухо.

ЮДА — 1. Син на патриарх Яков; племе Юда — юдеи. 2. Юда — предателят на Христос с прозвище Искариот. След предателството се обесва (Матея 26, 47—50. 27, 3—5.; Марко 14, 43—46; Лука 22, 47—48.).

ЮДЕЯ — географски — южната част на Палестина, носеща името си от племето юдеи. Исторически — царство Юдея, обособило се след смъртта на Соломон със столица Йерусалим. По време на новозаветните събития Юдея е васално царство на Рим. В широкия смисъл на думата означава област, населена с евреи.

ЯКОВ — 1. Втори син на Исак, евр. патриарх, неговото прозвище е Израил (вж. Израил), дадено му от бога (Битие 32, 28.). 2. Яков архиепископ Йерусалимски, апостол на Исус и негов брат от първия брак на Йосиф, нему се приписва апокрифно евангелие (Протоевангелие на Яков).

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_rech1.html

Страници:  [1] 2 3 ... 10

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright