Духовно развитие

          

Страници:  [1] 2 3 ... 10
 1 
 -: Октомври 20, 2018, 13:00:54  
Започната от Престолски - Последна публикация от pluton
Докато четете имайте предвид следното:

Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от
уста на уста между народа, в които богомилският елемент е
избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомил-
ското движение в България историческите документи са малко
и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомил-
ството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското
движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили
техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обек-
тивност, те излизат вън от рамките на честната и обективна
истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обез-
образят своите противници, като са злоупотребявали с наив-
ността на простия народ.


Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 
Българско творчество в традициите на апокрифите

ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ

 

В науката произведението е известно освен с това име още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI—XII в. Съчинена е въз основа на по-стари апокрифни извори. Двата преписа на творбата се различават помежду си по езика и по отделни подробности. Те са два различни превода от един общ оригинал.
И з д а н и я:  B e n o i s t, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. T. I, 1691 (по Каркасонски пр.);  J. С. T h i l o, Codex apocryphus Novi Testamenti, Lipsiae, 1832, T. I, S. 884 (също по Кар. пр.);  V. D o l i n g e r, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. Munchen, 1890, T. II, S. 85 (по Виенски пр.);  И в а н о в, Богомилски книги, с. 73—78 по двата преписа);  R e n e  N е l l i, Ecritures Cathares. Paris, 1968 (по Каркасонски пр.);  М. И. С о к о л о в, Славянская книга Еноха. М., 1910, с. 165—175 (по двата пр.).

Новобългарски преводи:  И в а н о в, Староб. разкази, с. 9—17 (по Каркасонски пр.);  К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 204— 209 (по Виенски пр. паралелно с лат. текст);  Х р и с т о м а т и я, с. 192— 197 (препечатан преводът на Иванов). Тук помествам също този превод без промени.


1. Аз, Йоан, ваш брат, който участвувах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство (и търпението на Исуса Христа), когато на тайната вечеря се бях облегнал до гърдите на господа нашего Исуса Христа, рекох: “Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?” И като ми отговори, каза: “Който затопи в блюдото заедно с мен. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде.”

2. После запитах: “Господи, преди да беше паднал Сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец.” — “Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при моя отец. Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отеца. Той слизаше от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец. И като наблюдаваше славата на оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на всевишния. Па като слезе във въздуха, той рече на ангела, що заповядваше на въздуха: “Отвори ми вратите на въздуха!” И той му отвори вратите на въздуха. После, като се стремеше по-надолу, срещна ангела, що заповядваше на водите, и му рече: “Отвори ми вратите на водите!” И той му ги отвори. И като слизаше, той се вести пред лицето на земята, цяла покрита с вода, а като премина под земята, намери, лежащи на водите, две риби, които бяха съединени като волове за оран и подпиращи, по заповед на невидимия отец, цялата земя от запад до изток. И когато слезе по-долу, срещна надвиснали облаци, които държаха морето, а още по-долу намери своя пъкъл, т. е. геенната огнена. След това вече не можа да слезе по-нататък поради пламъка на горещия огън. Тогава Сатаната, изпълнен от злоба, върна се назад и отиде при ангела на въздуха и при оня, що беше над водите, па им рече: “Всичко това е мое. Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите води събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхнината на цялата земя и ще царувам заедно с вас по веки веков.” Това като каза, възлезе и към другите ангели, дори до петото небе, и на всекиго от тях говореше така: “Ти колко дължиш на своя господар (бога)?” Първият отговори: “Сто мери пшеница.” И сатаната му рече: “Вземи перо и чернило и пиши: шестдесет.” И на втория каза: “А ти колко дължиш на своя господар?” Той отговори: “Сто делви масло.” — “Седни, рече му, и напиши: петдесет.” И като възлизаше към всички небеса, все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец.

И излезе глас от престола на отца, говорещ: “Какво вършиш ти, отстъпнико от отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, скоро извършвай онова, каквото си наумил!” Тогава бог отец заповяда на своите ангели, казвайки: “Вземете одеждите им!” И те взеха одеждите, престолите и венците на всички ангели, които бяха послушали сатаната.”

3. И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки: “Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите, и те подигнаха земята [която беше във вода] и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите. От едната му половина направи светлината на месеца, от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца [короната] направи всички небесни войнства и звезди. И след това направи своите служители ангели, според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, и над тях изпрати свои служители ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето — да произвежда риби и птици небесни. После намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува. За тая цел той заповяда на ангела на третото небе да влезе в глинено тяло, па като взе част от това тяло и направи друго във вид на жена, заповяда на ангела на второ небе да влезе в женското тяло. Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. После сатаната им заповяда да извършат плътско деяние [съвокупление] с глинените си тела, без те да проумеят, че с това правят грях. При това създателят на злото намисли в своя ум да направи рай и там въведе човеците. Сетне дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: “Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в туй време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни с похотта си Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията ония, които вършат сладострастието на своя отец дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своята отрова и сладострастие, което ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.”

4. После аз, Йоан, запитах господа, казвайки: “Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от бога и настанени в рая, за да слушат заповедите на отца, и като ги престъпили, били обречени на смърт?” И господ ми рече: “Слушай, Йоане, възлюблен на моя отец. Невежите злоупотребяват също като казват, че моят отец бил направил тела от пръст; всъщност той създаде чрез духа светаго всички небесни добродетели, те обаче, поради вероломството си, получиха смъртни тела от пръст и бидоха осъдени на смърт.” И пак аз, Йоан, запитах господа: “Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?”, на което господ ми рече: “Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот, и от духа се ражда дух, а от плътта плът; така се свършва царството на сатаната в тоя свят у всички народи.”

5. И запитах господа, казвайки: “Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?” Отговори ми: “Моят Отец му позволи да царува седем деня, които са седем века.” И пак запитах аз господа: “Какво ще бъде в това време?”, а той ми отговори: “Дяволът, откакто отпадна от божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители ангели при людете, като се почне от Адама, та до своя служител Еноха. Той издигна Еноха над небесната твърд, показа му своята божественост и заповяда да му дадат перо и чернило. Енох седна и написа шестдесет и седем книги. После дяволът му заповяда да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. Енох свали книгите на земята, предаде ги на синовете си и почна да ги учи как да принасят жертви и да извършват незаконни тайнства, и така той скри от людете небесното царство. И дяволът им казваше: “Знайте, че аз съм ваш бог и освен мене няма друг бог.” Ето [продължава Исус] моят отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете да познаят лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпънат на тях; тия дървета и досега се пазят. Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който му заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе по сухо пред морето. Когато моят отец намисли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел, по име Мария, който да ме приеме. Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и излязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител. Илия запита господаря на тоя свят: “Как ще мога да го позная [Исуса Христа]?”, на което господарят му рече: “Над когото видиш да слиза дух във вид на гълъб и да стои над него, той е същият, който кръщава с дух свети за опрощаване на греховете, той, който може да погубва и да спасява.”

6. И пак, аз, Йоан, запитах господа: “Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново, без твоето кръщение.” Господ отговори: “Освен ако аз не бъда кръстил някого за опрощение на греховете, никой други не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение, защото аз съм хлябът на живота, слязъл от седмото небе, и тия, които ядат моето тяло и пият моята кръв, ще се нарекат синове божи.” После запитах господа: “А какво ще рече — който яде моето тяло и пие моята кръв?”, на което той ми отговори: “Преди още дяволът и всички негови войнства да бяха отпаднали от славата на отца, те го прославиха и му се молеха така: “Отче наш, който си на небето...”. И тъй всички техни песни се възнасяха пред престола на отца; а когато те паднаха, вече не можеха да славословят бога с тая молитва.”

7. И запитах господа: “Как тъй всички приемат кръщението Йоаново, докато пък твоето не всички приемат?”, на което той ми отговори: “Защото делата им са лоши и не дохождат при светлината. Учениците на Йоана [Кръстител] се женят и ходят по сватби; моите пък ученици никак не се женят, а са като божиите ангели на небето.” Аз рекох: “Ако наистина е грях с жена, то човек не би трябвало да се жени?” Господ пък ми каза: “Не всички разбират тая дума, освен ония, на които е дадено. Има скопци, които тъй са родени още от утробата на майка си, има скопци, които са направени такива от людете; а има и такива, които сами себе си скопяват за царство небесно. Който може да разбере, нека разбере.”


Хм, ако искате да се заровите в литература по въпросаза богомилството, присъствайте на някоя от лекциите по старобългарска литература на 1-ви курс от специалността Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски"! Тъй, де! Знаех си аз, че не е случайна тази специалност! По антропология и фолклор се учат даже някакви вещерски неща ( вещ - добър в нещо или направо видове магии - словесна и пр. )! Да не говорим, че понякога и самите преподаватели имат вид на излезли от някаква магьосническа приказка герои! Облечени в дълги, понякога черни дрехи, със огромни бижута от полускъпоценни камъни на вратовете и ушите... Наистина, няма нищо случайно в този живот! Аз самата я завърших тази специалност. Дотолкова ме увлече ( явно душата ми това е търсила ), че сега пиша докторска дисертация върху едни средновековни текстове за Йоан Кръстител, които се намират във славянски ръкописи отпреди няколко века.

 2 
 -: Август 25, 2018, 00:53:20  
Започната от nevil - Последна публикация от nevil
Привет на Всички. Усмивчица
Пиша това ...............в отговор на  elinikar от темата....Re:Разговори с... теб Усмивчица
« Отговор #5 -: Август 08, 2018, 19:44:03
Привет .... elinikar »
Цитат


Промяна на съзнанието...защо е толкова трудно да се проумее от хората...? Какво точно е това? Как се постига? Можем ли го всички наистина или е просто една химера? Какво точно трябва да променим в нас, откъде да започнем?
Промяната идва отвътре, но как? Като изчистим ненужната плява в мислите си, като успокоим умът си... А кое е ненужно и кое е необходимо? Как да отсеем в нас същественото от несъщественото?

Приемаме, че всички наши тревоги и главоблъсканици идват от астралното поле, до което неминуемо се докосваме...Когато не обръщаме внимание и пропускаме около себе си всичко тягостно от него, което се опитва да ни улови и задържи..., когато излезем над това влияние и погледнем себе си отстрани, то тогава всичко изглежда под друг ъгъл и не толкова трагично, не така драматично и непоправимо, както когато сме под влияние на астрала.
А какво е Астрал...има много писано за това..., но най- кратко казано, това е полето на нашите мисли и емоции...полето в което се събират мислите и емоциите сътворени от всички хора, живели на Земята...всички мисъл форми. И когато то ни сграбчи в обятията си, то ние се лутаме оплетени в него, като муха в паяжина...Трудно и почти невъзможно е да се освободим от този брътвеж в главите ни, от което то се захранва...Как да излезем от този земен Ад...?

И тук започваме да говорим за изчистване на съзнанието си от всичко, свързано с астрала...когато не остане нищо, то тогава се свързваме с Душата ни...или полето на Душите.
Защо там е чисто? Какво липсва?
Липсва нещо, което трудно осъзнаваме, че ни пречи.
Егоизмът- как да го разпознаем? Защо той ни пречи, без дори да го виждаме в себе си? Защо си мислим, е сме ангелчета и правим всичко както трябва, а все нещо не е наред и не сме щастливи?
Дали си задаваме винаги, когато правим каквото и да е въпросът: „Това, което върша, планувам, говоря и т.н., дали е добре за всички хора, за които се отнася?”
А как да имаме правото ние да решаваме, кое е добре за останалите хора? Ако според нас е добре, а според тях се окаже, че им вредим?
Как да бъдем безпристрастни, когато правим каквото и да е, за да постъпваме правилно, така че да е добре за всички...?
И тук идва ред на емоциите...дълга тема...Според някои хора емоциите винаги пречат на тези, които живеят във тях...


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=7486.msg87491;topicseen#msg87491#ixzz5Ow3rJywW
Поне около Мен.........все по малко са хората с който може да се споделя подобна информация и затова ще се възползвам  от случая за да отговоря на ....elinikar  според моите усещания и лична информация проверена и изпитана от Мен през годините в който не Съм писал в дневника Си.
Първо ще Се опитам да опиша едно необичайно място .......което зная че  не подлежи на описание но, .........все пак ............имам цел.
Това е едно всепроникващо пространство изпълващо всичко. Безброй експлозии от багри .......хармонично преминаващи през цялата гама цветове. Безброй еднократни и  изглеждащи хаотично , пресветкащи импулси в пулсираща среда. Модел за движение.Завладяваща хармония. Всичко  във всичко и всичко в едно.
 В един момент ..........като от огромен пъзел, от това пространство и  съпроводено с импулс се отделя частица. Първоначално...........подържа багрите на пъзела. После .......цветовете бавно се променят. Някой цветове  надделяват........други изчезват.
 Като Се огледам наоколо..............виждам...........има - няма............още около 8 милиарда частици.
Всичките различни. Някой до толкова са избледнели че ......цветове почти не се виждат. Други пък са озарени в отделни   цветове. Много рядко...........но има и едни такива светещи, с ярка светлина. Те са се накичили със светещи дискове, пръстени, ореоли и някакви   светещи точки.
Общото между всичките части обаче е че те стоят някак си вече отделено от пъзела. Не се вписват в него. Всяка една от тях вече има по един тъмен сектор, секторът на времето. Времето задейства следващата пулсация при която частицата се разтваря и се връща обратно в пъзела.............без да е успяла да достигне до необходимостта за завръщане в  първоначалната си позиция използвайки свободната Си воля  и вероятно запазвайки осъзнаването.  
Нескопосано описание но ...............ако Ви напомня за единното енергийно поле и връзката му с човешкия живот ..............приликата не е случайна.
Нарушаването на равновесието Ни отдалечава от там,  то е и това което ще Ни върне пак там.
Хармонията или равновесието е основната характеристика на единната Енергия  или  Всичко което е.
Равновесието е нашата  входната врата отново  към Енергията.
Тогава..............Какво Ни липсва?
Практиката Ми ...........категорично сочи  РАВНОВЕСИЕ.
Да уравновесим Себе Си.....Хммм  Звучи като............да пречистим Себе Си.
Само Че ........да пречистим Себе си, поражда много въпроси като:
Цитат
Промяна на съзнанието...защо е толкова трудно да се проумее от хората...? Какво точно е това? Как се постига? Можем ли го всички наистина или е просто една химера? Какво точно трябва да променим в нас, откъде да започнем?
Промяната идва отвътре, но как? Като изчистим ненужната плява в мислите си, като успокоим умът си... А кое е ненужно и кое е необходимо? Как да отсеем в нас същественото от несъщественото?
Човек лесно ще се обърка ако ................въобще почне.
Да уравновесяваме   Себе Си,  това  преди всичко е посока за действие. Следването на посоката дава възможност да  се забавляваме преследвайки равновесие в среди враждебни и емоционално отровени, негодни(според редовия човек)за каквато и да е положителна  дейност.
За да се забавляваме............първо трябва да се преборим с понятието време. Битката естествено си е в Нас  самите защото Ние захранваме с Енергия времето, и то е  нашето удобно оправдание за всичко. Дори Сме му дали и водеща роля................но Ние си знаем, събитията които фиксира времето са само резултат от причинно-следствената връзка породена от наши предишни действия.
Можете ли да Си представите........колко е разколебано времето когато срещу него стой търпелив човек.
Търпението променя входния и изходния енергиен  потенциал от събитието.

То е основополагащо във всички смислени практики и учения насочени към развитие на духа.
Трябва да подчертая дебело, ...........в крайна сметка .........търпението е начин на живот и принципът е че с търпението се  увеличава времето за реакция. Eмоциите  вече  не са водещи и се дава шанс  на една по-балансирана реакция ако въобще е останала нужда от  такава.
 Търпеливият човек знае че за него не е необходимо да пречиства мислите Си  защото това означава .........в някаква форма да отхвърля енергия. Върховото Ни съществуване като хора е обвързано с  оптималното пропускане на Енергия.
Търпеливият човек не е необходимо да спира вътрешния диалог .........защото, когато прихване онуй гласче........всичко излишно се разхвърча.
Търпеливия човек оценява емоциите  и като  много важни. Те ще помогнат да намери златната среда.
В същност.........търпеливият човек ще намери смисъла в това да се освободи от подобни модели на поведение.
Ако някой пита.............от къде да започна?
Без колебание ще отговоря....................ТЪРСИ РАВНОВЕСИЕТО ВЪВ ВСИЧКО ЗАОБИКАЛЯЩО.
Живеем във физически свят и е естествено всичко да има своите полюси.
Щом има полюси..................значи има и екватор. ТЪРСЕТЕ ЕКВАТОРА ................там някъде минава и ЛИНИЯТА НА РАВНОВЕСИЕТО.

п.п.
Може да съм конкретен ако някой се интересува.

 3 
 -: Август 08, 2018, 19:44:03  
Започната от Турист - Последна публикация от elinikar


Промяна на съзнанието...защо е толкова трудно да се проумее от хората...? Какво точно е това? Как се постига? Можем ли го всички наистина или е просто една химера? Какво точно трябва да променим в нас, откъде да започнем?
Промяната идва отвътре, но как? Като изчистим ненужната плява в мислите си, като успокоим умът си... А кое е ненужно и кое е необходимо? Как да отсеем в нас същественото от несъщественото?

Приемаме, че всички наши тревоги и главоблъсканици идват от астралното поле, до което неминуемо се докосваме...Когато не обръщаме внимание и пропускаме около себе си всичко тягостно от него, което се опитва да ни улови и задържи..., когато излезем над това влияние и погледнем себе си отстрани, то тогава всичко изглежда под друг ъгъл и не толкова трагично, не така драматично и непоправимо, както когато сме под влияние на астрала.
А какво е Астрал...има много писано за това..., но най- кратко казано, това е полето на нашите мисли и емоции...полето в което се събират мислите и емоциите сътворени от всички хора, живели на Земята...всички мисъл форми. И когато то ни сграбчи в обятията си, то ние се лутаме оплетени в него, като муха в паяжина...Трудно и почти невъзможно е да се освободим от този брътвеж в главите ни, от което то се захранва...Как да излезем от този земен Ад...?

И тук започваме да говорим за изчистване на съзнанието си от всичко, свързано с астрала...когато не остане нищо, то тогава се свързваме с Душата ни...или полето на Душите.
Защо там е чисто? Какво липсва?
Липсва нещо, което трудно осъзнаваме, че ни пречи.
Егоизмът- как да го разпознаем? Защо той ни пречи, без дори да го виждаме в себе си? Защо си мислим, е сме ангелчета и правим всичко както трябва, а все нещо не е наред и не сме щастливи?
Дали си задаваме винаги, когато правим каквото и да е въпросът: „Това, което върша, планувам, говоря и т.н., дали е добре за всички хора, за които се отнася?”
А как да имаме правото ние да решаваме, кое е добре за останалите хора? Ако според нас е добре, а според тях се окаже, че им вредим?
Как да бъдем безпристрастни, когато правим каквото и да е, за да постъпваме правилно, така че да е добре за всички...?
И тук идва ред на емоциите...дълга тема...Според някои хора емоциите винаги пречат на тези, които живеят във тях...

 4 
 -: Май 18, 2018, 18:16:48  
Започната от Amaranth - Последна публикация от Странник
Вселената има свои Закони, които са описани изчерпателно.
Коментирали сме ги с теб Ich.
Тя ги следва и случва неумолимо и без емоции.
За нея няма добро или зло както е при нас хората.
Нейната гледна точка е балансиране, компенсиране на необходимости изпълняващи Законите.
За жалост ние хората отиваме все по далеч от нейните Закони и потъваме в абсурда на отделяне от Нея по собствен свободен избор.
И така ние се обричаме да живеем и мислим
" позитивно" извън Нейните Закони.
Тя на свой ред компенсира с изтриване и унищожение всичко извън Нея поради причината че нищо не се разхищава напразно...нито Живот, нито енергия или материя
И накрая на всичкото отгоре ние наричаме нейната обратна логична реакция зло, нещастие, лоша карма и прочее пустословия неспособни да прозрем по голямата картинка извън самоограниченото от нас самите съзнание.
Абсурда е пълен.
Това е просто навсякъде и посевместно.
На практика е рядкост да срещнеш човек който осъзнава всичко това.

 5 
 -: Май 17, 2018, 19:27:33  
Започната от Amaranth - Последна публикация от Ich
Странник, а в какво се заключава разликата между човешката гледна точка и гледната точка на Вселената?

 6 
 -: Май 15, 2018, 23:06:56  
Започната от Amaranth - Последна публикация от Странник
Позитивното мислене е хубаво нещо...но въпроса е дали е адекватно на реалноста и Законите които движат Живота и Вселената.
Да си позитивен за успех в това общество, пари, кариера или подобни човешки илюзий е просто хабене на време.
 Чисто и  просто Вселената няма да ви чуе или разбере защото това са само човешки заблуди. '
И какво се случва с позитивното ви мислене и надежди?
Всъщност се изисква Мъдрост за да отсееш зърното от плявата.
Иска се съзерцаване и разбиране на Законите и езика на Вселената.
Иска се да надраснете човешкото си тесногръдие  и да излезете от пясъчника в който сте си играли досега.
Иска се да разберете и да заживеете с гледната точка на Вселената, а не в човешката си такава.
Едва тогава позитивното ви мислене ще е действено, едва тогава менталното майсторство ще е реалност в която ще живеете ежесекундно, навсякъде и при всякакви обстоятелства.

 7 
 -: Април 17, 2018, 10:48:51  
Започната от Amaranth - Последна публикация от Престолски
„В този живот най-напред получаваш,
а ти ако си умен, знаеш как да го вземеш.
След това с наученото и ти на свой ред създаваш.
И най-подир трябва да започнеш да даваш.
И ако в цялата тази работа няма любов, значи си живял
на пусто, бил си един себелюбец.
И вътре в сърцето си всеки знае за какво е сватбата…
Тя е заради човека, този който ще те чака, ще те търси,
ще плаче с теб и ще се смее с теб.
Човекът който ще ти дава сили и вяра без да ги изискваш,
човекът който след като изпратите детето на Терминал 2
ще те утеши и ще помълчи с теб довечера.
Човекът, който никога няма да позволи да си сам,
дори когато единият вече го няма.”

Камен Донев

 8 
 -: Април 07, 2018, 19:20:12  
Започната от Eona Lightholder - Последна публикация от Kissing You Good Night
Еха, приятно съм изненадан да разбера, че форумът ВСЕ ПАК е жив
Поздрав с е тая симпатична песен

https://www.youtube.com/watch?v=ljIQo1OHkTI

 9 
 -: Април 03, 2018, 11:57:18  
Започната от Eona Lightholder - Последна публикация от Star Rover
Не знам дали се "вталяват" хахах, по-скоро всеки си черпи свободно от където иска и му резонира.
Но този цитат на мен лично ми хареса.
"Не всички ще умрем, но всички ще се променим.
В един миг, при зов на тръба."
Един код на старото съзнание, което е искало да каже, че промяната идва отвътре, променяйки човека - кога? в един миг, при зов на тръба - когато цикъла се смени, променяйки своята глобална вибрация.
Добре матафора адекватна за времето си...
Пълно е с такива навсякъде.


 10 
 -: Април 01, 2018, 13:38:18  
Започната от perli4ka - Последна публикация от Престолски
Младия ученик си носи чантата с учебниците и тетрадките които са своеобразни инструменти,
чрез тях той постига целите които учителите му поставят. При по-възрастните, нещата не стоят по-различно.
При едно прогресивно съзнание учителите продължават да присъстват (макар и в друга форма) и то отбелязва прогрес в която и посока да се насочи (имам предвид активно развитие и придобиване на дадена опитности/инструменти).
Тук са важни, възможността за реализацията на ясните поставените цели и визията за бъдещето.
Будно движение от настоящето към реализацията бъдещето.

Страници:  [1] 2 3 ... 10

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright